Р E Ш Е Н И Е
№ 305
гр.Плевен, 3 Юли 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател:Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа
докладваното от съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 389 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 361 от 16.04.2015г., постановено по НАХД № 362 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0028677 от 10.09.2014 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. И. Д., на основание чл.230 и чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 2000лв., за извършено нарушение на чл.230 от ЗЗП, и на основание чл.222а и чл.231 от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са нарушени процесуалните правила, а постановеното съдебно решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, като изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Касаторът счита още, че констатациите в наказателното постановление се основават изцяло на субективната преценка на контролните органи, които не разполагат с необходими познания, каквито са необходими при условие, че се оспорва техническото състояние на стоката. В тази връзка се счита, че е било необходимо назначаване на техническа експертиза. На следващо място се счита, че наказателното постановление е издадено в нарушение на чл.52 ал.4 от ЗАНН при липса на всестранно и пълно изясняване на фактическата обстановка, което нарушава правото на защита на санкционираното дружество. Сочи се също, че на потребителя е предложена надлежно функционираща стока, приведена в съответствие с договора, която е отказал да получи, поради което не може да се приеме, че рекламацията не е удовлетворена. Счита се, че не е налице нарушение на чл.230 от ЗЗП за неизпълнение на задължително предписание , тъй като към момента на издаване на предписанието стоката е била приведена в съответствие с договора за продажба. Касаторът сочи още, че задължителните предписания представляват индивидуален административен акт и подлежат на съдебен контрол, като счита, че след образуваното рекламационно производство стоката, предмет на договора е било приведена в съответствие с него, поради което неправилно е издадено задължителното предписание. В тази връзка се сочи, че възможностите за рекламация, предвидени в ЗЗП, са алтернативни и е недопустимо по административен ред, посредством упражняване на властническо правомощие-издаване на задължително предписание, да бъде направен избор от името и за сметка на потребителя и да бъде постановено удовлетворяването му с една от алтернативите. В заключение се моли за отмяна на решението на районния съд и отмяна на обжалваното наказателно постановление.
От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован, не се представлява. По делото е представено писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено следното от фактическа страна: На 24.02.2014г. е извършена проверка от служители на КЗП на магазин „Vivacom 4801” в гр.Плевен, стопанисван от търговеца, по повод постъпила жалба от потребител относно оставен на 06.02.2014г. за ремонт мобилен телефонен апарат „HTC One” с оплакване от проявени дефекти от камерата на устройството, отхвърляне на SIM-карта, проблем с тъч-модула на апарата и загряване по време на работа. При приемане на апарата за ремонт търговецът е издал сервизна поръчка, в която в графа „Допълнителни изисквания или забележки от магазина” е отбелязано „Телефонът е в перфектно външно състояние.Няма забележки”. На 15.02.2014г. потребителят отказал да получи апарата, тъй като същият е върнат силно увреден от сервиза. В жалбата потребителят е поискал стоката да бъде заменена с нова поради множество фабрични дефекти и механични надрасквания. За извършената проверка е съставен констативен протокол № К-0169256/24.02.2014г., с който търговецът е запознат с жалбата, искането на потребителя и е дадено задължително предписание в срок до 06.03.2014г. стоката да се приведе в съответствие с договора за продажба и на 07.03.2014г. да се представи акт за удовлетворяване на рекламацията.На 13.03.2014г. е представено становище от търговеца, в което е посочено, че на 15.02.2014г. телефонът е върнат в магазина технически изправен, и че жалбоподателят следва да предяви нова рекламация и да бъде съставена нова сервизна поръчка за изпращане към сервиз. До 13.03.2014г. не е изпълнено даденото задължително предписание стоката да се приведе в съответствие с договора чрез ремонт или замяна с нова, съгласно чл.112 от ЗЗП, нарушение на чл.230 от ЗЗП извършено при условията на повторност по смисъла на § 13 т. 21 от ДР на ЗЗП. До 06.03.2014г търговецът не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец от датата на предявяване на рекламацията от потребителя, нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. За така констатираните нарушения е съставен АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление.
От правна страна съдът е приел, че правилно деянието е квалифицирано по чл.230 от ЗЗП и правилно търговецът е санкциониран по тази норма. Посочил е, че съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1 от ЗЗП, при несъответствие на потребителската стока с договора за продажба потребителят има право да предяви рекламация, като поиска от продавача да приведе стоката в съответствие с договора за продажба, т.е. в този случай потребителят може да избира между извършване на ремонт на стоката или замяната й с нова, освен ако това е невъзможно или избраният от него начин за обезщетение е непропорционален в сравнение с другия. Във връзка с последното е направил извод, че контролният орган, упражнявайки правомощията си по чл.193, т.2 от ЗЗП е дал задължително предписание за отстраняване несъответствието съгласно чл.112, ал.1 от ЗЗП, за неизпълнението на което е реализирана административно-наказателната му отговорност при условията на повторност. Счел е също, че правилно търговецът е санкциониран и за нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. За неоснователни е приел възраженията за допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, като е изложил подробни мотиви в тази насока. Счел е още, че размерът на наложените имуществени санкции е съобразен с нормата на чл.27 от ЗАНН и обстоятелството, че нарушенията са извършени при условията на повторност, поради което не следва да бъдат намалявани. В заключение е приел, че при съставяне на акта и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения и е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. По категоричен начин е установено по делото, че търговецът не е изпълнил даденото задължително предписание, както и задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, тъй като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията. В тази връзка следва да се посочи, че дали стоката ще бъде отремонтирана или заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на рекламацията и второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът си е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията. Именно този срок в конкретният случай не е спазен. По отношение административно-наказателната отговорност по чл.230 от ЗЗП е необходимо да се посочи, че в производството по установяване на правнорелевантния факт на виновно неизпълнение на предписанието, наказващият орган не следва да подлага на преценка съответствието на това предписание със закона. Такава преценка не се дължи и от съда, сезиран със спора на законосъобразността на издаденото наказателно постановление. В административно-наказателното производство по ЗАНН не може да се предявяват възражения за незаконосъобразност на задължителните предписания, тъй като те представляват индивидуален административен акт, който подлежи на самостоятелно оспорване по реда на АПК. Неизпълнението на предписанието е въздигнато от нормата на чл.230 от ЗЗП в юридически факт, с който законът свързва реализирането на административно-наказателна отговорност, като е необходимо само да се докаже наличието на предписание и неговото неизпълнение в срок, т. е. законосъобразността на предписанието е предмет на друго производство, поради което нито наказващият орган, нито съдът, сезиран с жалба срещу НП следва да се произнася по законосъобразността на даденото предписание. Ето защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 361 от 16.04.2015г., постановено по НАХД № 362 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.