Решение по Административно дело 385/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 526 / 19 Ноември 2015г., гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, трети състав

На двадесет и първи октомври 2015г. в публично съдебно заседание в състав:

Председател: съдия Елка Братоева

Съдебен секретар: М.К.

Като разгледа докладваното от съдия БРАТОЕВА Административно дело № 385/2015г. по описа на съда и на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 145 и следващите от АПК вр. чл.84 ал.6 от Семейния кодекс.

Образувано е по жалба на С.С.А. и И.К.А. *** срещу Заповед № ЗД-06-0020/25.03.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с която на осн. чл. 84 ал.2 и ал.6 от Семейния кодекс е наредено вписване на детето И. И. К. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен, тъй като в предвидения в чл. 93 ал.2 от СК шестмесечен срок от настаняването му по административен ред в професионално приемно семейство, родителите не са поискали прекратяване на настаняването или промяна на мярката и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки по реда на Закона за закрила на детето.

Жалбоподателите оспорват заповедта и искат отмяната й като изразяват несъгласие за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и проявяват желание детето да бъде върнато при родителите си за отглеждане в семейна среда. В съдебно заседание жалбоподателката С.А. поддържа жалбата и заявява, че иска и може да си гледа децата и да се грижи за тях. Твърди, че е искала свиждане с децата и прекратяване мярката за закрила и реинтеграцията им в семейна среда.

Ответникът – Директорът на Регионална Дирекция за социално подпомагане - Плевен, чрез юрисконсулт А.Д.-П. изразява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени аргументи в представено писмено становище. В същото се твърди, че са били налице сочените в заповедта кумулативни материално-правни предпоставки по чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен. Сочи, че детето е настанено в приемно семейство, а родителите не са поискали прекратяване на настаняването на детето в 6-месечен срок като не ангажират доказателства, че бездействието им се дължи на някакви основателни причини. От тяхна страна са инициирани две срещи с детето, осъществена е само една само с майката. Задължение за уведомяването на родителите за правните последици от разпоредбите на чл.84 ал.2 и чл.93 ал.2 от СК не произтича от изрична императивна разпоредба на СК или ЗЗД и не е елемент от фактическия състав, поради което счита, че липсата на надлежно уведомяване на И.К.А. в горния смисъл не представлява съществено нарушение на административно-производствените правила.

Като съобрази приетите по делото доказателства, становищата на страните и приложимия закон и след служебна проверка на оспорения индивидуален административен акт за валидност и законосъобразност на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Оспорената заповед е връчена на А. на 13.05.2015г., а на А. на 21.05.2015г. лично, видно от саморъчните удостоверявания на л.4 от делото.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 26.05.2015г., в рамките на законния 14-дневен срок за съдебно обжалване и от активно легитимирани страни, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

И. И. К. е роден на ***г., като негови родители са С.С.А. и И.К.А., видно от издаден дубликат на удостоверение за раждане от ***г.

Според изготвения социален доклад от Директора на ДСП - Никопол, майката е неомъжена, детето е припознато от И.К.А. на 27.07.2014г. Майката е безработна, без постоянни доходи, бащата пребивава в Гърция. С детето и неговото семейство, ОЗД при ДСП – Долна Митрополия работи от 15.11.2013г., като е отворен случай за предоставяне на мерки за закрила в семейна среда. В хода на социалната работа е установено, че майката е с нисък родителски капацитет и в невъзможност да се справя с родителските си задължения при отглеждане на децата си в семейна среда, които са общо седем и по отношение на всички са предприети мерки за закрила – настаняване в професионално приемно семейство, а най-малкото – родено през 2014г. е настанено в дом за медико-социални грижи за деца. Липсват сигурни и постоянни доходи, сигурно и безопасно жилище, както и подкрепяща среда. Установено е, че децата системно остават сами, без надзор от пълнолетно лице, в жилище, което е в много лошо техническо състояние, необезопасено, без вода и електричество. На практика съществува реален риск за здравето и живота на детето И. и с оглед липсата на близки и роднини за отглеждане на детето в семейна среда на територията на община Долни Дъбник е предприета временна мярка за закрила по административен ред. Със Заповед №ДСПСП 11-108/20.03.2014г. на Директора на ДСП – Долна Митрополия на осн. чл. 27 от Закона за закрила на детето И. е настанен спешно в професионалното приемно семейство на Л. и И. Ж. в с.Новачене, община Никопол, където се отглежда.

С решение №82/23.06.2014г. по гр.д.№165/2014г. на Никополския районен съд, поправено с решение №117/21.07.2014 г. на същия съд за поправка на очевидна фактическа грешка, влязло в сила на 18.08.2014г. на осн. чл. 28 вр. чл. 26 от Закона за закрила на детето съдът е постановил мярка за закрила – настаняване на детето И. в професионалното приемно семейство на И. и Л. Ж. за срок от една година.

В социалния доклад по случая се сочи, че родителите са били запознати с разпоредбите на чл. 93 ал.2 от Семейния кодекс и към настоящия момент само майката е посетила един път детето. Бащата е изявил желание да посети детето в приемното семейство, но не го е осъществил. В заключение се казва, че родителите не са мотивирани да полагат грижи и не са в състояние да отговорят на нуждите на детето, липсва желание, ангажираност, ресурси и мрежа за подкрепа. Изразено е становище, че вписването на детето И. в регистъра на деца за пълно осиновяване е алтернативата, която ще му осигури възможност за трайно полагане на грижи в семейна среда.

Професионалното приемно семейство на Л. и И. Ж. писмено е декларирало, че не желаят да осиновят настаненото при тях дете – И..

С.С.А. е подписала декларация от 21.03.2014г., с която е удостоверила, че е запозната и консултирана от Н. П. - служител от отдел „Закрила на детето” в ДСП - Долна Митрополия за правните последици от прилагане разпоредбите на чл. 84 ал.2 и чл. 93 ал.2 от Семейния кодекс. Изрично в декларацията е посочено, че е запозната, че осиновяване без съгласие на родител се допуска и когато детето е настанено в специализирана институция и родителят в срок до 6 месеца от датата на настаняване по административен ред съгласно Закона за закрила на детето без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила. Декларирала е, че са й разяснени реда и условията за вписване на детето в Регистъра за пълно осиновяване, както и последиците при осиновяване на детето и че напълно разбира по-горните изявления. В съдебно заседание потвърждава, че е подписала такава декларация.

Изпратени са писма от ДСП –Никопол изх. № ЗД94СС-0004/02.10.2014г. – до майката С.А. и Изх. № ЗД94ИИ-0007/30.10.2014г. до бащата И.А. на известните адреси в гр. Долни Дъбник. С писмата се уведомяват, че на 20.09.2014г. са изтекли шест месеца от предприемане на мерки по чл. 26 от Закона за закрила на детето спрямо трите им деца, включително и спрямо И. И. К. - настаняването им в професионални приемни семейства, както и че започва производство по чл. 93 ал.2 и ал.3 от Семейния кодекс за вписването на децата в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен, тъй като в шестмесечния период от настаняването им по административен ред родителите не са заявили желание за прекратяване на настаняването.

Указано е, че при желание родителите да полагат грижи за трите си деца в семейна среда следва да депозират молба в ОЗД при ДСП – гр. Долна Митрополия за предприемане на действия за прекратяване на настаняването им. Писмата и до двамата родители са се върнали с отбелязване като неполучени от адресата – поради това, че получателят не е намерен на адреса.

Родителите са подали две молби за свиждане с децата си Вх. № ЗД-94ИИ/0011/03.12.2014г. до ДСП – Д. Митрополия и Вх. № ЗД-94СС-0008/21.05.2015г. като са посочили телефони за връзка, а във втората е посочен и актуален настоящ адрес ***. Между майката и децата е проведена една единствена среща на 29.12.2014г., за което е изготвен протокол. В него е посочено, че това посещение е първото от настаняването на децата в приемно семейство през м. март 2014г. Майката е заявила, че не работи, няма жилище, живее при свои роднини в Плевен и съпругът й И., с когото няма брак й изпраща пари. Отбелязано е, че в момента майката има дело за лишаване от родителски права и ОДЗ при ДСП – Никопол ще наблюдава децата, докато са настанени в приемни семейства. При тази среща майката не е заявила желание и възможности тя или бащата да се грижат за децата си и не е направила искане за прекратяване на настаняването в приемно семейство на детето И..

Видно от писмо Изх. № ЗД11-0042/02.10.2015г. на ДСП – Никопол по втората молба не се е осъществило свиждане с детето, тъй като родителите не са се явили в отдел Закрила на детето и до настоящия момент детето не е потърсено нито веднъж от родителите си, дори и по телефона.

С решение №174/09.02.2015г. по гр.д.№3772/2014, влязло в сила на 27.02.2015г. Районен съд – Плевен на осн. чл. 132 ал.1 т.2 от Семейния кодекс е лишил С.С.А. от родителски права спрямо 5 от малолетните й деца, включително и по отношение на И. И. К., определил е режим на личните отношения на майката с децата – свеждане всяка първа събота на месеца от 10.00ч. до 12.00ч. по местоживеене на всяко от децата, в присъствието на приемния родител или социален работник, както и е осъдил майката да заплаща издръжка в размер на 90 лв. месечно за всяко дете.

На 06.03.2015г. с детето И. е проведена среща – разговор със социални работници относно вписване на детето в регистъра за осиновяване. И. е споделил, че не желае да се връща при биологичните си родители и би желал да има истинско семейство. Запознат е, че ще бъде вписан в регистъра на деца, които могат да бъдат осиновени.

Изготвен е доклад за оценка потребностите на детето от ДСП – Никопол, медицинско свидетелство за здравословното му състояние от 22.12.2014г., преглед на плана за действия от 19.09.2014г. и преглед на плана за грижи от 23.12.2014г. като е изразено становище, че детето се развива добре физически и психически, в норма за възрастта. Поради факта, че към момента се отглежда в семейна среда, може да се очаква сравнително лесно адаптиране към среда и условия, предоставени от осиновители.

В съдебно заседание жалбоподателката представя вносна бележка по банковата си сметка в ДСК – клон Плевен за сумата 100 лв., като твърди, че е внесла по сметката си още 1000 лв. и разполага със средства да отглежда децата си, но не представя доказателства за тези си твърдения.

Със Заповед № ЧР-5 31/16.02.2015г. на Изпълнителния директор на АСП – София на Д. Й., считано от 18.02.2015г. е възложено да изпълнява по вътрешно съвместителство и длъжността директор на РДСП - Плевен за срок до 6 месеца.

Съгласно чл. 84 ал.2 от Семейния кодекс производството по вписване в регистъра на деца за пълно осиновяване започва в случаите, когато детето е настанено в приемно семейство и родителят не е поискал прекратяване на настаняването без основателни причини в срока по чл. 93 ал.2 – в шестмесечен срок от датата на настаняването по административен ред съгласно Закона за закрила на детето. ДСП уведомява РДСП за вписването на детето в регистъра, ако интересите на детето налагат това. Вписването в регистъра се извършва със заповед на директора на РДСП. Вписването е предпоставка за осиновяване на детето без съгласие на родителя по реда на чл. 93 от СК. Съгласно чл. 93 ал.2 изр.2 от СК искането за прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила и връщане на детето или настаняването му в семейство на роднини или близки може да бъде направено и в производството за настаняване по съдебен ред, образувано съгласно Закона за закрила на детето. Извън тези случаи, съгласно чл. 93 ал.1 СК осиновяване без съгласие на родителя се допуска, когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда по вреден за развитието му начин, а съгласно ал.4 родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.

В случая детето е било настанено в приемно семейство по административен ред на 20.03.2014г. С декларация от 21.03.2014г. майката е била запозната с условията на чл. 84 ал.2 от СК – че в шестмесечен срок е длъжна да предприеме действия за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила. Запозната е с последиците при евентуално нейно бездействие, при което детето ще бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване и по-късно ще бъде допуснато осиновяването му без нейно съгласие.

Безспорно в предвидения шестмесечен срок – до 20.09.2014г. вкл., майката не е поискала прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила по Закона за закрила на детето и връщане на детето за отглеждане в семейна среда или настаняването му в семейство на роднини или близки, без да е налице основателна причина за нейното бездействие. Постановена е мярка за закрила – настаняване в приемно семейство по чл. 28 вр. чл. 26 от Закона за закрила на детето по съдебен ред за срок от една година, считано от влизане в сила на решението – от 18.08.2014г. В хода на съдебното производство майката не се е възползвала от възможността по чл. 93 ал.2 СК да поиска прекратяване на мярката. Не доказва твърденията си, че има възможност да осигури необходимите условия за отглеждане на детето – не работи, няма доходи, не разполага с жилище. Преди приключване на административното производство, със съдебно решение, влязло в сила на 27.02.2015г. на осн. чл. 132 ал.1 т.2 от СК майката е била лишена от родителски права по отношение и на петте й непълнолетни деца. Най-малкото й дете е настанено за отглеждане в институция. За целия период от настаняване на детето И. в приемното семейство – от 20.09.2014г. до настоящия момент, майката е осъществила само една среща с детето на 29.12.2014г., като не се доказват твърденията й, че е поискала прекратяване на настаняването. В този смисъл твърденията й, че желае да се грижи за децата си и има възможност да го стори не намират опора в доказателствения материал по делото. Представената вносна бележка за сумата от 100 лв. не доказва наличието на постоянни и достатъчни доходи, необходими за отглеждането на дете, а и това не е единственото условие, доказващо родителски капацитет за обгрижване и възпитание на дете в семейна среда. Лишаването от родителски права подлежи на преразглеждане при промяна на обстоятелствата, докато осиновяването на детето при условията на пълно осиновяване прекъсва завинаги правната връзка на детето с биологичните му родители. С.А. е участвала в административното производствопо издаване на процесната заповед и шестмесечния срок е изтекъл преди отнемане на родителските й права с влизане в сила на съдебното решение, затова и съдът счита, че има правен интерес да обжалва заповедта.

Детето е припознато от И.К.А. на 27.07.2014г. В социалния доклад има данни, че бащата понастоящем се намира в чужбина – Гърция. Но няма никаква информация за трудовата му заетост, доходи и възможности за отглеждане на детето в семейна среда. В хода на производството бащата не е бил уведомен за условията по чл. 84 ал.2 от СК – че в шестмесечен срок е длъжен да предприеме действия за прекратяване на настаняването или за промяна на мярката за закрила, нито е запознат с последиците при евентуално бездействие, при което детето ще бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване и по-късно ще бъде допуснато осиновяването му без негово съгласие. Неоснователен е доводът на ответника, че уведомяването на бащата не е императивно изискване на закона и не елемент от фактическия състав на чл. 84 ал.3 и чл. 93 ал.2 от СК, поради което неизпълнението му не представлява съществено процесуално нарушение. Задължението за уведомяване на заинтересованите страни за започване на административното производство произтича от общата разпоредба на чл. 26 от АПК. Уведомяването може да бъде извършено както на известните адреси, така и по всякакви други начини – телефон, факс, електронна поща, а ако тези възможности са изчерпани, съобщаването се извършва по реда на чл. 61 ал.3 от АПК – когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в интернет страницата на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин. Без изчерпването на всички тези възможности, не може да се приеме, че бащата е бил надлежно уведомен за правата си и че са изчерпани и изследвани всички възможности за отглеждане на детето в семейна среда. Уведомяването на родителя в производството по чл. 84 ал.2 от СК е особено важно, защото бездействието му в определения шестмесечен срок се свързва със сериозни последици – вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване и е предпоставка за допускане осиновяването на детето без съгласие на родителя по силата на чл. 93 ал.3 вр. ал.2 от СК. По аргумент от разпоредбата на чл. 93 ал.4 от СК, която изисква родителят да се призове, за да бъде изслушан от съда при допускане на осиновяване без неговото съгласие и в хипотезите на ал.1 - когато той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин, следва да се приеме, че в производството по чл. 84 ал.2 вр. чл. 93 ал.2 от СК на родителя също следва да се даде последна възможност да предприеме действия и докаже възможност за отглеждане на детето в семейна среда. Това е така, защото причините и последиците по чл. 93 ал.2 от СК са еднакви с тези по чл. 93 ал.1 СК и се свързват с възможността осиновяването на детето да се осъществи без съгласие на родителя. Но в хипотезите по чл. 93 ал.2 СК процедурата по осиновяване се предхожда от други административни производства. Затова особено важно е да се уведоми и даде възможност на родителя пълноценно да участва в хода на това производство и преди вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване да се проучат всички евентуални възможности за реинтеграция на детето в семейна среда. За да се допусне впоследствие и осиновяване без съгласието на родителя. Доходите и възможностите на бащата за отглеждане на детето не са били изследвани. Фактът, че бащата не е осъществил контакт с детето, може да се приеме, че се дължи на обективна причина - отсъствието му от страната. Припознаването, подаването на искания за среща с детето , както и на настоящата жалба дава основание да се предполага наличието на интерес от страна на бащата към детето. Нужно е обаче да се изследва на какво се дължи той и дали интересите на детето ще бъдат защитени. Затова неуведомяването на другия родител – бащата е съществено процесуално нарушение и е основание за отмяна на заповедта.

Заповедта е издадена от компетентен орган, в рамките на предоставената материална и териториална компетентност, в предвидената писмена форма. Но следва да се отмени като незаконосъобразна, предвид допуснатото съществено процесуално нарушение – неуведомяване на бащата за възможностите и последиците по чл. 84 ал.2 от СК – че ако без основателни причини не поиска прекратяване на настаняването на детето или промяна мярката за закрила в 6-месечен срок от настаняването на детето по административен ред, детето ще бъде вписано в регистъра за пълно осиновяване и осиновяването ще бъде осъществено без съгласие на родителя. При липса на надлежно уведомяване за предприетите от социалните органи действия не може да се приеме, че срокът за бащата е изтекъл. Липсва елемент от фактическия състав на правната норма за вписване на детето в регистъра на деца за пълно осиновяване, от което следва и материална незаконосъобразност на заповедта. В тази връзка не са изследвани докрай и възможностите за реинтергриране на детето в семейна среда и затова не може да се приеме, че е спазена и целта на закона да се защити най-добрия интерес на детето, която цел изрично е записана и в чл. 84 ал.2 СК. Вписването на детето в регистъра се допуска, ако интересите на детето налагат това.

Водим от горното и на осн. чл. 172 ал.2 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗД-06-0020/25.03.2015г. на Директора на РДСП – Плевен, с която на осн. чл. 84 ал.2 и ал.6 вр. чл. 93 ал.2 от Семейния кодекс е наредено вписване на детето И. И. К. в Регистъра на деца за пълно осиновяване, воден от РДСП – Плевен.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен Административен съд, подадена чрез Административен съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.

С Ъ Д И Я :