ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1202

гр.Плевен, 11 Септември 2015 год.

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в открито съдебно заседание на седми септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №410/2015г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.161 от АПК.

Производството е образувано по молба вх.№2444/23.07.2015г. от А.Б.С. *** с искане за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”-София, с която на оспорващия е прекратено служебното правоотношение за длъжността „Инспектор” код по НКПД3343-3005, с ранг Vм, в РД „АА”-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.

В молбата се сочи, че пропускът се дължи на особени обстоятелства, причинени от поведението на административния орган. Сочи се, че при поискване на оспорващия не е връчен препис от заповедта, с обяснение, че не му се полага след като е отказал да подпише акта. В тази връзка твърди, че не е знаел на какво основание му е прекратено правоотношението и от кога започва да тече срокът за обжалване. В подкрепа на изложеното сочи, че първоначалната му жалба (наречена искова молба) е бланкетна, като желанието му е било да спази срокът за обжалване, като е считал, че срокът започва да тече от 18.05.2015г. (понеделник), тъй като на 15.05.2015г. през целият ден е бил на работа и е изпълнявал служебните си задължения. В заключение се моли за възстановяване на срока за обжалване и разглеждане на жалбата срещу заповедта по същество.

С определение от 23.07.2015г. съдът е насрочил делото в открито съдебно заседание и е дал възможност на страните да сочат и представят доказателства в подкрепа на техните твърдения.

В съдебно заседание оспорващият не се явява и не се представлява.

Ответникът не се представлява, като по делото е депозирана молба със становище искането да бъде оставено без уважение.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Искането за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”-София е подадено от легитимирано лице в срока по чл.161 ал.1 от АПК, поради което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, искането е неоснователно.

Производството по адм.дело №410/2015г. е образувано по жалба (наречена искова молба) и допълнение към нея от А.Б.С. ***, чрез адв.М. *** с надлежно пълномощно, срещу Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”-София, с която на оспорващия, на основание чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл. във вр. с §5 т.2 и т.7 от ПМС №106/29.04.2015г. и утвърдено длъжностно разписание на ИА”АА” със Заповед №РД-02-15/12.05.2015г., е прекратено служебното правоотношение за длъжността „Инспектор” код по НКПД3343-3005, с ранг Vм, в РД „АА”-Плевен, считано от датата на връчване на заповедта.

С определение №871/13.07.2015г. жалбата на С. срещу Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция”Автомобилна администрация”-София е оставена без разглеждане като процесуално недопустима поради просрочие, и производството по делото е прекратено. Жалба срещу прекратителното определение не е подадена в срока за обжалване. Подадено е настоящето искане за възстановяване на срока за обжалване.

Съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 от АПК, възстановяване на срока за обжалване може да се поиска, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. А съгласно ал. 2 на чл. 161 от АПК, в искането се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1. Съдът счита, че в разглеждания случай не са налице основанията, предвидени в чл. 161, ал. 1 от АПК за възстановяване на срока за обжалване.

Пропуснатият срок за извършване на определено процесуално действие - в случая за обжалване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С. може да бъде възстановен само ако пропускането му е извинително, поради особени непредвидени обстоятелства - събития от извънреден характер, които страната не е могла да предвиди и да предотврати или ако е налице поведение на администрацията, което е въвело в заблуждение лицето.

Оспорващият не твърди и не представя доказателства за особени непредвидени обстоятелства по смисъла на цитираната разпоредба – такива, които имат изключителен и изненадващ характер и които са настъпили в течение на срока за обжалване, вследствие на което обективно са попречили на лицето да предприеме дължимото процесуално действие.

Не е налице, според настоящия състав, и поведение на администрацията, въвело С. в заблуждение. Липсват доказателства за такова поведение. Административният орган няма задължение да връчва препис от заповедта след като лицето е отказало да подпише същата и получи препис от нея. От датата, на която е удостоверен отказа на С. да подпише и получи препис от акта започва да тече срокът за обжалване на последния. Администрацията е спазила законовите изисквания за връчване на административен акт, съответно за удостоверяване на отказ да се получи заповедта. Заблудата и незнанието на страната или на неин пълномощник относно началния момент на определения от закона преклузивен срок за обжалване не представлява обективна причина, която да е попречила да се упражни в срок процесуалното право на обжалване. Ирелевантно е с колко дни е пропуснат срока. Заблуждение по смисъла на закона е налице, когато действията на администрацията създават у оспорващия невярна представа за срока на обжалване, както и че следва да бъде установена причинна връзка между поведението на администрацията и пропуснатия срок за оспорване, каквато в случая не е налице. В случая няма такива действия на администрацията, които да са създали у адресата невярна представа за срока за обжалване на акта по съдебен ред. Напротив, поведението на С., а не на администрацията, е довело до този процесуален пропуск. В подкрепа на изложеното е и обстоятелството, че в първоначалната жалба (наречена искова молба) С. е посочил, че „…….поех документа, установих, че това е заповед за прекратяване на ТД”, т.е. лицето е било наясно какъв документ му се предоставя за връчване и с пълното съзнание е отказал неговото подписване. Ето защо искането за възстановяване на пропуснатия срок за обжалване следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на А.Б.С. ***, направено в молба вх.№2444/23.07.2015г., за възстановяване на срока за обжалване на Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”-София.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от определението да се изпратят на А.С. чрез адв.М. и на ИА”Автомобилна администрация” София.

СЪДИЯ: