РЕШЕНИЕ

№ 338

град Плевен, 20.07.2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Плевен – втори касационен състав, в съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:	ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:	1. ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Д.Д. и с участието на прокурор Иван Шарков изслуша докладваното от съдия-докладчика Снежина Иванова по касационно административно дело № 408/2015 г.

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на ОД на МВР-Плевен, срещу решение № 30/08.04.2015 г. постановено по н.а.х.д. № 34/2015 г. на Районен съд гр. Никопол, с доводи за това, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че въззивният съд неправилно е приложил материалния закон, както е приел, че е изтекла абсолютната давност за ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя, съгласно чл. 81, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че давностните срокове предвидени в ЗАНН, са тези по чл. 82, но те касаят изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение и започват да текат от влизане в сила на наказателното постановление. Сочи се, че в ЗАНН няма разпоредба, която да уточнява в какви срокове следва да бъде връчено едно наказателно постановление и следователно по-късното връчване на същото не е порок, който може да доведе до неговата незаконосъобразност. Посочва се, че най-честата причина за по-късното връчване на наказателното постановление е, че нарушителите се укриват и не могат да бъдат намерени или вече не живеят на посочените от тях в АУАН и в НП постоянни адреси. Твърди се, че в конкретния случай, няма влязло в сила наказателно постановление, тъй като същото е връчено на 22.03.2015 г. и е обжалвано в законоустановения срок, което показва, че не е нарушено правото на защита на нарушителя. Излагат се доводи, че в ЗАНН е кодифицирана материята относно установяването на административното нарушение и налагане на съответното административно наказание, включително и основанията за прекратяване на административно-наказателното производство, изчерпателно посочени в чл. 34 от същия. Посочва се, че в ЗАНН е уреден институтът на погасителната давност, поради което не следва да се прилагат нормите на НК по аргумент от чл. 11 от ЗАНН. Навеждат се доводи, че с изтичане на погасителната давност, наложеното наказание не се изпълнява, но тази давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК, нито от момента на налагане на административното наказание с издаване на НП. Моли се съдът да постанови решение, с което да отмени решение № 30/08.04.2015 г. по н.а.х.д. № 34/2015 г. на Районен съд гр. Никопол и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно НП № 146/22.03.2012 г. на началник РУ-Никопол.

В съдебно заседание касаторът – ОД на МВР-Плевен, не изпраща представител.

Ответникът – Н.Р.М.,***, се явява лично и заявява, че оспорва подадената жалба и моли да бъде потвърдено решението на Районен съд гр. Никопол като правилно и законосъобразно.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен дава заключение, че с оглед на събраните по делото доказателства, счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва същото да се потвърди.

Административен съд – Плевен, втори касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.

С посоченото решение е отменено наказателно постановление № 146/22.03.2012 г. на началник РУ-Никопол, с което на Н.Р.М.,***, за това че на 16.03.2012 г., около 15.30 часа, в с. Лозица, като водач на МПС-товарен с рег. № СА1442КН управлява МПС след лишаване от това право по съдебен или административен ред- нарушение на чл. 177, ал. 1 от ЗДвП и на основание

чл. 177, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 300 (триста) лв.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на материалния закон. Съдът е приел, че е налице изтекла абсолютна погасителна давност по см. на чл. 81, ал.3 от НК вр. чл. 34, ал. 1 от ЗАНН вр. чл.11 от НК от 1 година и шест месеца. Настоящата инстанция ,с оглед ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ВКС, което в т. 2 постановява, че разпоредбите на чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК, намира, че изложеното от РС-Никопол не съответства на закона.

В случая е образувано административно-наказателно производство със съставянето на АУАН на 16.03.2012 година и наказателното постановление е издадено на 22.03.2012 година т.е. в 6месечния срок от съставяне на АУАН, но е връчено на 10.02.2015 година почти 3 години след издаването му т.е. издаден е АУАН и НП и позоваването на давност по чл.34 е неправилно, тъй като административно-наказателното преследване може да бъде изключено, погасено, само при изтичане на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК вр. чл.80, ал. 1, т. 5 от НК, приложими на основание чл.11 от ЗАНН с оглед т. 2 на ТП № 1/27.02.2015 г на ВАС и ОСС от НК на ВКС и ОСС на ІІ колегия на ВАС.

В глава ІХ на НК "Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание", чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва, когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК в редакцията към датата на извършване на нарушението, изм. в ДВ.бр.26/2010 г. в сила от 10.04.2010 г./ наказателното преследване респ. административно-наказателното, се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. В конкретния случай административно -наказателно производство е образувано при спазване на сроковете по чл.34 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК предвижда обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В тази разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член (чл. 80, ал. 1, а в настоящия случай т. 5 от този член от НК). В конкретния случай давността е била три години, а абсолютната давност (съобразно нормата на чл. 81, ал. 3 от НК) е четири години и половина от момента на извършване на нарушението по аналогия от чл. 80, ал. 3 от НК. В случая нарушението е извършено на 16.03.2012 година към настоящия момент не е изтекла абсолютната давност от четири години и половина.

Предвид горепосоченото поради обстоятелството, че съдът е отменил наказателното постановление без да е обсъдил установените факти и липсват мотиви относно същите, то съдът намира, че следва да отмени решението на съда и да го върне на ново разглеждане от друг състав на съда.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и чл. 221, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав,

РЕШИ:

Отменя решение № 30/08.04.2015 г., постановено по НАХД № 34/2015 г. на Районен съд - гр. Никопол.

Връща делото за ново разглеждане от друг състав на РС-Никопол.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ 1.

2.