РEШЕНИЕ
№ 334
гр.Плевен, 15.07.2015 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Плевен, пети състав, в открито съдебно заседание на девети юли две
хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:
Снежина Иванова
при
секретаря Д.Д., като разгледа докладваното от съдия Иванова адм.дело № 350 по
описа за 2014 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във
връзка с чл. 118 от КСО.
Делото е образувано по жалба от СД „ПАЛ-4 Б-М., Катронски,
Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и адрес на управление: с. Брест, ул.
„Стадиона” № 4 чрез представляващия С.П.М. срещу решение № Р-КПК-12/19.03.2014 година на директора на
ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена
жалбата им срещу разпореждане № 2/06.02.2014 година на длъжностно лице по чл.60, ал. 1 от КСО за приемане за трудова
на злополуката, станала с лицето И.Н.Д. на 21.10.2013 година.
В жалбата са наведени доводи, обосноваващи
незаконосъобразност на оспорения акт, по същество неправилно прилагане на
материалния закон, съществени процесуални нарушения и немотивираност. Твърди
се, че злополуката не е трудова, а решаващият орган неправилно е приел, че
увреждането на здравето на пострадалия е настъпило през време и във връзка с
извършваната работа. Сочи се, че И.Д. работил по трудов договор в дружеството
като извършвал товаро-разтоварна дейност и по съвместителство разкарвал
произведения хляб. Работното време на пострадалия е 4 часа и започва от 06,30
часа сутринта и приключва 10,30 часа, злополуката е възникнала преди започване на
работното време, като според протокола за разследване същата е станала на
21.10.2013г. около 05,45 часа в с. Брест на обект на ЕТ “Ц. Г.-Лора 83” .Твърди
се още, че работникът самоволно е започнал по-рано работа, като не е имал нарочна заповед за това. Въз основа
на последното се прави извод, че злополуката не е трудова, т.к. е станала извън
регламентираното работно време. Твърди се, че административният орган не е
събрал необходимите и относими за случая доказателства, а именно данни за
причината за започване работния ден по-рано и дали пострадалият не е бил
употребил алкохол. Излагат се подробни съображения за механизма на възникване
на инцидента, от което се прави извод за неизпълнение на задълженията на
пострадалия като водач на МПС, тъй като не може да е блъснат от задвижилия се
микробус, който е бил спрян е не имало водач в него. След анализ на повредите
по автомобила се излага и друга хипотеза, а именно, че е възможно злополуката
да е станала на друго място и пострадалият да се опитал да прикрие друго ПТП. Моли
за отмяна на решението на директора на ТП на НОИ.
В съдебно заседание оспорващият - СД „ПАЛ-4 Б-М., Катронски,
Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и адрес на управление: с. Брест, ул.
„Стадиона” № 4 редовно призован, не
се явява, не се представлява. В с. з на 04.06.2015 година адв. А. с пълномощно
по делото, поддържа жалбата, прави искане за отмяна на решението и присъждане
на разноски. Посочва че, по делото са събрани
доказателства, които навеждат за изключително противоречива
фактическа обстановка въз основа, на която не може да се направи категоричен
извод, че на 21.10.2013 г. е възникнала трудова злополука с И.Н.Д.. В
подкрепа на твърденията си посочва обясненията на пострадалия –Д.,
заинтересована страна в настоящото производство, дадени в три съдебни заседания
и трите пъти същият твърди различни
противоречиви и изключващи се
факти, а именно твърди, че е тръгнал да отваря вратата на гаража, като ако съдът приеме това
твърдение, то отваряйки вратата същият
е с гръб към автомобила и в момента на злополуката, следва той да бъде ударен в задната част на
тялото, а е безспорно установено по
делото, че е ударен в предната част. Адвокат А. посочва, че с оглед нанесените
рани на Д., то той е бил с лице към
автомобила, в момента на удара, ако е имало такъв. Намира, че безспорно е
установено, че автомобилът е заварен от органите
на полицията на 1,5 м. от гаражната
врата, в с.з пострадалият твърди, че
първият човек, който е излязъл е била свидетелката Й. Г., като при даване на
обяснения по чл. 176 от ГПК относно обстоятелството, кой е преместил буса,
казва че това е бил съпругът на Й. Г., а същата в показанията си твърди, че
когато е излязла е заварила буса на 1,5 м. от гаражната врата. Той е бил
преместен с работещ двигател, като това
не се подкрепя от заключенията на
двамата експерти, които посочват, че в момента, в който автомобилът би следвало
да е стигнал гаражната врата,
двигателят е угаснал, т. е. ако
автомобилът е бил в покой на 1,5 м. от
гаражната врата, както твърди Й. Г., то той е бил преместен преди тази
свидетелка да излезе. Твърди се, че не е възможно бусът да е преместен от съпруга на свидетелката,
тъй като свидетелката казва, че когато е излязла, съпругът й се е приготвял вътре, в къщата. Излагат се
доводи в противоречията на обясненията на И.Д. , който в с.з. на 04.06.2015 г.
посочва, че бил разбрал, че момче е преместило буса, като се обръща внимание на
съда на заключението на вещото лице П., който посочва, че автомобилът е бил
преместен назад от колоната на гаражната
врата от човек, който познава автомобила, т.е. как се пали и гаси с
отверката. Намира, че не е възможно при
удар на вратата, когато шофьорът е
излязъл, кабелите да се долепят и да се запали автомобила и да се задвижи
същият и да нарани Д.. Намира, че не е
налице трудова злополука и се инсценира от пострадалия, с оглед установяване на
такава, за да се ползва същият от
правата при признаване на такава по Кодекса. Моли отмяна на решението и
присъждане на разноски.
Ответникът - директорът на ТП на НОИ -Плевен, редовно призован, не се явява, представлява
се от ст. юрк. Т., която намира жалбата за неоснователна и поддържа изложеното
в с.з на 04.06.2015 г , -намира, че съгласно чл. 55, ал. 1 от КСО, трудова злополука е всяко внезапно увреждане на
здравето станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е
причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или
смърт. Посочва, че не е спорно в конкретния случай, че се касае се за увреждане на здравето на И.Д., като приема, че това увреждане на здравето е станало при извършване на работа, като намира неоснователни доводите
на оспорващия, че липсва нарочен акт за започване на работа преди уговореното
работно време – 6,30 часа. Посочва, че
не е установено умишлено увреждане на здравето, за да се приеме, че не е налице
трудова злополука. Намира, че изясняване на обстоятелството около техническото
състояние на автомобила са неотносими към предмета на спора, като и от двете експертизи се установява, че към датата на инцидента,
автомобилът не е бил изправен. Моли да бъде потвърдено решение № Р-КПК-12/19.03.2014 г. на директора на ТП
на НОИ-Плевен като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени разноски в
размер на минимално юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно
чл. 8 от Наредба № 1 за минималния размер на адвокатските
възнаграждения.
Заинтересованата страна – И.Н.Д., редовно призован не се
явява , представлява се от адв. Е., който поддържа становището на ответника и заявеното в с.з на 04.06.2015 г. - намира,
че е налице трудова злополука, като счита, че
е възможно бусът да се задвижи до метър и половина в зависимост от
импулса, който получава стартера към маховика, без да има запалване на
бензиновата смес, тъй като когато е на скорост, искрата може да задвижи
маховика и да се предвижи автомобила, както е посочено в експертизата на вещото
лице И.. Намира, че представената заповед от декември 2012 г. е изготвена за целите на административното
производство. Моли да бъде потвърдено решението и да бъдат присъдени разноски.
Административен съд - Плевен, пети състав, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост съгласно разпоредбата на чл. 168 от АПК, приема за установено от фактическа страна следното:
С оглед трудов договор № 1/03.07.2012г. И.Н.Д. е
назначен на длъжност „ работник товаро-разтоварна дейност” в СД “ПАЛ-4Б-М.,
Катронски, Стефков и сие” на 4-ри часов работен ден.
С вх. № 2/23.01.2014г. е ТП на НОИ е заведена
декларация за трудова злополука от пострадалия И.Н.Д. ***. Посочено е, че
същата е станала на 21.10.2013г. в с. Брест до магазин стопанисван от ЕТ “Ц. Г.-Лора
83” и представлява автомобилно произшествие по време на работа. Отбелязано е,
че уврежданията са счупвания и изкълчвания на ръка и крак.
По повод декларацията със заповед № 1/28.01.2014г. на
директора на ТП на НОИ-Плевен е назначена комисия за разследване на
злополуката, като в протокол № 1//05.02.2014г. на л. 37 по делото е отразено, че Д. работи от
2012 година в дружеството на длъжност „работник товаро-разтоварна дейност”, проведен
е начален инструктаж през 2012 г. и периодичен инструктаж на 03.10.2013 година.Установено
е, че на 21.10.2013г. Д. изпълнявал задълженията си, като по разпореждане на
управителя на дружеството управлявал микробус “Мерцедес” и около 05,45 часа на
същия ден, на обект, стопанисван от ЕТ “Ц. Г.-Лора 83”, И.Д. претърпял инцидент.
Според пострадалия при придвижване към гаражната врата, където следвало да
остави хляба, бил блъснат от задвижилия се микробус, а според обясненията на
управителя на дружеството, пострадалият се обадил и съобщил, че при слизане от
микробуса паднал и си счупил крака. От сведенията на Й. Г. се установява, че
микробусът се намирал на 1,5 м от гаражната врата, Д. бил на земята, между
стената и лявата страна на автомобила. От епикризата от клиниката по ортопедия
и травматология при УМБАЛ “Д-р Г. Сарански” ЕАД – Плевен се установява, че Д. е
с диагноза “Генерализирана травма на тялото. Открито счупване на ляв крак.
Счупване-изкълчване в областта на гривената става на лява ръка”. След анализ на
относимите обстоятелства, комисията посочва, че С.М., като управител на СД
“ПАЛ-4Б-М., Катронски, Стефков и сие” е допуснал нарушение на чл. 118, ал. 1 от
КТ и чл. 16, ал. 1, т. 6 и чл. 52 от ЗБУТ, като са издадени били и задължителни
предписания в 20 точки. Протокол № 1//05.02.2014г. е предявен и подписан от М.
на 06.02.2014г..
В изпълнение на
задълженията на работодателя и според изискването на чл. 23, ал. 1 от ЗБУТ е съставен
протокол от 06.02.2014г. (вх. № ТЗ-2/14.02.2014г. при ТП на НОИ л. 31 по делото),
в който се разглеждат обстоятелствата относно злополуката и се предлага на работодателя да декларира злополуката, като
трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
На 06.02.2014г. е постановено разпореждане №
2/06.02.2014г. на длъжностно лице при ТП на НОИ Плевен, с което е прието, че
злополуката, декларирана от Д. на 23.01.2014 г., е трудова и е настъпила на 21.10.2013г. с мотиви, като внезапно увреждане
на здравето през време и във връзка с извършваната работа, като е посочена и
настъпилото увреждане на здравето.
Разпореждането е съобщено на дружеството на 16.02.2014
година и с вх. №ТЗ-2/24.02.2014г. от дружеството, чрез представляващия, е
подадена жалба пред Директора на ТП на НОИ-Плевен, с искане да бъде отменено разпореждане
№ 2/06.02.2014г. и да бъде прието, че злополуката не е трудова.
С оспореното в настоящото производство решение №
Р-КПК-12/19.03.2014 година и.д директорът на ТП на НОИ –Плевен е отхвърлил
жалбата и е потвърдил разпореждане № 2/06.02.2014г. като е приел, че е
установено внезапно увреждане на здравето на И.Д. на 21.10.2013 г. в 5.45 часа
в с. Брест, ул Батак № 13, обект на ЕТ „Ц. Г. –Лора 85” при извършване на
доставка на хляб с лекотоварен автомобил микробус марка „Мерцедес”, модел „Other”. Прието е, че Д. е извършвал задълженията си по
длъжностна характеристика и по изрично разпореждане на работодателя и
злополуката е, станала по време и във връзка с извършваната работа, като се
приема, че с оглед липсата на изрично регламентирано работно време за Д., то се
приема, че в 5.45 часа е време, през което лицето извършва работата си.
Обсъдени са възраженията на работодателя и е прието, че не са представени
доказателства за съпричиняване на злополуката и не е налице умишлено увреждане
на здравето от работника.
По делото в с.з на 03.07.2014 г пострадалият Д.,
заинтересована страна в настоящото производство, е дал обяснения по реда на
чл.176 от ГПК вр. чл.144 от АПК, като посочва, че на 21.10.2013 година около
5,30 часа слиза в с. Брест, оставя автомобила на втора скорост, пада бутона за
палене на автомобила, пуска вратата и пред него , между автомобила и гаражната
врата, където ще остави хляба, автомобилът се запалва, тръгва и го притиска и
настъпва злополуката. Посочва, че автомобилът се пали с контактен ключ, който
се върти отдолу, тъй като е разглобен, като се дава с отвертка контакт отдолу,
обръща бутона на обратно, дава на късо и пали, като бутонът е паднал на първия
обект .Посочва, че е спрял автомобила и е бил сам. В същото с.з е разпитана Й.
Г., която посочва, че на 21.10.2013
година е чула силен шум и викове и като излиза
вижда Д., който се намира на около
метър от гаражната врата и чува шум от буса. Посочва, че доставката на хляб е
обикновено към 6 часа всяка сутрин. Свидетелските показания съдът кредитира
като обективни, непротиворечиви и отразяващи и посоченото в декларацията на л.
27 по делото, като приема, че доставката на хляб се извършва около 6 часа всяка
сутрин.
Свидетелката В. Ф., работеща във фурната, в която се произвежда хляба,
разнасян по обектите от Д., посочва, че около 5,30 часа идва шофьорът – в
случая Д., който товари хляба и го разнася до обектите, като по това време
обикновено се извършва товаренето на хляба. Съдът кредитира показанията на
свидетелката като незаинтересовани, непротиворечиви и прима, че Д. започва
изпълнението на задълженията си към 5,30
часа.
По делото бе допусната съдебно-автотехническа експретиза,
изготвена от вещото лице маг. инж И., при която вещото лице е извършило оглед
на автомобил „Мерцедес 308 д”, рег. № ЕН 7881 АМ и мястото на произшествието. Вещото
лице констатира, че мястото на произшествието представлява циментирана правоъгълна
площадка, с възходящ наклон със стойност 1,2 градуса, като дръжката на входната
врата на гаражната клетка отстои от пътната настилка на 91-103 см.От фотоалбума
на произшествието на процесния автомобил
над емблемата има пластична деформация с посока на ударен импулс –отпред-назад
за автомобила и нейното отстояние до настилката съответства на височината на
бравата на гаражната врата. В експертизата се посочва, че с оглед техническото
състояние на автомобила – повреден контактен ключ и затваряне на електрическата
верига между акумулаторната батерия и електромотора чрез отвертка и два висящи
кабела и при слизане от автомобила и затваряне на вратата, то от ударната сила
е технически възможно двата кабела да са се докоснали и ел. верига да се е
затворила, като при затваряне на веригата от акумулаторната батерия към
стартера(електромотора), бендексът (зъбното колело на стартера) е завъртяло
венеца, монтиран на маховика и автомобилът се е предвижил напред, тъй като е
оставен на втора предавка. Установено е, че възходящият наклон не възпрепятства
транслационното движение. Посочва се с оглед деформацията върху челната част на
автомобила, че същата е от съприкосновение с друг твърд предмет, а не с тяло на
човек.
В с. з на 02.10.2014 г. Д. дава обяснения във връзка с
констатациите на автотехническата експертиза посочва, че при слизане и затваряне
на вратата автомобилът сам се запалва и го притиска към гаражната врата и му
нанася травмите, като момчето, което стоварва хляба е изгасило автомобила .
Посочва, че е оставил автомобила на втора скорост и при удара е бил с лице към
двигателя, с гръб към гаражната врата и крепи буса да не се предвижва напред.
Поради оспорване на експертизата от оспорващия съдът
допусна изготвяна на допълнителна експертиза и вещото лице инж. В П., който е
присъствал при огледа на автомобил след произшествието, установи при оглед на автомобила, че има
вграден вакумен клапан към горивнонагнетателната помпа, чрез който се изключва
работата на двигателя, но в процесния автомобил контактният ключ е неизправен .В
случая при процесния автомоби електрическата верига и вакумният клапан се
включват с отверка от пакета на арматурното табло, като за стартера от пакета
са извадени две кабелчета, които висят свободно и при допирането им на краищата без изолация, стартерът се
включва, двигателят се пуска в ход, като при пускане на кабелчетата свободно да
висят, стартерът прекъсва действието си. Вещото лице посочва, че в случая при
оставен автомобил на втора предавка и при слизане от автомобила и затваряне на
вратата, свободно висящите кабелчета са се допрели и стартерът се е включил,
завъртял е маховика и двигателят е заработил, като автомобилът е тръгнал напред
на втора предавка с бавен ход и е блъснал водача. Съдът кредитира заключението
на вещото лице като обективно относно механизма на запалване на автомобила и
приема, че липсва съпричиняване на произшествието от водача, тъй като товарният
автомобил е бил неизправен, обстоятелство, което се потвърждава и от двете вещи
лица. Представеното на л. 178 удостоверение за техническа изправност на ППС за
автомобила съдът кредитира с оглед обстоятелството, че към 01.07.2013 г, когато
е извършен прегледът, са констатирани неизправности – спирачният механизъм не
се връща правилно в началното си положение и дефектен светлинен източник,
като неоснователен е доводът на пълномощника на оспорващия, че автомобилът е
бил изправен към 21.10.2013 година именно с оглед горепосоченото удостоверение,
тъй като и двете вещи лица посочват
техническите му неизправности, които са настъпили след техническия преглед. Съдът
намира, че соченото в експертизата на инж. П., че автомобилът е преместен от
друго лице, което познава механизма на запалване след произшествието, не се
доказват и съдът намира за неотносимо
към предмета на спора и настъпването на злополуката, за която не е от значение,
дали автомобилът е преместен след настъпването й. Противоречията в обясненията
на Д., който заявява, че е бил сам, после посочва, че е местен бусът от
момчето, което разкарва хляба съдът намира, че са преодоляни с обясненията му
от 04.06.2015 година,когато заявява, че е бил сам и са му казали, че бусът е
местен. Липсата на друго лице се потвърждава и от показанията на св. Г., която посочва, че Д. е бил сам.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата, предмет на това
производство, е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна
страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен орган по
см. на чл. 117, ал. 3 от КСО – и.д директорът
на РУСО –Плевен съгласно заповед № 84/28.02.2014
г. на управителя на НОИ на л. 160 по делото, в установената форма, при спазване
на административно-производствените правила – по подадена декларация за трудова
злополука на 23.01.2014 гл от пострадалия Д.
на 28.01.2014 е издадена заповед
от директора на ТП на НОИ –Плевен, с която е определена комисия, която да
разследва злополуката. Комисията в срок е изготвила протокол за резултатите от извършеното
разследване на злополуката л. 37 по делото и е издадено разпореждане на 06.02.2014 година, с което е прието, че
злополуката е трудова и настъпила през време и във връзка с извършваната
работа.
Съдът намира, че административният орган е съобразил
материално-правните разпоредби. В случая, не се спори, че Д. работи по трудов договор от 03.07.2012
година като работник-товаро-разтоварна
дейност във фурна с. Брест, Община Гулянци на 4-ри часов работен ден. Основният
спор е, налице ли е функционална връзка между условията на труд и причиненото
увреждане, т.е. увреждането да е станало по време на работа, във връзка или по
повод извършваната работа. Определение на понятието трудова злополука дава
разпоредбата на чл. 55, ал.1
от КСО, според която това е всяко внезапно увреждане на здравето,
станало по време на работа и във връзка или по повод на извършваната работа,
както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, което е
причинило неработоспособност или смърт. За да се приеме, че злополуката е
трудова, трябва да са налице всички посочени в закона съществени конститутивни
признаци на това понятие, които са: 1.увреждане на здравето, което се състои в
накърняване на телесната цялост или функциите на човешкия организъм, което
следва да е настъпило внезапно; 2.наличието на функционална връзка с
извършваната работа; 3.резултатът от увреждането да води до неработоспособност
или смърт, и 4. наличието на причинна връзка между внезапното увреждане и
настъпилия неблагоприятен резултат. Съдът
намира, че в конкретния случай са изпълнени всички предпоставки, посочени
по-горе, включително е налице и функционална връзка на увреждането с
извършваната работа. Тази връзка се изразява в следните факти, които произлизат
от една обща функция - извършваната в интерес на предприятието работа:
увреждането е настъпило в при обичайното изпълнение на трудовите функции - товарно-разтоворани дейности т. 1 от
длъжностна характеристика (л. 51 по делото) и т. 5 от същата – изпълнява и
други конкретно възложени задачи, поставени от управителя, а управителят не
оспорва, че Д. превозва хляб от фурната до различни обекти, но посочва, че
работното му време е от 6,30 часа и по времето на злополуката, същият е
започнал самоволно работа преди установеното работно време. В случая в трудовия договор не е посочено
начало и край на работното време. Работно време за работниците на дружеството е
регламентирано в Правилник на за вътрешния ред, раздел ІІІ „Работно време,
почивки и отпуски” в чл. 14, ал. 1 -
работният ден започва от 22 часа и приключва в 02 часа (л. 57 по делото). В
случая обаче е издадена заповед № 7 от 15.12.2012 година от управителя на
дружеството като в.т 4 е посочено, че в 6,30 сутринта шофьора пристига във
фурната, да натовари хляба, да се обади на управителя и да тръгне по обектите.
Този частен документ съдът кредитира относно обстоятелството, че е издаден от
соченото в него лице, но не са ангажирани доказателства , че заповедта е
връчена на пострадалия, и същата се отнася до шофьора, а в случая пострадалото
лице не работи на „длъжност” шофьор” ,
на друга длъжност, но с оглед заявеното от управителя в жалба срещу
разпореждане № 2 от 06.02.2014 г – (л.18 по делото), че по съвместителство на Д.
е вменено и задължение да разкарва произведения хляб до обектите –съдът намира,
че именно Д. извършва товареното и разтоварването на хляба по обектите и с
оглед липсата на установено работно време, с оглед свидетелските показания на
свидетелката Г. от 03.07.2014 г , че Д. всеки ден кара хляб
по едно и също време около 6 часа и показанията на св. Ф., работеща във фурната за хляб, относно заявеното, че
шофьорът идва към 5,30 часа, като на 21.10.2013 година това е Д. и тогава се
товари хлябът, съдът намира, че Д. не започва работа в 6,30 часа, както е
посочено в невръчената му заповед от 15.12.2012 година, а по-рано в 5,30 часа
и с оглед часа на настъпване на
злополуката5,45 часа, то това е през време и във връзка с извършваната работа –
доставка на хляб, произвеждан от оспорващия.
Неоснователни са доводите на оспорващия, изложени и
пред административния орган, че лицето вероятно е започнало работа по-рано, тъй
като е искало да прикрие употребата на алкохол. Хипотезата, която по КСО
изключва възможността настъпилата злополука с осигурено лице да е трудова, е
визирана в разпоредбата на чл. 55, ал.3 от КСО, според която не е налице трудова
злополука, когато пострадалият умишлено е увредил здравето си. В случая не са
ангажирани доказателства да е налице такова умишлено увреждане на здравето, а
предполагаемата употреба на алкохол също не е доказана.
Изложените доводи от оспорващия, че не може да бъде
причинена злополуката по така описания начин съдът намира за неоснователни, тъй
като от назначените експертизи се установи, с оглед техническото състояние на
автомобила, че е възможно запалването му и притискане на Д.. Неоснователен е и
доводът, че пострадалият не е спазил безопасните условия на труд и по този
начин е съпричинил злополуката. Обстоятелството, дали са били спазени
нормативно и ненормативно установените безопасни и здравословни условия на
труд, е ирелевантно за определяне на злополуката като трудова, ако тя е
възникнала при възложената работа, респ. при работата, извършена в интерес на
предприятието – в случая съдът намира, че е налице извършване на разнос на хляб
именно в интерес на работодателя-оспорващ. Това обстоятелство е релевантно в
отношенията, регулирани от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд, както и за отговорността
на работодателя или възложителя на работата. Трудовата злополука като внезапно
увреждане на здравето, е следствие, а извършваната работа е причината за това
следствие, т. е. внезапното увреждане на здравето и извършваната работа са в
причинна връзка по смисъла на Наредбата за
медицинската експертиза (арг. от чл. 61, ал.
1, т. 6, чл. 66,
чл. 72,
чл. 73, ал. 1).
С оглед горепосоченото съдът намира, че решението е
законосъобразно и оспорването следва да бъде отхвърлено.
С оглед изхода на делото, искането на пълномощника на
ответника и на пълномощника на заинтересованата страна и на основание чл.143 ,
ал. 3 вр. ал. 4 от АПК, оспорващият СД „ПАЛ-4 Б-М., Катронски, Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и
адрес на управление: с. Брест, ул. „Стадиона” № 4 следва да заплати на
ТП на НОИ –Плевен, гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 разноски в размер на
350 лева – юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 8 от Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на заинтересованата страна
И.Н.Д.,*** № 10 разноски в
размер на 600 лева – договорено и изплатено в брой съгласно договор за правна
защита и съдействие на л. 103 по делото възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2,
предл. последно от АПК, Административен съд –
Плевен, пети състав,
РЕШИ:
Отхвърля жалба на СД „ПАЛ-4 Б-М., Катронски,
Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и адрес на управление: с. Брест, ул.
„Стадиона” № 4 чрез представляващия С.П.М. срещу решение № Р-КПК-12/19.03.2014 година на директора на
ТП на НОИ - Плевен, с което е отхвърлена
жалбата им срещу разпореждане № 2/06.02.2014 година на длъжностно лице по чл.60, ал. 1 от КСО за приемане за трудова
на злополуката, станала с лицето И.Н.Д. на 21.10.2013 година.
Осъжда СД „ПАЛ-4
Б-М., Катронски, Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и адрес на
управление: с. Брест, ул. „Стадиона” № 4 да заплати на ТП на НОИ –Плевен,
гр. Плевен, пл. „Иван Миндиликов” № 8 разноски в размер на 350 лева.
Осъжда СД „ПАЛ-4
Б-М., Катронски, Стефков и с-ие”, ЕИК 114058826, седалище и адрес на
управление: с. Брест, ул. „Стадиона” № 4 да заплати на И.Н.Д.,*** № 10 разноски в размер на 600 лева.
Решението да се
съобщи на страните.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от деня на съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: