О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 642
гр. Плевен, 04.06.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН,
първи касационен състав, на четвърти
юни две
хиляди и петнадесета година в закрито съдебно заседание в
състав:
Председател:
ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
Като
разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Касационно административно-наказателно дело № 387/2015г. по описа на съда, на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 229 ал.1 т.2 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр.
чл. 63 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания вр. чл.405
ал.4 от ЗСВ.
Образувано е по частна жалба на В.Д.В. ***
срещу Определение № 642/30.04.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по ч.н.д.
№ 796/2015г. по описа на съда, с което е оставена без уважение жалбата на В.Д.В.
за отмяна на наложената му на осн. чл. 405 ал.1 от Закона за съдебната власт глоба в размер на 100 лв. в качеството на
в.л. по делото.
Частният жалбоподател счита
определението за неправилно и моли за отмяна на наложената глоба. Счита, че
глобата е наложена в противоречие със закона, тъй като е изготвил и представил
в срок заключение по назначената съдебно-психиатрична експертиза, което е
прието от страните и съда без забележки. Твърди, че определението е
необосновано, тъй като съдът не е изложил мотиви, не е давал изрично
разпореждане в.л. да осигури освидетелстваното лице за съдебно заседание,
липсват такива данни в делото.
Частната жалба е подадена в срок от
надлежна страна и е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С определение от открито съдебно
заседание на 28.04.2015г. Районен съд – Плевен е наложил глоба на назначеното
по делото в.л., затова че не е изпълнил разпореждане на съда от 07.04.2015г., с
което е назначена стационарна съдебно-психиатрична експертиза по отношение на М. А. и изпратено писмо до
лечебното заведение, като не е предприел необходимите мерки за осигуряване на
лицето М. А. за извършване на
експертизата и съответно подсигуряването му в съдебно заседание на
21.04.2015г., което е единствената причина за отлагане на делото.
Определението е неправилно. Съдът е
назначил с определение стационарна съдебно-психиатрична експертиза, като
изпратил писмо до УМБАЛ „Д-р Г. Странски” – Плевен. Ръководителят на „отделението
за диспансерно наблюдение на болни с психични заболявания и дневен стационар” е
определил за в.л. д-р В.В., видно от дадените от него обяснения като изрично се
сочи, че официално разпореждане и документи по делото не са получени в
отделението. В.л. е изготвило заключението си след преглед на делото,
медицинската документация и освидетелстване на лицето. Заключението е
представено в законния срок преди съдебното заседание. В определението за
назначаване на в.л. липсва разпореждане на съда до УМБАЛ или в.л. да осигури
довеждането на освидетелстваното лице в съдебно заседание. В първото и
последното съдебно заседание лицето е било призовано чрез Областно звено
„Охрана” – Плевен и така е осигурено задължителното му присъствие. От характера
на назначената експертиза следва, че лицето, за което е внесено предложение за
настаняване на задължително лечение по
реда на чл. 156 от Закона за здравето следва да бъде прегледано в стационарни
условия за изготвяне на заключение по делото. ЗЗ и приложимата на осн. чл. 160
от ЗЗ Наредба № 16/13.05.2015г. за съдебно-психиатричните експертизи за
задължително настаняване и лечение на лица с психични разстройства не съдържат
задължение в.л. или лечебното заведение, където е определено да се проведе
стационарната експертиза, да са длъжни да осигурят довеждане на
освидетелстваното лице в съдебно заседание. Това не следва от характера на
назначената експертиза – амбулаторна или стационарна, както е приел районния
съд. Липсва и определение на съда, което да задължава когото и да било да
осигури присъствието на лицето в съдебно заседание. Затова в.л. няма никаква
вина за неявяването на освидетелстваното лице в съдебно заседание на
21.04.2015г. В.л. е изпълнило задълженията, произтичащи от закона и
разпореждането на съда, поради което необосновано е било наказано за
задължение, каквото не му е било възлагано. Затова наложената глоба на в.л. В. за
неизпълнение на съдебно разпореждане следва да се отмени.
Водим от горното съдът и на осн. чл.
235 от АПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение
№ 642/30.04.2015г. на Районен съд – Плевен, постановено по ч.н.д. № 796/2015г.
по описа на съда и протоколно определение от о.с.з. от 28.04.2015г. на Районен
съд – Плевен ч.н.д. № 796/2015г. по описа на съда, с което на осн. чл. 405 ал.1 от Закона за съдебната
власт на В.Д.В. е наложена глоба в
размер на 100 лв. в качеството му на в.л. по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.