Решение по Административно дело 377/2015г.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 570 / 14 Декември 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, тричленен състав , в публично заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: 1. ЕЛКА БРАТОЕВА

2.КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар :Г.К.

Прокурор:ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 377 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от АПК във вр. с чл. 21, ал.1, т. 7 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ , чл. 5,6 и 7 от Закон за местните данъци и такси/ЗМДТ/ и чл. 3,ал. 2 и 3 от Наредба № 1 за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на Община Левски/Наредба № 1/.

Образувано е по жалба на Областен управител на Област Плевен против Решение № 649 по Протокол № 54 от 26.03.2015 г. и Решение № 671 по Протокол № 56 от 30.04.2015 г. на Общински съвет Левски, в частите, с които е изменен чл. 48 от Наредба № 6/01.02.2013 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски/Наредба № 6/.

В жалбата, и в направеното в изпълнение на указанията на Определение № 614/26.05.2015 г. допълнение към жалбата се твърди, че предмет на Решение № 649/26.03.2015 г. е създаване на нова уредба в Наредба № 6 , чрез която става възможно събирането на такси за разрешаване удължаването на работното време на търговски обекти-заведения за хранене и развлечение извън традиционно определените часове. Жалбоподателят счита, че така определените такси са немотивирани, доколкото в материалите към Протокола не са представени анализи за необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата,което е в нарушение на принципа,регламентиран в чл. 8 от ЗМДТ. На следващо място счита, че въвеждането на такса за удължено работно време на годишна база , като цяло противоречи на смисъла на обявяване и въвеждане на работно време. Всеки търговец може да обяви часове за работно време , но никога да не ги спазва, тъй като е получил целогодишно разрешение за удължено работно време. Навежда довод и за несъобразяване на решението със съответната редакция на нормата на Наредба № 1 , в който се посочва, че разрешението важи :”до края на календарната година”., докато в приетото изменение на Наредба № 6 таксата е определена в годишен размер. Счита, че е необходимо прецизиране на нормите в двете наредби. По-нататък жалбоподателят твърди, че след като решението е било върнато от него за ново обсъждане е прието ново Решение № 671/30.04.2015 г., с което се приема, че такса от 300 лв. ще се дължи „до края на календарната година”. Счита, че с този текст също не се спазва правилото за разходооправданост на таксите. Поради това моли двете решения да бъдат отменени.

В направеното в изпълнение на указанията на Определение № 614/26.05.2015 г. допълнение към жалбата , Областният управител на Област Плевен поддържа доводите си в първоначалната жалба, като уточнява, че счита разпоредбите на чл. 48,ал. 1 от Наредба № 6 , приети с Решение № 649/26.03.2015г. и с Решение № 671/30.04.2015 г. са незаконосъобразни и моли да бъдат отменени.

Ответната страна- Общински съвет- Левски не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура е на становище, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена.

Оспорването е съобщено чрез публикуване на обявление в бр. 46/23.06.2015 г. на Държавен вестник /л. 129/ и в сайта на Административен съд-Плевен, както и чрез поставяне на обявление в сградата на Административен съд-Плевен.

По делото не са встъпили заинтересовани страни по смисъла на чл. 189,ал. 2 от АПК.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваните решения, намира за установено следното:

Предмет на оспорване по делото е Решение № 649 по Протокол № 54 от 26.03.2015 г. и Решение № 671 по Протокол № 56 от 30.04.2015 г. на Общински съвет Левски, в частите, с които е изменен чл. 48 от Наредба № 6 на Община Левски, приети на основание чл. 21, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация. Наредбата е подзаконов нормативен акт , чието оспорване пред съд е регламентирано в чл. 185-196 от АПК. По силата на чл. 187, ал. 1 от АПК подаването на жалба не е ограничено с преклузивен срок. Жалбоподател е Областният управител на Област Плевен, който е активно легитимиран да оспорва актовете на общинските съвети, по силата на чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА.

С оглед на изложеното жалбата се явява процесуално допустима.

От доказателствата по делото съдът прие за установено следното от

фактическа и правна страна:

Производството по издаване на оспорените решения е започнало с

постъпване на предложение рег. № РД0800385/26.02.2015 г. от Кмета на Община Левски до Общински съвет-Левски относно изменение в Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски. В предложението се навежда довод, че динамичното развитие на обществените отношения налага актуализация на Наредба № 6 , съобразно потребностите на общността като цяло. Анализира промените в Закона за туризма, налагащи отпадане необходимостта от заверка на хотелския регистър и свързаната с това такса и отмяна на чл. 46 от Наредба № 6/извън предмета на оспорване в настоящето производство/. В предложението се навежда още, че във връзка с постъпило искане за издаване на разрешение за удължено работно време и поради факта, че към момента не е определена такса за такава услуга, е необходимо да бъде допълнен чл. 48 от Наредба № 6, като предлага на Общинския съвет да вземе следното РЕШЕНИЕ:

„ Чл. 48 от Наредба № 6, който сега е:

Чл. 48/1/ За издаване на разрешение за удължено работно време се определя такса в размер на 20,00 лв. на ден.

/2/ Таксата по ал. 1 се заплаща при подаване на заявлението за издаване на разрешението.

/3/ При отказ за издаване на разрешение за удължено работно време , десет лв. от внесената такса по ал. 1 се задържа за разглеждане на документите към заявлението, а остатъкът се връща.

/4/ В случай на отнемане на разрешението внесената такса не се възстановява.

ДА СЕ ЧЕТЕ:

Чл. 48/1/ За издаване на разрешение за удължено работно време се определя такса както следва:

-За издаване на заповед за удължено работно време, съгласно чл. 3,ал. 3 от Наредба № 1/30.10.2008 г. за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината- 300 лв.

-За издаване на заповед за удължено работно време ,съгласно чл. 3, ал. 6 от Наредба № 1-20 лв. на ден

/2/ Таксите по ал. 1 се заплаща при подаване на заявлението за издаване на съответното разрешението

/3/ /отм/

/4/ В случай на отнемане на разрешението внесената такса не се възстановява”.

На осн. чл. 23,ал. 4, т. 1 от ЗМСМА е изготвена Покана за свикване на заседание на Общинския съвет на 26.03.2015 г. в Заседателната зала на Община Левски, в която е посочен дневният ред, включващ под т. 3 направеното от кмета предложение.

По предложението са дадени становища от Постоянната комисия/ПК / по икономика, финанси и бюджет и от ПК по правни въпроси, установяване конфликт на интереси ,обществен ред и сигурност,контрол по изпълнение на решенията. Двете комисии предлагат на Общинския съвет да приеме предложението на Кмета без да изложат съображения за това.

Предложението е било внесено за разглеждане на редовно заседание на Общински съвет-Левски, проведено на 26.03.2015 г., включено като т. 6 от дневния ред.

С Решение № 649/26.03.2015 г., на осн. чл. 21,ал. 2 от ЗМСМА, Общинският съвет приема следното Решение:

„ 1. Отменя чл. 46;

2. Променя текста на чл. 48, който сега е:

„ Чл. 48/1/ За издаване на разрешение за удължено работно време се определя такса в размер на 20,00 лв. на ден.

/2/ Таксата по ал. 1 се заплаща при подаване на заявлението за издаване на разрешението.

/4/ В случай на отнемане на разрешението внесената такса не се възстановява”,

Да се чете:

„Чл. 48/1/ За издаване на разрешение за удължено работно време се определя такса както следва:

За издаване на заповед за удължено работно време, съгласно чл. 3,ал. 3 от Наредба № 1/30.10.2008 г. за опазване и поддържане на обществения ред, чистотата и околната среда на територията на общината- 300 лв.

За издаване на заповед за удължено работно време ,съгласно чл. 3, ал. 6 от Наредба № 1-20 лв. на ден

/2/ Таксите по ал. 1 се заплаща при подаване на заявлението за издаване на съответното разрешението

/3/ /отм/

/4/ В случай на отнемане на разрешението внесената такса не се възстановява”.

В протокола е записано, че са гласували: „за”-18 общински съветници, „против” и „въздържали се” –няма.

С така взетото решение Общинският съвет е приел изцяло предложението на Кмета на Община Левски така, както е направено.

На същото заседание, под т. 4 от дневния ред е прието и изменение на Наредба № 1/30.10.2008 г. на Общинския съвет, като измененията касаят разпоредбите, свързани с работното време на търговските обекти, заведенията за хранене и развлечения, осъществяващи дейност на територията на общината.

Със Заповед № РД-29-02/08.04.2015 г. Областният управител на Област Плевен, на осн. чл. 32,ал. 1 и ал. 2 , чл. 31,ал. 1,т. 5 от Закона за администрацията /ЗА/ и чл. 45,ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА е върнал на Общинския съвет-Левски за ново обсъждане Решение № 649/26.03.2015 г. Изложил е мотиви за незаконосъобразност поради немотивираност на таксите за удължено работно време и липсата на анализи за необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата. Изложил е и доводи за незаконосъобразност на решението за въвеждане на такса за разрешение за целогодишно удължено работно време. Счита, че такава такса не следва да се въвежда, тъй като това ще доведе до възможност постоянно да не се спазва работното време и няма да се постигне целта на обявяване на работното време- опазване на спокойствието на гражданите и обществения ред. Счита, че е налице несъответствие на начина на определяне на годишната такса ” на година” с разпоредбата на Наредба № 1 , която регламентира издаване на разрешение „ до края на календарната година”. Указал е на Общинския съвет да преразгледа върнатия акт и да приеме решение в съответствие с нормативните актове.

Новото обсъждане на предложението за изменение на Наредба № 6 е извършено на заседание на ОбС-Левски на 30.04.2015 г., включено под т. 1 от дневния ред. По същата Общинският съвет, с гласували „за” 20 общински съветници , „против” и „въздаржали се” -няма, е приел, на осн. чл. 45,ал. 9 и 10 и във вр. с чл. 45,ал. 4 и ал. 6 от ЗМСМА Решение № 671/30.04.2015 г. със следната редакция:

„Променя чл. 48/1/ в частта „ 300 лв. на година”, става „ 300 лв. до края на календарната година”.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Общинският съвет е орган на местно самоуправление и като такъв решава самостоятелно въпросите от местно значение, които законът е поставил в негова компетентност. По силата на чл. 76 , ал. 3 от АПК, във вр. с чл. 8 от ЗНА, чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА , и в изпълнение на предоставените му правомощия, той е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни, под формата на наредби. Поради това съдът намира, че Общинският съвет- Левски е компетентният да издаде Наредбата орган, респ. да я изменя и допълва съобразно нормативните актове от по-висока степен , вкл. и ЗМДТ, на основанието на чл. 9 от който е приета.

Съдът намира, че Наредбата е приета на основание чл. 21, ал. 3 от ЗМСМА и има за предмет администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски. Съдържа административно-правни норми, отнасящи се за неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие, поради което съставлява подзаконов нормативен административен акт по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК, издаден в съответствие с регламентацията на чл. 7, ал. 1 от Закона за нормативните актове/ЗНА/. Изменението на наредбата, което е предмет на настоящия съдебен спор следва да бъде подчинено на изискванията и правилата на ЗНА и на Указ № 883 за прилагане на ЗНА, както и на материалноправните разпоредби , регламентиращи съответната материя , и процесуалните правила и норми за постановяването му. Съдът намира, че в конкретната хипотеза, при приемане на Решение № 649/26.03.2014 г. са спазени изискванията на чл. 26,ал. 2 за публикуване на проекта на интернет-страницата на Общината, видно от приложеното на л. 106 копие от страницата. Спазени са частично и изискванията на чл. 28,ал. 3 от ЗНА, изискващ мотивираност на внесеното предложение. В Предложението на Кмета на Общината са налични мотиви относно причините , които налагат приемането на внесеното от Кмета изменение и допълнение на чл. 48 от Наредба № 6- а именно- липса на регламентирана такса за услугата , свързана с издаване на разрешение за удължено работно време. Не се констатират и нарушения по чл. 45ал. 6 и 7 от ЗМСМА при издаване на Решение № 671/30.04.2015 г.

Изменението и фактическото допълнение на Наредба № 6 има своето материалноправно основание в чл. 21, ал. 1, т. 7 от ЗМСМА, съгласно който Общинският съвет определя размера на местните такси. Компетентността му да определя размера им определя и неговата компетентност да изменя, или допълва същите.

Спорен между страните е въпросът допустимо ли е въвеждане на такси за издаване на разрешение търговските обекти да функционират след традиционно определеното работно време, в който смисъл е един от доводите на жалбоподателя , според който по този начин търговецът, който е получил целогодишно разрешение за удължено работно време може да не спазва обявените часове.

Съдът намира, че материалноправното основание на Общински съвет- Левски за определяне на такси за удължено работно време са разпоредбите на чл. 3 от Наредба № 1 на Общинския съвет. В чл. 3,ал. 2 от същата наредба се съдържа разпоредба, даваща възможност за ползване на удължено или непрекъснато работно време, при наличие на конкретно изброени условия и предпоставки. В чл. 3 от Наредба № 1 са регламентирани две хипотези на възможност за удължено или непрекъснато работно време. Първата е чрез издаване на заповед за удължено или непрекъснато работно време със срок до края на календарната година / чл. 3, ал. 3/. Втората хипотеза , уредена в чл 3,ал. 4 регламентира удължаване на работното време извън хипотезите на ал. 2 и 3 –до 2,00 ч. при представяне на съответни документи. Със същата наредба, в чл. 3,ал. 7 е регламентирано и задължението на търговеца да заплаща такса при издаване на разрешение за удължено или непрекъснато работно време в хипотезите на чл. 3,ал.2 до ал.6.

Така регламентираната възможност да бъде получено разрешение за удължено работно време налага приемане на разпоредби за определяне на такси при издаване на разрешение- както за такова по чл. 3, ал. 3 от Наредба № 1 / до края на календарната година/ така и за разрешение по чл. 3, ал. 6 от същата наредба- за конкретни дни/. Следва да бъде подчертано, че цитираните разпоредби на Наредба № 1 са действащи, същите не са отменени, и пораждат за съответните субекти всички регламентирани в тях права и задължения. Поради това съдът счита, че доводите на жалбоподателя за недопустимост на такси за издаване на целогодишни разрешения са неоснователни. Тези доводи могат да имат отношение към законосъобразността на чл. 3 от Наредба № 1, но не и към законосъобразността на чл. 48 от Наредба № 6. Тук следва да се отбележи, че с второто решение, взето след връщането на приетите изменения на чл. 48 от Наредба № 6 от Областния управител, Общинският съвет е привел разпоредбата за определяне на такса за годишно удължено време с разпоредбата на чл. 3,ал. 3 от Наредба № 1, а именно, таксата да се определя „ до края на календарната година”.

Независимо от извода за наличие на материалноправни предпоставки за въвеждане на такси при издаване на разрешителни за удължено и непрекъснато работно време, при приемане на оспорените решения са допуснати съществени нарушения на процедурата. На първо място, това са нарушения на общите разпоредби на чл. 28, ал. 2 от ЗНА, свързани с мотивираност на проекта за изменение на Наредбата. Както е посочено по-горе в настоящето решение, предложението на кмета съдържа мотиви единствено в частта за причините , които налагат приемането му, и отчасти за целите, които се поставят, но не и мотиви със съдържание, което да съответства на нормата на чл. 28, ал. 2, т. 3,4 и 5 от ЗНА. Липсва финансова обосновка на необходимите материално-технически и административни разходи по предоставяне на услугата, предмет на решението. Несъответствието на проекта, респ. оспорените решения с изискванията на чл. 28 , ал. 2, т. 3,4 и 5 от ЗНА е още по-съществено, предвид изискванията на чл. 7 и 8 от ЗМДТ, въвеждащи изрично императивно изискване определянето на местните такси да се извършва въз основа на необходимите технически и административни разходи по предоставяне на услугата/ чл. 7,ал. 1 ЗМДТ/, при спазване на принципите , регламентирани в чл. 8, ал. 1 от с.з. Липсата на мотиви в тази насока както в направеното от Кмета предложение, така и в приетите от Общинския съвет решения водят до неяснота при определяне на размера на таксите по чл. 48, ал. 1 от Наредба № 6. Отсъствието на финансова обосновка , за представянето на каквато съдът е дал изрично указание с протоколно определение от проведеното открито съдебно заседание на 08.09.2015 г., но такава не е представена, и фактически не е налична, видно от Писмо на ОбС-Левски вх. № 3144/16.09.2015г.-л. 135 от делото, не дава възможност да се провери спазването на чл. 7, ал. 1 и на чл. 8, ал. 1 от ЗМСМА.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че Решение № 649 по Протокол № 54 от 26.03.2015 г. и Решение № 671 по Протокол № 56 от 30.04.2015 г. на Общински съвет Левски, в частите, с които е изменен чл. 48 от Наредба № 6/01.02.2013 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски са незаконосъобразни и приети в нарушение на чл.28, ал. 2, т. 3,4 и 5 от ЗНА и чл. 7 и 8,ал. 1 от ЗМСМА, поради което следва да бъдат отменени.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 649 по Протокол № 54 от 26.03.2015 г. и Решение № 671 по Протокол № 56 от 30.04.2015 г. на Общински съвет Левски, в частите, с които е изменен чл. 48 от Наредба № 6/01.02.2013 г. за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

Решението да се разгласи по реда на чл. 194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.