Р Е Ш Е Н И Е
№ 283
гр.Плевен, 30 Юни 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, VІІ-ми състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и петнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева
при секретаря А.Х. и като разгледа
докладваното от съдията Кънева адм.дело
№368 по описа за 2015г. на Административен съд - Плевен и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Производството по делото е образувано по жалба от Ц.Б.Л.
*** срещу Заповед №РД-12-159/09.04.2015г. издадена от ВИД главен архитект на
Община Плевен, с която на основание чл.99 ал.1 т.2 и чл.102 ал.2 от АПК във вр.
с чл.62 ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №140/28.06.2010г. издадено от главния
архитект на Община Плевен, като вместо вписано в т.8 „стар текст” Ателие №1 на
тавански етаж със застроена площ 69,70кв.м., да се чете: Ателие №1 на тавански
етаж І и тавански етаж ІІ със застроена площ 106,20кв.м., съгласно заверена
екзекутивна документация на обекта.
В жалбата и
допълнението към нея се счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, тъй
като не е допусната фактическа грешка. Оспорващата твърди, че собственика на
имота се опитва да узакони незаконна квадратура. Сочи още, че с нотариален акт
са отстъпили право на строеж за 69,70кв.м., а за разликата до 106,20кв.м. не е
налице отстъпено право на строеж. Моли се за отмяна на заповедта.
От ответника по
делото-ВИД Главен архитект на Община Плевен не е депозиран писмен отговор по
жалбата.
От конституираните
заинтересовани страни по делото също не са постъпили възражения по жалбата.
Оспорващата в съдебно
заседание се явява лично и моли жалбата да бъде уважена. Отново сочи, че се
прави опит за узаконяване на незаконна квадратура. Счита също, че не е
допусната очевидна фактическа грешка и моли за отмяна на заповедта.
Ответника, редовно
призован за съдебно заседание, не се явява, представлява се от юрисконсулт В. с
надлежно пълномощно, която счита жалбата за неоснователна.Сочи, че оспорващата
навежда доводи за оспорване на удостоверението за въвеждане в експлоатация,
което обаче не е предмет на съдебното производство. Сочи още, че обжалваната
заповед и удостоверението за въвеждане в експлоатация са положителни за Л.
актове. В заключение моли жалбата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв.
Заинтересованите
страни ЕТ „Витком” гр.Плевен, К.Д.Т., Е.К.Т., Н.Т.Т., С.Й.Т., Ц.В.Ц., Ц.Ц.Н., Т.С.Н.,
В.В.В., В.Г.В. и Г.Н.В. не се явяват и не се представляват в съдебно заседание.
Заинтересованата
страна В.К.Т. се явява лично и моли жалбата да бъде уважена.
Заинтересованата страна К.Й.Г. се явява лично и счита
жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна М.В.Й. се явява лично и счита
жалбата за неоснователна.
Заинтересованата страна С.А.В. се явява лично и моли
жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.
Заинтересованата страна Х.Д.Л. се явява лично и счита
жалбата за основателна.
Административен съд - Плевен,
седми състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка
на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира за
установено следното:
Оспорената заповед е
връчена по пощата с обратна разписка на Л. на 30.04.2015г. (л.6), а жалбата е
подадена чрез административния орган на 11.05.2015г. Ето защо жалбата е
процесуално допустима, като подадена в законоустановения по чл.149 ал.1 от АПК
срок, от надлежна страна, чиито права и законни интереси са засегнати - собственик
на земята, върху която е извършено строителството и на недв.имот във въведената
в експлоатация сграда, като лицето не е заявител по чл.177 от ЗУТ, но е собственик
на имота (т.е. възложител по смисъла на чл.161 ал.1 от ЗУТ) и е учредило право
на строеж с нот.акт за обекта, чието удостоверение за въвеждане в експлоатация
се поправя по реда на чл.62 ал.2 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
От доказателствата по делото, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство е започнало по заявление от Ц.Н. и Т.Н., собственици на ателие №1
на тавански етаж в обект „Жилищна сграда на четири жилищни етажа, гаражи,
ателието, магазин и кафе” с административен адрес ул.”Екзарх Йосиф” №17, с
което се иска да се допусне поправка на очевидна фактическа грешка по чл.62
ал.2 от АПК на Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж
№140/28.06.2010г., като вместо записаната площ за ателие №1 от 69,70кв.м. да се
запиши 106,20кв.м., съгласно одобрен архитектурен проект и одобрен екзекутив.
Към заявлението са приложени документи, удостоверяващи право на собственост в
процесната жилищна сграда и одобрени екзекутивни документи.
Издадена е Заповед №РД-12-159/09.04.2015г. от ВИД
главен архитект на Община Плевен, с която на основание чл.99 ал.1 т.2 и чл.102
ал.2 от АПК във вр. с чл.62 ал.2 от АПК е допусната поправка на явна фактическа
грешка в Удостоверение за въвеждане в експлоатация №140/28.06.2010г. издадено
от главния архитект на Община Плевен, като вместо вписано в т.8 „стар текст”
Ателие №1 на тавански етаж със застроена площ 69,70кв.м., да се чете: Ателие №1
на тавански етаж І и тавански етаж ІІ със застроена площ 106,20кв.м., съгласно
заверена екзекутивна документация на обекта. Заповедта е съобщена на
собствениците на целия имот, съгласно данните предоставени от СГКК.
Именно тази заповед е предмет на настоящето съдебно
производство.
От фактическа страна е установено още, че с нот.акт №63,
т.ІV, н.д.№663/1998г. В.Т., К.Т., Е.Т., Д.Л., Ц.Л. и Гергина Мънкова, като
собственици на дворно място от 350кв.м., съставляващо парцел ХVІІІ, пл.№6981, стр.кв.186
по плана на гр.Плевен, ул.”Екзарх Йосиф” №17 са учредили на ЕТ „Витком”
гр.Плевен право на строеж, в частност за ателие №1 69,70кв.м. площ.
Установява се също, че с Акт за узаконяване №23 от
23.10.2003г. издаден от Главния архитект на Община Плевен, на основание §184
ал.7 от ЗУТ, е узаконена жилищна сграда на четири жилищни етажа, гаражи,
ателиета, магазин и кафе, с административен адрес гр.Плевен, ул”Екзарх Йосиф”
№17. В акта за узаконяване е посочено, че е направена жилищна сграда без
протокол за откриване строителна площадка и протокол за строителна линия и ниво,
но от представените книжа за узаконяване и обстоятелствата, констатирани при служебна
проверка е установено, че незаконното строителство е допустимо по действащите
разпоредби и застроителни планове, съответно по разпоредбите, действащи по
времето, когато е извършен незаконния строеж. Посочени са също нот.акт за
учредено право на строеж и одобрени проекти по част архитектура, конструкции,
електро и ВиК. От приложената част архитектура се установява, че площта на
ателие №1 е 106,20кв.м. Актът за узаконяване е получен от Д. и Ц. Л. на 29.10.2003г. (л.103)
По делото е приложено
и Удостоверение №140/28.06.2010г. за въвеждане в експлоатация на строеж,
издадено от главния архитект на Община Плевен, с което на основание чл.177 ал.3
от ЗУТ е въведена в експлоатация жилищна сграда на четири етажа, гаражи, ателиета,
магазин за хранителни стоки и кафе, находящ се в УПИ ХVІІІ-6981, кв.186 по
плана на гр.Плевен с административен адрес ул.”Екзарх Йосиф” №17. В
удостоверението за ателие №1 на тавански етаж като собственици са посочени Ц. и
Т. Н., съгласно нот.акт №22, т.ХХІХ
н.д.№6463/2004г., а като застроена площ е посочено 69,70кв.м.
Така установеното от
фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.62
ал.2 от АПК гласи, че очевидни фактически грешки, допуснати в административния
акт, се поправят от органа, който го е издал. Удостоверението за въвеждане в
експлоатация №140/28.06.2010г. е издадено от главния архитект на Община Плевен,
поради което и оспорената в настоящето производство Заповед
№РД-12-159/09.04.2015г. е издадена от компетентен орган- ВИД главен архитект на
Община Плевен, съобразно Заповед
№438/19.02.2015г. на Кмета на Община Плевен (л.178).
Процесната заповед,
обаче, е незаконосъобразна, по следните съображения:
Процедурата по чл.62
ал.2 от АПК за поправка на очевидни фактически грешки на административни актове
е едно изключение от общото правило за гарантиране стабилитета на
административните актове.Този стабилитет на административните актове е основен
принцип в административното право и това не е случайно. Целта на законодателя е
да гарантира на гражданскоправните субекти-граждани или юридически лица-правна
сигурност и защита от административен произвол, гаранция, че административните
органи няма да могат, след влизане в сила на административните актове да ги отменят
или изменят. Предвид това административната процедура на чл.62 ал.2 от АПК
следва да бъде прилагана по-скоро стеснително, отколкото разширително, т.е.
само когато са налице законови основания за откриването й. В АПК няма легална
дефиниция на понятието „очевидна фактическа грешка”, но от анализа на теорията
и съществуващата съдебна практика може да се направи извода, че за такава може
да се говори само тогава, когато е налице явно несъответствие между формираната
воля на административния орган, коментирана в мотивите за издаване на акта, и
нейното външно изразяване в диспозитива му. Като, „очевидна фактическа грешка”
може да се приеме неправилното изписване на страните-адресати на
административния акт, върху които той простира правното си действие; грешки в
изчисленията; грешно посочено правно основание за издаване на акта; грешно
посочване на идентификационните номера или граници на имоти и др.Т.е.
очевидната фактическа грешка се определя като техническа грешка, като пропуск,
който може да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по
отношение, на който органът е формирал действителна воля. Административният
акт, който се коригира, и актът, чрез който се извършва поправката, трябва да
бъдат в синхрон, да образуват едно цяло. Двата акта не могат да си противоречат
и да пораждат различни по своето съдържание правни последици.
Отделно от горното
съдът съобрази и това, че законово основание за прилагане на извънредната
процедура на чл.62 ал.2 от АПК, не може да бъде всяка грешка в административния
акт, а само такава, която касае валидната воля на административния орган в
производства, за които той, безспорно, разполага с нужната компетентност.
Спорният въпрос в настоящето дело е налице ли са
условията визирани в закона за поправка на очевидна фактическа грешка, т.е. за
да е налице законосъобразна заповед за поправка на очевидна фактическа грешка
съдът следва да установи, че е била формирана определена воля у
административния орган, но при обективирането й в акта, същата е била грешно
изразена. По реда за поправка на очевидна фактическа грешка не може да бъде
променена формираната воля на органа, нито да бъде допълвано волеизявлението.
Основанието за издаване на оспорената заповед е
наличие на ОФГ в т.8 на удостоверение за въвеждане в експлоатация, като същата
се изразява според органа в несъответствие между действителната и външно
изразената негова воля.
Видно от поправеното Удостоверение за въвеждане в
експлоатация е, че с т.8 органът е въвел в експлоатация част от жилищна сграда
с административен адрес ул.”Екзарх Йосиф” №17, а именно ателие №1 на тавански
етаж със застроена площ 69,70кв.м., което е собственост на Ц. и Т. Н., като се е позовал на нотариален акт за
покупко-продажба №22, т.ХХІХ, н.д.№6463/2004г. Съгласно последния (л.20), ЕТ
„Витком” гр.Плевен продава на Ц. и Т. Н. ателие
№1, състоящо се от две спални, хол, кухня, баня и тоалетна, със застроена площ
от 69,70кв.м. Т.е. органът, въз основа на нот.акт от 2004г., е формирал воля за
въвеждане в експлоатация на ателие №1 с площ от 69,70кв.м.
В контекста на горното от фактическа и правна страна,
съдът счита, че обстоятелството, че органът е формирал воля, респ. въвел е в
експлоатация ателие №1 на тавански етаж с площ от 69,70кв.м., съобразно
учреденото право на строеж от собствениците на земята и съобразно нот.акт от
2004г. за покупко-продажба между ЕТ „Витком” гр.Плевен и Ц.Н. и Т.Н. на ателие
№1 със застроена площ от 69,70кв.м., не може да се приеме, че е в резултат на
очевидна фактическа грешка, която да попада в приложното поле на чл.62 ал.2 от
АПК. Доколкото ОФГ е налице при несъответствие между формираната истинска воля
на органа и нейното външно изразяване в писмения текст на постановения
административен акт, е недопустимо чрез поправка на ОФГ да се заменя истинската
воля на административния орган. Това би означавало, че по същество е
постановено ново волеизявление на издателя на акта, в качеството му на
оправомощен административен орган, както е сторено в случая, което не може да
се квалифицира като очевидна фактическа грешка. Административният орган е
следвало да избере друг ред за поправка на удостоверението за въвеждане в
експлоатация. Следва да се посочи още, че части от акта, които са погрешно или
неправилно изписани в административния акт, но касаят факти или права на
граждани и/или юридически лица, за уреждането на които съществува друг
ред-административен или съдебен, не представлява „очевидна фактическа грешка”
по смисъла на чл.62 ал.2 от АПК.
Предвид изложеното съдът намира, че жалбата е
основателна, а процесната заповед следва да бъде отменена.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2
предл.второ
от АПК, Административен
съд-Плевен, VII-ми състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед
№РД-12-159/09.04.2015г. издадена от ВИД главен архитект на Община Плевен, с
която на основание чл.99 ал.1 т.2 и чл.102 ал.2 от АПК във вр. с чл.62 ал.2 от
АПК е допусната поправка на явна фактическа грешка в Удостоверение за въвеждане
в експлоатация №140/28.06.2010г. издадено от главния архитект на Община Плевен.
Решението може да се оспори пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ: