Решение по Административно дело 389/2014г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 104 / 10 Март 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На единадесети февруари 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 389/ 2014г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл. 215 ал.1 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на Н.Г.Б. *** срещу Заповед № РД 12-433/04.04.2014г. на Заместник Кмета по териториално развитие на Община Плевен, с която на осн. чл. 196 ал.1 и чл. 195 ал.5 от ЗУТ е наредено собствениците И. П.П. и Н.Г.Б. да премахнат в едномесечен срок двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ V-3293, кв. 344 по плана на гр. Плевен, улица XXX с идентификатор 56722.659.700.1, освидетелствана като опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение съгласно чл. 195 от ЗУТ. В хода на съдебното производство жалбоподателят е починал и производството по делото е продължило с участието на неговите наследници на осн. чл. 277 от ГПК вр. 144 АПК – Т.Б.Б., С.Н.Б., чрез адв. К. *** и Г.Н. ***. Жалбоподателите оспорват заповедта като незаконосъобразна и искат отмяната й с доводи за допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Заповедта се основава единствено и само на изготвената конструктивно-техническа експертиза от 22.04.2013г. от инж. Х. Х. от гр. Варна, възложена от М. П. – съпруга на собственика на втория етаж на сградата като счита, че заключението не е обективно, оспорил е заключението с искане за изготвяне на независима експертиза, но такава не е била изготвена, което е опорочило цялото административно производство. Заповедта е била издадена след отмяна от органа на предходна Заповед № РД-12-1103/11.12.2013г., предмет на образувано съдебно производство АД № 11/2014г. по описа на АС – Плевен, впоследствие прекратено, поради оттегляне на оспорването. За да се издаде нова заповед е било необходимо да се повтори административното производство, да се направи нов оглед от комисията със съставяне на нов констативен протокол. Вместо това от старата преписка се изваждат стари документи, издава се нарочен протокол от 08.10.2013г., в който не е участвал един от членовете на комисията – С. С. и тя е била в намален състав и въз основа на него се издава заповедта. По същество от заключението на в.л. се установява, че сградата не е вредна, не застрашава живота на обитателите, а се нуждае от ремонтни работи, за да се подобри състоянието й. Доказва се, че конструкцията на сградата не е компрометирана, фасадата и зидовете са в добро състояние, носещите елементи и външни стени – също. Етажа на жалбоподателите е саниран, изграден е санитарен възел, подменена дограмата и е в добро състояние. Проблемно е само състоянието на втория етаж. Причина за пукнатините в надзида и частичното му разрушаване е теч от покрива, поради лошо състояние и неремонтиран покрив. Сградата е отговаряла на изискванията за пожаробезопасност към момента на построяването, като съвременните изисквания се отнасят за ново строителство. Законът дава възможност, когато сградата се нуждае от ремонт, той да бъде извършен от общината, а разноските възложени на собствениците, но сградата не е компрометирана до степен да се налага нейното премахване и така да се засегнат правата на собствениците на първия етаж, чието поведение е добросъвестно. Претендират направените разноски.

Ответникът – Заместник Кмета по териториално развитие на Община Плевен, чрез юрисконсулт В. изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена, претендира юрисконсултско възнаграждение. Счита, че са спазени процесуалните правила и е налице соченото материално-правно основание за премахване на сградата. Заинтересованите лица са били запознати с констатациите на комисията и не са ги оспорили. Административния орган може да преразгледа издаден вече акт и да го отмени, но предмет на производството е издадената нова заповед. Независимо от назначената комисия по преценка на администрацията може да се възложи експертиза на вещи лица по някои въпроси. Сградата е едно цяло и следва да бъде разглеждана така в хипотезата на негодност, а не като отделни обекти.

Заинтересованата страна – И.П.П.,*** застъпва становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените деловодни разноски. Счита, че заповедта е законосъобразна, не са допуснати съществени процесуални нарушения, налице е соченото правно и фактическо основание, обосноваващо премахване на сградата. Заинтересованите страни са били запознати със заключенията на експертизата, извършен е и оглед на място от комисия на общината, която е потвърдила констатациите на външния експерт. Сградата се разглежда като един обект и е без значение, колко жилищни обекта се намират в нея. Възможностите за ремонт и оздравяване са хипотетични, защото по предходно водено производство е било разпоредено на собствениците да отремонтират сградата и заповедта е била отменена. В хода на съдебното производство нарочна експертиза е установила, че стойността на ремонта, поради крайно влошеното състояние на сградата ще надхвърли стойността й и е икономически необосновано. Затова ново строителство би било по-изгодно вместо разпоредените ремонтни работи. Сградата не отговаря на съвременните строителни изисквания – тя е с гредоред с изгнили носещи греди.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Заповед № РД 12-433/04.04.2014г. на Заместник Кмета по териториално развитие на Община Плевен е била съобщена на жалбоподателя с писмо с обр. разписка № ТСУиС-94М-2236-2/07.04.2014г., получено на 09.04.2014г.

Жалбата е подадена на 22.04.2014г. в законния 14-дневен срок за съдебно обжалване съгласно чл. 149 ал.1 от АПК и от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Заповедта е издадена по повод подадена молба Вх. № ТСУиС-94М-2236-2/29.03.2013г. от М. Л. П. – съпруга на собственика на втория етаж от сградата – И.П.П.. Комисия, назначена със Заповед № РД-12-947/30.09.2013г. на Зам. Кмета на Община Плевен за обследване състоянието на недвижимия имот е съставила констативен протокол № 32/08.10.2013г. В мотивите на заповедта се посочва още, че след запознаване с обстоятелствата и състоянието на сградата, същата следва да се премахне, поради следните причини: Сградата е освидетелствана като опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за използване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение съгласно чл. 195 от ЗУТ. Позовава се и на съставена конструктивно-техническа експертиза от 22.04.2013г. от инж. Х. П. Х., член на КИИП, рег. № 07388, по време на административното производство, със заключителна част: наложително събаряне на сградата.

Заповедта е издадена от Зам. Кмета по териториално развитие на Община Плевен, който е оправомощен на основание Заповед № РД10-1757/12.12.2012г. на Кмета на Община Плевен да издава и подписва всякакви актове, предвидени в Закона за устройство на територията. Делегирането на правомощия е с правно основание §1 ал.3 от ЗУТ, следователно заповедта е издадена от съответния компетентен орган.

Но е опорочено изискването за форма на индивидуалния административен акт, допуснати са съществени процесуални нарушения при издаване на заповедта, нарушен е материалния закон и целта му.

В заповедта се сочи като правно основание чл. 195 ал.5 от ЗУТ, касаещо правомощието на кмета да задължи със заповед собствениците на заварени или търпими строежи да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. Нормата е неотносима към случая, защото касае друг вид строителни обекти, а процесния обект е двуетажна жилищна сграда на основното застрояване. Сочи се, че сградата е освидетелствана като опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение съгласно чл. 195 от ЗУТ. Разпоредбата съдържа седем алинеи, но не е посочена конкретната алинея, която се има предвид. От текстовата част може да се изведе, че се касае за правно основание чл. 195 ал.6 от ЗУТ, което е текстово възпроизведено – сградата да се премахне, поради това, че е освидетелствана като опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за използване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение. В разпоредителната част се посочва като основание за премахване на сградата – чл. 196 ал.1 от ЗУТ, който се отнася до задължението състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195 ал.6 да се установят с протокол на нарочна, назначена от кмета комисия. Така посочените правни и фактически основания създават неяснота, която опорочава съществено формата на акта, защото мотивите са противоречиви и неясни.

Заповедта се основава на съставен протокол № 32/08.10.2013г.на комисията, назначена със Заповед № РД-12-947/30.09.2013г., както и на заключението на конструктивно-техническа експертиза от 22.04.2013г. от инж. Х. П. Х., член на КИИП с рег. № 07388 със заключение – наложително събаряне на сградата. Оттам следва да се изведат мотивите на административния орган. Според констативния протокол комисията е била в непълен състав и е взела решение при отсъствие на един от членовете й – инж. С. С. – Главен експерт отдел „Г,АГД и ЕД”. Според протокола оглед е бил извършен на първи и втори етаж външно, и на втори етаж, част от мазата, покрива и тавана, до които е осигурила достъп М. П. – съпруга на собственика на втори етаж. При огледа комисията е установила частично увредени и амортизирани носещи хоризонтални и вертикални носещи елементи в зоната на извършения оглед, втория етаж е без санитарен възел. Заключенията и предписанията на комисията се позовават изцяло на конструктивно-техническата експертиза от 22.04.2012г. на инж. Х.. Експертизата е възложена и представена от заинтересованата страна, инициирала административното производство и затова това заключение има частен характер. То не може да замести необходимостта от преценка на комисията, която разполага с необходимите специалисти, които са длъжни да извършат самостоятелно оглед и аргументират заключението си. Тяхната преценка е твърде обща, неконкретизирана и неаргументирана, защото не се посочват кои са конкретните „частично увредени и амортизирани носещи хоризонтални и вертикални носещи елементи в зоната на извършения оглед” и как тяхното състояние се отразява на конструкцията на сградата. Огледът е частичен, не е обследвано цялостното състояние на сградата, липсва преценка дали е технически възможно сградата да се поправи и заздрави и какви конкретни ремонтни работи е нужно да се извършат, което е от особено съществено значение.

При огледа не е присъствал собственика на първия етаж – Н.Г.Б.. Липсват доказателства по делото да е бил поканен да осигури достъп до обекта си. Получил е експертното заключение, но е оспорил констатациите и начина на възлагането му.

Нарушен е съществено чл. 196 ал.1 и ал.2 от ЗУТ, който изисква състоянието на обектите и необходимите ремонтни и възстановителни дейности, както и обстоятелствата по чл. 195, ал. 6 да се установяват с протокол от комисия, назначена от кмета на общината. Комисията действа служебно или по искане на заинтересованите лица, като събира всички необходими данни за вида и състоянието на строежа и изслушва заинтересованите лица. Въз основа на констатациите, отразени в протокола, комисията предлага на кмета на общината строежът да се поправи, заздрави или да бъде премахнат.

Комисията е действала в непълен състав, не е извършила оглед на цялата сграда, не е изслушала всички заинтересовани страни, не е описала състоянието на сградата, нито е изследвала възможностите строежът да се поправи или заздрави и какви са конкретните ремонтни работи, които е наложително да се извършат, а е дала заключение за премахването му, което е неаргументирано.

Протокол № 32/08.10.2013г. на комисията е в противоречие с изводите на същата комисия, но действала в пълен състав, видно от констативен протокол № 28/09.08.2013г. – само 2 месеца по-рано, при който също е бил извършен частичен оглед само на първия етаж – на Б., частично маза. При огледа не са установени увредени носещи зидове и колони в зоната на извършения оглед. На основание същата конструктивно-техническа експертиза комисията е освидетелствала втория етаж от двуетажната полумасивна жилищна сграда като негоден за обитаване, застрашен от самосрутване, вреден в санитарно-хигиенно отношение като е предписано премахване от собствениците на покривната и таванската конструкция и носещите зидове и ВНК на втория етаж, при което сградата се запазва като елемент на застроителния план, но може да се проучи чрез възлагане от собствениците на проектантски колектив възможността за надстрояване и хигиенизиране на двуетажната сграда.

Следователно заповедта е мотивирана единствено с представената от една от заинтересованите страни частна конструктивно-техническа експертиза. От извършения от инж. Х. оглед е констатирано, че канализацията на първия и втория етаж е изпълнена на малка дълбочина и по този начин нагнетява влага в каменните зидове на сутерена, което е довело до загниване на отделни греди от гредореда над сутерена. Покривът на сградата е изпълнен с дървена конструкция, ламперия и керемиди, но не е ремонтиран от дълго време, поради което започва да тече първоначално по повредените стрехи, а впоследствие и над помещенията, в резултат на това има загнили части от дървената покривна конструкция, гредореда над втория етаж и разваляне на значителна част от външната мазилка. Заключенията на експерта са, че сградата не отговаря на съвременните строителни изисквания – жилищата не са снабдени с обслужващ коридор, санитарен възел и килер, както и не отговаря на изискванията за земетръсоустойчивост. Дървения гредоред за междуетажните покрития не отстои на такава височина от терена, че да остане извън зоната на капилярната влага, покачваща се по глинения разтвор на основния зид, което е довело до загниване на дървения гредоред над мазите и налага някои греди да бъдат подменени, загниването на покривната конструкция и таванския гредоред под нея се дължи на човешка небрежност на живущите в сградата. Повредите в покривната конструкция са такива, че целият покрив трябва да бъде изпълнен наново, както и някои греди от таванския гредоред. В заключение експертът препоръчва събаряне на постройката и изграждане на нова, тъй като ремонтът ще струва по-скъпо от ново строителство и ще продължи по-дълго време.

В хода на настоящото съдебно производство бе приета съдебно-техническа експертиза, която потвърждава заключението за лошото състояние на покривната конструкция и прогнили главни и второстепенни греди на част от гредореда на І етаж с опасност за в бъдеще от частично пропадане. Но основите на сградата са дебели каменни, без пукнатини и слягания, външните тухлени зидове са здрави, частично разрушен е част от тухления надзид под покрива на северната фасада в резултат от течове от покрива, които продължават, като от течовете на същото място се е получила и вертикална пукнатина на зида до основите му. Първият етаж е саниран, изградена е пристройка със санитарен възел, на втория етаж липсва санитарен възел, ползва се външна тоалетна в градината. В сеизмично отношение – сградата е изградена 1921г. върху дебели каменни основи и до момента няма поражения по основите и надзида, слягания и деформации, свързани с устойчивостта й и следователно във времето е доказала своята издръжливост. По отношение на пожароустойчивост, отговаря на изискванията за този тип сгради, но е необходимо дървените части да отстоят на разстояние поне от 10 см. от комините. Дървени части опират плътно до неизмазаните с варов разтвор 3 броя комини (четвъртият е прекъснат в подпокривното пространство) и е необходимо да се изолират, за да се изпълни изискването.

При тези обстоятелства сградата не е застрашена от самосрутване и не е опасна за здравето и живота на гражданите, но е наложителен ремонт от собствениците на покривната конструкция и подмяна на изгнилите греди, защото тяхно е задължението по чл. 195 ал.1 от ЗУТ да поддържат сградата в добро състояние. При този ремонт следва да се изпълнят и изискванията за отстояние на дървените части на повече от 10 см от комините. Липсата на санитарен възел на втория етаж само по себе си не може да се приеме, че прави сградата вредна в санитарно-хигиенно отношение, за да обоснове премахването на цялата сграда, защото е възможно да се изгради такова помещение за обслужване на жилището. Засегнатите части покрив и гредореди, мазилка по фасадите са общи части на сградата и затова задължението за ремонта им е на всички собственици в сградата. Когато собствениците не поддържат сградата в добро състояние, кметът на общината издава заповед, с която задължава собствениците да извършат в определен срок необходимите ремонтни и възстановителни дейности за поправяне или заздравяване на осн. чл. 195 ал.4 ЗУТ. В конкретния случай това е приложимата правна норма. Предходни две заповеди, издадени на това основание са били предмет на АД № 77/2011г. и АД № 591/2012г. по описа на АС – Плевен и са били отменени поради процесуални нарушения, а не заради липса на посоченото правно основание. От своя страна съставите на съда не са възприели за относими въпросите относно стойността на необходимите ремонтни работи.

На принудително премахване по административен ред по чл. 195 ал.6 от ЗУТ подлежат строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и то само ако не могат да се поправят или заздравят. В случая комисията по чл. 196 ал.1 от ЗУТ не е изследвала и въпроса дали сградата може да се поправи или заздрави. От значение е единствено дали това е технически възможно. Преценката дали е икономически изгодно не е от компетентността на административния орган, то е преценка на собствениците. Ако желаят, имат възможност и постигнат съгласие, те могат да предприемат както по-широки ремонтни дейности от необходимите за поддържане устойчивостта на сградата, така и ново строителство. Недопустимо е и не съответства на целта на разпоредбата, администрацията да се намесва в тези, по същество граждански частно-правни взаимоотношения.

Констативен протокол № 32/08.10.2013г. на комисията по чл. 196 ал.1 ЗУТ и Конструктивно-техническата експертиза на инж. Х. Х. от 22.04.2013г. са мотивирали издаване на предходна Заповед № РД 12-1103/11.12.2013г. на Зам.кмета на Община Плевен по териториално развитие за премахване на сградата като негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение. Заповедта е била обжалвана и предмет на образувано АД № 11/2014г. по описа на АС – Плевен. С Акт № ТСУиС-94М-2236-2/15.01.2014г. Зам. Кмета на Община Плевен по териториториално развитие е отменил заповедта си, което по същество представлява оттегляне на акта по смисъла на чл. 156 ал.1 от АПК. Независимо от това делото е било прекратено на друго основание – чл. 155 ал.1 и ал.3 и чл. 159 т.8 от АПК, поради оттегляне на жалбата.

Съгласно чл. 156 ал.3 от АПК, оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства. В случая такива не са настъпили, защото процесната заповед е издадена, без да е било проведено ново административно производство с нов оглед на обекта и изслушване на страните и констатиране на нови обстоятелства. Мотивирана е със същия констативен протокол и конструктивно-техническа експертиза. Това е особено съществено процесуално нарушение, което е достатъчно да обоснове отмяна на заповедта.

Поради изложеното, заповедта следва да се отмени като незаконосъобразна и тъй като административното производство е инициирано от заинтересована страна с молба Вх. № ТСУиС-94М-2236-2/29.03.2013г. от М. Л. П. – съпруга на собственика на втория етаж от сградата – И.П.П., то делото следва да се върне като преписка на административния орган за произнасяне съобразно дадените в настоящото решение задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

При този изход на делото в полза на жалбоподателите Т.Б.Б. и С.Н.Б. следва да се присъдят направените деловодни разноски в размер на 460 лв., представляващи д.т. – 10 лв., адв. възнаграждение – 300 лв., възнаграждение за в.л. – 150 лв.

На осн. чл. 215 ал.7 от ЗУТ настоящото решение не подлежи на касационно обжалване и е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ вр. чл. 173, ал. 2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № РД 12-433/04.04.2014г. на Заместник Кмета по териториално развитие на Община Плевен, с която на осн. чл. 196 ал.1 и чл. 195 ал.5 от ЗУТ е наредено собствениците И. П.П. и Н.Г.Б. да премахнат в едномесечен срок двуетажна жилищна сграда, находяща се в УПИ V-3293, кв. 344 по плана на гр. Плевен, улица XXXX с идентификатор 56722.659.700.1, освидетелствана като опасна за здравето и живота на обитателите, негодна за обитаване, застрашена от самосрутване и вредна в санитарно-хигиенно отношение съгласно чл. 195 от ЗУТ.

ВРЪЩА преписката на Заместник Кмета по териториално развитие на Община Плевен за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Плевен да заплати на Т.Б.Б. и С.Н.Б. направените деловодни разноски в размер на 460 лв., представляващи д.т. – 10 лв., адв. възнаграждение – 300 лв., възнаграждение за в.л. – 150 лв.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я: