Р E Ш Е Н И Е

308

гр.Плевен, 3 Юли 2015 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:                                          

            Председател:Полина Богданова-Кучева

                                                                 Членове:  Цветелина Кънева

                                                                                   Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 371 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

            Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 295 от 30.03.2015г., постановено по НАХД № 358 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 2014-0028667 от 08.08.2014 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към КЗП, с което на „Българска телекомуникационна компания” АД, ЕИК 831642181, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от А. И. Д., на основание чл.222а от Закона за защита на потребителите е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 113, ал. 2 от ЗЗП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д., чрез юрисконсулт Л. Б. с надлежно пълномощно, в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че са нарушени процесуалните правила, а постановеното съдебно решение не съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, като изложените факти са непълни, неизчерпателни и са изложени в синтезиран вариант, който не позволява правилното им възприемане. Касаторът счита още, че потвърденото наказателно постановление не съдържа задължителни реквизити, посочени в чл. 57 от ЗАНН – описание на нарушението, дата и място, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателства, които го потвърждават. Сочи, че липсата на тези императивно въведени като задължителни реквизити представлява съществено нарушение на процесуалните правила и опорочава акта. Сочи още, че устройството, за което се твърди, че не работи е прието със Сервизна поръчка, в която като забележка от служителя на „БТК” ЕАД е записано „следи от употреба на капака е бил залепен калъф”, като следва да се има предвид, че при приемане на стоката за ремонт се прави проверка за външни, видими следи, които биха довели до твърдяния от потребителя дефект. В жалбата се твърди също, че апаратът не е ремонтиран, тъй като общите гаранционни условия не са спазени и поради това дефектите не попадат в обхвата на гаранцията на потребителската стока по реда на Закона за защита на потребителите, но въпреки това районният съд е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 113, ал. 2 ЗЗП. В заключение касаторът счита, че  нарушението на чл. 113, ал. 2 от ЗЗП не се подкрепя от никакви конкретни констатации или доказателства, и моли решението на районния съд да бъде отменено, алтернативно да се приложи разпоредбата на чл.28 ал.1 от ЗАНН.

От ответника не е депозиран писмен отговор по касационната жалба.

В съдебно заседание касаторът „Българска телекомуникационна компания” ЕАД, представлявано от А. Д. не изпраща представител.

В съдебно заседание ответникът – Комисия за защита на потребителите РД Русе, редовно призован,не изпраща представител. По делото е депозирано писмено становище, в което са изложени подробни съображения за неоснователност на касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна следното: АУАН е съставен за това, че по повод подадена жалба от потребител на 27.01.2014г. е извършена проверка от контролните органи във магазин на „ Виваком 4802” в гр.Плевен, при която е установено, че дефектирал мобилен телефон “LG G2” закупен от търговеца е оставен за ремонт на 13.01.2014г. с описание на проблема “Куик Ремулт не функционира” – фабрично заложено в апарата приложение, като апаратът се използва с оригинален калъф от комплекта, който е оставил правоъгълен отпечатък по дисплея,  и в сервизната поръчка е отбелязано от магазина “По дисплея четири големи черти във формата на правоъгълник, отпечатък от ползвания оригинален калъф от комплекта”, а на 17.01.2014г. потребителят е уведомен, че гаранцията му се отказва поради удар. Потребителят отказал да получи апарата, тъй като го е оставил без никакви следи от удар, а се връща увреден от сервиза. В съставен констативен протокол е наредено на търговеца на 13.02.2014г. да представи Акт за удовлетворяване на рекламация. На 11.02.2014г. е представено становище, че устройството е върнато към магазина с отказана гаранция поради следи от удар/падане  и не е представен Акт за удовлетворяване на рекламация. Становището е прието с протокол за проверка на документи № К-39499/11.02.2014г. и със съшият е пояснено на търговеца, че в сервизната поръчка не е отразено, че има следи от удар, падане или драскотини, а от приложената снимка много ясно се виждат следите от удар и няма как да не бъдат забелязани при приемането. С протокола за проверка на документи е дадено задължително предписание да се извърши безплатен ремонт на апарата в срок до 13.02.2014г., а след изтичане на срока за ремонт от 13.01.2014г. до 13.02.2014г. следва да се замени стоката с нова по реда на чл.112 от ЗЗП или да се възстанови заплатената сума на основание чл.114, ал.1, т.1 от ЗЗП и да се представи на 18.02.2014г. акт за удовлетворяване на рекламация. На тази дата е представено становище, че не се сочат доказателства  и основания, които да обосноват прилагането на чл.112 и чл.114 от ЗЗП и не е представен акт за удовлетворяване на рекламация. Предвид последното проверяващите органи приели че търговецът до 13.02.2014г. не е привел стоката мобилен телефонен “LG G2” в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията от потребителя на 13.01.2014г., нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление, в което е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност.

При така установеното от към факти, съдът е направил правен извод, че смисъла на съществуването на нормата на чл.113 ал.2 от ЗЗП е не за подаване на рекламации и съответно да им бъде отговорено от търговеца с посочване на определени причини за наличните несъответствия, а потребителят да не бъде заблуждаван в подписания между него и търговеца договор, и впоследствие при констатиране на несъответствия, последните да бъдат отстранявани посредством привеждането на потребителската стока в съответствие с договора за продажба и това да стане се рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от потребителя. Счел е, че търговецът безспорно е нарушил задълженията си по чл.113, ал.2 от ЗЗП, поради което правилно му е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева. при условията на повторно. В заключение е посочил, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на акта и издаване на НП и е потвърдил последното.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, противно на изложеното в касационната жалба, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне. 

Неоснователни са изложените в касационната жалба възражения. От приложените по делото доказателства се установява, че обжалваното наказателно постановление съдържа всички изискуеми реквизити съгласно чл.57 ал.1 от ЗАНН, вкл. дата и място на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.  По категоричен начин е установено още, че търговецът не е изпълнил задължението си, вменено в разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, тъй като не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в законоустановения едномесечен срок от датата на предявяване на рекламацията. Не могат да бъдат приети доводите, че устройството не е отремонтирано поради неспазване на общите гаранционни условия. Видно от доказателствата е, че в сервизната поръчка е отбелязано от магазина “По дисплея четири големи черти във формата на правоъгълник, отпечатък от ползвания оригинален калъф от комплекта”, без посочване на следи от удар. В тази връзка следва да се посочи, че  дали стоката ще бъде отремонтирана или заменена с нова, е първо законова възможност за начините за удовлетворяване на рекламацията и второ, независимо кой от начините е използвал търговецът, срокът си е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията. Именно този срок в конкретният случай не е спазен. За пълнота следва да се посочи, че е неприложима нормата на чл.28 от ЗАНН, тъй като случаят не се отличава по степен на обществена опасност от другите подобни случаи на нарушение на чл.113 ал.2 от ЗЗП, дори напротив видно е от делото, че не за първи път дружеството е санкционирано за същото по вид нарушение. Ето защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 295 от 30.03.2015 г., постановено по НАХД № 358 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                                                                            

  

                   2.