ОПРЕДЕЛЕНИЕ

871

гр.Плевен, 13 Юли 2015 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди и петнадесета година, в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева 

 

като разгледа докладваното от съдия Кънева адм.дело №410/2015г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

В Административен съд-Плевен е подадена искова молба от А.Б.С. ***, чрез адв.М. *** против ИА” Автомобилна администрация” София с правно основание чл.121 от ЗДСл и чл.104 ал.1 от ЗДСл и цена на иска по чл.104 от ЗДСл – 3000лв.

В исковата молба се твърди, че от 2011г. С. е заемал длъжността „инспектор” при ИА”АА”-София, като на 18.05.2015г. по време на работната смяна е повикан при Директора на РДАА-Плевен, който му е връчил за четене „някакъв документ”. Твърди се още, че този документ е бил заповед за прекратяване на правоотношението, който С. е отказал да подпише, което обстоятелство е удостоверено с подписа на двама колеги, без да му е даден екземпляр от нея. Сочи се, че оспорва заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, като счита същата за незаконосъобразна и моли да бъде отменена. Моли да бъде възстановен на длъжността, която е заемал преди прекратяване на правоотношението и ответника да бъде осъден да заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа за периода от 19.05.2015г. до 19.11.2015г. в размер на 3000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Претендират се и разноските по делото. Направено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-икономическа експертиза и представяне на административната преписка по издаване на оспорената заповед.

Тъй като исковата молба е подадена направо в Административен съд-Плевен, с определение на съдията-докладчик от ИА”Автомобилна администрация” – София е изискана преписката по издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на С..

С писмо от 25.06.2015г. от ИА”Автомобилна администрация”-София е изпратена преписката по издаване на Заповед №219/15.05.2015г., с която е прекратено служебното правоотношение на А.С., като се изразява становище за неоснователност на жалбата.

След представяне на преписката, с определение на съдията-докладчик на оспорващия е указано да посочи дали Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”-София се обжалва с подадената в съда на 02.06.2015г. жалба; ако да, да се посочи в какво се състои нейната незаконосъобразност и какво се иска от съда, както и да представи по делото пълномощно на адв.М. или да преподпише жалбата. Оспорващият е предупреден за последствията от неизпълнение на дадените указания.

С молба от 10.07.2015г. от адв.М. е посочено, че предмет на обжалване е Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”-София; че  заповедта е незаконосъобразна, тъй като не са налице кумулативните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение. Моли се за отмяна на заповедта и се претендира присъждане на разноски. Към молбата е приложено пълномощно на адв.М..

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и закона намира, че жалбата е недопустима за разглеждане по същество, поради следните съображения:

На първо място, с оглед изложеното в уточняващата молба на адв.М., пълномощник на А.С., съдът намира, че е сезиран с жалба срещу Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”-София (л.10), с която на основание чл.106 ал.1 т.2 и чл.108 ал.1 от ЗДСл във вр. с §5 т.2 и т.7 от ПМС №106/29.04.2015г.  и утвърдено длъжностно разписание на ИА”АА” в сила от 15.05.2015г., е прекратено служебното правоотношение на лицето за длъжността „Инспектор”, считано от датата на връчване на заповедта. В заповедта е посочена, че подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването.

В нормата на чл.121 ал.1 от ЗДСл е разписано правото на държавен служител да оспори законосъобразността на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение по негов избор пред органа по назначаването или пред съда. С разпоредбата на чл.124 ал.1 от с.з. е указано, че споровете относно прекратяване на служебните правоотношения са подсъдни на административните съдилища или ВАС (в зависимост от органа, издал съответния акт) по реда на АПК. Предвид горните норми, се налага да бъде извършена преценка дали при обжалване на Заповед №219/15.05.2015г. е спазен срока по чл.149 ал.1 от АПК за оспорване пред съда-право, избрано от оспорващия. Оспореният акт е съобщен на С. на 18.05.2015г., видно от л.10 по делото, при условията на отказ да подпише акта, удостоверен с подписите на двама свидетели, чиито имена и длъжност са посочени. Депозираната направо пред съда жалба на 02.06.2015г., с дата на изготвяне 02.06.2015г., е извън 14-дневния срок за обжалване, установен от закона, който е изтекъл на 01.06.2015г. – понеделник, работен ден. Като съобрази тези данни, съдът намира, че жалбата подадена от С. против заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е просрочена, поради което не може да се развие допустимо производство за контрол върху нейната законосъобразност и производството по делото следва да бъде прекратено.

Водим от горното, съдът

 

                                               О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата (наречена първоначално искова молба) на А.Б.С. ***, чрез адв.М. ***, срещу Заповед №219/15.05.2015г. на Изпълнителния директор на ИА”АА”-София.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №410/2015г. по описа на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с частна жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването на страните.

Преписи от определението да се изпратят на А.С. чрез адв.М. и на ИА”Автомобилна администрация” София.

                                                                                             

 

                                                                                              СЪДИЯ: