Р E Ш Е Н И Е

№ 312

гр.Плевен, 8 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

Председател: Юлия Данева

Членове:Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 413 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 12 от 06.02.2015 г., постановено по нахд № 458/2014 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 14-0374-000660 от 22.08.2014 г. на Началника на РУ „Полиция” Червен бряг, с което на Г.П.Б., с ЕГН ********** ***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177 ал.1 т.2 пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева, а на основание чл.181 т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 50 лева затова, че на 24.07.2014 г. в 15,50 часа в община Червен бряг на път трети клас № 306, като водач на товарен автомобил – Форд „Транзит” с рег.№ ЕНXXXXВВ, управлява автомобила на пътна отсечка с.Чомаковци посока с.Еница на около 200 метра от началото на с.Чомаковци, като не притежава свидетелство за управление на МПС, отнето по административен ред и не представя знак за ГТП.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Районно управление – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен, представлявано от началника Л. В. П., която счита, че същото е неправилно и противоречи на материалния закон. Сочи, че сроковете за обжалване на НП пред съда са преклузивни и са визирани в разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗАНН и че изтичането на срока за обжалване на същото погасява правото на санкционираното лице да го оспори. Намира за безспорно, че обжалваното НП е било връчено на нарушителя на 18.10.2014 г., а жалбата против него е подадена на 29.10.2014 г., т.е. след изтичане на преклузивния 7-дневен срок. Твърди, че РС – Червен бряг неправилно и незаконосъобразно е разгледал жалбата по същество, вместо да остави същата без разглеждане като недопустима. Моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба – Г.П.Б., е депозирал по делото писмено възражение, с което счита касационната жалба за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Навежда доводи за незаконосъобразно отнемане на свидетелството му за правоуправление. Твърди, че жалбата му е подадена на 24.10.2014 г., за което представя като доказателство разписка от Пощенска станция гр.Кнежа с клеймо с датата на изпращане. Моли да се потвърди решението на РС – Червен бряг.

Ответникът по касационната жалба в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не изразява становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че обжалваното пред него наказателно постановление е получено на 18.10.2014 г. Жалбата е подадена на 29.10.2014 г. - в преклузивния срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е допустима.

РС е установил следната фактическа обстановка:

На Г.П.Б. е съставен акт за установяване на административно нарушение затова, че на 24.07.2014 г. около 15:50 часа управлява МПС – Товарен автомобил “Форд Транзит” с рег. № ЕН XXXXВВ, негова собственост, на пътна отсечка с.Чомаковци – с. Еница /път ІІІ-306/, на около 200 м. от началото на с. Чомаковци, без да притежава свидетелство за управление на МПС – отнето по административен ред – справка 014, с което е нарушил чл.150 от ЗДвП, чл. 147, ал. 1 от ЗДвП. Въз основа на така съставения акт за установяване на административно нарушение е издадено Наказателно постановление № 14-0374-000660 от 22.08.2014 г. на Началника на РУП Червен бряг, с което на Г.П.Б., на основание чл.53 от ЗАНН и чл.177, ал. 1, т. 2 пр. 2 от ЗДвП и чл. 181, т. 1 от ЗДвП са наложени две административни наказания – глоба в размер на 300 лв. за първото и глоба в размер на 50 лв. за второто нарушение на Закона за движение по пътищата.

Въз основа на тази фактическа обстановка, РС е направил следните правни изводи: На процесната дата, жалбоподателят е управлявал МПС в посочения пътен участък. Въз основа на събраните по делото доказателства безспорно се установява, че спрямо жалбоподателят не е проведено изискуемото административно производство по отнемане на свидетелството за управление на МПС и той не е бил уведомяван за издадената Заповед за ПАМ – отнемане на СУМПС, от там и възможността му да я обжалва по съдебен ред. След като не е завършена процедурата по налагане на ПАМ, то няма как последиците от нея да се приемат за укоримо поведение, водещо до съставомерността на нарушение на чл.150 от ЗДвП.

По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП и съответно наложената му санкция по чл. 181, т. 1 от с.з. издаденото наказателно постановление се явява също незаконосъобразно. В съставеният акт за установяване на административно нарушение изобщо липсват данни описаното за първи път в атакуваното НП административно нарушение «не е представил ППС на технически преглед» да е извършено. РС е посочил, че следва да има абсолютна идентичност както между отразеното в акта и в НП описание на нарушението, така и между дадената правна квалификация на нарушенията по АУАН и НП. Безспорно целта, е да се създадат гаранции за нарушителя за реализиране правото на защита против НП издадено въз основа на акта. По тази причина РС е приел, че и в тази му част НП е незаконосъобразно, като е наложено наказание по обвинение, което не е било посочено в АУАН, и е отменил изцяло НП.

Касационната инстанция намира обжалваното решение на РС за правилно като резултат, но при следните коригиращи мотиви относно допустимостта на жалбата и съответствието на решението с материалния закон, изложени в касационната жалба:

Няма спор, че НП е връчено на 18.10.2014г., видно от отбелязването на приложения към делото екземпляр /л.3 от делото пред РС/. Жалбата срещу това НП е подадена обаче не на 29.10.2014 г., както неправилно сочи РС в решението си, а на 24.10.2014 г., видно от клеймото на запазения в оригинал пощенски плик /л.13 от делото пред РС/. Същият съответства на клеймото на копието от разписката, представено от ответника по касация /л.8 от настоящето дело/. На 29.10.2014 г. жалбата е постъпила при органа, видно от поставения й входящ номер /л.2 от делото пред РС/. С оглед на изложеното, жалбата пред РС е подадена в законоустановения 7-дневен срок, поради което е допустима, и на това основание допустимо се явява и решението на РС.

По делото пред РС е приложена ЗППАМ №2079/2013 от 18.07.2013 г., с която е разпоредено на основание чл.171, т.1, буква “д” от ЗДвП временно отнемане на СУМПС на Б. до отпадане на основанието – в случая до заплащане на дължима глоба /л.36/. Тази заповед е връчена на Б. на 01.10.2014 г. – след съставяне на АУАН и издаване на НП, но преди връчването на последното. Следва да се посочи, че тази заповед подлежи на предварително изпълнение – чл.172, ал.6 от ЗДвП. С оглед допуснатото от закона предварително изпълнение изложените от РС мотиви за необходимост от връчване и обжалване на последната ЗППАМ са неотносими. Но въпреки че подлежи на предварително изпълнение, заповедта за ППАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП не лишава водача от правоспособност. Тя е основание за временно отнемане на СУМПС. В случая преди проверката на 24.07.2014 г. притежаваното от Б. СУМПС не е било отнето, заповедта за ППАМ не е била изпълнена. Поради това Б. е представил СУМПС при проверката. Но дори ЗППАМ да е била изпълнена, доколкото същата е заповед по чл.171, т.1 от ЗДвП, същата не води до отнемане на правоспособността и Б. не би могъл въобще да извърши нарушение по чл.150 от ЗДвП поради заповед за ППАМ по чл.171,т.1 от ЗДвП. Ако СУМПС беше отнето, би могъл да извърши, ако управлява МПС без СУМПС, но това би съставлявало нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В случая такова нарушение не се твърди да е извършено и не е вменено на Б..

По отношение на НП в частта му относно нарушението на чл.147, ал.1 от ЗДвП, следва да се посочи, че в АУАН само е посочена тази норма, като липсва словесно описание на нарушение по същата. С оглед липсата на описание на нарушение по разпоредбата съществено са нарушени процесуалните правила при съставяне на АУАН. За да се проведе законосъобразно процеса на наказване, в АУАН следва да се посочи не само законовата разпоредба, която е нарушена, но и да се направи описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е било извършено /чл.42, т.4 ЗАНН/. Неописването на нарушението и непосочването на обстоятелствата, при които е извършено, съществено ограничават правото на защита, поради което правилно РС е отменил НП и в тази му част.

С оглед на изложеното, решението на РС следва да бъде оставено в сила при тези коригиращи и допълващи мотиви.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12 от 06.02.2015 г., постановено по нахд № 458/2014 г. на Районен съд – Червен бряг.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.