Р Е Ш Е Н И Е

№ 315

гр. Плевен, 8 Юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 351/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция Русе /КЗП-РД/, чрез юрисконсулт Л., срещу Решение №279 от 24.03.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 411/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 2014-0028841 от 23.10.2014 г. на Директора на КЗП-РД, с което на ЕТ ”Бачо – И.Б.”***, представляван от И.И.Б. на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП, затова че при проверка на 16.04.2014 г. е установено, че търговецът не поддържа регистър за предявяване на рекламации в снек – бар “Да Бе Да” в гр.Плевен, на бул. “Георги Кочев” №65.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че неправилно районният съд е приел, че нарушението на чл.127, ал.2 от ЗЗП е маловажно. Съгласно чл.127, ал.4 от ЗЗП: “Приемането на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта, откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на рекламацията принадлежи изцяло на потребителя.”. В този смисъл регистър за рекламации следва да е наличен във всеки един момент на всяко едно от местата, където потребителят може да предяви рекламация, включително и в търговския обект – в случая снек – бар, и съответно този регистър следва да бъде предоставен на проверяващите лица. След като обектът е работел, в него е следвало да могат да се предявяват рекламации, които съгласно чл.127, ал.3 от ЗЗП да се вписват в нарочния за това регистър, като вписването трябва да стане в момента на предявяване на рекламацията. Регистър не е представен при проверката в обекта, от което може да се направи единствен извод, че не се поддържа в обекта. Представеният в хода на съдебното производство пред районен съд регистър не отменя факта на нарушението, като няма безспорни доказателства, че е бил наличен към датата и мястото на проверката. Нарушението по чл.127, ал.2 от ЗЗП е на формално извършване. Не са представени доказателства за по-ниска степен на обществена опасност на конкретното административно нарушение в сравнение с другите случаи на нарушение на същата правна норма. Наказващият орган е направил преценка на обществената опасност на деянието, санкцията е определена в минимален размер, като са отчетени всички обстоятелства при извършване на нарушението.

Моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът по касация – ЕТ ”Бачо – И.Б.”***, в писмен отговор на касационната жалба, чрез представляващия И.Б. и в о.с.з. чрез адв. М. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че към момента на проверката е бил наличен регистър за рекламации в заведението, но управителят не е могъл да прекъсне обслужването на клиентите, за да обърне повече внимание на проверяващите. Предоставил е всички документи, като е пропуснал да представи дневника за рекламациите. Дневникът, видно от самия му вид, не е съставен впоследствие и е бил наличен в обекта, като от 2006 г., когато е заведен, до 2014 г. не е имало случай на рекламация и управителят е забравил, че го има. Моли да се потвърди решението.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства, решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага да се остави в сила.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилна преценка на доказателствения материал по делото и в съответствие с приложимия материален закон.

Споделят се решаващите изводи на първоинстанционния съд, че едноличният търговец не е извършил нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП като не е поддържал регистър на рекламациите в проверявания обект – снек-бар „Да Бе Да” в гр. Плевен на бул.”Г. Кочев” № 65.

Според чл. 127 ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Съгласно ал.4 на същата разпоредба приемането на рекламации се извършва през цялото време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правилно съдът е тълкувал и приложил закона като е приел, че посоченият регистър може да се съхранява, както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца. По делото са събрани доказателства, че в хода на проверката в обекта – снек-бар, такъв регистър не е бил представен, но не е било указано да се представи на проверяващите впоследствие при документалната проверка, предхождаща съставянето на АУАН. Пред съда е представен регистър на предявените рекламации – в оригинал, започнат юли 2006г., който не е бил оспорен като доказателство по делото. Не се изисква и нарочна удостоверителна регистрация на поддържаните регистри за рекламации от търговците. Видно е, че адреса на управление на търговеца и адреса на обекта са различни и е допустимо на всеки от тях да се съхранява регистъра за рекламации. Затова правилно съдът е съобразил, че при наличието на алтернативно задължение такъв регистър да се съхранява в обекта, по адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца, където ще се приемат рекламации, след като към момента на проверката е разполагал с регистър за рекламациите, започнат 2006г., дори и да не го е съхранявал в проверявания обект, търговецът не е извършил соченото нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП. Такъв регистър е съществувал и следователно потребителите не са били лишени от гарантираната им по закон възможност да предявят рекламациите си. Изложените алтернативно съображения на районния съд за маловажен случай на нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН не се споделят от настоящия състав, но предвид изводите за липса на извършено нарушение, което обуславя отмяна на НП като незаконосъобразно, е безпредметно да се обсъждат.

Решението на районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №279 от 24.03.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 411/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.