№ 355
гр. Плевен, 7 Септември 2015 г.
Административен съд, град Плевен, в публично заседание на трети
септември две хиляди и петнадесета година в състав:
при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура Плевен
Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от
съдия Арабаджиева административно дело №
386 по описа на Административен съд гр. Плевен
за 2015 година и за да се произнесе,
съобрази следното:
Производство е по чл. 145 и следващите от
Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.
84, ал.6 от Семейния кодекс (СК).
Образувано е въз основа на молба от С.С.А. и И.К.А., с която са заявили, че не са съгласни детето им К. И. К. да бъде вписано в регистър на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване и желаят детето им да бъде върнато при тях. В изпълнение на съдебно разпореждане жалбоподателите са внесли дължимата държавна такса за образуване на делото, уточнили са, че обжалват Заповед №ЗД-06-0019/25.03.2015 год. на И.Д.Директор на РДСП Плевен.
С оспорената заповед, на основание чл.
84, ал.2, изр. последно във вр. с чл.
84, ал.6 и чл.
93, ал.2 от СК е разпоредено детето К.
И. К. с ЕГН ********** да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да бъдат
осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП - Плевен.
Жалбоподателите твърдят, че не са съгласни детето им да бъде вписано в регистъра на деца, които
могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване и желаят сами да
полагат грижи за отглеждането му.
В съдебно заседание жалбоподателката С.С.А.
се явява лично и поддържа жалбата си. Моли съда
малолетната й дъщеря К. К. да не бъде вписвана в регистъра за
осиновяване, защото желае да се грижи за нея.
Жалбоподателят И.К.А. в
съдебно заседание не се явява и не се представлява и не ангажира становище по
съществото на спора.
Административният орган - Директор на
Регионална дирекция за социално подпомагане - Плевен, в съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител – юрисконсулт А.П. излага мотиви за
неоснователност на жалбата.
Представителят на
Окръжна прокуратура Плевен прокурор Йорданка Антонова изразява становище за
основателност на жалбата. Твърди, че в хода на административното производство е
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като бащата на малолетното дете-жалбоподателят И.К. не е уведомен надлежно, че
е запознат за правните последици от
прилагане на разпоредбите на чл.84, ал.2 и чл.93, ал.2 от СК, както и с факта,
че се допуска осиновяване без съгласие на родител, когато детето е настанено в
специализирана институция и родителят в срок от шест месеца от датата на
настаняване по административен ред без основателна причина не е поискал
прекратяване на настаняването или
промяна на мярката за закрила.
На основание
чл.15 ал.6 от ЗЗДет., при всяко дело съдът или административният орган уведомява дирекция
"Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето, като за
уведомлението от съда се прилагат разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс, а за
уведомлението от административния орган се прилагат разпоредбите на Административнопроцесуалния
кодекс. Дирекция "Социално подпомагане" изпраща
представител, който изразява становище, а при невъзможност предоставя доклад. С
Определение №785/26.06.2015 год. на л.83 от делото ДСП гр.Никопол е уведомена за образуването на адм.дело
№386/2015г. по описа на АС-Плевен с посочване на страните, предмета на делото и
датата на с.з., както и за възможността да се яви техен представител, който да
изрази становище, алтернативно-за представяне по делото на социален доклад за
малолетното дете К. И. К. с ЕГН **********, настанено в професионално приемно
семейство на М. Д. Г. и И. Б. Г. с настоящ адрес ***. От страна на Дирекция „Социално подпомагане”
–Никопол (дирекцията по настоящ адрес на детето) представител по делото не се
явява, но е представен по делото Социален доклад на л.99-101, в който са
описани следните факти и обстоятелства: Детето се отглежда в семейство на
приемни родители, осигурено му е здравословно хранене, дрехи според възрастта и
сезона, чисто и добре облечено, има лично пространство и за нея се полагат
изключително добри грижи по отглеждане и възпитание от приемните родители.
Живее в жилище в отлично техническо състояние, обзаведено с всички необходими
вещи за обичайно потребление. Описано е , че през първите шест месеца от
настаняването на детето в приемно семейство, същото не е потърсено нито веднъж
от биологичните си родители. Проведен е разговор с детето относно вписването му
за осиновяване и същото е споделило, че не желае да се върне при биологичните
си родители и че ще се радва да намери добро и любящо семейство. От момента на
настаняването в приемното семейство детето е посетено само веднъж от майка си
на 29.12.2010 год., за което е изготвен протокол за проведена среща, приложен
на л.102 от делото. Посочено е в социялния доклад, че майката не е поискала до
настоящия момент промяна на мярката за закрила-реинтеграция в биологичното
семейство или настаняване при близки и роднини.
Направен е извод, че най-добрият интерес на детето е отглеждането му в професионално приемно
семейство на И. и М. Г.,
които осигуряват подходящи условия за неговото нормално психическо, физическо и
емоционално развитие, като в интерес на детето е да бъде вписано в
регистъра за пълно осиновяване.
Съдът, като съобрази събраните по делото
доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от удостоверение
за раждане на л.11 от делото, детето К. И. К. с ЕГН **********, е родено на ***
год. от майка С.С.А. и баща И.К.А.-жалбоподатели в настоящото производство.
Същото се установява и от справка за
родствени връзки на л.46 от делото. От справка на л.45 е видно, че имената К. С. А. и К. И. К. са имена на едно и също
лице. Установява се от приложения социален доклад, че към момента на
предприемане на мерки за закрила от ОЗД
при ДСП-Долна Митрополия спрямо детето К., то носи името на майка си С. и е припознато от баща си И.К.А. на
27.07.2014 год.
Процедурата по вписване
в регистъра е започнала с писмено
уведомление от страна на дирекция "Социално подпомагане" град Никопол
до Регионална дирекция за социално подпомагане гр.Плевен, видно от писмо на
л.10 от делото. Към уведомлението са приложени социалният доклад и документите,
удостоверяващи наличието на обстоятелствата за вписване по този ред. Видно от
социалния доклад на л.12-13, с детето и
неговото семейство ОЗД при ДСП Долна Митрополия работи от 15.11.2013 год., като
в хода на социалната работа е установено, че майката е с нисък родителски
капацитет, в невъзможност да се справя с родителските си задължения при
отглеждане на децата си в семейна среда, липсват сигурни и постоянни доходи,
сигурно и безопасно жилище и подкрепяща среда. Установено е , че децата
системно остават сами, без надзор от пълнолетно лице в жилище, което е в много лошо техническо
състояние, необезопасено, без вода и електричество. Описано е, че на практика
съществува реален риск за здравето и живота на детето К. И. К. и с оглед
липсата на близки и роднини за отглеждане на детето в семейна среда на
територията на община Долни Дъбник възниква необходимост да бъде предприета
спешна мярка за закрила и осигуряване на сигурност и защита с оглед най-добрия
интерес на детето. Към писмото са приложени
медицинско свидетелство за
здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето;
удостоверение за раждане; заповед за настаняване в професионално приемно семейство; съдебно
решение за настаняване на детето в професионално семейство; доклад за оценка на
потребностите на детето; преглед на плана за действие; преглед на плана за
грижи; декларация от професионално приемно семейство, че не желаят да осиновят
детето и др.
Видно е от Заповед
№ДСПСП 11-109/20.03.2014 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
Долна Митрополия на л.17, детето К. С. А.
е настанено спешно в професионално
приемно семейство на М. Д. Г. и И. Б. Г.,
на основание чл.27, ал.1 във вр. с чл.4, ал.1, т.4 и чл.25, ал.1, т.3 от Закона
за закрила на детето поради обстоятелствата, описани в социалния доклад. На основание чл.26, ал.1
от ЗЗД, ДСП гр.Никопол е инициирала съдебно производство пред РС гр.Никопол за постановяване на решение за настаняване на
детето , предвид временния характер на издадената Заповед №ДСПСП
11-109/20.03.2014 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Долна
Митрополия. Образувано е гр.дело
№164/2014 год. на РС Никопол (приложено към настоящото) , по което е
постановено Решение №81/23.06.2014 год., с което детето К. С. А. е настанено в утвърдено професонално семейство на М. Д. Г. и И. Б. Г.
С Решение №174/09.02.2015 год. по гр.дело №3772/2014
год. (приложено към настоящото), майката
С.С.А. е лишена от родителски права
по отношение на пет от децата си, между които и К. И. К..
С оспорената в настоящото производство Заповед №ЗД-06-0019/25.03.2015 год. на И.Д.Директор на РДСП Плевен,
на основание чл.
84, ал.2, изр. последно във вр. с чл.
84, ал.6 и чл.
93, ал.2 от СК е разпоредено детето К.
И. К. с ЕГН ********** да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да
бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП
- Плевен. Посочено е в заповедта, че детето К. И. К. е настанено в
професионално приемно семейство на М. Д. Г. и И. Б. Г. от с.Санадиново,
общ.Никопол с временна административна заповед №ДСПСП11-109/20.03.2014 год. на директора
на Дирекция „Социално подпомагане”-Долна Митрополия, като със съдебно решение
№81/23.06.2014 год. на Районен съд гр.Никопол мярката за закрила-настаняване в
приемно семейство, е потвърдена за срок от една година до настъпване на
законови основания за прекратяване на настаняването или до промяна на
обстоятелствата. Посочено е още в заповедта, че в предвидения в чл.93, ал.2 от
СК шестмесечен срок от настаняването по административен ред родителите на
детето –настоящите жалбоподатели, не са поискали прекратяване на настаняването
или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на
роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето. Направен е извод, че
са налице предвидените в чл.84, ал.2 във
връзка с чл.93, ал.2 от СК условия за вписване на детето К. И. К. в регистъра
на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване,
воден от РДСП гр.Плевен.
При гореизложените факти и в рамките на
съдебната проверка, съгласно чл. 168,
във връзка с чл.
146 и 169
от АПК, съдът прави следните изводи:
Оспорената заповед е
връчена лично на С.А.-биологична майка на детето К. И. К., на 13.05.2015 год.,
и на И.А. –биологичен баща, на 21.05.2015 год., видно от отбелязването на л.4
от делото. Жалбата е подадена и от двамата биологични родители на 26.05.2015
год., видно от отбелязването върху печата , поставен на молбата на л.2 от
делото, поради което жалбата се явява подадена в предвидения от закона 14
дневен срок.
Съдът намира, че подадената
от биологичния баща И.А. жалба е допустима и като подадена от лице, имащо право
и интерес от оспорването, а жалбата, подадена от биологичната майка С.А. намира
за недопустима за разглеждане по
същество, поради следното: С Решение
№174/09.02.2015 год. по гр.дело №3772/2014 год. (приложено към
настоящото), майката С.С.А. е лишена от родителски права
по отношение на пет от децата си, между които и К. И. К.. Няма данни
решението да е обжалвано, поради което настоящият състав на съда приема, че към
датата на подаване на жалбата против оспорената в настоящото производство
заповед, решението за лишаване от родителски права на биологичната майка е
влязло в сила. Лишаването от родителски права е крайна мярка за защита на
детето, която се прилага само при доказана нужда от това, в случая при кумулативното
наличие на факти, сочещи за трайно неполагане на грижи без основателна причина
и липса на всякакъв финансов принос в отглеждането му ( чл.
132, ал.1, т.2 СК). Тази мярка се налага, когато родителските задължения са
изцяло и безпричинно пренебрегнати; когато родителят без основателна причина не
се възползва от правото на лични контакти; не проявява интерес към здравето и
нуждите на детето, към физическото му и емоционално развитие и същевременно не
дава средства за издръжката му. Трайното неполагане на грижи за детето и
липсата на финансов или друг материален принос за отглеждането му, сочи на
противоправно поведение на родителя и представлява цялостно неизпълнение на родителските
задължения. Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане
на родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за
защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки
случаи, когато опасността за детето е особено интензивна. Ето защо лишаването
от родителски права съставлява санкция за пренебрегналия родителския дълг, и
лишаване от възможността не само за отглеждане и възпитание на детето, но и за
решаване на лишения от родителски права родител на съществените въпроси, свързани с неговото
физическо и нравствено развитие, с образованието му, личните му и имуществени
интереси . Затова настоящият състав на съда намира, че лишеният от родителски
права родител няма право включително да предявява съдебни искове и жалби, свързани със защита
интересите на детето, в частност лишен е и от възможността да подаде жалба
против заповедта, с която е разпоредено
детето да се впише в регистъра за пълно осиновяване, поради което на
това основание жалбата на С.С.А. се явява недопустима за разглеждане по
същество и по отношение на тази жалба съдебното производство следва да бъде
прекратено.
Жалбата на биологичния баща И.К.А.
е допустима като подадена в срок и от лице, имащо право и интерес от търсената
защита, а разгледана по същество-и основателна.
Обжалваната заповед е издадена от И.Д. Директора
на Регионална дирекция за социално подпомагане -Плевен, оправомощен да
изпълнява длъжността Директор на РДСП, считано от 18.02.2015 год. със Заповед
№ЧР-5 31/16.02.2015 год. на Изпълнителния директор на АСП, приложена на л.5 от
делото. Именно Директорът на РДСП на основание чл.
84, ал.6 от СК, е компетентен орган. Заповедта е писмена и съдържа всички
реквизити, съобразно чл. 59, ал.2 от АПК, включително фактически
и правни основания за издаването й.
Съгласно чл. 83, ал.2 от СК, регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на деца, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
С разпоредбата на чл.
84, ал.2 изречение второ предложение
второ от СК, когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е
поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл.
93, ал. 2 от СК, Дирекция "Социално подпомагане" уведомява
регионалната дирекция за социално подпомагане за вписването на детето в
регистъра, ако интересите на детето налагат това. Срокът по чл.
93, ал.2 от СК е шестмесечен от датата на настаняване на детето в приемно
семейство.
Следователно разпоредбата на чл.
84, ал.2 изречение второ предложение
второ от СК изисква наличието кумулативно на две предпоставки, за да бъде
издадена процесната заповед: 1. детето да е настанено в приемно семейство и 2.
родителят да не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини
в шест месечен срок от момента на настаняването.
В процесния случай първата предпоставка -
фактът на настаняване на детето в семейство на професионални приемни родители,
първо по административен ред, а впоследствие –и с решение на съда, е доказан,
видно от Заповед №ДСПСП 11-109/20.03.2014 год. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” Долна Митрополия и от приложеното към настоящото дело гр.дело №164/2014 год. на РС Никопол, по
което е постановено Решение №81/23.06.2014 год., с което детето К. С. А. е настанено в утвърдено професионално семейство на М. Д. Г. и И. Б. Г..
Относно втората предпоставка - родителят
да не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в шест
месечен срок от момента на настаняването, съдът намира, че същата не е налице.
Детето К. И. К. е настанена в
семейство на приемни родители със Заповед №ДСПСП 11-109/20.03.2014 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Долна Митрополия. По данни от придружителното
писмо на ответника на л.38-39 от делото, Заповед №ДСПСП 11-109/20.03.2014 год.
на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Долна Митрополия за настаняване
на детето по административен ред, е връчена на биологичната майка С.С.А. на
датата на издаване на заповедта -20.03.2014 год., което обстоятелство А.
изрично заяви в съдебното заседание по съществото на спора и това заявление е
обективирано в протокола от проведеното съдебно заседание. Удостоверяване на факта
и датата на връчване на тази заповед обаче, не се съдържа по отношение на бащата на детето – И.К.А.. Ето
защо съдът приема, че не може да се приеме като начална дата на предвидения
шест месечен срок от момента на настаняването, датата на издаване на Заповед №ДСПСП 11-109/20.03.2014 год. на
Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Долна Митрополия, по отношение на
бащата на малолетното дете К..
Дори да се приеме, че горната
заповед е била надлежно връчена на двамата родители, в нея не се съдържа
уведомяване на биологичните родители –настоящите жалбоподатели за правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84, ал.2 и
чл.93, ал.2 от СК, както и за факта, че се допуска осиновяване без съгласие на
родител, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в
срок от шест месеца от датата на настаняване по административен ред без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Ето защо
настоящият състав на съда приема, че датата на издаване на Заповед №ДСПСП
11-109/20.03.2014 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” Долна
Митрополия не може и не е поставила началото на предвидения в чл.84, ал.2 от СК
шестмесечен срок, в който биологичните родители следва да поискат прекратяване
на настаняването или промяна на мярката
за закрила спрямо детето, поради което и не е изтекъл.
На л.41-42 от делото е приложена
молба с вх.№ЗД-94ИИ-0013/09.12.2014
год. от И.К.А., представена пред ДСП Долна Митрополия предвид завеждането й с
входящ номер. В молбата си твърди, че в качеството си на баща на децата си,
сред които и К. декларира,
че желае да отглежда същите заедно със С.. Твърди в молбата, че към момента на
подаването й работи в чужбина, но като
прибере децата смята да спре с ходенето в чужбина. Заявява, че е съгласен след
изтичане на срока за настаняване да „си поемем децата” и да ги отглеждат на
семейни начала, но към момента е в невъзможност, не разполага с финансови
средства за жилище. Вписал е изрично в
молбата, че е запознат, че при неосъществяване на контакт с децата повече от
шест месеца, те ще бъдат вписани в регистъра за осиновяване. На л.43-44 от
делото е приложена молба с
вх.№ЗД-94СС-0010/09.12.2014 год. от С.А.,
представена пред ДСП Долна Митрополия предвид завеждането й с входящ номер. В
молбата си твърди, че намеренията й са до един месец или два месеца окончателно
да намери жилище, да се регистрира на адреса, където ще живее. За момента е
съгласна децата да живеят в приемно семейство, защото децата са свикнали с тях,
познават се. Твърди още в писмото, че до този момент не е посещавала децата.
Заявява, че не работи по здравословни причини, няма регистрация в БТ. Вписала е изрично в молбата, че е
запозната, че при неосъществяване на контакт с децата повече от шест месеца, те
ще бъдат вписани в регистъра за осиновяване.
И в двете молби, видно от тяхното
съдържание , и двамата биологични родители са заявили, че са запознати, че при неосъществяване на контакт с децата
повече от шест месеца, те ще бъдат вписани в регистъра за осиновяване. Считано обаче от датата на написване на
горните цитирани две молби- 09.12.2014 год., до датата на издаване на
оспорената заповед-25.03.2015 год., не е изтекъл предвидения в закона шестмесечен
срок.
На л.95 от делото е приложена
декларация от С.С.А.-майка на детето К., подписана
на 21.03.2014 год., в която е удостоверила, че е запозната за правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84, ал.2 и
чл.93, ал.2 от СК, както и с факта, че се допуска осиновяване без съгласие на
родител, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в
срок от шест месеца от датата на настаняване по административен ред без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Предвид
тази представена декларация, която удостоверява уведомяването на биологичната
майка за възможността, предвидена в чл.84, ал.2 от СК да поиска прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила по
отношение на К. и липсата на доказателства (въпреки поисканата от А. и дадената от съда
с протоколно определение от 25.06.2015 год. възможност), че биологичната майка
в шестмесечен срок , считано от подписване на тази декларация е направила
такива постъпки, по отношение на майката са били налице предпоставките за
вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване.
Тези предпоставки
обаче не са били налице по отношение на другия биологичен родител-бащата И.К.,
поради което на това основание оспорената заповед се явява незаконосъобразна.
Въпреки изричните указания на съда, дадени с Определение 1008/10.08.2015 год.
на л.108 от делото, административният орган не е представил доказателства, че бащата е депозирал декларация до
Д"СП", че е запознат за правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84, ал.2 и
чл.93, ал.2 от СК, както и с факта, че се допуска осиновяване без съгласие на
родител, когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в
срок от шест месеца от датата на настаняване по административен ред без
основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. На
л.113 от делото е приложено нарочно писмо от ответника, в което е посочено, че
няма подписана декларация от И.К.А. за
осведоменост относно правните последици от прилагане на разпоредбите на чл.84,
ал.2 и чл.93, ал.2 от СК. Изпратеното на л.115 от делото писмо също не може да
се приеме за надлежно уведомяване на бащата за последиците от непоискване
прекратяване на мярката настаняване в предвидения 6 месечен срок, тъй като
видно от разписка на л.117 от делото, и това писмо не е било надлежно връчено
на своя адресат. Съгласно чл.
122, ал.1 и 2 от
СК, носител на родителските права и задължения по отношение на
ненавършилите пълнолетие деца са и двамата родители, като те имат еднакви права
и задължения независимо дали са сключвали брак или не. В този смисъл
предпоставките по чл.
84, ал.2 от СК трябва да са налице и по отношение на двамата родители, за
да бъде постановено вписване на детето в регистъра за осиновяване. Родителските
права се упражняват и от двамата родители. Упражняването на родителските права
е субективно право, което не може да бъде ограничено, освен в изрично посочени
от закона случаи, какъвто не е настоящият. След като е установено, че бащата не
е уведомяван на нито един етап от административното производство-нито за
издадената Заповед
№ДСПСП 11-109/20.03.2014 год. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане”
Долна Митрополия, нито с друго
нарочно писмо първо за настаняване на детето в приемно семейство (следва да се има
предвид, че бащата не е призоваван и в съдебното производство пред РС,
приключило с решение за настаняване в приемно семейство), нито е подписал
декларация или друг документ, с който да са му разяснени правата по чл.84, ал.2
от СК, съдът приема, че по отношение на единия от двамата биологични родители
не е изпълнен елемент от фактическия състав на чл.84, ал.2 от СК и е пречка да
се разпореди вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Само по себе
си вписването на дете в регистъра за пълно осиновяване е мярка, която води до
реалната възможност детето да бъде осиновено и да бъде прекъсната връзката на
същото с биологичните му родители. Поради това, за да се приложи мярката по
чл.84, ал.2 от СК, следва да са изпълнени надлежно всички елементи на
фактическия състав на нормата. По категоричен начин се установи в настоящото
производство, че на жалбоподателя К.-биологичен
баща на детето, не са разяснени разпоредбите на чл.
84, ал.2 и чл.
93, ал.2 от СК и последствията от тяхното прилагане, като не са налице и
писмени доказателства, от които да е видно, че е запознат с правата и
задълженията си във връзка с горните норми. Изискването за уведомяване е императивно и е установено от законодателя
с цел да бъде разяснено както задължението на родителите да поискат
прекратяване на настаняването на детето или промяна на мярката на закрила, с
оглед отглеждането на детето в семейна среда, така и последиците от
неизпълнението на това задължение, а именно вписване на детето в регистъра за
пълно осиновяване и впоследствие - осиновяване на детето без съгласието на
родителя. От изложеното се налага извода, че от страна на ответника е допуснато
съществено нарушение на общата процедура по вписване на децата в регистъра за
пълно осиновяване, което се отразява на законосъобразното провеждане на
процедурата по издаване на оспорената заповед за вписване на детето К. К. в
Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП-Плевен, и представлява
основание за отмяна на оспорения административен акт. Констатираното нарушение
на административно-производствените правила води и до противоречие с
материалния закон-неизпълнение на втората предпоставка на чл.
84, ал.2 от СК.
Предвид изложеното, Административен съд-Плевен
, шести състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на С.С.А. против Заповед №ЗД-06-0019/25.03.2015 год. на И.Д.Директор на РДСП Плевен, с която
на основание чл.
84, ал.2, изр. последно във вр. с чл.
84, ал.6 и чл.
93, ал.2 от СК е разпоредено детето К.
И. К. с ЕГН ********** да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да
бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП
- Плевен.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм.дело №386 по описа на Административен съд Плевен за 2015
год. по отношение на С.С.А..
РЕШЕНИЕТО в тази
част има характер на определение и може да се оспори в 7 дневен срок от
съобщението пред ВАС.
ОТМЕНЯ Заповед №ЗД-06-0019/25.03.2015 год. на И.Д.Директор на РДСП Плевен, с която
на основание чл.
84, ал.2, изр. последно във вр. с чл.
84, ал.6 и чл.
93, ал.2 от СК е разпоредено детето К.
И. К. с ЕГН ********** да бъде вписано в регистъра на деца, които могат да
бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване, воден и съхраняван от РДСП
- Плевен.
Решението в отменителната част подлежи на
касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Преписи от решението да
се изпратят на страните.