Р E Ш Е Н И Е

№ 287

гр.Плевен, 2 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 354 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 20 от 16.03.2015 г., постановено по анд № 15/2015 г., Районен съд – Левски е отменил Наказателно постановление № РДГ-14/13.01.2015 г. на Директор РДГ-Ловеч, с което на Р.К.К. ***, ЕГН **********, на основание чл.84 ал.1 от ЗЛОД е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лв.; на основание чл.94 ал.1 от ЗЛОД – административно наказание лишаване от право на ловуване за срок от три години и на основание чл.95 ал.3 от ЗЛОД е постановено да заплати 1000 лева – равностойността на гладкоцевно ловно оръжие, с което е извършено нарушението, за това, че на 09.08.2014 г. в 07,30 часа в землището на с.Асеновци, община Левски ловува по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, като се движи пеша извън населеното място през стърнище, с извадено от калъф, сглобено и заредено гладкоцевно ловно оръжие – полуавтомат „Ата-Армс”, 12 калибър, с № 10/11532, собственост на К. К. В., с ЕГН ********** и адрес ***, без да притежава писмено разрешително за лов и без да е убил или уловил дивеч, в нарушение на чл.57 ал.1 от ЗЛОД, във връзка с чл.43 ал.3 т.1 и чл.23 ал.1 от същия закон.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Регионална дирекция по горите – Ловеч, представлявана от директора инж. П. П. Б., чрез юрисконсулт В. Г. Г., който счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Намира за неправилни изводите на съда. Твърди, че чл.57 ал.2 от ЗЛОД се отнася за случаите, в които е изпълнено условието за издаване на разрешително по чл.57 ал.1, но самия той фиксира срока, в който се издават разрешителните за индивидуален лов, а в конкретния случай разрешително за лов липсва. Относно мотивите на съда, че е налице типичен маловажен случай счита, че същите са необосновани, т.к. съгласно чл.22 от ЗЛОД всеки ловец преминава специализиран курс и се явява на теоретичен и практически изпит и в случая деецът ясно е съзнавал, че извършва административно нарушение по ЗЛОД. Според касатора съдът необосновано приема само по свидетелски показания, че подписът не е на свидетеля С. Н. М.. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се представлява и не ангажира становище по съществото на спора.

Ответникът по касационната жалба Р.К.К., в съдебното заседание не се явява и не се представлява и не ангажира сатновище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 09.08.2014 г. - денят на откриване на ловния сезон, жалбоподателят, заедно с баща си – свидетелят К. В. и брат си, които от дълго време били ловци, придружавани и от приятелката на брат му Г., посетили стърнището, находящо се до с.Асеновци, обл.Плевен. Разрешеният лов, съгласно издадените индивидуални разрешителни за лов на бащата и брата на К., бил за лов на пъдпъдък. Поради падналите големи количества валежи през летния сезон на годината, стърнището било обрасло с висока трева, напоена с вода. Ловците и придружаващите ги хора вървели във верига, на разстояние няколко метра един от друг, съгласно обичайната организация при лов на пъдпъдък, като най-вляво по посока на движението вървяла Г., след нея – брата на К., жалбоподателят и неговия баща. Докато се движели през стърнището, връзката на едната обувката на свидетеля В. се развързала, поради което последния помолил сина си Р.К. да задържи за момент ловното му оръжие от съображения последното да не се намокри, докато се привежда надолу, за да я завърже. К. поел оръжието, преметнал го през рамо и продължил да върви, разговаряйки с брат си. В същото време забелязали, че зад тях, на около няколкостотин метра разстояние приближава джип, движещ се по посоката им на движение. Автомобилът ги настигнал и спрял в близост до тях. От него излезли свидетелите – Л. О. и А. В. - двамата служители на ТП на ДГС-Плевен, на длъжност горски надзиратели, както и полицейския служител С. М. на длъжност разузнавач в РУП-Левски. Тримата свидетели веднага се отправили към жалбоподателя и му поискали необходимите документи - ловен билет, членска карта, разрешително за индивидуален лов и разрешително за носене на ловно оръжие. Жалбоподателят представил на контролните органи редовно заверен ловен билет и членска карта, но нямал писмено разрешително за индивидуален лов и разрешително за носене на оръжие. Проверяващите установили, че държаното от К. ловно оръжие е собственост на неговия баща – свидетелят К. В., но при извършената му документна проверка установили, че последният притежавал всички необходими разрешителни. Жалбоподателят обяснил при какви обстоятелства се е наложило да задържи за кратко ловното оръжие на баща си, а свидетелят В. обяснил, че синът му е млад ловец, отскоро е в ловната дружинка и всеки момент очаква да му бъде издадено разрешително за носене на ловно оръжие. Обяснил, че предния ден се е забавило издаването му в полицията, поради отсъствието на служителя от Служба „КОС” при РУ на МВР-Левски В. М.. По повод така дадените обяснения от бащата на жалбоподателя, свидетелят М. провел телефонен разговор със служителя по „КОС” при РУП-Левски В. М., при който се установило, че последният не може да дойде на мястото на нарушението, тъй като е в отпуск.

На същата дата и на мястото на проверката бил съставен констативен протокол №001227 от свидетеля Л. О., в който свидетелят отразил, че при извършена проверка в землището на с.Асеновци, общ.Левски, в житен блок – стърнище, е установил, че лицето  Р.К. ловува със сглобено и заредено ловно оръжие – полуавтомат „Ата-Армс” 12 калибър с №10/11532, с пет броя ловни патрони №11 в пълнителя, без да притежава разрешително за носене на ловно оръжие и писмено позволително за лов. Отразил, че жалбоподателят притежава ловен билет с №283269, както и че ловното оръжие, с което е извършвал лов, му е преотстъпено от лицето К. В., последният негов собственик, за което има издадено разрешително за носене на ловно оръжие с №199051, както и ловен билет с №271623.  Констативният протокол бил подписан от съставителя О., от участвалите в проверката лица – В. и М., и от присъствалите лица – К. и В.. Във връзка с направените в протокола констатации, съставителят разпоредил да се уведомят органите на МВР, Служба „КОС”-гр.Левски. На 06.01.2015 г. бил заведен в регистъра на РДГ-Ловеч акт за установяване на административно нарушение под №14. В него е отразено, че е съставен против жалбоподателя от компетентно длъжностно лице – свидетелят О., в 07:35 часа, на 09.08.2014 г., в с.Асеновци, обл.Плевен, за това, че на в 07:30 часа на същата дата, в землището на с.Асеновци, извършва лов като се движи пеш извън населено място, през стърнище, със сглобено и заредено ловно оръжие, с редовно заверен ловен билет, без да притежава писмено позволително за ловуване. Посочена е като виновно нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД. Отразено е обстоятелството, че са иззети 1 брой ловен билет с №283269 и 1 брой членска карта с №А/013181. Като свидетели при извършване и установяване на нарушението са посочени: А. В. и С. М.. Фигурират два подписа на позиции за свидетел №1 и за свидетел №2. Актът е подписан от нарушителя, без последният да е направил писмени възражения по направените в него констатации.

Въз основа на така съставения акт, административно-наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, на основание чл.84, ал.1 от ЗЛОД наложил на Р.К. административно наказание глоба в размер на 50 лева и на основание чл.94, ал.1 от ЗЛОД го лишил от право на ловуване за срок от три години, като постановил на основание чл.95, ал.3 от ЗЛОД да заплати 1000 лева, представляващи равностойността на гладкоцевно ловно оръжие, с което е извършено нарушението – полуавтомат „Ата-Армс”, 12 калибър, с №10/11532, собственост на К. К. В..

 При така установената фактическа обстановка, Районен съд гр.Левски направил извод, че административно-наказателното производство против жалбоподателя е опорочено още в неговата начална фаза – съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Порокът се изразява в това, че съставения акт против К. не е подписан от полицейския служител С. М., в качеството му на свидетел, присъствал при извършване и установяване на нарушението. В уверение на това обстоятелство са собствените му показания в смисъл, че на мястото на извършената проверка – 09.08.2014 г., е съставен единствено и само констативен протокол, че е присъствал лично при съставянето му, поради което собственоръчно го е подписал. При предявяване обаче на съставения АУАН, свидетелят М. е категоричен, че такъв не е съставен на датата и мястото на извършената проверка, а подписът, положения под №2 на позиция „Свидетел“, не е негов. Горните обстоятелства навели съда на извод, че друго лице, различно от вписания от актосъставителя като свидетел-очевидец на нарушението под номер №2, където фигурира името на полицейския служител М., е подписало акта вместо него, имитирайки подписа му. Съдът констатирал, че дори и с просто око е забележима разликата в двата подписа, положени в съставения констативен протокол на позиция „Участвали“ под №2 и на позиция „Свидетел“ под №2 в АУАН, макар и да си приличат. Това дало основание на съда да кредитира като добросъвестно дадени показанията на свидетеля М., че подписът в акта прилича на неговия, но категорично не е положен от него, както и че в случая не се касае за технически пропуск на един от действително присъствалите при установяване на нарушението свидетели да подпише акта, тъй като подпис в акта на тази позиция е наличен.

На следващо място Районен съд гр.Левски изложил мотиви, че в акта е посочена като виновно нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД, която е възпроизведена и в издаденото наказателно постановление. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът установил, че се касае за установена от контролните органи липса на издадено разрешително за индивидуален лов на мигриращ дивеч, какъвто дивеч е пъдпъдъкът, а не за групов лов. Според съда условията за издаването му се съдържат в разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЛОД, съгласно която разрешителното за индивидуален лов на мигриращ и водоплаващ дивеч, както и на фазан, яребица и кеклик на територията на ловностопанските райони на ловните сдружения се издава за срок един месец, като за фазан, яребица и кеклик е с фиксирани дати на излета, съгласно утвърден график. Съдът направил извод, че е налице  несъответствие между установеното от фактическа страна и дадената правна квалификация на вмененото деяние, което от своя страна има отново за резултат нарушаване правото на защита на наказаното лице до степен на невъзможност последното да разбере за какво точно административно нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност.

Съдът намерил за основателни и доводите на защитата, че се касае за типичен маловажен случай на нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Изложил мотиви, че административно-наказващият орган не е отчел всички смекчаващи вината и отговорността на К. обстоятелства, а именно-факта, че жалбоподателят е правоспособен ловец към датата на деянието, което безспорно предполага знание и възможност за боравене с оръжие, че е пълноправен член на БЛРС, че е в съвсем младата възраст и студент, че нарушението е извършено за първи път и няма данни да е наказван въобще по административен ред, че става въпрос за съвсем краткотрайно държане на сглобено ловно оръжие, както и предвид установените по делото причини, които са го наложили, които сочат на една сравнително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид. Направил извод, че административно–наказателната отговорност на жалбоподателя е неправилно ангажирана и поради нарушение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, поради което отменил оспореното наказателно постановление.

 Касационната инстанция намира постановеното от РС решение за правилно единствено по своя резултат, но не по изложените в него съображения. За да достигне до този извод, съдът съобрази следното:

Акт за установяване на административно нарушение №14/06.01.2015 год. е съставен от Л. О., като според отразеното в него свидетели на извършването или установяването на нарушението /съставянето на акта/ са лицата А. В. В. и С. Н. М.. В самия акт се съдържат подписи на актосъставителя и свидетелите под №1 и 2, като от показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел М. действително се установява, че положеният подпис срещу свидетел №2 не е негов. Последното обаче не е опорочава проведеното административнонаказателно производство и не съставлява отменително основание, както е приел РС. За извършената проверка , видно от материалите по делото, е бил съставен констативен протокол №001227 от свидетеля Л. О., в който свидетелят отразил, че при извършена проверка в землището на с.Асеновци, общ.Левски, в житен блок – стърнище, е установил, че лицето  Р.К. ловува със сглобено и заредено ловно оръжие – полуавтомат „Ата-Армс” 12 калибър с №10/11532, с пет броя ловни патрони №11 в пълнителя, без да притежава разрешително за носене на ловно оръжие и писмено позволително за лов. Отразил, че жалбоподателят притежава ловен билет с №283269, както и че ловното оръжие, с което е извършвал лов, му е преотстъпено от лицето К. В., последният негов собственик, за което има издадено разрешително за носене на ловно оръжие с №199051, както и ловен билет с №271623.  Констативният протокол бил подписан от съставителя О., от участвалите в проверката лица – В. и М., и от присъствалите лица – К. и В.. С оглед на отразените в констативния протокол констатации, последният се явява официален свидетелстващ документ, в който са отразени съставомерни признаци на състава на вмененото на К. нарушение, подписан е от длъжностно лице-негов съставител, от присъствалите свидетели на проверката и от посоченото като нарушител лице. В качеството си на официален свидетелстващ документ КП се ползва с материална доказателствена сила за отразените и стоящи извън него факти с правно значение и е годно, достатъчно и самостоятелно основание по смисъла на чл.40, ал.4 от ЗАНН за съставяне на акт за нарушение в отсъствие на свидетели. Т.е. наличието на КП е достатъчно за съставянето на акта, не е било необходимо вписването в него на свидетели, ерго-вписването на такива, които не са се подписали, не влече никакви правни последици, още по-малко е основание за отмяна на издаденото въз основа на акта НП.

Неправилен е извода на РС, свързан с неправилна правна квалификация на вмененото на К. *** е констатирал, че като виновно нарушена е посочена разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД и е приел, че всички събрани по делото доказателства сочат на извършване на индивидуален лов на мигриращ дивеч, какъвто е пъдпъдъкът, а не за групов лов, условията за издаването на който се съдържат в разпоредбата на чл.57, ал.2 от ЗЛОД. Съгласно чл.57, ал.1 от ЗЛОД, за провеждане на лов се издава писмено разрешително при условия и по ред, определени в правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по тарифа, одобрена от Министерския съвет. Тоест, разпоредбата на чл. 57, ал.1 от ЗЛОД указва реда за упражняване правото на лов - след издаване на писмено разрешително, при условия и по ред, определени в Правилника за прилагането на закона, след заплащане на такса за издаването му по Тарифа, одобрена от Министерския съвет. В тази разпоредба не е посочено , че е относима само досежно груповия лов, не и по отношение на индивидуалния . Разпоредбата посочва, че право да ловува има само лице, на което е издадено писмено разрешително при условията и реда посочени в тази разпоредба и ловуването без такова нарушава закона. Текстът на ал.2 конкретизира вече, че в случаите , в които се касае за индивидуален лов, в издаваното разрешително следва да се посочат конкретни дати, респ. посочва максималния възможен срок за ловуване. Следователно, именно разпоредбата на чл.57, ал.1 от ЗЛОД е тази, която предписва при ловуване, независимо дали то се осъществява като групово или индивидуално, съответното лице да се снабди с писмено разрешително, което е условие, за да може да се упражни това право. Защото съгласно императивната правна норма на чл. 23, ал.1 от закона правото на ловуване се упражнява от лица с членска карта, заверени билети за лов за съответната година и разрешително за лов. Разрешителното е задължителен документ за провеждане на лова съгласно чл. 57, ал.1 от закона, т.к. в него се вписват данните по чл. 58 от закона и служи за отчитане на отстреляния дивеч /вж. чл. 91, ал.1 от ППЗЛОД/. Подобна е и правната регламентация на чл. 80, ал.1 от ППЗЛОД, съгласно която ловуването във всички ловностопански райони се извършва с писмени разрешителни за лов.

Неправилна е и преценката на РС за маловажност на случая. Дефиницията за маловажността се извежда от чл. 93, т.9 от НК във вр. с чл. 37, ал.1 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове във вр. с препращането от чл. 11 от ЗАНН. РС е възприел като смекчаващо обстоятелство факта, че К. е студент, за което обстоятелство обаче по делото не са събрани доказателства, поради което изводът му в тази насока се явява необоснован. От друга страна фактът, че жалбоподателят е правоспособен ловец към датата на деянието, което предполага знание и възможност за боравене с оръжие не се явява извинителен, защото именно преминаването на съответното обучение за придобиване на такава правоспособност предполага познаване на нормативните актове, в т.ч. че същите изискват съответен разрешителен режим за упражняване на тази правнорегламентирана дейност. Останалите обстоятелства- фактът, че К. е пълноправен член на БЛРС, че е в съвсем младата възраст, че нарушението е извършено за първи път и няма данни да е наказван въобще по административен ред, че става въпрос за съвсем краткотрайно държане на сглобено ловно оръжие, са преценени от наказващия орган като смекчаващи вината обстоятелство при налагане на минимално предвиденото в закона наказание за извършеното нарушение. На дееца е наложено наказание глоба в размер на 50 лева-минимално предвиденото такова, при възможност за налагане на санкция в рамките до 400 лева. Нарушението е формално, поради което липсата на вреди /брой и вид на убит дивеч/ е ирелевантна за отговорността. Предвид естеството на ловната дейност, изискваща всеки лов да е организиран /от една страна заради отчетността на дивеча с цел запазване биологичното разнообразие в природата, а от друга за безопасността на хората, заради използването на огнестрелно ловно оръжие/ и характера на нарушението, същото не се явява с ниска степен на обществена опасност.

Налице е обаче съществено несъответствие в описанието на обстоятелствата, при които е извършено нарушението между АУАН и НП. Това несъответствие не е отчетено от РС-Левски. Несъответствието се отнася до елемент от фактическия състав на нарушението. Като нарушена норма е посочена разпоредбата на чл.57, ал.1 във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД. Според последния, ловуването е и престой или движение на лице извън населените места с извадено от калъф и сглобено оръжие, независимо дали е заредено или не. В АУАУН, въз основа на който е издадено НП описанието включва движение пеш извън населеното място със сглобено и заредено ловно оръжие, а описанието в НП гласи: „се движи пеша извън населено място …, с извадено от калъф, сглобено и заредено..оръжие…”.Т.е. в наказателното постановление се съдържа описание на обстоятелствата, квалифициращи деянието като „ловуване” с всички елементи на фактическия състав на чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД-движение с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие. Контролният орган, съставил АУАН, не е установил, или ако е установил, не е описал същественият елемент от деянието на лицето, който му придава характер на ловуване-оръжието да е извадено от калъф. Чл.43, ал.3, т.1 от ЗЛОД регламентира в условията на кумулативност наличието на тези два момента-оръжието да е извадено от калъфа и да е сглобено, и липсата на едно от обстоятелствата води до несъставомерност на деянието. Така, както е описано то в АУАН-движение единствено със сглобено оръжие (като в случая дали е заредено или не, не влияе върху съставомерността на деянието), не съставлява ловуване по смисъла на чл.43, ал.3, т.1, тъй като не е констатирано, че оръжието е извадено от калъфа и за този елемент няма повдигнато с АУАН административно обвинение. Наказателното постановление е издадено в нарушение на процесуалните правила, тъй като факти, които не са констатирани с АУАН и които са съществени с оглед съставомерността на деянието като административно нарушение, са включени в обстоятелствената му част. Налице е самостоятелно основание за отмяна на НП поради съществено нарушение на процесуалните правила, неотчетено от решаващия съдебен състав на РС. Като е достигнал обаче до извод за незаконосъобразност на атакуваното НП, РС Левски е постановил едно правилно по резултата си решение, което следва да се остави в сила по изложените коригиращи мотиви.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 20 от 16.03.2015 г., постановено по анд № 15/2015 г. на Районен съд – Левски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.

2.