РЕШЕНИЕ № 412

гр. Плевен, 7 Октомври 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – четвърти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

при секретар В.М., изслуша докладваното от съдията Богданова-Кучева административно дело № 365/2015 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т. 1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 118, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на З.В.З. ***, срещу решение № 8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч, с което е отхвърлена жалбата му вх.№МП-5623/26.02.2015 г. срещу Разпореждане № **********/18.12.2014 г. /посочено в жалбата с дата 21.01.2015 г./ на ръководител “ПО”, с което се отпуска пенсия за инвалидност от 20.05.2014 г. до 01.05.2017 г. за ТНР 72%, с дата на инвалидизиране 20.05.2014 г. Видно от същото разпореждане, с него е отпусната и социална пенсия за инвалидност за същия период. Оспорва се само началната дата на отпускане на пенсията за инвалидност.

Жалбоподателят счита оспореното решение за незаконосъобразно, противоречащо на материалния и процесуалния закон. Смята, че неправилно в решението се твърди, че пенсията да се определя от датата на придобиване на правото, а правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизиране. Твърди, че съгласно чл.94, ал.3 от КСО пенсията за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК. Твърди, че на 14.08.2013 г. е внесъл заявление в ТЕЛК, и това следва да е датата на отпускане на пенсията. Твърди, че датата на инвалидизиране е денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове, съгласно чл.70, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза /НМЕ/. Подробно описва издаваните му решения на ТЕЛК и НЕЛК. Моли да се отмени частично решението, като пенсията се отпусне не от 20.05.2014 г., а от 14.08.2013г. – датата на получаване на заявлението му в ТЕЛК.

В съдебно заседание, жалбоподателят З.В.З. – редовно призован, се явява лично. Иска съда да му изплати деветте пенсии, които му дължи НОИ с наказателни лихви. Не вижда основание да не си получи деветте пенсии. Експертизата точно и ясно е доказала, че не е бил в състояние да работи през тези девет месеца. За възстановяването му са били необходими петнадесет хиляди лева, а те не могат да му изплатят болничните и пенсиите. С парите, които му дължат не могат да се покрият разходите му по възстановяването му. Всички факти говорят, че трябва да получи деветте пенсии с всички лихви от 14.08.2013 г.

Ответникът по жалбата, Директорът на ТП на НОИ – ЛОВЕЧ – редовно призован, не се явява, представлява се от Д.Ц. – Началник на отдел „Човешки ресурси, административно, правно и информационно обслужване”, с пълномощно по делото. Моли да се постанови решение, с което да отхвърли жалбата на З.В.З. като неоснователна и недоказана и да се потвърди изцяло Решение № 8 от 17.03.2015 г., както и потвърденото с него разпореждане, с което на основание чл. 98, ал. 8 от КСО му е определена в действителен размер лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и на основание чл. 90а, ал. 1 от КСО му е отпусната социална пенсия за инвалидност от 20.05.2014 г. Счита, че административният орган правилно и законосъобразно е приложил Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, която в конкретния случай съгласно експертното решение е 20.05.2014 г. Счита за неоснователна претенцията от страна на жалбоподателя, че пенсията следва да бъде отпусната от датата на заявлението пред ТЕЛК. Правото на пенсия се установява с експертно решение издадено по чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза от компетентния орган, който извършва експертизата и в него се установява дата на инвалидизиране, от която възниква право и на инвалидна пенсия. Нормите на чл. 94, ал. 1 и чл. 94, ал. 3 от КСО определят реда, по които се подава заявление и съобразно този ред датата, от която се отпускат пенисите за инвалидност. В чл. 94, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечния срок от тази дата. В конкретния случай този срок е спазен от жалбоподателя и същата е отпусната правилно от 20.05.2014 г. Счита за неоснователна претенцията, че пенсията следва да бъде отпусната от датата на заявлението. Действително нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО въвежда изключение от общото правило, но същата се отнася единствено за случаите, при които е пропуснат 6-месечният срок от пораждане на правото. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, когото датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечния срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. В този смисъл счита, че правилно и законосъобразно административният орган е постановил разпореждането и е отпуснал инвалидна пенсия на жалбоподателя от датата на инвалидизиране. Предвид изложеното, моли да се постанови съдебен акт, с който да се потвърди изцяло процесното решение на Директора на ТП на НОИ – Ловеч и потвърденото с него разпореждане. Моли да се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото решението е получено на 23.03.2015 г. /обратна разписка на л.37 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Административен съд на гр. Плевен, четвърти състав, като провери законосъобразността на оспорвания акт на всички основания, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира подадената жалба за неоснователна.

От фактическа страна се установява следното:

Видно от писмо на л.л.20-21 от дело №123544/2015 на АССГ, в периода 05.07.-07.07.2013 г. жалбаподателят е бил на лечение в МБАЛ-Ловеч, като за това пролежаване не е потърсил и поискал издаването на болничен лист /б.л./. На З. е издаден болничен лист № 4382554 /л.100 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/ за последващо пролежаване, като видно от последния, отпускът е от 13.07. до 23.08.2013 г., като в периода 13.07.-24.07 З. е бил на болничен режим, а в периода след това на домашен. Жалбоподателят е постъпил отново на лечение в МБАЛ-Ловеч на 11.08. и е изписан на 18.08.2013 г., като не е издаван нов болничен лист за този период, с оглед съвпадане периода на хоспитализацията с предходния б.л. /л.л.20-21 от дело №123544/2015 на АССГ/. По време на отпуска за временна неработоспособност по б.л. на З. е издадено медицинско направление за ТЕЛК от личния му лекар, с дата 08.08.2013 г. /л.13 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. По време на третото пролежаване З. е подал молба за явяване на ТЕЛК вх.№3077/14.08.2013 г. /л.14 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. По така подаденото заявление е постановено Експертно решение /ЕР/ на ТЕЛК №2998 от 13.11.2013 г. /л.л.15,16 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/, като с него е определена дата на инвалидизиране 13.11.2013 г. и ТНР 53%. Същото е обжалвано пред НЕЛК, като с ЕР №182 от 17.02.2014 г. на НЕЛК /л.л.17-21 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/ ЕР на ТЕЛК е било отменено изцяло и върнато за ново освидетелстване. При новото освидетелстване е постановено ЕР №1424/20.05.2014 г. на ТЕЛК /л.л.22-24 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. С него е приета дата на инвалидизиране 20.05.2014 г. и ТНР 54%. На 04.06.2014 г. З. подава заявление вх.№МП 13124 до ТП на НОИ /л.л.95-96 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. Въз основа на заявлението, на З. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /разпореждане на л.л.55,56 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. ЕР №1424/20.05.2014 г. на ТЕЛК също е обжалвано пред НЕЛК, като с оглед обжалването му е спряна отпуснатата лична пенсия за инвалидност на жалбоподателя поради общо заболяване, като е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в минимален размер /разпореждане на л.53 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. По обжалването на ЕР №1424/20.05.2014 г. е постановено ЕР №791/01.10.2014 г. на НЕЛК /л.л.27-31 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/, с което е определена ТНР 72%, а датата на инвалидизиране е потвърдена и отново е 20.05.2014 г. В това ЕР не е налице произнасяне по искането на З. за експертиза на временната нетрудоспособност за минало време. Същото ЕР е обжалвано от З. по съдебен ред само в частта му относно болничните за минало време, видно от жалбата му до съда /л.л.6-10 от приложеното дело №12344/2014 на АССГ/. Тази жалба е изпратена по подсъдност на АС-Плевен, като с Определение №491/20.04.2015 г. по приложеното адм.д. №137/2015 по описа на настоящия съд /л.л.15,16 от това дело/ е отменено ЕР №0791/01.10.2014 г. на НЕЛК в частта, в която липсва произнасяне по искането за установяване на временна неработоспособност за периода от 05.07.2013 г. до постановяването на трайна нетрудоспособност. Междувременно, ЕР №0791/01.10.2014 г. е потвърдено с решение №4243/11.12.2014 г. от медицинската комисия при ТП на НОИ-Ловеч /л.47 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. С Разпореждане №********** от 18.12.2014 г. /л.л.42-43 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/ на З. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване от 20.05.2014 г., и е и отпусната социална пенсия за инвалидност. Същото разпореждане е обжалвано от З., като по обжалването е постановено процесното решение №8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч /л.л.33-35 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/. В същото решение подробно са изложени фактите относно експертизата на ТНР /същите, посочени по-горе/, като са изложени мотиви, че на основание чл. 98, ал. 8 от КСО, след влизане в сила на решението по чл.98, ал.7 от КСО пенсията се определя в действителен размер от датата на придобиване на правото. Посочено е, че в разпореждането са спазени изискванията на чл.73, ал.1 и чл.94, ал.1 от КСО. Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането. Инвалидизирането като правнорелевантен факт не възниква по силата на закона, а се установява с експертно решение, издадено по чл. 70 от Наредбата за медицинската експертиза от компетентния орган, който извършва експертизата и в него се установява дата на инвалидизиране, от която възниква право на инвалидна пенсия. В чл. 94, ал. 1 от КСО е регламентирано, че пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението е подадено в 6-месечния срок от тази дата. Действително нормата на чл. 94, ал. 3 от КСО въвежда изключение от общото правило, но същата се отнася единствено за случаите, при които е пропуснат 6-месечният срок от пораждане на правото. В този смисъл е разпоредбата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, съгласно която, когото датата на инвалидизиране е по-късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечния срок от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. На тези мотиви жалбата е отхвърлена от горестоящия административен орган.

С ЕР на НЕЛК №382/05.06.2015 г. /л.л.19-20 от настоящето дело/, постановено в изпълнение на Определение №491/20.04.2015 г. по адм.д. №137/2015 по описа на настоящия съд, ЕР №1424 на ТЕЛК е отменено в частта за експертиза на временната нетрудоспособност за минало време, за периода от 05.07.2013 г. до постановяването на трайна нетрудоспособност, като е върнато на ТЕЛК за произнасяне по същество. Това решение на НЕЛК не е обжалвано, а въз основа на същото ТЕЛК е постановил ЕР №2225/01.09.2015 г. /л.27 от настоящето дело/, като в това ЕР е направено заключение, че в медицинската документация липсва отразено състояние, налагащо временна неработоспособност за повече от 6 месеца непрекъснато или 12 месеца с прекъсвания през последните 3 години. Няма данни това решение да е обжалвано.

Така установените факти водят до следните правни изводи:

Съдът намира, че спорният административен акт е издаден от компетентния орган, доколкото е подписан от Директора на ТП на НОИ-Ловеч. Решението е издадено в предписаната от закона писмена форма, мотивирано е подробно, спазени са процесуалните правила при издаването му.

По отношение на спазването на материалния закон, съдът съобрази следното:

По делото няма спор относно фактите. Единственият спорен въпрос е относно датата, от която следва да се отпуснат пенсиите – 14.08.2013 г. /датата на подаване заявлението пред ТЕЛК/, както иска жалбоподателят, или 20.05.2014 – датата на инвалидизиране съгласно влязлото в сила в тази му част ЕР №0791/01.10.2014 г. на НЕЛК, която дата е посочена в разпореждането и решението.

Съгласно чл. 73, ал. 1 от КСО правото на пенсия за инвалидност се поражда от датата на инвалидизирането, а за слепите по рождение и за ослепелите преди постъпване на работа - от датата на заявлението по чл. 94. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 6-месечен срок от тази дата. Ако документите са подадени след изтичане на 6-месечния срок от придобиване на правото, пенсиите се отпускат от датата на подаването им. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 2 от КСО в относимата редакция (сега ал. 3), като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО.

Инвалидизирането като правнорелевантен факт се установява и удостоверява с ЕР от компетентния орган, който извършва експертизата по работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. С посоченото експертно решение се определя датата на инвалидизиране, а до този момент за освидетелстваното лице е обективно невъзможно да упражни правото си да поиска пенсия за инвалидност, както и социална пенсия за инвалидност. Според чл. 28, ал. 3 от Наредба за пенсиите и осигурителния стаж, когато е определен краен процент на трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане, правото и размерът на пенсията за инвалидност поради общо заболяване се определят от датата, от която е определен крайният процент на трайно намалената работоспособност/вид и степен на увреждане. В случая определеният краен процент на трайно намалената работоспособност в последните, експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК е с дата на инвалидизиране 20.05.2014 г., следователно от тази дата за З. възниква правото за пенсия, но след като експертното решение влезе в законна сила и придобие статута на стабилен административен акт. В този смисъл е Решение № 5685 от 19.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1049/2015 г.

Следва да се посочи, че ЕР №791/01.10.2014 г. на НЕЛК /л.л.27-31 от дело 74/2015 на АС-Ловеч/, с което е определена ТНР 72%, а датата на инвалидизиране е потвърдена и отново е 20.05.2014 г., както в ЕР №1424/20.05.2014 г. на ТЕЛК, не е обжалвано от З. в частта му относно датата на инвалидизиране. Видно от приобщената жалба срещу това решение, същото е обжалвано само доколкото в него няма произнасяне относно периоди на временна неработоспособност. По този въпрос са постановени, в изпълнение на съдебно определение, последващи ЕР на НЕЛК и ТЕЛК, като решението на ТЕЛК по същество няма данни да е влязло в сила, доколкото срокът за обжалването му изтича след датата на последното по делото съдебно заседание. Но доколкото оспорената част на ЕР №791/01.10.2014 г. не включва нито датата на инвалидизирание, нито определения процент ТНР, правилно органът е приел, че същото ЕР е влязло в сила, доколкото влязлата му в сила част е достатъчна за определяне правото на пенсии.

Твърденията на З., че датата на инвалидизиране е следвало да бъде денят, от който е приключила временната неработоспособност по болничните листове, съгласно чл.70, ал.2 от НМЕ, не може да бъде съобразено в настоящето производство. След като З. има това тълкуване на закона, е следвало да обжалва ЕР №791/01.10.2014 г. на НЕЛК в тази му част - относно датата на инвалидизиране. Като не го е направил, решението на НЕЛК и потвърденото с него /относно датата на инвалидизиране/ решение на ТЕЛК са станали стабилни административни актове, които обвързват както административния орган, така и съда.

Съдът отбелязва, че по първоначалното ЕР на ТЕЛК №2998 от 13.11.2013 г. е определена дата на инвалидизиране 13.11.2013 г., която е по-благоприятна за жалбоподателя. Това ЕР обаче е отменено изцяло /което означава и относно датата на инвалидизиране/, като това е пречка на З. да се отпусне пенсия от тази дата.

Процесният случай попада и в хипотезата на чл. 22а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /Раздел ІІІ - "Пенсии за инвалидност"/, съгласно която норма, когато датата на инвалидизиране е по - късна от датата на заявлението за освидетелстване от ТЕЛК /НЕЛК/ и заявлението за пенсиониране е подадено в териториалното поделение на НОИ в едномесечен срок от влизането в сила на експертното решение на ТЕЛК, пенсията за инвалидност се отпуска от датата на инвалидизирането. В разглеждания административноправен спор датата на инвалидизиране, съгласно №1424/20.05.2014 г. на ТЕЛК, потвърдено с ЕР №791/01.10.2014 г. на НЕЛК е 20.05.2014 г. и е по - късна от датата на заявлението за освидетелстване /14.08.2013 г./, като е изпълнено и другото изискване на чл. 22а от НПОС, а именно: заявлението за пенсиониране е подадено на 04.06.2014 г., т.е. още преди да е започнал да тече едномесечния срок от влизане в сила на Експертното решение.

Оспореният акт е съобразен с целта на закона – да се отпуска инвалидна пенсия от датата на инвалидизиране, но не и преди лицето да се е инвалидизирало.

Оспореният административен акт е правилен и законосъобразен, като издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно-производствените правила, материалния закон и съобразяване с целта на закона. Жалбата срещу него следва да бъде отхврълена.

При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника за присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Същото следва да се присъди в размер на 350 лева съгласно чл.8, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в действащата понастоящем редакция.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд на гр. Плевен

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на З.В.З. *** срещу решение № 8/17.03.2015 г. на Директора на ТП на НОИ – Ловеч.

ОСЪЖДА З.В.З. ***, ЕГН ********** да заплати на Националния осигурителен институт сумата 350 /триста и петдесет/ лева разноски по административно дело № 365 по описа на Административен съд Плевен за 2015г..

Решението подлежи на оспорване с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в срок от 14 дни от съобщаването.

СЪДИЯ: /п/