Р Е Ш Е Н И Е

№ 298 / 2 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юни, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 355 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 40 от 03.04.2015 г., постановено по НАХД № 20154440200015/2015г. Червенобрежкият районен съд е потвърдил Наказателно постановление №РДГ-1730/06.01.2015 г. на Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което на П.С.В. от гр. Червен бряг е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лв. на осн. чл. 84,ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча/ЗЛОД/, лишаване от право на ловуване за срок от 3 години на осн. чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД и отнемане в полза на държавата на осн. чл. 20,ал. 1 от ЗАНН и чл. 95,ал. 1 от ЗЛОД 1 бр. гладкоцевно ловно оръжие –успоредка ИЖ 58 16 калибър с № Г7700, за това, че на 26.10.2014 г. в 10,00 ч. в местността „Паметника” в землището на с. Сухаче, Община Червен бряг ловува по смисъла на чл. 43,ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, като се движи с извадено от калъф сглобено и заредено гладкоцевно ловно оръжие, без да притежава писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, в нарушение на чл. 57,ал. 1 от ЗЛОД във вр. с чл. 43,ал. 3,т. 1 и чл. 23,ал. 1 от същия закон.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от П.С.В., чрез адв. Ц.Ц. *** с доводи за неговата незаконосъобразно , неправилност и несправедливост. Счита, че в решението няма изложени мотиви за неговото постановяване, тъй като в същото изрично е отбелязано, че подадената срещу наказателното постановление жалба е основателна. В мотивите са изложени факти и обстоятелства, неотносими към дадения казус. Не е взето под внимание, че жалбоподателят е имал издадено разрешително за лов , и че същото важи за дата 26.10.2014 г. , тъй като ловни излети са всички почивни и празнични дни, съгласно чл. ЗЛОД, а посочената дата е в неделя. На следващо място твърди, че липсва словесно еднозначие между АУАН и НП , с което е нарушен чл. 57,ал. 1, т. 5 и чл. 42,т. 4 от ЗАНН. На последно място излага съображения за маловажност на случая. Моли да бъде отменено решението и наказателното постановление. По същество, чрез процесуалния си представител адв. Ц. поддържа жалбата на изложените в нея основания.

Ответникът не изразява становище.

Представителят на Окръжна прокуратура мотивира заключение за основателност на касационната жалба и моли да бъде уважена.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.

По същество е основателна.

За да потвърди наказателното постановление Районният съд е приел, че описаната в него фактическа обстановка е потвърдена по безспорен начин от писмените и гласните доказателства по делото, като е кредитирал показанията на свидетелите Г. и П. поради тяхната обективност и безпристрастност. Приел е за неоснователно възражението на привлеченото към отговорност лице, че притежава разрешително за лов на 26.10.2014 г. с мотив, че от документа не е ясно дали датата 26.10.2014 г. е включена в срока, за който е валидно разрешителното. Изложил е мотив, че независимо от този факт, от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят не е представил на проверяващите документ за извършване на лов. Отхвърлил е и оплакването за несъответствие между съдържанието на АУАН и НП по отношение на описанието на извършеното нарушение. На последно място, изложил е мотиви за липса на основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН.

Решението е неправилно.

На първо място , налице е съществено несъответствие в описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението между АУАН и Наказателното постановление. Тук не става въпрос дали нарушителят се движи през угарта, или не, върху който факт е съсредоточил своето внимание решаващият съд. Несъответствието се отнася до много по-съществени факти, които са елемент от фактическия състав на нарушението. Като нарушена норма е посочен чл. 57,ал. 1 във вр. с чл. 43,ал. 3, т. 1 от ЗЛОД. Според последния, ловуването е и престой или движение на лице извън населените места с извадено от калъф и сглобено оръжие, независимо дали е заредено или не. В АУАН, въз основа на който е издадено НП описанието включва: „ движение със сглобено ловно оръжие…” . Описанието в НП гласи: ”…ловува по смисъла на чл. 43,ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, като се движи с извадено от калъф, сглобено и заредено оръжие”. Т.е. в НП се съдържа описание на обстоятелствата, квалифициращи деянието като „ловуване” с всичките елементи от фактическия състав на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД- движение с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. В АУАН обаче деянието е описано само като движение със сглобено ловно оръжие. Контролният орган не е установил / или ако е установил- не е описал/ същественият елемент от деянието на лицето, който му придава характер на ловуване- оръжието да е извадено от калъфа. Чл. 43,ал. 3, т. 1 регламентира в условията на кумулативност наличието на тези два момента- оръжието да е извадено от калъфа и да е сглобено, и липсата на едно от обстоятелствата води до несъставомерност на деянието. Така, както е описано то в АУАН- движение със сглобено оръжие, не съставлява ловуване по смисъла на чл. 43,ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, тъй като не е констатирано, че оръжието е извадено от калъфа. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като факти, които не са констатирани с АУАН и които са съществени с оглед съставомерността на деянието като административно нарушение, са включени в обстоятелствената му част . Налице е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление поради съществено нарушение на процесуалните правила.

На следващо място, като друго основание , определящо незаконосъобразност на НП настоящият съд счита липсата на съставомерност на нарушението по чл. 84,ал. 1 , респ. чл. 57,ал. 1 от ЗЛОД по отношение на изискването ловуването да се извършва само с изрично писмено разрешение. Въпреки представеното с подадено възражение срещу АУАН пред административнонаказващия орган Разрешително за индивидуален лов № 029726 / л. 21 от делото на РС/, органът е наложил административното наказание, като е приел, че лицето не притежава такова. От своя страна Районният съд е обсъдил този документ и също не го е зачел като разрешително за лов на дата 26.10.2014 г., тъй като в него не е упоменато, че тази дата се включва в срока за ловуване. Приел е, че, независимо дали датата е включена или не в разрешения период, установено е безспорно, че нарушителят не е представил документ, позволяващ извършването на лов, респ. това е дало основание на съда да приеме, че нарушението е извършено.

Касационният съд не споделя този извод на решаващия. От приложеното разрешително, което е било представено след съставянето на АУАН, но преди издаването на НП следва извод, че при извършване на проверката касаторът е притежавал изискуемото по чл. 84,ал. 1 ЗЛОД разрешително за лов. От формулировката на срока в това разрешително: „ от 01.10. до 26.10.2015 г.” следва извод, че последната дата е включена в разрешения период. Най- малкото, налице е съмнение, че датата се включва в периода, което е намерило отражение и в извода на решаващия съд, че този факт не е решаващ за извода за извършване на нарушението, тъй като ловецът не е представил документ по време на проверката. Напротив, решаващ е, тъй като притежаването и носенето на разрешителното са два съществено различни факта, и за изначална липса на разрешително е предвидена административнонаказателна отговорност, докато за неносенето на разрешително такава не е предвидена /Чл. 84, ал. 3 предвижда санкциониране при ловуване без ловецът да носи ловен билет/, т.е. не е квалифицирано като нарушение ловуването без да се носи съответното разрешително. Коментираното по-горе съмнение за това дали отразената в разрешителното дата се включва, или не в разрешения период за ловуване има своето значение за квалифициране на деянието като нарушение, тъй като, за да бъде наложено административното наказание, нарушението трябва да бъде установено по несъмнен начин и да не почива на предположения.

При наличието на изложените съществени нарушения при издаване на наказателното постановление, които обосновават неговата незаконосъобразност, решението на Районния съд, с което го е потвърдил се явява валидно и допустимо, но незаконосъобразно поради несъобразяване с материалния закон и следва да бъде отменено, както да бъде отменено и наказателното постановление.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 40 от 03.04.2015 г., постановено по НАХД № 20154440200015/2015г. на Червенобрежкия районен съд и вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №РДГ-1730/06.01.2015 г. на Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.