РЕШЕНИЕ № 487
гр.
Плевен, 3 Ноември
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на
дванадесети октомври две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПОЛИНА
БОГДАНОВА-КУЧЕВА
при секретар В.М.,
изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело №
407 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124
във връзка с чл. 106, ал.1, т.2 от Закона за държавния служител във вр. с чл.
143 и следващи от АПК.
Образувано по жалба
на Е.И.А. чрез адв. Д.Н. при ПлАК срещу Заповед № 313/24.04.2015г. на Изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФЗ), с която е прекратено служебното
правоотношение на лицето в качеството й на служител в отдел “Регионален
технически инспекторат” – Областна дирекция Плевен ДФЗ, заемала длъжността “старши
експерт”, поради съкращаване на длъжността.
В жалбата са изложени
следните съображения, обуславящи незаконосъобразност на оспорената заповед –
сочи се, че не е извършено реално съкращение на длъжността при ответника, заповедта
е издадена в деня на връчването й, като в същата липсват задължителни
реквизити, като възможност за оспорване, неправилно отбелязване на придобит
ранг и др. Твърди се, че не е направен подбор между служителите, а при издаване
на заповедта, ответникът е бил ръководен от лично субективно отношение към
жалбаподателката, а не от обективните нужди на администрацията. Оспорващата моли
за отмяна на Заповедта, възстановяване на заеманата длъжност, присъждане на
обезщетение за времето, през което е останала без работа, както и за разноските
по делото.
По повод Определение №
698/10.06.2015г. е постъпила уточняваща молба от оспорващата, съгласно която
жалбоподателката е помолила делото да бъде разделено, като искането за
присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без служебно
правоотношение да бъде отделено в друго съдебно производство. При извършена
служебна провека съдът установи, че жалбоподателката е подала искова молба с
аналогична претенция и по нея е образувано адм. дело № 507 по описа на
Административен съд – Плевен за 2015г., производството по което е спряно до
влизане в сила на съдебен акт по настоящото дело. С оглед посоченото, настоящия
състав не следва да се произнася по искането за разделяне на исковата претенция
от оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение.
От ответника – Изпълнителен
директор на ДФЗ е постъпило възражение срещу подадената жалба, в което се аргументира
реално съкращаване на администрацията на ДФЗ.
В съдебно заседание
оспорващата не се явява, представлява се от адв. Н. от ПлАК. Моли за отмяна на
заповедта за уволнение и претендира разноски по делото. Представя писмена
защита, в която по същество повтаря оплакванията от жалбата. Изтъква още, че
считано от назначаването и като държавен служител със Заповед №
1031/31.07.2012г., Е.А. е изпълнявала съвестно и в пълен обем задълженията си,
като атестациите за работата и през периода били отлични.
Ответникът по жалбата
– Изпълнителен директор на ДФЗ, се представлява от юрисконсулт Х., която моли
за отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представя писмена защита, в която обосновава законосъобразност на процедурата
по съкращаване на длъжността, действително извършено съкращение, респ.
законосъобразно издаване на оспорената Заповед № 313/24.04.2015г.
Заповед №
313/24.04.2015г. е получена от оспорващата на 27.04.2015г., видно от положения
подпис и дата под същата, а жалбата е подадена по пощата с дата на пощенското
клеймо 11.05.2015г. Следователно жалбата е подадена в законоустановения
14-дневен срок и от активно легитимирано лице, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
От представените по
делото доказателства, неоспорени от страните, от фактическа страна се установи
следното:
Жалбоподателката е
била назначена по служебно правоотношение в ДФЗ по трудово правоотношение,
съгласно ТД № 240/04.05.2006г. Със заповед №
1031/31.07.2012г. Е.А. е назначена за държавен служител в ДФЗ, на длъжност
“Старши експерт” в “Специализирана администрация” Областна дирекция Плевен,
отдел “Регионален технически инспекторат с ранг V-ти младши,
считано от 01.08.2012г. С ПМС № 151/2012г. е приет
Устройствен правилник на ДФ “Земеделие”.
Със заповед №
03-РД/358/18.03.2015г., въз основа на ПМС №
151/2012г. е утвърдено длъжностното разписание на администрацията на ДФЗ, считано
от 18.03.2015г. (л. 17-33). Съгласно същото, общата численост на персонала е
1660, като в Отдел “Регионален технически инспекторат” – Плевен, длъжност
“Старши експерти” са 28 души по служебно правоотношение.
С ПМС №
99/21.04.2015г. е прието изменение и допълнение на ПМС №
151/2012г., като съгласно § 7 на същото
чл. 12, ал. 2 от устройствения правилник на ДФЗ се променя както следва думите
"1660 щатни бройки"
се заменят с "1546 щатни бройки - Общата численост на персонала в
организационните структури на фонда е 1546 щатни бройки. Със заповед №
03-РД/530 от 24.04.2015г., на
Изпълнителния директор на ДФЗ е утвърдено ново длъжностно разписание, считано
от 24.04.2015г. (л. 34-50). От последните се установява, че общата численост на
персонала е 1546, като в Отдел “Регионален технически инспекторат” – Плевен,
длъжност “Старши експерти” са 25 души по служебно правоотношение.
До Е.А. е изпратено
предизвестие № 36/24.04.2015г., получено на 27.04.2015г., с което
същата е уведомена, че в едномесечен срок ще бъде прекратено на служебното й
правоотношение поради съкращаване на длъжността. Издадена е заповед №
313/24.04.2015г., връчена на 27.04.2015г., с която на основание чл. 106, ал. 1,
т. 2 от ЗДСл е прекратено служебното
правоотношение с А., считано от 28.04.2015г. В заповедта са определени
обезщетения както следва: по чл. 61 от ЗДСл за неизползван платен годишен
отпуск; и на основание чл. 106, ал. 4 от ЗДСл за неспазен срок на
предизвестието. Посочен е и придобития ранг на държавния служител – IV
младши.
При тези фактически
установявания съдът намира от правна страна следното:
Доколкото, по силата
на разпоредбата на чл. 168 от АПК, съдът служебно следи за цялостната
законосъобразност на акта, а не се произнася само по наведените в жалбата пороци,
настоящият съд намира, че оспорената заповедта е издадена от компетентен орган.
Относно спазването на
процедурата и съответствието на заповедта с материалния закон, съдът намира
следното:
Законът, уреждащ
възникването, съдържанието, изменението и прекратяването на служебните
правоотношения между държавните служители и съответния орган на държавна власт
– техен работодател, е Законът за държавния служител. Именно по силата на
нормата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от същия е издадена и процесната заповед.
Последната разпоредба предвижда едностранно право на органа по назначаването да
прекрати служебно правоотношение със служител, след едномесечно предизвестие,
при съкращаване на длъжността.
Легалната дефиниция
на понятието "длъжност в администрацията" е
дадено в разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на класификатора на длъжностите в администрацията (ПМС №
129/26.06.2012г., обн. ДВ, бр. 49 от 29.06.2012г. изм. бр. 37 от 22.05.2015г.) и според тази дефиниция "Длъжност в
администрацията е нормативно определена позиция, която се заема по служебно или
по трудово правоотношение, включително по правоотношение, възникнало на
основание на ЗМВР, на Закона за въоръжените сили на РБ, ЗИНЗС или на Закона за
дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и критерии,
свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се изразява в
система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика".
За да се
приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2
от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени
следва да се установи, че длъжността заемана от жалбоподателката е премахната
като нормативно установена позиция и система от функции (чл. 2, ал. 1 от НПКДА)
или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение.
Намаляването
на броя на служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа
по назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него
служител, като в случая е налице хипотезата на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е въпрос по целесъобразност, възложен за
решаване на ръководителя на звеното и при условията на неговата оперативна
самостоятелност, свързан с преценката за възможно най-правилното разпределяне
на задълженията. Ако в даден момент изпълнението на една задача изисква
възлагането й на определен брой служители, ще има "съкращаване на
длъжността" и тогава, когато същата задача започне да се изпълнява от
намален брой служители, или от други длъжности по длъжностното разписание.
В конкретния случай се касае до Държавен фонд
“Земеделие”. Разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от Устройствен правилник /УП/ на ДФЗ
указва общата численост на персонала в организационните структури на фонда,
която§ 7 на ПМС №
99/21.04.2015г. е намалена, като от 1660 щатни бройки остават 1546 щатни бройки.
Съгласно чл. 10, т. 8 от УП, изпълнителният директор на ДФЗ утвърждава
структурата на административните звена и длъжностните и поименните разписания. Със заповед №
03-РД/530 от 24.04.2015г., на Изпълнителния директор на ДФЗ е утвърдено ново
длъжностно разписание, считано от 24.04.2015г., като общата численост на
персонала е 1546, като в Отдел “Регионален технически инспекторат” – Плевен,
длъжност “Старши експерти” от 28 остават 25 души по служебно правоотношение.
Последното отговаря на утвърденото от МС изменение на Устройствения правилник
на ДФЗ и приложение 1 на Устройствения правилник. Налага се извода, че е налице
съкращаване на длъжност “Старши експерти” в Отдел “Регионален технически
инспекторат” – Плевен, ДФЗ, доколкото е намалена общата численост на заетите
лица в звеното на същата нормативно определена позиция. Намаляването на броя на
длъжностите "старши експерт" в “регионален технически инспекторат”
Плевен в длъжностното разписание на съответната структура е една от формите на
реално съкращаване на длъжността. В този случай фактът, че длъжността
продължава да съществува като система от функции, задължения и изисквания, не
води до извода, че конкретната длъжност не е съкратена. Намаляването на броя на
служителите, изпълняващи една и съща длъжност дава право на органа по
назначаването да прекрати служебното правоотношение с избран от него служител,
като в случая е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Това е
въпрос по целесъобразност, възложен за решаване на ръководителя на звеното и
при условията на неговата оперативна самостоятелност, свързан с преценката за
възможно най-правилното разпределяне на задълженията. Решението на органа по
назначаване - Изпълнителния директор на ДФЗ, с какви кои лица от съответните
длъжности да осъществява дейността на съответната администрация е в рамките на
дискреционната му власт, като по същество представлява решение по
целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол.
В тази връзка неоснователно
е възражението за липса на подбор при извършване на съкращението. Закона за
държавния служител не поставя такова изискване, за разлика от чл. 329 от КТ.
Последното е застъпено и в мотивите към Тълкувателно решение № 2/25.06.2012г.
по тълкувателно дело № 2/2011г. на ОСК на ВАС. Процедура по подбор би следвало
да бъде извършена само в случай, че органът по назначението с изричен акт е
предвидил такава. По делото обаче не са ангажирани доказателства, че
Изпълнителния директор на ДФЗ е предвидил процедура за подбор при съкращаване
на държавни служители, няма такова твърдение и в жалбата. Задължение за подбор
не е предвидено и в ПМС №
99/21.04.2015г. Следователно не е налице нарушение на процесуалните изисквания
или на материалния закон в тази връзка при издаването на оспорената заповед.
По делото не се
установява да са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на заповед
№ 313/24.04.2015г. На оспорващата е връчено предизвестие №
36/24.04.2015г., което обаче не е спазено. Последното не представлява
съществено процесуално нарушение, доколкото в т. 2 на заповед №
313/24.04.2015г. е предвидено изплащане на обезщетение за неспазен срок на
предизвестието. Законът е предвидил такава възможност и ответникът е действал
съобразно нея.
Неоснователно е
възражението за неправилно определен ранг на държавния служител. Заповед №
1031/31.07.2012г. Е.А. е назначена за държавен служител в ДФЗ и е определен V-ти
младши ранг. Въз основа на редовни годишни атестации (л. 79-92) със заповед №
03-РД/364/19.03.2015г. Е.А. е повишена в ранг – от V-ти
младши в IV-ти младши (л. 93-94). Последното е
отбелязано в заповед № 313/24.04.2015г., като задължителен реквизит по см. на
чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Следва да бъде посочено, че неясна остава претенцията
на оспорващата, доколкото IV-ти младши ранг е
по-висока степен от V-ти младши.
За пълното по
отношение претенцията за възстановяване на заеманата длъжност преди
прекратяване на служебното правоотношение. Административен съд Плевен намира,
че претенцията следва да бъде оставена без разглеждане, при следните аргументи:
Съгласно чл. 121, ал.
1 от ЗДСл Държавният служител има право да оспори законността на прекратяването
на служебното си правоотношение пред органа по назначаването или пред съда чрез
органа по назначаването и да иска: отмяна на акта, с който то е прекратено;
обезщетение за времето, през което не е бил на служба поради прекратяването;
поправка на основанието за прекратяване на служебното правоотношение, вписано в
служебната книжка или в други документи. Видно от редакцията на текста,
възстановяване на заеманата длъжност преди прекратяване на служебното
правоотношение не е предмет на разглеждане при спор за прекратено служебно
правоотношение. Последното не е и необходимо, доколкото с отмяната на
административния акт, с който е прекратено служебното отношение, то настъпилата
промяна в правната сфера на жалбоподателя се отменя с обратна сила, така както,
че същата не е настъпила. С други думи казано, след евентуална отмяна на заповед
№ 313/24.04.2015г. служебното правоотношение на А. с ДФЗ се възстановява по
силата на закона, без да е необходимо допълнително разглеждане и произнасяне.
Аргумент в тази насока е чл. 122 от ЗДСл, съгласно който при отменяне на
заповедта за прекратяване на служебното правоотношение от органа по
назначаването или от съда, държавният служител се възстановява на предишната
длъжност, ако се яви в съответната администрация в двуседмичен срок от
влизането в сила на административния акт или на съдебното решение. Налице е
единствено изискване служителят да се яви в определен срок в съответната
администрация, без да е необходимо допълнително произнасяне по този въпрос. Ето
защо жалба от Е.И.А. в тази част следва да бъде оставена без разглеждане като
недопустима.
Налага се извода, че заповед № 313/24.04.2015г. на Изпълнителния дирактор на Държавен фонд “Земеделие” е
издадена от компетентен орган – органа по назначаването съгласно т. 1 от
Протокол №
70/27.11.2014г. на УС на ДФЗ, в предвидената форма
при спазване на процесуалните правила и при наличие на материалноте
предпоставки за това, поради което жалбата срещу нея е неоснователна и следва
да бъде отхвърлена.
При този изход на делото основателна е претенциата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Държавен фонд Земеделие, като същата
следва да бъде уважена в размер н а 150 лева.
Водим от горното, на
основание чл. 172, ал. 2, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.И.А.
чрез адв. Д.Н. при ПлАК срещу заповед № 313/24.04.2015г. на Изпълнителен директор
на Държавен фонд “Земеделие”, с която е
прекратено служебното правоотношение на лицето в качеството й на служител в
отдел “Регионален технически инспекторат” – Областна дирекция Плевен на ДФЗ,
заемала длъжността “старши експерт”, поради съкращаване на длъжността.
ОСЪЖДА Е.И.А. с ЕГН
********** да плати в полза на Държавен фонд „Земеделие” сумата от 150 (сто и
петдесет) лева като разноски по административно дело № 407 по описа на Административен
съд – Плевен за 2015 год.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Е.И.А. в
частта, в която се иска възстановяване на заеманата длъжност преди прекратяване
на служебното правоотношение.
Решението подлежи на оспорване с
касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок
от 14 дни от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: