Р       Е       Ш     Е       Н      И      Е

 

№  153 /  03 Април 2015г., гр. Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На четвърти март  2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

С участието на прокурор: Й.А. ***

 

 

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 435/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и следващите от Административно-процесуалния кодекс във вр. чл. 1 от ЗОДОВ.

Образувано е по искова молба на л.св. М.А.У., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Министерство на правосъдието и Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ за нанесени неимуществени вреди, произтичащи от бездействието на администрацията на Затвора – Плевен: 1. да осигури необходимите медицински грижи и лечение, поради което е получил сериозно заболяване – инфаркт на миокарда, въпреки сериозното заболяване е бил настанен да търпи наказание в наказателна килия - в размер на 30 000лв. за периода 25.03.2011г. – 12.12.2012г.; и 2. въпреки влошеното му здравословно състояние е принуден да живее при лоши битови и здравословни условия, в пренаселена килия, в която не се поддържа необходимата хигиена – в размер на 50 000лв. за периода септември 2012г. – 12.12.2012г.

Ищецът в обстоятелствената част на исковата си молба и уточненията към нея твърди, че изтърпява наказание „лишаване от свобода”, като част от наказанието е изтърпял при задържането си в Затвора – София и на 25.03.2011г. е приведен в Затвора – Плевен. На 05.04.2011г. е бил прегледан от д-р К. П. в МЦ по повод оплаквания от главоболие и настинка, за което е лекуван с 4 таблетки „парацетамол”. На втори преглед се явил на 14.04.2011г. с оплакване от тежест в гръдния кош и недостатъчен нощен въздух. Направено му е ЕКГ и е установено в момента „остър инфаркт на миокарда”, за което е даден „аспирин” и транспортиран до Кардиологична клиника, където е лекуван 3 дни от остър инфаркт, след което е настанен в болничния стационар на Затвора. На 18.04.2011г. е изпратен от д-р П. на лечение в Затворническа болница – София. По нататък твърди, че на 10/11.04.2011г. получил отново конвулсии като изпотяване, болка в гърдите, повръщане, като за тези симптоми му е дадено „аспирин”, „парацетамол” и препоръка да пие чай. След време е извикан от д-р П. и му е съобщено, че е с инфаркт, откаран е с „Бърза медицинска помощ” във втора клинична база, където лекарите му казали, че късно е докаран и са му направили животоспасяваща операция. Въпреки, че е знаела за състоянието му, д-р П. е позволила да понесе наказание в наказателна килия, като за това се оформя медицинско разрешение и заповед на началника на затвора.

Твърди, че като новопостъпил е настанен на 4-ти етаж, а по късно през м. септември е преместен на втори етаж в 209 килия. През септември 2012г. е преместен в килия 207 до момента на подаване на исковата молба. Спално помещение 207 е с размери 7м./5м., с 20 бр. легла (на 2 вишки), 14 бр. шкафове, 2 бр. маси, тоалетна 2м/1м., която заема значителна площ и от нея излиза миризма, прозорците не са изолирани през зимния период. В това помещение съжителства с още 22-ма лишени от свобода, помещението не отговаря на полагащата се по закон квадратура,  пренаселено е, липсва пространство и въздух, въпреки че според здравословното му състояние е следвало да бъде настанен в друго подходящо помещение. Хигиената е силно занижена, поради липса на препарати, които не достигат до помещението поради кражби от други лишени от свобода и липса на контрол, ползват се само за коридора.

След връщане на делото за ново разглеждане, ищецът не се явява в съдебно заседание, поддържа иска си, чрез назначения служебен защитник адв. В. *** на вече заявените основания. Набляга на искането, свързано с лошите битови условия в килия 207, които са в противоречие с европейските изисквания и закона и съобразно дадените указания в отменителното решение на ВАС счита за основателни.

Ответниците – ГДИН и Министерство на правосъдието, чрез юрисконсулт П. изразяват становище за неоснователност на иска. По отношение на пренаселеността в килията, в която е настанен У. счита, че не е налице бездействие на затворническата администрация, като не се е съобразила с разпоредбите за необходимата квадратура, които ще влязат в сила през 2019г., а се е съобразила с възможностите на наличните сградни помещения на затвора. Предвид съдебната експертиза и събраните писмени доказателства, счита че липсва причинно-следствена връзка между претендираните неимуществени вреди и действието или бездействието на администрацията. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурор А. *** дава заключение, че делото следва да се реши в границите, указани в отменителното решение на ВАС, като фактите са били изяснени още при първото разглеждане на делото. Поддържа становището за липсата на причинно-следствена връзка между действията и бездействията на затворническата администрация и претендираните от ищеца неимуществени вреди. Съобразно задължителните указания на горната инстанция следва да се приложи чл. 3 от ЕКЗПЧОС, като този текст е приложим, независимо, че все още не са влезли в сила разпоредбите за България относно минималната квадратура на килиите. В тази част счита претенцията за основателна, като на осн. чл. 52 от ЗЗД предлага да се присъди обезщетение по справедливост в минимален размер съобразно възприетата съдебна практика  - от порядъка на 1000лв. – 2000 лв., тъй като претендирания размер с оглед икономическата обстановка в страната е много завишен.

Като съобрази становищата на страните, приетите доказателства и приложимия закон, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Искът е подаден от надлежна страна и на основание чл. 204 ал.4 от АПК е ДОПУСТИМ за разглеждане.

Според чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

На осн. чл. 12 от ЗИНЗС искът следва да се счита предявен срещу ГДИН – София, която е юридическото лице към Министерство на правосъдието, чиито териториални структурни звена са затворите и затова единствено ГДИН – София е пасивно легитимирана страна – ответник по иска, а не Министерство на правосъдието. Искът срещу първия ответник – Министерство на правосъдието е недопустим и следва да се остави без разглеждане.

По същество искът срещу ГДИН – София е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛЕН.

От справка на Затвора – Плевен от 25.02.2013г. се доказва, че У. е бил преведен от Затвора – София в Затвора – Плевен на 24.03.2011г. и настанен на ІІ етаж в корпуса на Затвора – Плевен, предназначен за настаняване на лишени от свобода – рецидивисти. От септември 2012г. до завеждане на исковата молба – 12.12.2012г. е бил настанен в килия 207, която е за непушачи. Помещението е с обща площ 35 кв.м. има самостоятелен санитарен възел с течаща вода, оборудвано е с легла, шкафчета за лични нужди, маси и столове. От приложените списъци се установява, че за периода 01.09.2012г.-01.12.2012г. в килия 207 са пребивавали от 18 до 22 души, средно 20 човека, при което средната площ на човек е от порядъка на 1,75м2. В хода на делото У. е бил настанен в друго спално помещение – 203. Впоследствие на 18.02.2013г. на У. е било предложено настаняване в медико-социална килия, което той отказал, удостоверено с подпис в медицинското му досие.

Приложени са и списъци с подписи на лишените от свобода, които удостоверяват, че са получавали сапуни и перилни препарати за периода юни – ноември 2012г. Приложени са и счетоводни справки за изразходваните видове и количества миещи и перилни препарати за периода 2009г. – 2012г., разходите за извършени ремонтни и профилактични дейности, в това число дезинфектанти на стойност 918 лв. за 2012г., справка за осигурено парно отопление и за осветлението на затвора.

От приложената по делото медицинска документация, епикризи, изследвания , решения на ТЕЛК и заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при настаняването на У. в Затвора – Плевен, е прегледан от интернист и психиатър със заключение: клинично и психически здрав. Бил е на възраст 37 години.

На 05.04.2011г. е прегледан по повод оплаквания от главоболие и настинка, измерена е температура, артериално налягане, пациента е преслушан, не са установени отклонения, даден е парацетамол 4таблетки. Прегледа и лечението е адекватно на съобщените оплаквания.

На 14.04.2011г. е потърсил лекарска помощ по повод силно изразена отпадналост, тежест в гърдите, гадене, изпотяване и повръщане и нощен задух. Прегледът е отразен в медицинското досие с оплакване от силна гръдна болка и нощен задух от 3 месеца, като е бил преслушан, измерено артериално налягане, направена електрокардиограма, установени са патологични промени, съмнителни за остър миокарден инфаркт и пациента е бил транспортиран по спешност с линейка до ЦСМП – Плевен и оттам директно откаран в СБАЛ по кардиология – Плевен за лечение, където е хоспитализиран. Там е потвърдена диагнозата остър миокарден инфаркт и при спешно направена инвазивна оценка на коронарното кръвообращение е установена оклузия(запушване) на лява коронарна артерия. Артерията е отворена с дилатация и имплантация на интракоронарен стент. От направената ехокардиография са установени нарушения в кинетиката на засегнатата зона с формиране на ляво камерна пристенна тромбоза и лека към умерена редукция на помпените показатели, за което е назначено лечение. Проведено е лечение съобразно правилата на добра медицинска практика и съобразно препоръките за лечение на остър миокарден инфаркт. Не са установени прояви на белодробен застой или други ритъмни или проводни нарушения в острия период на протичане на заболяването.

Изписан е на 17.04.2011г. след изискуемия 3 –дневен престой за лечение. Настанен е в болничен стационар на затвора още в деня на изписването и назначено препоръчаното от болницата лечение.

На другия ден е извършен преглед и въпреки стабилното състояние и липсата на оплаквания, предвид тройната антикоагулантна терапия и необходимостта от чест лабораторен контрол, е предложено с решение на директора на затвора, У. да се изпрати в спешен порядък за долекуване в „Специализирана болница за активно лечение на лишени от свобода” – София. Транспортиран е с линейка на затвора и е провеждал лечение  в специализираното болнично заведение от 19.04.2011г. до 08.06.2011г. Проследявани са ЕКГ, лабораторни показатели, ехокардиограма и съответно лечение, осъществена е рехабилитация. Не е изявявал стенокардна симптоматика, както и други усложниния в хода на лечението. Отчетено е подобрение на помпените показатели на сърцето от изходни 42% на 52 %, което може да се отчете като долно гранична стойност. Дехоспитализиран с препоръка да се диспансеризира към МЦ с проследяване на хемодинамични показатели, контролни ЕКГ, контрол на рисковите фактори и протромбинов показател във връзка с лечението с антикоагуланта Синтромб, изискващ такъв контрол и с препоръка за лечение със същия препарат за срок от 6 месеца с останалите два антитромбични медикамента и контролни прегледи при кардиолог на 3 месеца.

След лечението в ВО/СБАЛЛС – София от 09.04.2011г. до 08.06.2011г., е приет и долекуван в болничен стационар на Затвора – Плевен до 13.06.2011г., когато е бил изписан.

Видно от здравния картон на ищеца, регулярно 2-3пъти седмично в първите 2-3 месеца е преглеждан и на всеки месец е отразявано здравословното му състояние с физикален преглед, оплаквания, измерване на артериалното налягане, контролиране на назначената терапия, регулярно са правени ЕКГ с обичайни за преболедуван миокарден инфаркт промени.

На 04.08.2011г. е подадена молба за освидетелстване трудоспособността от ТЕЛК и с ЕР№ 3002 от 25.11.2011г. е определена трайно намалена трудоспособност от 80% за срок от 1 година. От 05.08.2011г. до 01.11.2012г. е получавал социална пенсия за инвалидност по чл. 90 от КСО. С ЕР № 2411 от 11.10.2012г. ТЕЛК е определила 50 % трайно намалена трудоспособност за срок от една година и пенсията е спряна.

На 31.10.2011г. е осъществена консултация с оглед тройната антикоагулантна терапия. През 2012г. е продължило наблюдението, прегледите, регулярните ЕКГ и не са констатирани влошавания, направени са още три консултации с кардиолог – на 07.06.2012г., 25.09.2012г. и 31.10.2012г.  През м. 10.2012г. е осъществена контролна ЕКГ, без данни за пристенна лявокамерна тромбоза. От направения велотест – на 75 вата натоварване е отчетена гръдна болка, без ЕКГ промени. В медицинското досие са приложени лабораторни изследвания, доказващи добър контрол на рисковите фактори – холестерол, триглицериди в нормални стойности. Медицинското наблюдение и контролиране на лечението е продължило в следващите месеци с регулярно отразяване на състоянието на ищеца, лечението е отразено и добре контролирано.

По повод на остра вирусна инфекция на 18.02.2013г. е предлагано лечение в медикосоциална килия, което ищеца е отказал. Отразен е и отказ от терапия на 07.12.2012г. за 4 дни, след което същата е била възобновена.

От направения от съдебния експерт преглед не се установяват различни факти относно здравословното състояние на ищеца. Заключението на в.л. е, че през целия период лечението е провеждано съобразно правилата за добра медицинска практика и препоръките за лечение на подобно заболяване.

В.л. не може да посочи причинна връзка между заболяването и условията в затвора, тъй като подобни заболявания са чести и извън условията на затвора, а при ищеца са налични рискови фактори – възраст, тютюнопушене, фамилна обремененост. В съдебно заседание в.л. изяснява, че за мъжете 40 години е рискова възраст за заболяването, а напоследък се явява и преди 30години. В епикризата от СБАЛ по кардиология – Плевен са отразени рисковите фактори за ищеца, на които се основава заключението -  пол, възраст, фамилна обремененост – баща, починал от миокарден инфаркт на 37г.

В епикризата при приемането му за лечение на 14.04.2011г. е отразено, по данни на пациента, че се оплаква от гръдна болка в покой ирадиация към гърба и лява ръка, придружена от гадене, изпотяване и повръщане, които оплаквания са с давност от три дни, като първият ден съобщава за краткотрайна загуба на съзнание. Пациентът е съобщил и за типична гръдна болка от около 3 месеца по повод на която не е провеждал лечение.  В.л. изяснява, че няма данни в медицинския картон да е търсил лекарска помощ в този период, оплакванията не са регистрирани, като е било възможно да се вземат други мерки.

Свидетелят Я. твърди, че при постъпването си в затвора У. е бил физически здрав, тренирали са заедно, впоследствие състоянието му се влошило. 2-3 дни преди да бъде откаран в болница У. не се е чувствал добре, превивал се с болки в гръдната област, постоянно се потял, повръщал жълто, тогава е бил настанен в килия на четвърти етаж. Свидетелят не е възприел пряко със свои лични впечатления медицинско лице или администрацията в този период да е отказвала преглед на У., знае от твърдения на ищеца, че докторката не е искала да го прегледа.  

Свидетелят Т. е бил настанен заедно с ищеца в килия 207 през зимния период – края на 2012г., в която за периода са били настанявани от порядъка на 21, 22, 23 човека, прозорците не са били уплътнени и от тях е духало, в помещението има тоалетна, която не е уплътнена и мирише, ищецът е искал да бъде преместен, постоянно се оплаквал, не се чувствал добре, но администрацията не го преместила.

В останалата си част свидетелските показания на двамата свидетели са противоречиви, непоследователни, неконкретни, не съдържат преки техни впечатления, а са опосредствани и възпроизвеждат оплаквания на ищеца, като не са конкретизирани относно мястото, времето и действия на лица от затворническата администрация или медицински лица или се отнасят за различни от твърдяните от ищеца в исковата молба периоди, не кореспондират с останалия доказателствен материал  и затова съдът счита, че са недостоверни и неотносими.

Със Заповед № 699/31.10.2011г. на Началника на Затвора – Плевен на У. е било наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 10 денонощия”, поради притежание на забранена вещ – мобилен телефон, собственост на У., намерен при обиск в килия № 209, където е бил настанен. Видно от медицинското досие на 31.10.2011г. по повод наказанието е бил прегледан, оплаквал се от болка в гръдния кош, при прегледа обективно е установено добро общо състояние, афебрилен, бял дроб – чисто везикулярно дишане, ритмична сърдечна дейност, кръвно налягане 120/70, ритмично 67 удара/мин. Дадена е провежданата терапия за 10 дни, за периода на наказанието. Видно, както от медицинския картон, така и от Заповед № 766/15.11.2011г. за наложено на ищеца дисциплинарно наказание „лишаване от хранителна пратка за срок от 3 месеца” и снетите обяснения, през периода на наказанието е бил регулярно преглеждан от медицинско лице и след изтърпяване на наказанието е бил в добро общо състояние.

На 15.11.2011г. отново е прегледан по повод наказание „настаняване в наказателна килия за срок от 24 часа – без оплаквания афебрилен, нормални стойности на артериално налягане, дадена е провежданата терапия за срока на наказанието.

При така изложените факти съдът счита, че заболяването на ищеца не е в пряка причинна връзка с условията в затвора или действие и бездействие на затворническата администрация или медицинско лице. Ищецът е постъпил в Затвора – Плевен на 24.03.2011г. , клинично здрав и настанен на ІІ-ри етаж в корпуса на затвора. Скоро след това на 05.04.2011г. е бил прегледан с оплаквания за настинка и предприетото лечение съответства на съобщеното и обективните показатели от прегледа. Впоследствие е прегледан на 14.04.2011г., при което е установена диагноза остър миокарден инфаркт и насочен за лечение в спешен порядък към болнично заведение. След това е изписан, настанен е в болничен стационар на Затвора – Плевен, насочен за долекуване в специализирано лечебно заведение за лишени от свобода в гр. София от 19.04.2011г. до 08.06.2011г. След което е приет и долекуван в болничен стационар на МЦ – Затвора Плевен до 13.06.2011г. След изписването състоянието му е контролирано и е давана назначената терапия, изследвания и консултации с кардиолог, насочен е към ТЕЛК.  Следователно за целия период след настъпване на заболяването до завеждане на иска е била оказана необходимата медицинска помощ, което е довело до подобрение на здравословното му състояние като процентът трайна неработоспособност е бил намален на 50 % с решение на ТЕЛК, считано от 11.10.2012г. 

Настаняването в наказателна килия за срок от 10 денонощия на 31.10.2011г. е близо седем месеца след настъпване на заболяването, при наличие на значително подобрение и стабилизиране. Било е съобразено със здравословното му състояние обективно от прегледа, като е провеждано активно наблюдение и назначената терапия, като след изтърпяване на наказанието не е констатирано влошаване на здравословното му състояние.

Към момента на прегледа съдебната експертиза също не установява влошаване на показателите.

За настъпването на инфаркта при ищеца са налични множество рискови фактори – пол, възраст, тютюнопушене и най-вече - наследствена обремененост – баща му е починал на 37 години от миокарден инфаркт, което сочи на евентуалните причини за настъпване на заболяването на неговата възраст. Два-три дни преди настъпване на инфаркта ищецът е имал сериозни симптоми, но не се доказва твърдението му, че е потърсил лекарска помощ, че тя е била отказана и че е било предприето неадекватно лечение. В тази част исковата молба съдържа вътрешно хронологично противоречие.

Поради това съдът счита, че исковата претенция по т.1 за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. е изцяло неоснователна и недоказана.

По отношение на исковата претенция по т.2 съдът намира, че е основателна и доказана. За периода септември 2012г. до 12.12.2012г. – датата на завеждане на исковата молба ищецът е бил настанен да търпи наказанието си в килия 207. Килията е с квадратура 35 м2 и в нея за претендирания период са били настанявани средно около 20 други осъдени, при което средната площ на човек от 1,75 м2 се явява недостатъчна. Прозорците не са били уплътнени, от тоалетната е излизала миризма.  Липсвало е необходимото нормативно установено пространство от 4 м2 на човек и чист въздух, което при заболяването на ищеца е довело за него до дискомфорт и неудобство. Битовите и хигиенни условия в килията са неподходящи за неговото здравословно състояние, като администрацията не е предприела мерки за преместването му, въпреки настояванията му. Предложено е настаняване в медико-санитарна килия доста по-късно, след завеждане на делото – на 18.02.2013г. и затова е неотносимо към процесния период.

 Горното представлява нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3 ал.1 и ал.2 т.2 от ЗИНЗС – умишлено поставяне в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието, изразяващи се в лишаване от достатъчна жилищна площ и проветрение. Разпоредбата на чл. 43 ал.3 от ЗИНЗС, предвиждаща, че минималната площ на един лишен от свобода не може да бъде по-малка от 4 м2 не е била в сила към периода на престой на У. в килия 207, за който се отнася исковата му претенция по т.2, нито към настоящия момент и тя не е действащо българско право. Действащи са обаче чл. 3 и чл. 43 ал.2 и ал.4 от ЗИНЗС, които законови разпоредби съдържат гаранции за съществуването на нормална битова среда в местата за лишаване от свобода и са основание за преценка във всеки конкретен случай при предявен иск за обезвреда на това основание, доколко тази законова гаранция е реална.

Относима материалноправна разпоредба е и чл. 3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, която е в сила за България от 1992г. и която съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на Република България е част от вътрешното право на страната. Посочения текст от Конвенцията забранява изтезанието или нечовешко или унизително отношение или наказание. Налице е национална съдебна практика, която съобразява съдебната практика на Европейския съд по правата на човека при приложението на конвенцията, които при подобни казуси приемат по справедливост, че липсата на достатъчно жилищна площ и проветрение в местата за лишаване от свобода е отклонение от подходящата жизнена среда за задържаното лице, независимо че към релевантните периоди не са действащи задължителни нормативи за разполагаемата жилищна площ на лишените от свобода и законоустановени критерии, на които да отговарят условията в местата за задържане и лишаване от свобода. В този смисъл са указанията по приложението на материалния закон, дадени от ВАС в отменителното решение, които са задължителни за настоящия съд.

В настоящия случай съдът, като съобрази от една страна, че здравословното състояние на ищеца е изисквало настаняване в подходящи битови и хигиенни условия с осигуряване на достатъчно площ и въздух, а от друга - краткия престой на ищеца в това помещение – около 3 месеца, което не е довело като резултат до влошаване на здравословното му състояние счита, че съобразно чл. 52 от ЗЗД следва да се присъди по справедливост обезщетение за неимуществени вреди по претенцията по т.2 в размер на 700 лв.

При този изход на делото в полза на ответника – ГДИН – София, следва да се присъди юрисконсулстко възнаграждение, съобразно защитавания материален интерес и съразмерно с отхвърлената част от иска.

Водим от горното съдът

 

 

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” – София да заплати на М.А.У.,*** обезщетение за неимуществени вреди в размер на 700 лв. на осн. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за периода септември 2012г. - 12.12.2012г. по т.2 от исковата претенция, като ОТХВЪРЛЯ иска по т.1 и т.2 за остатъка от сумата до 80 000 лв.

ОСЪЖДА М.А.У.,*** да заплати на ГДИН - София юрисконсултско възнаграждение в размер на 2909 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба на л.св. М.А.У.,*** срещу Министерство на правосъдието с правно основание чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за нанесени неимуществени вреди общо в размер на 80 000 лв., произтичащи от бездействието на администрацията на Затвора – Плевен по т.1 и т.2 от исковата молба.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните. 

 

 

 

                                                        С Ъ Д И Я :