ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 759

гр.Плевен, 18 Юни 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №428/2015г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от П.И.Н. *** против Заповед №РД-12-242 от 21.05.2015г. на ВИД Главен архитект на Община Плевен, с която на основание чл.62 ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в Удостоверение изх.№ ТСУиС-94П-653-2/15.10.2014г. за факти и обстоятелства, в Удостоверение за търпимост изх.№ ТСУиС-94П-653-1/08.10.2014г. за постройка на допълващо застрояване и в писмо изх. № ТСУиС-94М-4013-1/16.10.2014г., издадени от гл. архитект на Община Плевен, като вместо посочен урегулиран поземлен имот (УПИ) II-4385a, да се чете УПИ II-4365a, кв. 81 по плана на гр. Плевен, ул. XXX.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, доколкото същата е неразделна част от издадените удостоверения по § 16 от ПР на ЗУТ, в които са отразени обстоятелства, неотговарящи на действителността. Счита се, че незаконосъобразността на удостоверенията води и до незаконосъобразност на Заповед № РД-12-242/21.05.2015г. за поправка на явна фактическа грешка и се моли за нейната отмяна.

От страна на ВИД Главен архитект на Община Плевен е представена административната преписка по издаване на оспорената заповед, но не е ангажирано становище по жалбата.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и закона намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради следните съображения:

В Община Плевен е постъпило заявление вх.№ТСУиС-94П-653-2/07.10.2014г. (л. 53) от П. Г. А. и И. В. А., с което се иска издаване на удостоверение за търпимост за ап.2 на втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, със застроена площ от 104 кв.м, в които влизат прилагащите се ½ части от общите части – стълбище от 13,40 кв.м.; с маза със застроена площ от 58,98кв.м с влизане от първи етаж от стълбището; с таван със застроена площ от 52 кв.м, в които влизат ½ от общите части от стълбище, представляващи 6,70 кв.м., находящ се в гр.Плевен, ул. XXX, имот с пл.№4365, кв.78 по плана на гр.Плевен, построен преди 1985г. и за второстепенна сграда (3) със застроена площ 17кв.м., находяща се в имот с пл. № 4365, кв. 78 по плана на гр. Плевен и административен адрес ул. XXX. Към заявлението са приложени съответните доказателства за право на собственост, декларация с нотариална заверка на подпис, касаеща времето на извършване на строежа, вкл. и разрешения за строеж № 326/08.07.1968г (л. 42) и № 8/28.04.1992г. (л. 43).

По така подаденото заявление са издадени Удостоверение № ТСУиС-94П-653-1/08.10.2014г. за постройка на допълващо застрояване и Удостоверение № ТСУиС-94П-653-2/15.10.2014г., съобщени с писмо изх. № ТСУиС-94М-4013-1/16.10.2014г. Последното е получено от оспорващата на 20.10.2014г., видно от приложеното на л. 45 ИД 00RD62 6.

При извършена служебна проверка по документи от Община Плевен е установено, че Удостоверение изх.№ ТСУиС-94П-653-2/15.10.2014г. и Удостоверение за търпимост изх.№ ТСУиС-94П-653-1/08.10.2014г. съдържат очевидна фактическа грешка, като вместо УПИ II-4365а е изписано УПИ II-4385а., поради което на основание чл.62 ал.2 от АПК е издадена Заповед № РД-12-242/21.05.2015г., предмет на настоящето производство.

В конкретния случай административното производство е започнало с издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, което е инициирано по молба на собствениците на имотите, за които се иска издаване на удостоверенията. Последните са издадени в полза на заявителите П. Г. А. и И. В. А. и имат доказателствена стойност само пред нотариалните служби по прехвърлителни сделки, както е отбелязано в същите. Удостоверението за търпимост представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК като документ от значение за признаване на права, но същият се издава в административно производство, което се развива само между лицето, което е поискало издаването му и административния орган, като няма други заинтересувани лица в това производство. Издаденото удостоверение не засяга правата на трети лица - съсобственици на имота (каквато е оспорващата Н. предвид приложените по делото доказателства) или съседи, поради което за същите не е налице правен интерес от обжалване на издадено на основание § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ удостоверение за търпимост. Интерес от съдебно обжалване притежават само лицата, по отношение на които актът нарушава техни права или законни интереси. В случая се имат предвид онези права и интереси, които са законно признати, които са отразени в правна норма. Такава норма за трети лица да атакуват издадено удостоверение за търпимост на чужд строеж, макар и в съсобствен имот, не съществува, поради което те нямат правен интерес да го обжалват. Такова удостоверение създава само благоприятстващ ефект за молителя, но не рефлектира негативно в чуждата правна сфера на трети лица. Допустимо е само обжалване на отказ за издаване на удостоверение за търпимост от молителя, но не и обжалване на издаденото удостоверение от трети лица. В този смисъл определение по адм.дело №346/2014г. на ВАС.

По своята същност очевидната фактическа грешка (ОФГ) представлява несъответствие между действителната воля на органа и нейното външно изразяване, като поправянето предполага разкриване на тази формирана вече действителна воля. Очевидна фактическа грешка би могло да бъде погрешно посочване на страните в административното производство, неправилно отразяване на границите на имота, размера на същия, както и номерацията на същия, каквато грешка е допусната в случая, но при вече формирана воля на административния орган. Производството за поправка на такива грешки намира правното си основание в чл.62 ал.2 от АПК, където в предложение трето е посочено, че на обжалване по предвидения в закона ред подлежи „решението за поправянето”. Това решение за поправяне няма самостоятелно правно значение, а заедно с първоначалния (поправения) административен акт представляват едно цяло. Поправката на очевидна фактическа грешка може да се извърши само по административен ред от съответния компетентен орган, като правото да се иска отстраняване на допусната ОФГ принадлежи на заинтересованите страни, т.е. страните в административното производство по издаване на акта, както и служебно на органа издал акта. По аргумент от чл. 15 от АПК страни в административния процес са граждани или организации, чиито права, свободи или законни интереси са или биха били засегнати от административния акт или за които същият би породил права или задължения. Както бе посочено по-горе, обаче, страни в производството по издаване на удостоверение за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ са единствено заявителите и административния орган. Ето защо и доколкото по делото не се установява оспорващата да страна в производството по издаване на удостоверението за търпимост по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, се налага извода, че Н. няма правен интерес от съдебно оспорване на заповедта за поправка на очевидна фактическа грешка. В случая, доколкото в жалбата на оспорващата са наведени твърдения за евентуален незаконен строеж, то последната може да защити правата си в производство по констатиране и премахване на незаконен строеж по предвидения за това ред.

Предвид гореизложеното, подадена от Н. жалба срещу Заповед № РД-12-242/21.05.2015г. на ВИД Главен архитект на Община Плевен е недопустима за разглеждане на основание чл.159 т.4 от АПК, а производството по делото следва да бъде прекратено.

Воден от горното и на основание чл.159 т.4 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на П.И.Н. *** против Заповед №РД-12-242 от 21.05.2015г. на ВИД Главен архитект на Община Плевен.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №428/2015г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от определението да се изпратят на П.Н. и на ВИД Главен архитект на Община Плевен.

СЪДИЯ: