О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 611

гр. Плевен, 26.05.2015г.

Административен съд – Плевен, ІІІ-ти състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести май 2015г. в състав -

Председател: съдия Елка Братоева

Като разгледа докладваното от съдия Братоева адм.д. № 367/2015г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Административното дело е образувано по искова молба на Х.А.Х. и Х.Т.А., изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София с посочено правно основание чл. 71 ал.1 т.1 от Закона за защита от дискриминация с искане да се установи по отношение на ищците дискриминационно третиране по признак „лично положение”, изразяващо се в по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – София и Затвора – Ловеч, поради това че за периода 20.11.2013г. до 08.05.2014г. в Затвора Плевен престоят им на открито е бил само 1 час в нарушение на ЗИНЗС.

Делото е било образувано първоначално пред Софийски Районен съд, препратено по подсъдност на Административен съд – София град.

Районният съд е възприел виждането, че искът е насочен срещу администрацията на затвора, която е допуснала дискриминационно третиране и затова съгласно разпоредбата на чл. 128 от АПК, когато дискриминацията и причинените с нея вреди са осъществени при или по повод на административна дейност, исковете са подсъдни на административните съдилища. Районните съдилища ще са компетентни да разглеждат само тези искове по реда на чл. 71 от ЗЗДискр., които произтичат от отношения на равнопоставеност, но не и такива, които произтичат от отношения, при които е налице упражняване на властнически правомощия.

От своя страна Административен съд – София град е прекратил производството по делото и го изпратил по подсъдност на Административен съд - Плевен, като счел, че макар да е родово подсъдно на административните съдилища, то по правилата на местната подсъдност следва да се разгледа от Административен съд – Плевен, предвид че се касае за иск по чл. 1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на Затвора - Плевен.

Настоящият състав счита, че предмет на иска е установяване само на дискриминационно третиране по отношение на ищците от администрацията на Затвора Плевен – пряка дискриминация на осн. чл. 4 ал.2 от ЗЗДискр., основана на лично положение, но не е налице иск за преустановяване на нарушението и присъждане на обезщетение за вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на административен орган по смисъла на чл. 203 от АПК. Изрично в частната си жалба срещу определението на СРС, с което делото е било изпратено по подсъдност на АС – София град, ищците заявяват, че не са предявявали осъдителен иск за присъждане на обезщетение за вреди, за да е приложим чл. 74 от ЗЗДискр, а само иск за установяване на дискриминационно третиране в сравнение с другите осъдени, изтърпяващи присъди в Затвора – София и Затвора - Ловеч. В този смисъл АССГ недопустимо е променил петитума на предявения иск.

Настоящият съд счита, че в този случай Комисията за защита от дискриминация е компетентна да се произнесе по така депозираното искане за установяване на дискриминационно третиране съгласно чл. 47 т.1 и чл. 40 ал.2 от ЗЗдискр, тъй като не е налице иск за обезщетение за вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица, уреждащи равенство в третирането по ЗЗДискр, който да подлежи на разглеждане по реда на чл. 1 ал.2 от ЗОДОВ пред Административен съд - Плевен.

Пред административният съд на осн. чл. 68 от ЗЗДискр. подлежат на обжалване решенията на комисията, с които е установено дискриминационно третиране и преустановяване на нарушението. Т.е. административният съд няма компетентност според закона да установява наличието на дискриминация и преустановяване на нарушението, а упражнява последващ съдебен контрол върху решенията на Комисията за защита от дискриминация, с които се е произнесла по тези въпроси, когато искането е предявено самостоятелно и не е съединено с иск за обезщетение за вреди.

Предвид изложеното искането следва да се изпрати за разглеждане по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация на осн. чл. 130 ал.4 от АПК, а производството по делото да се прекрати.

Водим от горното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ИЗПРАЩА делото по подведомственост на Комисията за защита от дискриминация за произнасяне по искането на Х.А.Х. и Х.Т.А., изтърпяващи наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Плевен срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” – София за установяване по отношение на ищците на дискриминационно третиране по признак „лично положение”, изразяващо се в по-неблагоприятно отношение в сравнение с другите осъдени на същото наказание в Затвора – София и Затвора – Ловеч, поради това че за периода 20.11.2013г. до 08.05.2014г. в Затвора Плевен престоят им на открито е бил само 1 час в нарушение на ЗИНЗС.

ПРЕКРАТЯВА производството по АД № 367/2015г. по описа на Административен съд – Плевен.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните и от Комисията за защита от дискриминация с частна жалба пред Върховен Административен съд чрез Административен съд – Плевен в 7-дневен срок от съобщението.

ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните и на Комисията за защита от дискриминация, ведно с копие от исковата молба.

С Ъ Д И Я :