Р E Ш Е Н И Е

№ 289

гр.Плевен, 2 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 392 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 329 от 07.04.2015 г., постановено по нахд № 543/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0796252, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.3 от ЗДвП на Т.Д.Т. ***, с ЕГН **********, е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева за нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП затова, че на 02.06.2013 г. в 12,16 часа в Е83 км.89.2 околовръстен път Плевен, с МПС Киа Венга рег.№ САXXXXСР, при разрешена скорост 90 км/час е управлявала със 113 км/час – превишаване на скоростта с 23 км/час.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Д.Т., която счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. На първо място сочи, че съдът неправилно е приел, че обжалваният електронен фиш съдържа всички изискуеми реквизити. Твърди, че непосочването на съответното длъжностно лице, издало електронния фиш, лишава акта от характеристиките на административен акт като волеизявление на конкретен орган, натоварен с властнически правомощия и функции и това препятства възможността за преценка компетентно ли е съответното лице да издаде акта и да наложи административното наказания. Според касатора и датата на издаване е задължителен реквизит, за да се реши въпроса за приложимия материален и процесуален закон, наличие на компетентност на издаващото го лице към момента на издаване на акта и изчисляване на давностните и преклузивни срокове. На следващо място счита, че неправилно и незаконосъобразно съдът е приел, че в процесния фиш нарушението е достатъчно ясно описано, т.к. описанието на нарушението се изчерпва с посочване на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена” и „установена” скорост и на самото превишаване, като не е посочено как е определена разрешената скорост. На трето място касаторът сочи, че съдът неправилно е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с материалния закон, тъй като издаването на ЕФ е възможно само ако техническото средство е стационарно и са налице съответните предварителни обозначения за съществуването му /чл.165 ал.2 т.6 и т.7 от ЗДвП/, а видно от приложения по делото снимков материал на мястото, където е извършено твърдяното нарушение, липсва знак, че там се извършва контрол с автоматизирани технически средства и системи. Твърди още, че в направения от радара запис не е посочено местоположението на участъка от пътя, където се извършва измерването, а от направената снимка не може да се определи точно къде е направена, поради което не може безспорно да се установи и каква е допустимата разрешена скорост в този участък, съответно налице ли е нарушение. Твърди също, че направените от техническото средство заснемане и запис не съответстват на изискванията на Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, както и че приложената по делото снимка е неясна и не позволява да се индивидуализира превозното средство. Сочи, че записът, направен от радара, не съдържа цялата изискуема информация, понеже не е отбелязана посоката на движение. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени електронния фиш.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебното заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че е издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 02.06.2013 г. в 12:16 часа на Е 83 км. 89.2 Околовръстен път Плевен, с МПС КИА ВЕНГА, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 00209D32F66C; при разрешена скорост - 90 км/ч, установена е скорост -113 км/ч, като е налице превишение на разрешената скорост с 23 км/ч. Отбелязано е, че е налице нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 3 от Закона за движението по пътищата, е наложено административно наказание – глоба в размер на 100 /сто/ лева, като е указан срока и начина на заплащане на глобата. В срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОДМВР – гр.Плевен не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление. Не са направени и възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.

Районен съд Плевен счел, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП. За да направи този извод, съдът приел, че административното наказване по особения ред, регламентиран в чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 ЗДвП съдържа особени правила, които са специални по отношение на общите такива, регламентирани в ЗАНН и съобразно §6 т.63 от ДР на ЗДвП, електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. Изхождайки от тази легална дефиниция на ЕФ и правната уредба, дадена в чл.189 ЗДвП, съдът направил извод, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. От гледна точка на правното му действие, уредено в чл. 189, ал. 11 ЗДвП, ЕФ според РС притежава специфики, характерни както за АУАН, така и за НП. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш и в този смисъл се позовал на Мотивите към ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС. На това основание РС - Плевен намерил за неоснователни възраженията  на жалбоподателя относно липса на определени отбелязвания, обстоятелства или „реквизити” в ЕФ, в т.ч. – кой е издателят на ЕФ, датата на неговото издаване .

За неоснователни приел и възраженията, че не е обстойно описано нарушението, което се вменява във вина и че не е ясно описано мястото на извършване на нарушението. Съдът изложил мотиви, че мястото на нарушението е индивидуализирано чрез отбелязването път Е83 км. 89.2 - ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ – ПЛЕВЕН, както и че разпоредбата на чл.189 ал.4 ЗДвП не поставя особени изисквания в тази насока и следователно - това законово изискване се явява спазено. Съдът направил констатация, че ясно е отбелязана и твърдяната от административнонаказващия орган разрешена скорост, установената с техническото средство скорост на движение на заснетото моторно превозно средство и размерът на установеното превишение на разрешената скорост, поради което, по надлежен начин е описано и нарушението, което се вменява във вина.

Въз основа на приобщените по делото писмени доказателства на л.9 – 10, съдът направил извод, че се касае за видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения от типа “MultaRadar SD580” с №00209D32F66C, което представлява одобрен тип средство за измерване с Удостоверение №10.12.4888 на БИМ. Същото е преминало съответен технически преглед и е стационарно монтирано на Път Е 83 км.89,2 - ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ ПЛЕВЕН. При тези констатации съдът направил извод, че се явява спазено задължителното указание, дадено с ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ № 1 ОТ 26.02.2014 Г. ПО ТЪЛК. Д. № 1/2013 Г., ОСК НА ВАС, според което, в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, “установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.”

На всички тези основания съдът приел, че е налице законосъобразно издаден електронен фиш. Този извод съдът направил, като взел предвид събраните веществени доказателствени средства – снимка и разпечатка, изготвени с техническо средство (л.8, л.12 – 13 от делото) и писмени доказателства във връзка с техническата годност на заснемащото устройство, мястото, на което е монтирано и обозначено, принадлежността на мястото на нарушението извън регулацията на населеното място гр.Плевен и организацията на движението в района на местонарушението, както и за собствеността и регистрацията върху процесното превозно средство (л.9 – 10, л.16, 25 - 26, 28). От съвкупния анализ на доказателствените материали РС-Плевен направил извод, че отразените в ЕФ време и място на извършване на нарушението, МПС, с което е извършено и обективните признаци на нарушението (изразило се в управление на МПС от категория “В”, извън населено място, при превишение с 23 км/ч над разрешената скорост от 90 км/ч, а именно – със 113 км/ч), са правилно установени. Във връзка с категорията на превозното средство посочил, че същото отговаря на изискванията, уредени в чл.21 т.3 ППЗДвП предвид установените по делото максимално допустима маса и брой на местата за сядане, без мястото на водача. Ето защо Съдът приел, че нарушението по смисъла на чл.21 ал.1 ЗДвП, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т.Д.Т., е доказано по несъмнен начин, поради което потвърдил оспорения електронен фиш.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Т.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

В конкретния случай се установява от събраните пред ПРС писмени доказателства и по-конкретно от Протокол за проверка №112-ФМИ/13.03.2013 год. на л.10 от делото на ПРС, че превишението на допустимата скорост на движение на автомобила, управляван от Т., е установено с видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения тип „Multa Radar SD 580”, представляваща стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Видно от втора страница на цитирания протокол, същото е монтирано в гр.Плевен, Е-83, 89.2 км, две посоки, кутия 13,2 гр., антена 6,8 гр., наклон 7 гр., поради което отговаря на изискването да функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган, както е приел и Районен съд Плевен.

По делото в производството пред ПРС са представени доказателства, че така монтираната стационарна техническа система е предварително обозначена в съответствие с изискванията на чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП. Това е видно от удостоверение изх.№160/22.01.2015 год. от Директор ОПУ  - Плевен на л.16 от делото, според което монтираната на  републикански път  I-3/E83/, Бяла – Ботевград, км. 89 +200 стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение  “MULTA RADAR”  SD580 № 00209D32F66 е сигнализирана с пътни знаци Т17 ”РАДАР”, както следва:  на км 89+175 дясно и на км 89 +887 ляво. Ето защо правилен се явява и извода на съда за наличие на предварително обозначение в съответствие с изискванията на закона.

Неоснователно е възражението, че в процесния електронен фиш не е посочен конкретен административно наказващ орган. Единственото изискване на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, която се явява специална по отношение на разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН е електронният фиш да съдържа данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, което в случая е спазено. Нещо повече -по отношение на ел.фиш не съществува изискване да бъде подписан от съответно длъжностно лице. Логиката на закона е, че изявлението, обективирано върху електронния фиш съставлява автоматично възпроизвеждане на записаните върху технически носител данни, които единствено се отпечатват така, както са запаметени от самото устройство, без възможност за анализ и преценка, каквато се прави посредством човешки фактор в процедурата по издаване на НП. Това е и целта и смисъла на въвеждане на цялата процедура, уредена в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП да се елиминира субективния човешки фактор при установяване на конкретен вид административни нарушения, чрез установяване на същите посредством техническо средство. А записът в разпоредбата на чл.189 от ЗДвП, че влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление визира разпоредените с фиша правни последици и неговата изпълняемост, но не придава на същия формата и реквизитите на влязло в сила НП, тъй като това изрично не е отбелязано в закона. В случая с конкретна правна норма-чл.189, ал.4 от ЗДвП законът е разписал изчерпателно и лимитивно реквизитите на издавания ЕФ и сред тях не фигурира изискване за посочване на конкретен административно наказващ орган-длъжностно лице от системата на МВР.

По същите изложени съображения не съставлява отменително основание и липсата на изписана дата на неговото съставяне. Разпоредбата, регламентираща изчерпателно съдържанието на електронния фиш, е чл.189, ал.4 от ЗДвП и според същата електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Видно е, че законът не въвежда изискване като необходим реквизит в ЕФ да се посочва и датата на съставянето му.

Неоснователно е и оплакването, че в ЕФ липсва точно и ясно описание на нарушението. Всяко деяние представлява съвкупност от елементи, които очертават конкретен състав на предвидено в закона административно нарушение. В случая съставът на посочената като нарушена разпоредба на чл.21, ал.1 от ЗДвП изисква установяване и посочване на вида на пътното превозно средство, конкретния размер на ограничението в пътния участък, установената скорост на движение на автомобила и мястото (населено, извън населено, автомагистрала), където е установено. Превишението на скоростта представлява зависимост между въведеното конкретно ограничение на скоростта и констатираната скорост на движение. Всички тези елементи са посочени в издадения електронен фиш и са достатъчни , за да се счете, че е налице съставомерно деяние, поради което оплакването за липса на точно и ясно описание на нарушението е неоснователно. Описано е в ЕФ и конкретното място на извършване на нарушението като реквизит на ЕФ - Е 83 км.89.2 околовръстен път Плевен. Последното е абсолютно достатъчно за съставомерността на деянието и сочи на извършване на нарушението в пътен участък извън населеното място гр.Плевен, като изискването е извън населените места да не се управлява автомобил с повече от 90 км./час. Ограничените на скоростта от 90 км./час е по силата на закона.

Опровергава се от събраните по делото доказателства оплакването, че приложената снимка е неясна и не позволява да се индивидуализира превозното средство. Както от снимката на автомобила, така и от долния десен ъгъл на същата безспорно се установява регистрационния номер на управлявания автомобил. А възражението в касационната жалба, че невъзможността автомобилът да се индивидуализира съставлява нарушение на чл.746 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, в случая е неточно и неотносимо към отговорността на касатора. Цитираната разпоредба на чл.746 изисква конструкцията на скоростомерите да позволява да се индивидуализира МПС, чиято скорост е измерена, включително при едновременно движение на две или повече МПС, при разминаване или когато скоростомерът е монтиран на движещо се МПС. Т.е. разпоредбата регламентира технически изисквания към скоростомерите с оглед на техните възможности за „разпознаване „ на движещите се МПС, като в случая безспорно движещият се с превишена скорост автомобил и неговите данни е бил индивидуализиран. Неоснователно е и последното въведено възражение относно липсата на данни за посоката на движение на автомобила. Установява се от нанесените данни върху горната част на снимката на л.8 от делото, че има обозначена посока на движение посредством знак (стрелка) посока на движение на автомобила.

Ето защо касационната инстанция намира за неоснователни и недоказани изложените в жалбата касационни основания за оспорване, а обжалваното решение-за правилно, валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 329 от 07.04.2015 г., постановено по нахд № 543/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.