Решение по Административно дело 372/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 288

гр.Плевен, 2 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 372 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 187 от 26.02.2015 г., постановено по нахд № 129/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 3541/10.12.2012 г. на Началник сектор „ПП” към ОД на МВР – гр.Плевен, с което на Т.Й.Т. ***, ЕГН **********, на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева за нарушение по чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ, за това, че на 29.11.2012 г. около 10,05 часа в гр.Плевен ул. „Дойран” срещу № 54 посока Второ РУП, като водач и ползвател на л.а. Рено Меган Сценик с рег.№ ЕНXXXXВС, няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към момента на проверката.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Т.Й.Т., чрез адвокат С.Н. ***, който счита същото за неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Намира, че необосновано и в нарушение на материалния закон ПлРС е приел, че има осъществено нарушение на чл.315 ал.1 т.1 от КЗ, като не е съобразил обстоятелството, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Счита, че ПлРС не е съобразил обстоятелството, че при издаване на НП е допуснато нарушение на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, т.к. не са описани обстоятелствата, при които е извършено нарушението, както и доказателствата, които го потвърждават. Освен това, според касатора, при съставянето на акта и издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като съгласно чл.42 ал.1 т.5 и чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН както в акта, така и в НП следва да бъдат посочени законовите разпоредби, които са нарушени, като е необходимо да е налице единство между словесното описание на нарушението, което е посочено в акта и това в НП, за да не се накърни правото на защита на нарушителя, който има право да узнае какво точно нарушение на правилата се твърди, че е извършил. Касаторът посочва, че РС Плевен не е обсъдил възможността за приложението на чл.28 от ЗАНН за „маловажен случай”. Твърди, че гражданската отговорност на автомобила е платена в същия ден и не са настъпили вредни последици, с оглед на което са налице смекчаващи обстоятелства, представляващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените нарушения от същия вид. Навежда доводи, че когато съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващият орган не ги е приложил, това е основание за отмяна на НП поради издаването му в противоречие със закона. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Областна дирекция на МВР – гр.Плевен, в съдебно заседание не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 29.11.2012г. актосъставителят изпълнявал служебните си задължения като младши автоконтрольор към Сектор ПП към ОДМВР Плевен. Около 10.05. в гр. Плевен, на ул „Дойран” срещу №54 бил спрян за проверка лек автомобил “Рено Меган Сценик” с рег. № ЕНXXXXВС, управляван от Т.. На водача бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 3541/29.11.2012г. затова, че не представя валиден договор за сключена застраховка “Гражданска отговорност”. Актосъставителят квалифицирал нарушението по чл.315 ал.1 предл.2 от КЗ. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП, с което на Т. е наложено административно наказание – глоба в размер на 400 лв. за нарушение на чл.315 ал.2 предл.2 от КЗ, на основание чл.315 ал.1 т.1 от КЗ за това, че управлява МПС, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите.

При така установената фактическа обстановка съдът направил следните правни изводи: Фактическите констатации, отразени в АУАН и възпроизведени в НП, неоспорвани и от жалбоподателя, се потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, които съдът кредитирал с доверие като непротиворечиви, взаимно допълващи се и кореспондиращи не само помежду си и със съдържанието на АУАН, но и с представените с преписката писмо за проверка за сключена застраховка ”Гражданска отговорност” на ЗД”ЛЕВИНС” АД за застрахователна полица № 22112002686262 (л.12 от делото).От тези гласни и писмени доказателства съдът установил, че към момента на извършване на проверката от контролния орган и към момента на констатиране на нарушението последното е било налице, тъй като към този момент за управлявания от жалбоподателя автомобил не е имало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (същият е бил сключен на 29.11.2012 год. в 11,02 часа, т.е. в деня, но след часа на извършване на проверката). При тези данни съдът счел за доказано описаното в НП нарушение и извършването му от жалбоподателя. Съдът изложил мотиви, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което следва да се приеме, че той е запознат с правата и задълженията си като такъв, включително и със задължението си да управлява автомобил при сключена за него и валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, но въпреки това към момента на извършване на нарушението е управлявал процесния автомобил без да има за него към този момент сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, което според ПРС налага извод, че той е извършил деянието си виновно - при пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им. В тази връзка приел за неоснователни възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че тъй като автомобилът не е негов, той не е знаел, че няма ГО.

Районен съд Плевен изложил още мотиви, че дори от събраните доказателства да не може да се изведе несъмнен извод, че жалбоподателят е знаел за липсата на действащ договор за задължителна застраховка към момента на проверката, незнанието на този факт не изключва всички форми на вината, при които може да се осъществи състава на нарушението. Съдът се позовал на разпоредбата на чл. 7, ал. 1 и 2 от ЗАНН, според която деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо; непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. Съдът изложил мотиви, че в Кодекса за застраховането или в друг нормативен акт няма правна норма, която да изключва съставомерността на непредпазливо извършеното нарушение по чл. 315, ал. 1, предл. 2 от КЗ. Приел, че това нарушение може да бъде извършено и по непредпазливост, както и че незнанието на елемент от обективната страна на състава на нарушението изключва само прекия и евентуалния умисъл и съзнаваната непредпазливост (самонадеяност), но е съвместимо с несъзнаваната непредпазливост (небрежност). Съдът направил извод, че без съмнение в процесния случай Т. е бил длъжен по силата на закона да се увери, че за управлявания автомобил има действащ договор за задължителна застраховка и е имал тази възможност, отделно и задължение да носи застрахователната полица - чл. 100, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Счел, че може да се приеме за установено по несъмнен начин, че като е управлявал лекия автомобил, за който не е имало действащ договор за задължителна застраховка, жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл. 315, ал. 1, предл. 2 от КЗ при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност).

Съдът изложил още доводи, че наказващият орган е спазил процесуалноправните изисквания за издаване на обжалваното наказателно постановление. Актът за установяване на административното нарушение е предявен на нарушителя. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган преди изтичането на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН и съдържа предвидените в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. От приетата като писмено доказателство заповед рег. № Iз-1745/28.08.2012 г. съдът установил, че началникът на Сектор ПП към ОДМВР Плевен е надлежно оправомощен да издава наказателни постановления за нарушения по КЗ.

На всички тези основания ПРС потвърдил оспореното пред него НП.

Касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за правилно ангажирана административно-наказателна отговорност на Т.. Ето защо фактическите констатации и правните изводи, формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция.

Съгласно разпоредбата на чл. 315, ал.1, т.1, предложение второ от КЗ, лице което управлява моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите се наказва с глоба от 400 до 600 лева. Следователно, за да е налице фактическия състав на изпълнителното деяние на административното нарушение, следва да се установи по безспорен начин, че дадено лице управлява МПС, без за превозното средство да е налице сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В този случай законът не изисква лицето да е собственик на автомобила, който управлява. В разглеждания случай несъмнено от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че жалбоподателят на 29.11.2012 год. година в часа на проверката е управлявал лек автомобил, регистриран на територията на РБ, без сключена застраховка "Гражданска отговорност". Това се установява от събраните по делото доказателства – АУАН и показанията на свидетелите. В противната насока доказателства не са събрани, такива не са представени и пред настоящата съдебна инстанция , а именно- че Т. е притежавал към момента на проверката валидно сключена застраховка "Гражданска отговорност". При издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални нарушения по ЗАНН, административно-наказващият орган при издаване на обжалваното наказателно постановление е спазил изискванията на чл. 57 от ЗАНН, описал е правилно фактическата обстановка по административното нарушение и предвид обстоятелствата е наложил наказание към минималния предвиден в закона размер. В касационната жалба се излагат доводи за допуснати нарушения на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при издаване на НП, свързани с неописване на обстоятелствата във връзка с нарушението и доказателствата, които го потвърждават. Такива нарушения обаче настоящата инстанция не констатира, предвид, че в НП са описани всички съставомерни елементи на деянието, които по недвусмислен начин сочат на управление на МПС без сключена и валидна към момента на проверката застраховка „ГО”. По отношение на доказателствата се установява, че в НП е описан съставения акт , други доказателства не са описани, но такива и не са събрани, предвид, че се касае за липса на сключен договор. Противно на оплакванията в касационната жалба, в НП са описани и законовите разпоредби, които са нарушени. В случая разпоредбата на чл.315 от КЗ съдържа едновременно и състав на нарушение, и предвижда административна санкция. Налице е единство и между словесното описание на нарушението, и неговата правна квалификация. Неоснователни са и оплакванията, свързани с приложението на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Категорично деянието не може да бъде квалифицирано като маловажно, независимо от факта, че договор за З”ГО” е сключен непосредствено след констатиране на деянието. Сключването на договор за задължителна застраховка „ГО” гарантира в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно, същата има гаранционно-обезпечително значение в случаите на причиняване на злополука и тази й същност определя липсата й като значително неблагоприятно събитие за лицето, на което ще бъдат причинени вреди при евентуално настъпване на застрахователно събитие. Деянието не е с ниска степен на обществена опасност и предвид обстоятелството , че самият законодател е предвидил изключително висок размер на санкцията- от 400 лева до 600 лева за физическите лица. От нарушението не са произтекли вредни последици с оглед на формалния му характер – няма как такива да настъпят, включително няма как да има пострадали лица от извършеното нарушение. Ето защо деянието не може да се квалифицира като маловажно.

Ето защо наведените с касационната жалба оплаквания се явяват неоснователни, поради което оспореното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 187 от 26.02.2015 г., постановено по нахд № 129/2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.