РЕШЕНИЕ

№ 178

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр.Плевен, 20.04. 2015 г.

Административен съд – Плевен, V-ти състав, в открито съдебно заседание на тридесети март две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря А.Х. и с участието на прокурор от ОП Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Иванова исково административно дело № 404 по описа за 2014 година на Административен съд – Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 204, ал. 4 от АПК вр. чл. 203, ал.1 от АПК.

Административното дело е образувано по изпратена от Административен съд Варна по подсъдност искова молба на А. И.Д.,***, , V група, килия 307 срещу Министерство на правосъдието на Р България. Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 30.06.2000 г. -02.10.2002 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Варна поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода –бездействие на ответника да осигури необходимите по закон условия. Претендира се заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лева за периода от 02.10.2002 г.- 10.11.2006 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Ловеч поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода. Претендира се и заплащане на лихва до окончателно плащане на обезщетенията. Посочва се, че исковата молба е срещу Министерство на правосъдието, тъй като до 2009 година то контролира местата за лишаване от свобода.

С определение № 482/08.05.2014г. по и.адм.д. № 404/2014г. производството по делото е прекратено и исковата молба е върната на ищеца, но с определение № 9935/15.07.2014г. по адм.дело. № 7899/2014г. ВАС, Трето отделение е отменил определението и делото е върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по исковата молба за периодите както следва - 30.06.2000г. – 02.10.2002г. – Затвора Варна и 13.07.2004г. – 10.11.2006г. – Затвора Ловеч срещу ответник –Министерство на правосъдието.

В исковата молба се твърди, че през посочения период в помещението, в което е пребивавал ищецът в Затвора Варна и Затвора Ловеч, не е имало санитарен възел и течаща вода. Вместо това било оставено шише от 1,5 л. за вода и домакинска пластмасова кофа, която се ползвала за тоалетна в присъствието на трети лица. Излагат се подробни съображения за начина на употреба на коментираната по-горе кофа, като се сочи, че това нанесло разстройство на физическото и психическото здраве на ищеца. Последното се изразявало в унижение на човешкото достойнство, породени чувства на отритнатост, отхвърляност, незащитеност и страх. Намира ,че ответникът е нарушил чл. 31, ал. 5 от конституцията на РБ, чл.8, ал. 1 и чл. 9, ал.1 от ЗИН (отм. ДВ бр. 25/2009 година) като не е осигурявал благоприятни условия и среда на ищеца при изтърпяване на наказанието му. Прави искане за осъждане на ответника за заплати претендираните суми ведно със законната лихва до окончателното им изплащане.

По делото е постъпил писмен отговор от ответника (л. 28-30 по адм. д.№ 4323 по описа за 2013 на Административен съд-Варна), чрез процесуален представител на Министерство на правосъдието, упълномощена със заповед №Лс-04-10382 от 24.06.2013г. на министъра на правосъдието, в която са наведени доводи за неоснователност на така предявените искове. Твърди се, че моралните категории “унижение на човешкото достойнство, породени чувства на отритнатост, отхвърляност, незащитеност и страх” не подлежат на обезвреда по ЗОДОВ, тъй като затворите са пенетенциарни завадения и се подчиняват на определен режим и порядък за обслужване нуждите на лишените от свобода при пълно съобразяване с нормативно регламентираните права. Направено е възражение за изтекла пет годишна погасителна давност по отношение на исковата претенция.

В съдебно заседание ищецът А. И.Д.,***, V група, килия 307 се явява лично и подържа исковата молба, като изтъква лошите битови условия в процесните периоди и представя писмено становище, в което посочва, че фактите, изложени в исковата молба се подкрепят изцяло от събраните доказателства. Намира, че от свидетелските показания на свидетелите С.Р. и Х.А. се установяват лошите битови условия – липса на санитарни възли в затвора Варна и Ловеч, заключени килии през целия ден, използване на пластмасови кофи за удоволетворяване на физиологичните нужди. Излагат се доводи, че е налице бездействие на ответника и нарушения на чл.3 от ЕКПЧ и устава на ООН, на Минималните стандарти за третиране на лишените от свобода, по които документи България е поела ангажимент да съдейства за всеобщо уважение и спазване на правата на човека и основните свободи. Посочени са решения на Съда по правата на човека в Страсбург – решение от 11.03.2004 г по дело Йоргов срещу РБългария и решение от 18.01.2005 година по делото Кехайов срещу Р България, в което е възприето, че не е допустимо облекчаване в кофа в присъствието на други затворници и не е налице оправдание за тези обстоятелства. Поддържа се искането за присъждане на справедливо обезщетение да претърпяното трайно унижение на човешкото достойнство.

Ответникът - Министерство на правосъдието на РБългария не се представлява, но е представено писмено становище от процесуалния представител юрк. П., в което се посочва, че исковата молба е недопустима, неоснователна и недоказана. Намира, че искът е погасен по давност, а в случай, че съдът не приеме възражението, то искът е неоснователен, тъй като с оглед представените доказателства помещенията, където лицето е изтърпявало наказанието в затвора Варна и Ловеч към датата на исковата претенция са били в състояние, съответстващо на изискванията на закона. В тази връзка свидетелските показания се считат за недостоверни, тъй като са в противоречие на писмените доказателства. Счита, че с оглед представените медицински документи не се установяват заболявания, които могат да бъдат свързани с лиши битови условия на живот. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски в размер на 1130 лева, определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г за минималните адвокатски възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава мотивирано заключение за неоснователност на иска, тъй като не е доказана причинна връзка между твърдяните вреди и бездействия ответника.

Административният съд-Плевен, пети състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приложената на л. 15 по делото Справка изх. № 3781/15.08.2014г. от ГДИН Затвора Плевен се установява, че л. св. А.И.Д. е осъден на “доживотен затвор”, като присъдата е с начало 29.03.2002г. при първоначално постановен “специален режим”. В Затвора Плевен Д. е постъпил на 17.01.2008г., като преди това е бил в Затвора Варна (30.06.2000г. – 02.10.2002г. видно от справка на л. 47) и Затвора Ловеч (02.10.2002г. – 14.11.2006г. видно от справка на л. 48) и Затвора София.

По делото е представена Медицинска справка за л. св. Д., от която е видно, че същият е претърпял мозъчно сътресение през 2006г., не е лекуван в болнична обстановка и е освидетелстван от НЕЛК по психични болести № 0206 от 038/10.05.2014г. с решение 42% намалена работоспособност. На л. 92 е приложена медицинска справка от МЦ в Затвора Варна за А.Д., от която се установява, че за периода 30.06.2000г. – 02.10.2002г. данни за медицински документи не са открити.

В справката на л. 47 от Затвора Варна се посочва, че по време на престоя в затвора Варна ищецът е настанен в зоната с повишена сигурност, но липсват данни, в кое спално помещение и с кои други лишени от свобода. Посочва се, че жилищната зона се състои от дванадесет спални помещения, столова, санитарен възел и ползването се осъществява по график –сутрин, обед и вечер по един час, а от м. ноември 2012 година спалните помещения в зоната за повишена сигурност са оборудвани със санитарен възел с течаща вода и мивка т.е към процесния период в спалните помещения в зоната за повишена сигурност, където е изтърпявал наказанието си ищецът, не е имало обособен санитарен възел и течаща вода.

В справка на л. 48 по делото от Затвора Ловеч е отразено, че не може да се предоставят данни, в кое помещение и с кои други лишени от свобода е настанен ищецът през процесния период, но през 2008 година, период, който не обхваща исковата претенция, помещенията са оборудвани със санитарни възли, т.е. съдът приема, че за процесния период 13.07.2004 – 10.11.2006 година в затвора Ловеч, помещението, където Д. е изтърпявал наложеното му наказание, е без обособен санитарен възел. В Затвора Варна е бил в една килия в периода от месец юли 2002 година до месец август 2002 със свидетеля Х.Х., който излага своите възприятия относно психическото състояние на ищеца, с който твърди, че се познава от 80-те години на минималния век, тъй като живият в съседни села. Посочва ,че Д. често му се оплаквал от неудобството и стреса, които изпитва от начина, по който следва да облекчава физиологичните си нужди –в пластмасови кофи пред останалите лишени от свобода, другите лишени от свобода да ползват същите кофи в момента, когато ищецът се е хранили. Намира, че влошеното му психическо състояние се дължи именно на престоя в Затвора Варна и то именно на обстоятелството, че липсва санитарен възел и течаща вода, че са държани 23 часа без възможност да посещават тоалетна, в заключено помещение. Посочва, че достъп е осигуряван сутрин по половин час, на обяд и вечер по 15 минути и по график е предоставяна възможност да се ползва санитарен възел. Посочва, че и в Затвора Ловеч няма санитарен възел и течаща вода в килиите. Свидетелят К.Р. посочва, че познава ищеца от Затвора Варна и е бил с него в едни коридор -3-та група,, в първа „В” коридор. Описва лоши битови условия в коридора, в който има спални помещения от №15 до 25 и две наказателни килии, , общ санитарен възел с три чешми, обща столова и в двете клетки на санитарния възел не е имало течаща вода, като посещението е осигурявано три пъти на ден. Няма преки възприятия относно здравословното състояние на ищеца, но е разбрал, че същият е бил на лечение в клиника в Ловеч.

По делото за доказване на лошите битови условия в Затвора Ловеч по искане на ищеца са разпитани като свидетели л. св. Х.А.Х., л. св М.С.С.. Свидетелят Х. посочва, че в периода от 12.08.2005 година до 20.12.2006 г. е бил в затвора Ловеч в една килия с ищеца, в която няма санитарен възел, а са използвани пластмасови кофи, като описва, че психическото състояние на Д. е било нестабилно, тъй като облечкаването на физиологичните нужди пред други лица води до неудобство и унизително отношение. Свидетелят М.С. е бил с ищеца в една килия от края на 2004 година до преместването му в София през 2006 година, като го описва като избухлив, нервен, раздразнителен и посочва, че е запознат с обстоятелството, че Д. е имал психически проблеми. Описва лоши битови условия, липса на отопление, светлина, санитарен възел, наличие на пластмасови кофи за физиологичните нужди на лишените от свобода за времето, през което нямат достъп до санитарния възел.

По делото е представена справка от Затвора Ловеч (л. 78), в която е отразено, че за времето на престоя в Затвора Ловеч - 02.10.2002 – 14.11.2006 г ищецът е бил настанен за лечение в психиатрично отделение на СБОЛЛС в периода 26.02.2004 – 13.05.2004 г.

Съдът, с оглед определение № 9935/15.07.2014г. по адм.дело. № 7899/2014г. ВАС, Трето отделение намира, че искът е насочен срещу надлежен ответник –Министерство на правосъдието, но намира същият за неоснователен, поради погасяване по давност на исковите претенции. Претенциите на л. св. А.И.Д. са за вреди, претърпени в периоди от 30.06.2000г. до 02.10.2002г. при престоя в Затвора Варна и от 13.07.2004г. до 10.11.2006г. при престоя в Затвора Ловеч, като е направено възражение от процесуалния представител на ответника, че исковете са погасени по давност и съдът намира възражението за основателно.

Съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените въпроси в закона се прилагат разпоредбите на гражданските и трудови закони. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Както бе посочено по-горе претенцията на ищеца обхваща периода от 30.06.2000г. до 02.10.2002г. и от 13.07.2004г. до 10.11.2006г. през който се твърди, че са били настъпили вредите и касае престоя на ищеца в Затвора Варна и Затвора Ловеч. Съдът намира, че е изтекла давността, тъй като и от 10.11.2006 г. до подаване на исковата молба са изтекли пет години, в които може да се претендира плащане на обезщетение, като дори и да се приеме, че с привеждането му в Затвора Плевен на 17.01.2008г. е прекратено неблагоприятното въздействие върху ищеца, то и от тази дата е изтекъл периода, в който може да се претендира обезщетение.

Изтекла е и давността за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при пребиваването в Затвора Варна. Видно от представените по делото Справка изх. № 2093/15.10.2014г. от Затвора Варна (л. 47), А.Д. е пребивавал през периода от 30.06.2000г. до 02.10.2002г. Такава е и претенцията, заявена в исковата молба. Считано от 02.10.2002г. Д. е има възможността да предяви претенцията си, като това негово евентуално вземане е погасено по давност на 02.10.2007г.

Предвид изложеното исковете с правно основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Министерство на правосъдието за изплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 30.06.2000 г. -02.10.2002 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Варна поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода –бездействие на ответника да осигури необходимите по закон условия и заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лева за периода от 13.07.2004 г.- 10.11.2006 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Ловеч поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода, следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, с оглед искането на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение с оглед материалния интерес и на основание чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ вр. чл. 8 ал. 1 , т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните адвокатски възнаграждения, ищецът следва да заплати на Министерство на правосъдието разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лв.

Мотивиран от горното и на основание чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля като неоснователни предявените искове от А. И.Д.,***, , V група, килия 307 срещу Министерство на правосъдието на Р България за заплащане на обезщетение в размер на 6000 лева за периода от 30.06.2000 г. -02.10.2002 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Варна поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода –бездействие на ответника да осигури необходимите по закон условия и за заплащане на обезщетение в размер на 14 000 лева за периода от 13.07.2004 г.- 10.11.2006 г. за претърпени неимуществени вреди- унижение на човешкото достойнство, настъпили в резултат на престоя в Затвора Ловеч поради лоши битови условия в килията без санитарен възел, течаща вода и за заплащане на лихва до окончателно плащане на обезщетенията.

Осъжда А. И.Д.,***, , V група, килия 307 да заплати на Министерство на правосъдието, гр.София, ул. „Славянска” № 1 разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 1130 лв.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: