Р Е Ш Е Н И Е

№ 319 / 8 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на трети юли, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

Секретар: Ц.Д.

Прокурор: ЙОРДАНКА АНТОНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 391 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 305/02.04.2015г., постановено по НАХД № 3465/2014г. Плевенският районен съд е потвърдил Електронен фиш серия К-№ 0866136/2013г. на ОДМВР-Плевен за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Г.Д.Ч. ***, за нарушение на чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189,ал. 4 във вр. с чл. 182,ал. 2,т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Г.Д.Ч. с доводи за неговата незаконосъобразност поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда довод, че нарушението е извършено на 10.08.2013 г., поради което, съгласно разпоредбата на чл. 34,ал. 1 от ЗАНН, приложим по силата на чл. 189,ал. 14 от ЗДП и към дата 10.08.2014 г. административнонаказателното производство е следвало да бъде прекратено поради изтичане на предвидената в закона давност. Оспорва извода на съда, че фишът е бил връчен преди изтичане на давностния срок по чл. 81,ал. 3 от НК във вр. с чл. 34 от ЗАНН и крайното му решение да го потвърди. Моли да бъде отменено решението и потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че жалбата следва да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Районният съд е постановил правилен, като кроен резултат съдебен акт, независимо от неправилните изводи за приложение на института на абсолютна погасителна давност в административно-наказателното производство по чл. 81,ал. 1 от НК във връзка с чл. 34 от ЗАНН .

За да потвърди електронния фиш основателно е приел, че от фактическа страна са безспорно установени констатираните във фиша факти, според които на 10.08.2013 г., в 15,31ч. на околовръстен път Плевен в Е83 км. 89,2 с МПС ТОЙОТА АВЕНСИС с рег. № СА XXXXТР е регистрирано движение със скорост 118 км/ч при ограничение 90 км/ч. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил законосъобразен извод за извършено от настоящия касатор административно нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП, и правилно наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила , свързани с твърдения за неприложена изтекла абсолютна погасителна давност. Съдът намира, обаче, че независимо от правилното като краен резултат решение, мотивите на РС в частта за приложение на абсолютната давност във връзка с чл. 34 от ЗАНН са незаконосъобразни.

Настоящият съдебен състав споделя по принцип доводите на решаващия съд и на касатора за приложимост на института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК в административнонаказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Привръзката на института на погасителната давност с чл. 34 от ЗАНН, направена от съда и от касатора обаче, е неправилна. В административнонаказателното производство чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , както това изрично е посочено и в цитираното в касационната жалба и в решението на първоинстанционния съд Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Съгласно чл. 80,ал.1,т. 5 на НК/ в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81, ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК/какъвто е настоящият случай/, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. В разглежданата по делото хипотеза е установено, че нарушението е извършено на 10.08.2013 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, и би изтекъл на 10.02.2018 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред Районния съд/ 30.03.2015г./, не е изтекъл и към настоящия момент. Касаторът, както и решаващият съд неправилно обвързва издаването на електронния фиш с чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189,ал. 11 ЗДвП/, не и по форма , съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура /включително срокове/ за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Предвид изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС, настоящият съд намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.

Предвид изложеното касационната инстанция счита, че като е потвърдил издадения електронен фиш, първоинстанционният съд е постановил правилно като краен резултат решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 305/02.04.2015г., постановено по НАХД № 3465/2014г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.