Р E Ш Е Н И Е

343

гр.Плевен, 20.07.2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                                  

            Председател: Полина Богданова-Кучева

                                                                       Членове: Цветелина Кънева

                                                                                       Снежина И.

При секретаря Д.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 416 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 398 от 7.05.2015г., постановено по НАХД № 756 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0028828/10.10.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище Русе към ГД „Контрол” на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „Просаунд” ЕООД с адрес на управление гр. Плевен, представлявано от М.Т.Н., са наложени за нарушение на чл. 24, ал. 1 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 300 лева на основание чл. 200 от ЗЗП и за нарушение на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 222 от Закона за защита на потребителите.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Просаунд” ЕООД, представлявано от М.Т.Н., чрез мл.адвокат Й.Д. ***, в която са наведени доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че районният съд не е взел под внимание обстоятелство, че услугите, извършвани в стопанисвания от жалбоподателя автоцентър и калкулираните цени към клиента зависят от редица фактори, с оглед на които с помощта на електронна таблица се определя необходимото време за извършване на конкретната услуга и броя на заетите служители. Сочи се, че след съобразяване на индивидуалните особености на всеки автомобил и желанията на клиента, се калкулира цената на услугата и на клиента се предоставя оферта – ценоразпис на конкретната услуга преди извършване на същата, като по този начин той има възможност да получи коректна и недвусмислена информация относно стойността на услугата, която ще му бъде предоставена, в който смисъл е и разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗЗП. Касаторът сочи, че поставянето на единен ценоразпис, който не дава никаква информация относно стойността на услугата, която ще получи клиента представлява формално изпълнение на сочената по-горе разпоредба на ЗЗП, тъй като с оглед спецификата на предлаганите услуги изготвянето му би било подвеждащо за клиента. Касаторът счита още, че дори да се приеме налично нарушение на нормата на чл.  24, ал. 1 от ЗЗП, предвид спецификата на предлаганите услуги би следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. В жалбата се сочи, че по отношение на нарушението на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП районният съд не е взел под внимание факта, че в конкретния случай липсата на регистър на предявените рекламации е пропуск в дейността на автоцентъра, който е продиктуван единствено от извършващия се оглед и тест от клиентите при предаване на автомобила след извършената услуга. Твърди се, че нарушението е отстранено веднага в деня на констатирането му, за което е представена рекламационна книга с дата на издаване, съвпадаща с датата на извършване на проверката. За неправилно се счита приетото от съда, че не са събрани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Счита се, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но не са приложени от районния съд. В заключение се моли за отмяна на решението.

В съдебно заседание касаторът „Просаунд” ЕООД се представлява от мл.адв. Й.Д. ***, която поддържа касационната жалба и моли решението на районния съд да бъде отменено.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: АУАН № 2014-К-0028828 е съставен на 11.04.2014г. от длъжностно лице при РД Русе към Комисията за защита на потребителите срещу “Просаунд” ЕООД гр. Плевен, за това че при направена проверка на 08.04.2014г. в обект автоцентър “Тояга”, в гр. Плевен, е установено с констативен протокол, че се предлагат за продажба автомобилни колони, CD-плеъри, автоаларми, ксенонови системи, автомобилни крушки и бушони;  извършват се и услуги: монтиране на автоколони, CD-плеъри, аларми, ксенонови системи, крушки и бушони, като търговецът не е обозначил продажните цени на предлаганите от него услуги, чрез ценоразпис, нарушение на чл.24, ал.1 от ЗЗП. Установено е още, че в обекта няма регистър на предявените рекламации, като при поискване не е представен такъв, нарушение на чл.127, ал.2 от ЗЗП. По акта не е направено възражение. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление.

От правна страна съдът е приел, че по силата на чл.24, ал.1 от Закона за защита на потребителите всеки търговец, който предлага услуги на потребителите, е длъжен предварително да обозначи продажните цени на предлаганите от него услуги чрез ценоразпис, поставен на видно място в търговския обект. От установеното по безспорен начин, че липсва поставен ценоразпис  с цените на предлаганите услуги в проверения търговски обект, е направен извод, че е допуснато нарушение на чл. 24, ал.1 от ЗЗП и правилно е ангажирана отговорността на дружеството на основание чл. 200 от ЗЗП. По отношение задължението по чл.127, ал.2 от ЗЗП, съгласно което търговецът следва да поддържа регистър на предявените рекламации е прието, че същото не е изпълнено и правилно дружеството е санкционирано. Посочено е още, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процедурата. Съдът е приел, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като не са ангажирани доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случай. Воден от горните мотиви, районният съд е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно протекло административно-наказателно производство и за правилно ангажиране на административно-наказателната отговорност на търговеца. Правилно е прието и неприложимост на нормата на чл.28 от ЗАНН за маловажност на случаите. Ето защо фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.  

По касационните възражения решаващият съд съобрази следното:

По отношение възражението, че не е извършено нарушение на чл.24 ал.1 от ЗЗП следва да се посочи, че изр. второ на тази норма урежда случаите, в които поставянето на ценоразпис е неудобно поради обема на предлаганите услуги,  и именно тогава е допустимо изготвянето на ценоразпис във вид на брошура, която се предоставя на всеки потребител преди извършването на услугата и при заплащането й. Тази възможност не е използвана от търговеца. Не е налице и хипотезата на чл.26 от ЗЗП, за да не се прилагат изискванията на чл.24 ал.1 от с.з. Ето защо, настоящият състав счита, че правилно районният съд е приел за безспорно извършено нарушението на чл.24 ал.1 от ЗЗП и е потвърдил НП в тази част.

По отношение констатираното нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП следва да се посочи, че единственият довод в касационната жалба е, че нарушението е отстранено в деня на проверката, поради което случаят е маловажен такъв. В съответствие с постоянната си практика, настоящият състав   не споделя  изложените от  решаващия съд правни доводи за задължението на търговеца да  поддържа в наличност в обекта в момента, в който той функционира, регистър за рекламации. Регистърът може да  се съхранява както  в съответния търговски обект, така  и на адреса на управление на търговеца, съобразно чл.127 ал.4 от ЗЗП. В конкретния случай, обаче, не се оспорва от търговеца, че при проверката в обекта и при поискване от контролните органи такъв не е представен. Вярно е, че в съдебно заседание пред районния съд е представен регистър на предявените рекламации с дата на започване 08.04.2014г., но настоящата инстанция констатира, че АУАН е съставен на 11.04.2014г., когато този регистър, за който се твърди, че е започнат на 08.04.2014г., не е представен. Регистърът не е представен и с възражение по чл.44 ал.1 от ЗАНН по акта, както и с жалбата до районния съд. Поради което, не може да бъде прието за достоверно твърдението, че констатираното нарушение е отстранено в деня на проверката. Но дори да е така, нарушението е извършено и същото подлежи на санкциониране.

По отношение приложението на чл.28 от ЗАНН за констатираните две нарушения, настоящият състав изцяло споделя изложеното от районния съд, че деянията не се отличават с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случай, както и следва да се посочи, че с нарушенията се застрашават обществени отношения свързани с правата на потребителите, които са гарантирани със закон.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 398 от 7.05.2015 г., постановено по НАХД № 756 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.