РЕШЕНИЕ

№ 429

гр.Плевен, 14.10.2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Снежина Иванова

при секретаря Д.Д. и с участието на прокурор Йорданка Антонова, като разгледа докладваното от съдия Иванова исково административно дело №372 по описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 203 и чл. 204, ал. 4 сл. от АПК.

Исковото административно дело е образувано, тъй като с определение № 1863/15.04.2014 година, Административен съд –София –град, 32 състав е изпратил по подсъдност искова молба от „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9 чрез представляващия С.Й.Д. срещу Изпълнителна агенция „Българска Служба за акредитация” ИА „БСА”, гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 52А, ет. 7.

В исковата молба се претендира изплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева като обезщетение за причинени имуществени вреди от отменен акт – заповед № 406/20.06.2005 година, отменена с решение от 01.06.2012 година по адм. дело № 3234/2005 година на СГС, потвърдено от ВАС и от незаконосъобразни действия/ бездействие- отказ да се върне на ищеца внесената със заявление № 617/25.04.2005 година документация. Посочва се, че е налице загуба на налични блага, представляващи комплект от контролирано копие на Наръчник по качество, процедури за изпитване и сумата от 500 лева-държавна такса, платена с цел предварително проучване.

С молба от 29.04.2014 година ищецът посочва, че началото на исковата му претенция е 26.04.2010 година – датата , от която започва да тече времето след петата година от подаване на заявление № 617 и е преустановено от ответника съхранението на архивирането заявление № 617/25.04.2005 година. Посочва, че исковата му претенция е от неизпълнение на чл. 19 от Закона за акредитацията (бел. на съда от 2010 г. загл. изм. Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието) и от отнемане на налични блага, описани в заявление от 25.04.2005 година и прави искане за произнасяне по законосъобразността им. Посочва, че се претендира частично изплащане на обезщетение в размер на 5000 лева.

Съдът като взе предвид подадената искова молба и молба- уточнение намира, че от „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9 чрез представляващия С.Й.Д. се претендира от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”, гр. София ,бул. „Д-р Г.М. Димитров” № 52 А, ет. 7 изплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 5000 лева и 50 лева деловодни разноски за период от 26.04.2010 година до подаване на исковата молба – 10.04.2014 година от отменена като незаконосъобразна заповед № 406/20.06.2005 година на директора на ИА „БСА” от ВАС с решение № 1628/04.02.2013 година и от бездействие, чиято незаконосъобразност се иска да бъде установено по см на чл. 19, ал. 4 от ЗНАООС.

По делото е постъпил отговор от процесуалния представители на ИА”БСА”, в който са наведени съображения за нередовност и неоснователност на иска. Твърденията са, че не е изяснено, каква е претенцията на ищеца, от какво произтича (действия, бездействия или административен акт), кои са нарушените законови разпоредби и пр. Счита се, че претенцията за имуществени вреди в размер на 500 лева, представляваща внесена държавна такса за разглеждане заявление № 617/25.04.2005г. е неоснователна, доколкото съгласно мотивите на отменителните решения на СГС и ВАС след отмяната на оспорената заповед № 406/20.06.2005г., производството е върнато във фазата на разглеждане на документите, подадени със заявление № 617/25.04.2005г., което от своя страна налага извод за дължимост на държавната такса. Алтернативно се позовава на погасителната давност по отношение на тази претенция – сочи, че правото да се иска връщане на таксата е следвало да бъде реализирано момента на издаване на заповед № 406/20.06.2005г., като до момента на завеждане на иска е изтекла давността по чл. 111 от ЗЗД. Сочи се още, че доколкото заповед № 406/20.06.2005г. е била предмет на разглеждане от СГС и ВАС по реда на съдебния контрол, където ВАС се произнася с решение № 1628/04.02.2013г., то ищецът би могъл да се снабди с копия на приложените по делата документи, поради което претенцията на същия за отнемане/унищожаване се явявала неоснователна. Алтернативно се сочи, че по повод заявление с вх. № 107-2//Р/04.01.2012г. от ищеца ИА”БСА” е отказала да възстанови сумата и самата документация с писмо № 107/2/Е,П/05.01.2012г. Последното представлявало административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване, което не било сторено и актът е влязъл в сила. Твърди се, че липсата на произнасяне по законосъобразността на този акт (писмо № 107/2/Е,П/05.01.2012г.) е процесуална пречка за предявяване на иска по чл. 1 от ЗОДОВ. По същество е оспорен и размера на иска, като се твърди, че не е изяснено, как е формулирана сумата.

По делото е постъпило становище и молба от 03.05.2014г. от “Аутотест” ЕООД, чрез С.Д., в което е изложено съображение за неоснователност на отговора по иска и твърдението, че писмо № 107/2/Е,П/05.01.2012г. е административен акт, представени са доказателства по делото и е изменена цената на иска от 5000 лева на 250 000 лева.

В съдебно заседание на 12.06.2014 година съдът е допуснал изменение на размера на иска от 5000 лв на 250 000 лева ведно със законната лихва, като остава предявен за периода от 26.04.2010 година – 10.04.2014 година за присъждане на обезщетение за имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен акт - заповед № 406/20.06.2005 година, отменена с решение от 01.06.2012 година по адм. дело № 3234/2005 година на СГС, потвърдено от ВАС и от незаконосъобразно бездействие- отказ да се върне на ищеца внесената със заявление № 617/25.04.2005 година документация -неизпълнение на чл. 19, ал. 4 от Закон за националната акредитация на органи за оценяване на съответствието( ЗНАООС).

В съдебно заседание ищецът - „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9, се представлява от представляващия С.Й.Д., който поддържа исковата претенция и намира, че е доказано унищожаването на лично имущество, доказана е касовата наличност и изплащане на задълженията. Претендира присъждане на обезщетение и лихва от деня на увреждането и разноски в размер на 400 лева за вещо лице и за държавна такса. Представя писмена защита, в която поддържа исковата си претенция и намира , че по подаденото заявление на 25.04.2005 година и комплект документи изпълнителният директор е постановил отказ да ги разгледа. Намира, че е доказано с представения договор между ищеца и ЕТ”Ц.Ц.”, че през 2002 година е сключен договор за изготвяне на документи за акредитация и на търговеца е платено с оглед представени разходни касови ордери № 31/08.10.2002 г., № 36/30.11.2002 г. и № 42/20.12.2002 г., като не се оспорва унищожаването на документацията. Намира за неоснователен довода на ответника, че документите не са унищожени, тъй като следва да са приложени към административно дело № 3234/2005 г по описа на СГС, а с оглед представяне на делото, то такива документи липсват. Посочва, че документацията е унищожена още докато делото по отказа е било висящо пред ВАС, което е недопустимо, тъй като от мотивите на решение № 1628/04.02.2013 година след отмяна на заповед № 406/20.06.2005 година, то административното производство се връща на фазата, на която е било прекратено и заявлението от 2005 година се счита за писмо за намерение и към момента на връщане няма открита процедура по акредитация и нормата на ЗНАООС, съгласно която заварените процедури за акредитация се довършват по досегашния ред, не намира приложение. Счита, че е следвало административният орган след връщане на преписката или да открие процедура или да върне документите по см. на чл. 19 от ЗНАООС. Намира, че с писмото от 08.03.2013 година ответникът удостоверява, че не открива процедура по акредитация, но не връща документите, в писмо от 05.01.2012 година е посочил, че преустановява съхранението на процедурата BAS QI 1.2. Счита, че има пряка и непосредствена връзка от незаконосъобразния акт на ИА „БСА” и незаконосъобразните бездействия, тъй като е претърпяна загуба на документи, за които е платена сума по договор за изготвянето им. Намира, че имуществената вреда е безспорно доказана, тъй като с договор № 3 от 30.09.2002 година за изготвяне на документация и разходни касови ордери се доказва плащането на претендираната сума от 250 000 лева. Договорът и разходни касови ордери не са оспорени , а се доказа и касова наличност за изплащането им. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски в размер на 250 лева . В допълнение на писмената защита от 02.10.2015 година посочва, че в исковата молба до АССГ е заявена частична искова претенция със законната лихва, като при изменението на иска е направено такова само по отношение на размера и основанието, но не и за законната лихва. Излагат се доводи, че от заключението на експертизата и разпит на свидетел се доказва наличието на касова наличност.

Ответникът ИА”БСА” гр. София се представлява от адв. А., която моли за отхвърляне на исковата претенция и да не бъдат присъждани лихви. Претендира заплащане на разноски – депозит за вещо лице, адвокатско възнаграждение, което не е платено.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен изразява становище, че исковата молба е основателна в претендирания размер, който обаче е прекомерен . По искането за лихви намира, че такива могат да се претендират от 2011 г., когато е постановено съд решение.

Съдът, като съобрази заявеното от страните, въз основа на доказателствата по делото и закона, намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед първоначалната искова молба, уточняващи молби от 30.04.2014г., и 03.05.2014г. , както и от становище от о.с.з. от 12.06.2014г. и изменението на иска, съдът счита същия за предявен за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 000 лева за периода от 26.04.2010 година до 10.04.2014 година –датата на подаване на исковата молба ведно с законната лихва и се претендира, че вредата е налице от отменен като незаконосъобразен акт - заповед № 406/20.06.2005 г. на изп. директор на „БСА”, отменена с решение от 01.06.2012г. на СГС , потвърдено с решение № 1628/04.02.2013 година на ВАС-Седмо отделение и от бездействие на администрацията по чл.19, ал. 4 от ЗНАООС, тъй като при отказ за акредитация , органът е длъжен да върне документите.

“Аутотест” ЕООД гр. Белене, представлявано и управлявано от С.Й.Д. подава заявление за акредитация № 617/25.04.2005г., ведно с приложенията към него пред ИА “БСА” гр. София, които не са налични по делото, нито по адм. дело 3234/2005г на СГС.

Със заповед № 406/20.06.2005г на изпълнителния директор на” БСА” е отказано приеме на заявлението. Този отказ е оспорен от представляващия дружеството и с решение от 01.06.2012г. по адм дело № 3234/2005г на СГС е отменил заповедта. Това решение е потвърдено с решение № 1628/04.02.2013г. по адм. дело № 11086/2012г. на ВАС. Още в хода на съдебното производство, с писмо вх. № 107/Е/02.08.2011г. (л. 39 по дело) представляващият “Аутотест” ЕООД е искал от ИД на ИА “БСА” да се даде ход на заявлението за акредитация № 617/2005г., тъй като с решение № 10981/29.07.2011г. по ахд. № 12683/2010г. на ВАС е отменено наложеното със заповед № 565/13.09.2004г. наказание на Д..

От ИА “БСА” с писмо № 107/Е/11.08.2011г. (л. 40 по делото) е посочено, че вследствие на множество законодателни промени ход на акредитацията, искана със заявление № 617/25.04.2005г. ,не може да бъде даден, като на лицето е указано да подаде ново заявление по реда на чл. 19 от ЗНАООС.

С искане вх. № 107-2/Р/04.01.2012г. (л. 41) по делото от страна на представляващия дружеството е заявено искане за възстановяване на направените разходи по заявление за акредитация № 617/25.04.2005г. в размер на 650 лева + 400 лева като лихви и да бъдат върнати документите, приложени към заявлението.

На 12.02.2013 година (л. 47) Д. уведомява директора на Българска служба за акредитация (БСА), че е налице влязло в сила съдебно решение и следва да бъде продължена процедурата по акредитация.

На 08.03.2013 година (л. 48) изпълнителния директор на БСА уведомява представляващия „Аутотест” ЕООД, Белене, че заявлението от 25.04.2005 година е разгледано, но стандарт БДС EN45004:1998 е отменен през 2005 година и му е отказано откриване на процедура. Този отказ за акредитация -индивидуален административен акт по см. на чл.21, ал.3 от АПК, не е обжалван и е влязъл в сила.

С вх. № 617921Р/13.03.2013 г. (л. 42 по делото) Д. посочва, че следва да бъде изпълнено съдебното решение от 04.02.2013 година на ВАС и в заявлението не е цитиран стандарт БДС EN45004:1998 и следва органът да предприеме действия.

С писмо от 04.11.2014 г (л. 87) изпълнителния директор на ИА „БСА” посочва, че не е запазен документ, удостоверяващ унищожаваното на приложенията към заявление № 617/25.04.2005 г на ищеца документация, която съдът установи, че не е приложена и към адм. дело № 323482005 г на СГС т.е. приложенията към заявлението от 2005 година не са налични нито по съдебното производство, нито при адм. орган.

По делото са представени Инструкции за обработка заявленията за акредитацията и откриване на процедура към 03.09.2012 г , Инструкция за деловодната дейност и документооборота към 01.01.2011 г , от които съдът установи механизма съхраняване и унищожаване на документи в Агенцията но не към 2005 година, като съдът счита, независимо от създадената организация на документооборота при ответника, че обстоятелството, че приложените към заявлението за акредитация от 2005 г. документи, не са налични, не се оспорва от ответника, а напротив същите документи-приложения са унищожени без да може да се представи протокол за това действие с оглед писмото на л. 87 по делото от ответника.

По отношение на размера на исковата претенция съдът допусна изготвянето на съдебно икономическа експертиза. Ищецът е представил РКО на л. 50-52 по делото, с които цели да установи плащането на ЕТ „ Ц.Ц.” на сумата от 250 000 лева за изготвяне на документи съгласно договор за услуга № 3/30.09.2002 година. Вещото лице по допусната първа съдебно –икономическа експертиза установи, че между ищеца и ЕТ „Ц.Ц.”, гр. Белене е сключен договор за услуга № 3/30.09.2002 година , с който ЕТ се задължава за изготви документи съгласно изискванията на ИА „БСА” за получаване на акредитация на орган за контрол вид „С” съгласно съгласно БДС ЕN 4500481998. В договора в чл. 5 е регламентирано плащането по т.1 до 10 дни след подписване на договора – 100 000 лева, до 31.11.2002 г. – 80 000 лева и до 31.12.2002 г. 70 000 лева. Установено от експерта е, че към 25.04.2005 година ищецът е извършил плащания по договора както следва с РКО № 31/08.10.2002 г са броени на Ц.Ц. 100 000 лева, отразен в касовата книга на ищеца за м. октомври 2002 г С РКО № 36/30.11.2002 г. , издаден от „Аутотест” ЕООД за броени на Ц. авансово по договор № 3/2002 г. 80 000 лева, отразен в касовата книга на ищеца за м. ноември 2002 година и РКО № 42/20.12.2002 г. издаден от „Аутотест” ЕООД за броени на Ц. М.Ц. 70 000 лева авансово по договор № 3/2002 г, отразен в касовата книга за м. декември 2002 г. С оглед представените РКО, неоспорени в законоустановения срок от ответника, към 25.04.2005 година ищецът е платил 250 000 лева на Ц.М.Ц., представляващ едноличния търговец. Заключението съдът кредитира като обективно и кореспондиращо с доказателствата по делото и приема, че има договорни отношения между ищеца и едноличния търговец за изготвяне на документи за акредитация и е налице плащане на договореното възнаграждение.

В заключението на съдебно-икономическа експертиза по искане на ответника вещото лице установява, че не може да се установи редовността на воденето на касовата книга за 2002 година, тъй като не са представени ПКО и РКО и придружаващите ги документи поради изтичане на срока за съхранение. Установено е касовата наличност на ищеца към 31.12.2001 г – 90 000 лева , както и оборотите на ищеца за 2002 година - приход 180 500 лева и разход 270 460 лева и банковите обороти на парични средства за периода м. август 2002 г. до месец ноември 2002 г. с оглед представени извлечения от разплащателната сметка в българска пощенска банка Плевен. Установено е, че за извършените разплащания на едноличния търговец през септември, ноември и декември 2002 година в касовата книга е имало наличност за извършване на плащанията и Разходно-касовите ордери са оформени с всички реквизити. Вещото лице е установило, че ЕТ „Ц.Ц.” „ не може да представи приходни касови ордери за получените суми през 2002 г., тъй като документи не са налични и са унищожени, тъй като е изтекъл срокът за съхранение. Съдът кредитира и това заключение и приема, че е налице касова наличност за извършване на плащанията през 2002 година в размер на 250 000 лева въпреки, че не може да се установи редовността на счетоводните книги поради изтекъл срок за съхранение на документи. Съдът приема и с оглед налично писмо на л. 386 по делото от ТД на НАП –София, в което се посочва, че данъчни декларации за едноличния търговец за 2002 г. и 2003 г. не се съхраняват, тъй като те са унищожени с акт № 9/27.01.2014 година и с акт №10/17.03.2015 г , тъй като е изтекъл срокът им за съхранение, че не може да се установи обстоятелството, дали са редовно водени, но вещото лице установява, че е налице наличност, от която да се извърши плащането, а и ответникът в законоустановения срок не е оспорил нито договор №3 от 30.09.2002 г за услуга , нито разходно касови ордери за извършеното плащане.

Съдът с оглед установяване на твървяното от ищеца, че е разполагал със средства да извърши плащането от 250 000 лева допусна до разпит служител в банката, от които показания се установява, че представляващият ищеца многократно се разпорежда с наличните суми по банковата му сметка през 2002 година.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях. В чл. 204 от АПК са предвидени предпоставките, при които исковете за обезщетения за вреди причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, са допустими за разглеждане. В чл. 204 от АПК са предвидени и две изключения, при които установяването на незаконосъобразността на административния акт, на действията или бездействията на административен орган, може да стана в самото производство по чл. 203 и следващите от АПК по търсене на обезщетение за вреди, а именно: съгласно чл. 204 ал. 4 от АПК– когато са причинени от незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган.

Член 203 от АПК предвижда за неуредените в тази глава случаи да се прилагат субсидиарно разпоредбите на ЗОДОВ. Съгласно чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ се дължи обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, извършен при или по повод осъществяването на административна дейност. За да бъде основателен искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, т. е. да възникне право на обезщетяване по този ред е необходимо наличието на няколко кумулативно дадени предпоставки: на първо място – претърпяна вреда – имуществена или неимуществена; на второ място - незаконосъобразен акт, незаконосъобразно действие ( фактическо) или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината; на трето място - вредата да е настъпила в резултат на административна дейност, т. е. от незаконосъобразен акт, действие и бездействие на органа или длъжностното лице при или по повод изпълнение на административна дейност; на последно място - причинна връзка - пряка и непосредствена такава между незаконосъобразния акт, действие и бездействие с вредоносния резултат от административна дейност.

Съдът счита, че предявеният иск е допустим, тъй като обезщетение за имуществени вреди се претендират именно от отмяна като незаконосъобразна на заповед № 406/20.06.2005 година на изп. директор на „БСА”, отменена с решение от 01.06.2012 г. на СГС, потвърдено с решение от ВАС-седмо отделение и се иска установяване на незаконосъобразност на бездействие на адм. орган по чл.19, ал. 4 от ЗНАООС –да върне документи, приложени към заявлението за акредитация.

По основателността на иска, съдът намира следното:

По отношение на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди, причинени от отменен като незаконосъобразен акт, съдът намира същата за неоснователна. В случая е налице първата предпоставка за ангажиране на отговорността –отменена заповед № 406/20.06.2005 година на изп. директор на „БСА”, но с отмяната на същата за ищеца не са настъпили имуществени вреди , тъй като адм. орган се е произнесъл по искането с вх. № 617/25.04.2005 г на 08.03.2013 година (л. 48 по делото), към които са били приложени документите, за чието изготвяне е заплатена сумата от 250 000 лева. По заявлението административният орган се е произнесъл с отказ за акредитация, като отказът не е оспорван и е влязъл в сила. Законосъобразността на отказа за акредитация, документите, които са взети предвид или не са взети предвид, поради обстоятелството, че са унищожени, са обстоятелства, които подлежат на проверка при оспорване на отказа. Съдът намира, че произнасянето през 2013 година е по реда на §2 от ПДР на ЗНАООС, съгласно който заварените процедури за акредитация, открити до влизането в сила на закона, се довършват от Изпълнителна агенция "Българска служба за акредитация" по досегашния ред . „Досегашния ред” е процедура за акредитация по код BAS QR 2 от 01.01.2004 година налична по адм. дело № 3234/2005 на СГС, приложено към настоящото дело. На л. 19 сл.от това дело е налична процедурата и в същата са разписани правилата, сроковете за произнасяне и други, като липсва регламентирано задължение за връщане на приложенията към заявлението след отказ за акредитация т.е. след влизане в сила на отказа от 08.03.2013 година за акредитация, то за органа не е налице задължение за връщане на приложенията към заявлението, като и ищецът не се позовава на задължение за връщане на документите, произтичащо от приложимата процедура. Съдът намира за неоснователен доводът на ищеца, че не е налице открита процедура за акредитация, тъй като внесената документация се смята за писма за намерения и няма открита процедура (съгласно решение на ВАС), според ищеца. Съдът обаче счита, че в случая е налице открита процедура по акредитация , тъй като съгласно т. 4.2.1 от Процедура за акредитация версия 3 от 001.01.2004 г процесът на акредитация започва след подаване на заявка за акредитация, съдържаща необходимите документи.

Съдът намира, за неоснователна и исковата претенцията за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 250 000 лева, причинени от незаконосъобразно бездействие на адм. орган по см на чл.19, ал. 4 от ЗНАООС, тъй като счита, че е неприложим редът на ЗНАООС за акредитация по заявлението от 2005 година. Както бе посочено по-горе заявлението е разгледано по процедурите по акредитация и органът е указал в отказа, че следва да бъде подадено ново заявление. В случая не са представени доказателства от представляващия ищеца за инициирано производство по ЗНАООС. Липсата на подадено заявление по новия ред води до неприложимост на разпоредбите на закона и твърдението за незаконосъобразно бездействие е неоснователно. Съгласно чл.19 ,ал. 4 от ЗНАООС при установяване липса на възможности или на компетентност от страна на агенцията за извършване на акредитация по отношение на заявения обхват, местоположение на дейността, език, използван от заявителя, или други специфични условия във връзка с изискванията за акредитация или при неизпълнение на дадените указания, се отказва откриване на процедура и заявлението с подадените документи се връща на заявителя. Задължението за връщане на документи съществува за органа само в случай, че заявлението е подадено по реда на ЗНАООС, а в случая ищецът не е ангажирал доказателства след 08.03.2013 година да е подал заявление, към което да е приложил изготвени документи през 2002 година, за които е платил сумата от 250 000 лева, за да се претендира връщането им респ. причинени вреди от имуществен характер, произтичащи от заплащане на сума за изготвянето им. Предвид гореизложеното не е налице бездействие на органа по см. на чл.19, ал. 4 от ЗНАООС, не се доказват вреди и липсва причинна връзка.

С оглед горепосоченото съдът намира, че така предявеният иск за обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменен като незаконосъобразен акт и незаконосъобразно бездействие на адм. орган по см. на чл.19, ал. 4 от ЗНАООС е неоснователен и недоказан, като с оглед изменението на иска, съдът не следва да се произнася по искането за възстановяване на държавна такса за разглеждане на документите, внесена през 2005 година. Предвид обстоятелството, че е неоснователна главната искова претенция, то съдът намира за неоснователна и акцесорната за присъждане на законната лихва.

С оглед изхода на делото, заявеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на разноски в размер на внесен депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, което е заявено в с.з , че не е платено и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. чл.144 от АПК съдът намира, че „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9 чрез представляващия С.Й.Д. следва да заплати на ответника разноски в размер на 400 лева –депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза, допусната в с.з на 11.06.2015 година. Съдът намира искането на пълномощника на ответника за присъждане на възнаграждение за един адвокат за неоснователно и същото не следва да бъде уважено, тъй като на л. 360 по делото е представен договор за правна защита и съдействие, в който не е отразено договорено възнаграждение и плащането му т.е. не е извършен разход за адвокатско възнаграждение, а на присъждане подлежат само действително сторените разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл. 203, ал. 1 вр. чл. 204, ал. 4 от АПК, Административен съд - Плевен, пети състав,

РЕШИ:

Отхвърля иска на „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9 чрез представляващия С.Й.Д. срещу Изпълнителна агенция „Българска Служба за акредитация” ИА „БСА”, гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 52А, ет. 7. за присъждане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 250 000 лева ведно със законната лихва за периода от 26.04.2010 година до 10.04.2014 година –датата на подаване на исковата молба поради отмяна като незаконосъобразна на заповед № 406/20.06.2005 г. на изп. директор на „БСА”, отменена с решение от 01.06.2012г. на СГС , потвърдено с решение № 1628/04.02.2013 година на ВАС-Седмо отделение и от незаконосъобразно бездействие на администрацията по чл.19, ал. 4 от ЗНАООС.

Осъжда „Аутотест” ЕООД, Булстат 114004480, адрес на управление: гр. Белене, ул. „Хан Аспарух” № 9 чрез представляващия С.Й.Д. да заплати разноски на Изпълнителна агенция „Българска Служба за акредитация” ИА „БСА”, гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 52А, ет. 7 в размер на 400 лева.

Оставя без уважение искането на пълномощника на Изпълнителна агенция „Българска Служба за акредитация” ИА „БСА”, гр. София, бул. „Г.М.Димитров” № 52А, ет. 7 за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението да се съобщи на страните.

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба/протест пред Върховен административен съд в срок от 14 дни от съобщаването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: