Р E Ш Е Н И Е
№ 286
гр.Плевен, 2 Юли 2015 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
юни две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия
Данева
Членове: Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при секретаря Г.К. и с участието на прокурора Иван Шарков, като
разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно
дело № 350 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение
№ 308 от 03.04.2015
г., постановено по нахд № 361/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил
Наказателно постановление № 2014-0028673 от 05.09.2014 г. на Директора на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен
със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към „Комисия за защита на
потребителите”, с което на „Мобилтел” ЕАД гр.София, ЕИК 131468980,
представлявано от управителите Х. П. и М. З., на основание чл.27, чл.28, чл.53 и чл.83 от
ЗАНН и чл.233 ал.2 от Закона за защита на потребителите, са наложени две имуществени
санкции в размер на 500 лева всяка, за нарушение на чл.127 ал.1, във връзка с
ал.4 от Закона за защита на потребителите и на чл.113 ал.2 от Закона за защита
на потребителите.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „Мобилтел” ЕАД, ЕИК
131468980, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от Изпълнителните директори, чрез младши юрисконсулт М. Й., според която в решението е налице
неправилно прилагане на закона и погрешно подвеждане на фактите и
доказателствата по преписката според разпоредбите на закона. Намира, че
първоинстанционният съд неправилно е отсъдил, че не са извършени нарушения на
императивните разпоредби на ЗАНН за издаване на НП. Твърди, че наказващият
орган, а впоследствие и първоинстанционният съд, не са проверили важни
обстоятелства като това, че в АУАН, въз основа на който е издадено НП, както и
в самото НП описаната фактическа обстановка не отговаря на действителната
фактическа обстановка във връзка с предявената рекламация. Навежда доводи, че в
НП са представени несъществуващи и погрешно възприети обстоятелства, при които
са извършени твърдяните нарушения, а описанието на нарушенията е изложено
непълно, неточно и необосновано, като са направени констатации за осъществени
от Мобилтел деяния при липса на доказателства, които да потвърждават
представената в НП фактическа обстановка. Описва фактическа обстановка, различна
от посочената в НП. Твърди, че рекламация за процесния таблет не е предявявана
пред дружеството, поради което не е възможно нито да бъде определен началния
момент, от който започва да тече срока по чл.113 ал.2 от ЗЗП, нито
удовлетворяването на непредявена рекламация да се вмени в задължение на
дружеството въобще. Сочи, че в действителност потребителката е посетила на
18.12.2013 г. магазин на Мобилтел с желание да предяви рекламация, но след като
е била информирана за процедурата по приемане на рекламация и необходимостта от
регистриране на сервизна поръчка, сама е решила да изпрати устройството до
сервиз поради ограниченото време, с което е разполагала. Твърди, че двете
нарушения – по чл.127 ал.1 и чл.113 ал.2 от ЗЗП, за които е ангажирана
отговорността на Мобилтел, са взаимно противоречиви и изключващи се, т.к. не е
възможно Мобилтел едновременно да не е приел предявената рекламация и да не е
изпълнил задължението си да удовлетвори предявената и приета рекламация, като
приведе стоката в съответствие с договора за продажба в 30-дневен срок. Счита,
че при постановяване на обжалваното решение са приложени неправилно както
процесуалния, така и материалния закон, поради което моли същото да бъде
отменено.
В съдебно заседание касаторът не се представлява и не
ангажира становище по съществото на спора .
Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция
– Русе към Комисия за защита на потребителите, в съдебно заседаниене се
представлява. Депозирано е писмено становище с вх.№1885/11.06.2015 год. , в
което се излагат подробни съображения за неоснователност на подадената
касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение съдът е приел за установено, че атакуваното
наказателно постановление № 2014-0028673 от 05.09.2014 г. на Директор на
Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен,
със седалище Русе към ГД “Контрол на пазара” към Комисията за защита на
потребителите е издадено въз основа на
Акт К № 0028673 от 07.03.2014 г., от който е видно, че: 1. При направена
проверка на 30.01.2014 г. в магазин „М-тел” в град Плевен, находящ се на ул”Данаил
Попов”№15, във връзка с постъпила в КЗП
в град Плевен жалба, вх. №
Р-03-154/30.01.2014 г. от потребител относно закупен на 12.06.2013 г. от
търговеца таблет “Lenovo”, за който е предявена рекламация на 18.12.2013 г. в
обекта, Търговецът не е приел рекламацията и таблета и е насочил потребителя
към куриерска фирма, която обслужва безплатно пратките на продукти “Lenovo”. На
27.12.2013 г. потребителят се е обадил на посочения телефон и куриерът е взел
пратката. На 18.12.2013 г. търговецът не е приел рекламацията на потребителя,
която е предявена своевременно в търговския обект, където е закупена стоката.
Описано е, че с деянието е нарушен чл. 127, ал. 1, във вр. с ал. 4 от Закона за
защита на потребителите; 2. На 23.01.2014 г. и на 27.01.2014 г. потребителят
позвънил на посочения телефон за информация дали е ремонтирано устройството и
кога ще бъде върнато, но не е получила ясен отговор. На 29.01.2014 г.
потребителят посетил магазин М-тел в град Плевен, на ул „Данаил Попов” №15, с
искане за оказване на съдействие за получаване на информация за таблета.
Търговецът е позвънил за информация и също не е получил ясен и конкретен
отговор. При извършване на проверката в обекта на 30.01.2014 г., таблетът не е
ремонтиран, нито заменен и няма информация за стоката. На 18.02.2014 г. при
проверката по документи, за което е съставен протокол № К-0064704, е представено
становище от търговеца, че стоката ще бъде заменена с нова. На 27.02.2014 г.
при проверката по документи за което е съставен протокол К-0064704, е
представено становище за извършена замяна на таблета с нов и протокол за смяна .
Описано е, че до 27.01.2014 г. продавачът
не е привел стоката в съответствие с договора за продажба в рамките на
един месец от предявяване на рекламацията от потребителя на 27.12.2013 г., с
което е нарушен чл. 113, ал. 2 от Закона за защита на потребителите.
Решаващият състав на ПРС е приел, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление административно наказващият орган правилно е съобразил събраните
доказателства и приложил въз основа на тях материалния закон. Приел, че нарушителят
е извършил деянията виновно, и е издал обжалваното наказателно постановление, с
което на основание чл. 27, чл. 28, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и чл. 233, ал. 2 от
Закона за защита на потребителите на жалбоподателя са наложени имуществени
санкции в размер по 500 лв. за всяко едно от извършените нарушения, както и че
същото е връчено срещу подпис в съответствие с императивната норма на чл.58,
ал.1 от ЗАНН. Посочил, че АУАН и НП
съдържат изискуемите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити, а вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере
в какво е обвинен и срещу какво следва да се защитава. Съдът приел още, че не
са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на
наказателното постановление и не е накърнено правото на защита на жалбоподателя,
което той е упражнил с подаването на жалба до съда. В наказателното
постановление са посочени нарушените материално-правни норми, като наказанието
за всяко едно от извършените нарушения е индивидуализирано. Съдът изложил
мотиви, че липсват нарушения на материалния и процесуалния закон, тъй като
деянието е правилно квалифицирано, няма нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН, тъй
като актът е законосъобразен – описанието на нарушението е ясно, като
административно-наказващият орган е спазил и разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 и
т.6 от ЗАНН при издаване на атакуваното наказателно постановление, тъй като са
описани нарушенията, посочена е датата и мястото на извършване на нарушението,
и са посочени законовите разпоредби, които са нарушени. Съдът е приел, че
обстоятелствата във връзка с вменените нарушения са установени от показанията
на разпитаната актосъставителка и свидетелката Беновска, чиито показания съдът
кредитирал изцяло, с оглед тяхната последователна и логическа изложеност,
взаимна кореспондентност и съответствие с приложените по делото писмени
доказателства.
РС Плевен счел още, че правилно не е бил приложен чл.
28 от ЗАНН защото случаят не бил могъл да бъде квалифициран като „маловажен”,
поради факта, че деянието е от категорията на формалните и съставът му не
изисква с него да са причинени вредни последици, защото то е на просто
извършване. На следващо място е счел, че нарушението не е маловажно, защото с
него се засягат права на гражданите, защитени от законодателя, които в случаи
на неблагоприятно засягане, трябва да бъдат осигурени, като една от формите за
това е чрез санкциониране на търговеца, който не ги е гарантирал в достатъчна
степен. На тези изложени основания съдът потвърдил оспореното пред него НП.
Касационната инстанция намира, че решението е
правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по
делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при
тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно
реализирана административно-наказателната отговорност на дружеството по
отношение и на двете вменени нарушения. Фактическите констатации и правните
изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради
което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
С Наказателното постановление е ангажирана
отговорността на дружеството за две извършени нарушения.
Първото
нарушение се изразява в това, че във връзка със закупен на 12.06.2013 год.
таблет „Lenovo”, за който потребител е предявил рекламация
на 18.12.2013 год. в търговския обект на „М-тел” в гр.Плевен, на ул.”Данаил
Попов”№15, търговецът не е приел рекламацията и таблета, а е насочил
потребителя към куриерска фирма, която обслужва безплатно пратките на продукти
„Lenovo”. Нарушението е квалифицирано като такова по
чл.127, ал.1 във връзка с ал.4 от ЗЗП и
същото е санкционирано на основание чл.222 от ЗЗП. По делото е доказано,
че на 18.12.2013 год. потребителят П. е посетила търговския обект на
„М-тел” в гр.Плевен, на ул.”Данаил Попов”№15 (и този факт не се отрича и от касатора-виж
последен абзац от кас.жалба на л.3 от делото), като настоящата инстанция
приема, че това посещение на процесната дата е с цел да се предяви рекламация.
Противно на оплакванията в касационната жалба обаче, потребителят е бил насочен
именно от търговеца към куриерска фирма, която обслужва безплатно пратките на
продукти „Lenovo”, а изпращането на закупения таблет чрез курирерската фирма до оторизиран сервиз не е
станало по желание на клиента, а по насочване от търговеца. Последното се доказва
от приложената по делото на ПРС жалба на л.48 и не се опровергава нито от
отразените обстоятелства в констативните протоколи, съставени във връзка с
жалбата, нито от становищата на наказаното дружество, изпращани до КЗП, в които
становища и протоколи на нито един етап от административнонаказателното
производство не е направено възражение от наказаното дружество в насока, че
потребителят не е направил рекламация в търговския обект, а сам е пожелал да
изпрати закупения таблет на ремонт. Съобразно
с разписаните в чл.127 от ЗЗП правила за
приемане на рекламации, търговецът или
упълномощено от него лице са длъжни да приемат рекламацията, ако тя е предявена
своевременно, а спор по отношение на факта, че рекламацията е предявена
своевременно по делото няма. Приемането
на рекламации се извършва през цялото работно време в търговския обект, където
е закупена стоката или е поръчана услугата, на адреса на управление на
търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Рекламацията може да бъде
предявена и във всеки от търговските обекти на търговеца на територията на
страната, в които се осъществява подобна търговска дейност като тази в обекта,
откъдето е закупена стоката. Правото на избор на място за предявяване на
рекламацията принадлежи изцяло на потребителя. Не се спори, че таблетът е
закупен от търговския обект на дружеството в гр.Плевен, ул „Данаил Попов” №15,
като в самата гаранционна карта на л.50 от делото на ПРС-гръб е посочено-„Точки
за приемане на сервиз в България: Мястото от където е закупен продуктът или
посочено от вас място, чрез изпращане на куриер от Центъра за обслужване на
клиенти”. Т.е. самият търговец в предоставените от него гаранционни условия е
вписал за място на предявяване на рекламации търговския обект, от който е
закупен продукта. Ето защо налице е извършено нарушение по т.1 от НП на
разпоредбата на чл.127, ал.1 във вр. с ал.4 от ЗЗП, както правилно е приел и
ПРС.
По категоричен начин е
установено, че търговецът не е изпълнил и задължението си, вменено в
разпоредбата на чл.113 ал.2 от ЗЗП, тъй като рекламацията на дефектиралия
продукт е удовлетворена след изтичането на един месец от предявяването й. Съгласно чл.113, ал.2 от ЗЗП, привеждането на
потребителската стока в съответствие с договора за продажба трябва да се
извърши в рамките на един месец, считано от предявяването на рекламацията от
потребителя. Дори да се приеме, че рекламацията е предявена не на датата 18.12.2013 год., при първото
посещение при търговеца, когато потребителят е бил насочен към куриерска фирма,
а на по-късна дата-29.01.2014 год., когато П. е посетила търговския обект
с искане за оказване на съдействие за получаване на информация за изпратената
за ремонт стока, в рамките на един календарен месец от тази дата, рекламацията
не е била удовлетворена, това се е случила на по-късна дата, когато таблетът е
бил заменен с нов. В случая е без значение
причината, поради която не е спазен този срок, поради което доводите в
приложените по делото становища, че таблетът ще бъде заменен с нов едва след представяне от потребителя на пълния
комплект на таблета в магазина на „М-тел” и разписване на приемо-предавателен
протокол , са неотносими към отговорността на дружеството. Последното е
следвало да положи необходимите усилия да приведе стоката в съответствие с договора
за продажба в установените от ЗЗП срокове. Необходимо е да се посочи още,
че дали стоката ще бъде отремонтирана
или заменена с нова, е законова възможност за начините за удовлетворяване на
рекламацията, като, независимо кой от начините ще използва търговецът, срокът за
това е един и същ – едномесечен от предявяване на рекламацията. Именно този
срок в конкретният случай не е спазен.
Неоснователни са
възраженията, че двете вменени на дружеството нарушения са взаимноизключващи
се. В случая не се касае изобщо за
неприемане на рекламация и съответно последващо нейно неудовлетворяване в срок,
а за неприемане на рекламация на релевантното за това място-в търговския обект,
в който е закупена стоката. Поради което търговецът е знаел за предявената
рекламация, не е изпълнил условията на закона за нейното приемане, и съответно
впоследствие-за нейното удовлетворяване.
Ето
защо решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 308 от 03.04.2015 г., постановено по нахд №
361/2015 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.