Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. Плевен, 13 Юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на трети юли две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Ц.Д.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 412/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на РУП – Червен бряг при ОД на МВР – Плевен срещу Решение № 46/09.05.2015г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 49/2015 г. по описа на съда.

С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 14-0374-001148/24.11.2014г. на Началника на РУП – Червен бряг, с което на А.Т.А. *** на осн. чл. 343 ал.1 от НК от ЗДвП за нарушение на чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП и за нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП е наложено на осн чл. 179 ал.2 от ЗДвП административно наказание „глоба” в размер на 150 лв., затова че на 28.06.2014г. в 05:30 ч. в община Червен бряг на път трети клас № 1306 при км 20+154 пътна отсечка от с. Чомаковци в посока гр. Койнаре като водач на лек автомобил Форд Фокус с рег. № ЕНXXXXВХ след употреба на алкохол 1,3 промила, установено с талон за химическа експертиза № 353 и при движение с несъобразена скорост с пътните условия, губи контрол над автомобила и се преобръща в канавка в дясно по посока на движението.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Оспорва мотивите на районния съд, че по никакъв начин не е установено А. да е бил водач на автомобила. Позовава се на Решение № 216/04.05.2015г. на Административен съд - Плевен, постановено по АД № 80/2015г., в което съдът, въз основа на доказателствата по делото и приетата съдебно-медицинска експертиза е отхвърлил възражението за недоказаност на авторството и приел, че са налице основания да се посочи, че А. е управлявал автомобила и в резултат потвърдил като законосъобразна Заповед за ПАМ № 14-0374-000180/24.07.2014г. , свързана с нарушението, предмет на настоящото дело. Твърди, че в хода на административно-наказателното производство нарушителят не е излагал доводи, оспорващи авторството – нито при съставяне на АУАН, нито в тридневния срок за възражения след това. Затова счита, че оспорването на авторството на нарушението, предприето от процесуалния представител на А. едва в хода на съдебното производство по обжалване на НП е недоказано и е негова защитна теза с цел избягване на административното наказание. Моли за отмяна на решението на първоинстанционния съд и по същество за потвърждаване на НП.

Ответникът по касационната жалба – А.Т.А., чрез адв. В.В. от АК – Плевен пледира, че решението на районния съд е правилно и моли да се остави в сила. Счита, че фактическата обстановка, описана в АУАН, се основава единствено върху твърденията на контролните органи, не са издирени и разпитани никакви свидетели. А. действително се е намирал в района на участъка от пътя, в който е станало ПТП, но не е установено качеството му на водач на автомобил, претърпял ПТП. АУАН е съставен от неочевидец, свидетелят също не е очевидец.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните доказателства по делото, решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Червен бряг е валидно, допустимо и правилно по резултата си, но по съображения, различни от изложените в него.

Не се споделят решаващите изводи на първоинстанционния съд, мотивирали го да отмени НП, че А. на посочената дата е пострадал от ПТП в упоменатия участък от пътя, но по никакъв начин не се установява качеството му на водач на автомобила, тъй като актосъставителя и свидетеля по акта – служители на МВР, не са били очевидци на инцидента, а разпитаните от тях свидетели, подали сигнал на тел.112 не са били вписани като свидетели-очевидци в АУАН в нарушение на чл. 40 ал.1 от ЗАНН.

Съгласно чл. 40 ал.1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители – З. и И., се установява, че по подаден сигнал за ПТП били изпратени на мястото на произшествието, където на посочената дата, час и място установили обърнат в канавката автомобил и в близост до него – на 20-30м. установили да лежи лицето А.А., който е бил адекватен, но неподвижен и стенел от болка. Впоследствие пристигнала линейка и го откарала в болницата. Изчакали близките на А. да приберат автомобила и по-късно съставили АУАН в присъствието на А., който отказал да го подпише, потвърдено от свидетеля П., удостоверил отказа. На мястото на произшествието полицейските служители заварили две лица – работници в близкия краварник. От обясненията им разбрали, че отивайки рано сутринта на работа в краварника, който се намирал в близост, чули стенанията на А. и подали сигнала за ПТП на тел. 112. А. нищо не помнел, но полицейските служители огледали наоколо и никъде не открили признаци за друго лице. При тези доказателства, фактическата обстановка по случая е достатъчно изяснена. От съвкупния анализ на показанията се налага извод, че А., а не някое друго лице, е бил водач на автомобила, като при движението си автомобилът се преобърнал в крайпътната канавка, при което водачът пострадал, нанесени са щети и на автомобила, описани в констативен протокол, посочен в АУАН. Автомобилът е собственост на Т. А. Т. - описано в АУАН и след инцидента близките на А.А. са прибрали автомобила. Тези факти са достатъчни да обосноват убеждение, че А. е управлявал автомобила, собственост на негови близки и при управлението му след употреба на алкохол загубил контрол над автомобила, който се обърнал в крайпътната канавка, при което водачът пострадал. След инцидента успял да се измъкне от автомобила и изпълзял на 20-30 м. от него, където бил намерен от работници от близкия краварник. Те подали сигнал за произшествието и на място пристигнали полицейски служители, които установили горните обстоятелства.

АУАН е съставен от полицейските служители З. -актосъставител и И. – свидетел, присъствал при установяване на нарушението, които установили нарушението като пристигнали на мястото на ПТП от показанията на разпитаните от тях свидетели, намиращи се на мястото на ПТП, състоянието и местоположението на пострадалото лице – А. и положението на автомобила и обстановката около местопроизшествието. Работниците, подали сигнала за ПТП не са свидетели на самото ПТП, а са намерили А., след като е пострадал, затова също не са свидетели - очевидци на нарушението, но показанията им са снети от полицейските служители, установили нарушението и последните позволяват да бъде възпроизведена фактическата обстановка по случая. З. и И. са присъствали при установяване на нарушението, което е в съответствие с изискванията на чл. 40 ал.1 от ЗАНН и в този смисъл не е допуснато възприетото от районния съд процесуално нарушение при съставяне на АУАН, защото разпоредбата предвижда алтернативно в АУАН да се посочат свидетелите, присъствали при извършване или установяване на нарушението. Тяхното посочване е необходимо за разкриване на обективната истина. В случая разпитаните свидетели дават ясна и достоверна картина на случилото се и позволяват да се разкрие обективната истина.

Независимо от това, настоящият състав счита, че НП е незаконосъобразно и подлежи на отмяна по следните съображения:

От описанието на нарушението в АУАН и НП става ясно, че А. е управлявал автомобила след употреба на алкохол, установено с химическо изследване, което показало концетнрация от 1,3 промила в кръвта на водача. Съгласно чл. 174 ал.1 от ЗДвП административно-наказателна отговорност по ЗДвП се търси при концентрация на алкохол в кръвта на водача от 0,5 до 1,2 промила. За стойност над 1,2 промила, какъвто е случая – 1,3 промила, в чл. 343Б ал.1 от Наказателния кодекс се предвижда наказателна отговорност за водача за извършено престъпление, което е извън компетентността на административно-наказващите органи по ЗДвП, затова и това деяние не следва да бъде предмет на НП. Погрешно в НП е описано това деяние, квалифицирано е като нарушение на забраната за управление на МПС след употреба на алкохол по чл. 5 ал.3 т.1 от ЗДвП като е посочено, че на осн. „чл. 343Б ал.1 НК от ЗДвП” се налага глоба в размер на „0” лв. Макар и да не е наложено административно наказание за това деяние, описанието създава заблуждение за лицето, че носи отговорност по ЗДвП по силата на издаденото НП и за това нарушение, което е въздигнато от закона в престъпление, поради по-високата му обществена опасност и отговорността се реализира по друг ред. Затова в тази си част НП подлежи на отмяна като незакосъобразно.

По отношение на второто нарушение – движение с несъобразена скорост с пътните условия, при което водачът е изгубил контрол над автомобила и се преобърнал в канавка в дясно по посока на движението, квалифицирано като нарушение на чл. 20 ал.2 от ЗДвП, при което е настъпило ПТП и затова е наложено наказание на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП, касационният съд счита, че НП също е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. По делото няма данни с каква скорост се е движил водача и какви са били пътните условия, станали причина за ПТП. В този смисъл не се доказват елементите от състава на визираното нарушение – чл. 20 ал.2 от ЗДвП и затова необосновано А. е бил наказан на осн. чл. 179 ал.2 от ЗДвП с глоба в размер на 150 лв. за описаното деяние.

Като е отменил НП като незаконосъобразно, макар и по различни съображения, Районен съд – Червен бряг е постановил правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 46/09.05.2015г. на Районен съд – Червен бряг, постановено по н.а.х.д. № 49/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.