РЕШЕНИЕ
№ 328
гр. Плевен, 14 Юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х. и с участието на Иван Шарков
– прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Иванова касационно
административно наказателно
дело № 349 по описа на съда
за
Производството е по чл.208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к Младост 4, Бизнес парк София, сграда 14 чрез главен
юрисконсулт В. В., срещу Решение № 290 от 26.03.2015г.,
постановено по нахд № 443/2015г.. В касационната жалба се иска обжалваното
решение да бъде отменено, като неправилно и немотивирано, като по същество са
изложени съображения за неправилно прилагане
на материалния закон. Навежда
доводи, че съгласно Закона за потребителския кредит правото на предсрочно
погасяване е със сложен фактически състав и се изисква волеизявление на
кредитополучателя и фактическо плащане, като цитираният нормативен акт оставя
на страните да регламентират реда за осъществяването му. Твърди, че за да имат правопогасителен
ефект, плащанията трябва да са точни, а видно от събраните по делото
доказателства плащането не е извършено точно, т.е. не е изпълнен фактическия
състав на предсрочно погасяване. Сочи още, че предсрочното
погасяване на задължението, пълно или
частично кредитополучателят може да направи след
изрично волеизявление, направено в седем дневен срок преди
извършване на плащането. Последното било
записано в чл. 12 от договора за потребителни кредит.
Самото частично предсрочно погасяване на кредита налагало да
се сключи допълнително споразумение към договора, отразяващо изменението на
погасителния план. Твърди, че по аргумент от чл.
32, ал. 4 от ЗПК на кредитора се
дължало обезщетение при предсрочно погасяване на задължението. Според касатора отношенията между
страните са облигационни и неизпълнението на едната страна не може да обуслови
административно наказателната отговорност на изправната страна. Счита, че кредиторът не е лишен от правото си на точно изпълнение и
на свързаните с него възражения чрез нормата на чл.32 ал.2 от ЗПК. Моли съда да отмени
решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД,не изпраща
представител и не ангажира становище по спора.
Ответникът - Комисия за защита на
потребителите, Регионална дирекция Русе в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото е постъпило становище, в което са изложени съображения
за неоснователност на касационната жалба. Твърденията са, че правилно е
ангажирана отговорността на дружеството, като нарушенията били безспорно
установени. Твърди се, че на 13.11.2013г. потребителя изцяло е внесъл размера
на главницата по кредита, като сумата била разнесена за целия период и
погасителния план по кредита не е бил променен. По този начин са останали дължими общите разходи
по кредита за оставащата част по договора, в това число лихвите, така както ако
плащането не е било извършено. Счита, че от касационната жалба не се установява
да е оспорено нарушението по чл. 39, ал. 2 от ЗПК, поради което наказателното
постановление в тази си част е влязло в сила. Моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и счита, че решението следва да бъде оставено в сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен
състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата
на чл. 218 от АПК, прие за установено
следното:
Касационното оспорване
е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от
АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
Оспореното решение е постановено
при повторно разглеждане на делото, след като Административен съд Плевен с решение
№ 49/05.02.2015г. по кнахд
№ 969/2014г.
е отменил решение № 1252/24.10.2014г. по нахд № 2185/2014г. на РС Плевен и е върнал
делото на същия съд, друг състав за ново произнасяне, съобразно задължителните
указания на касационния съд.
С оспореното решение Районен
съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 2014-0031532 от
31.01.2014г. на Директор на Регионална дирекция за областите, Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен, със седалище гр.Русе, към ГД „Контрол на пазара”
към Комисията за защита на потребителите, с което на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД, ЕИК 130697606, със седалище и адрес на управление гр.София, 1000,
ж.к. Младост 4, Бизнес парк София, сгр.14, на основание чл.50 ал.1 от Закона за
потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000 лева за нарушение на чл.32 ал.2 от същия нормативен акт и на
основание чл.52 от Закона за
потребителския кредит е наложено административно наказание имуществена санкция
в размер на 1500 лева за нарушение на чл.39 ал.2 от същия нормативен акт, за
това, че в качеството си на кредитор отказва да приеме предсрочното изпълнение,
извършено в гр.Плевен, по договор за потребителски кредит PLUS-01612227 от 07.10.2011 г., сключен с М.
П. И. от гр.Плевен, за времето от 13.11.2012 г. до 02.08.2013 г., както и че не
се е произнесъл и не е уведомил писмено потребителя М. П. И. за решението си по
жалба вх.№ 01612227 от 06.06.2013 г. във връзка с посочения договор за
потребителски кредит в срок от 30 дни от получаването й. За да достигне до този
резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че на 20.06.2013г. била извършена
проверка в офис DS_PLN-01 в гр.Плевен, в който „БНП
Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД предоставя потребителски кредити в рамките на
своята професионална и търговска дейност. Проверката била по повод
постъпила в КЗП в гр.Плевен жалба вх.№ Р-03-1067/12.06.2013г. от потребител във връзка със сключен с търговеца договор за потребителски кредит PLUS-01612227 /07.10.2011г. В жалбата се твърдяло, че търговецът предявил претенция към
кредитополучателя за заплащане на лихви върху платена главница при предсрочно
погасяване на кредит. На 12.11.2012г. със заявление от М. И. и
сключено между нея и търговеца споразумение била открита процедура по пълно
предсрочно погасяване на кредита. На 13.11.2012г. била платена оставащата
главница по кредита в пълен размер - 4885 лв. На 20.12.2012г. с преводно
нареждане била заплатена сумата 24,39 лв. - обезщетение за предсрочно погасяване на кредита, изчислено
законосъобразно от „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД. Впоследствие потребителят установил, че има задължение по кредита - 270,05 лв. с падежна дата 04.10.2013г. Отправил
жалба към търговеца на 06.06.2013г., с идентично съдържание с жалбата до КЗП,
която е заведена от търговеца с вх.№
01612227/06.06.2013г. При проверката бил съставен констативен протокол 2013 №
К-0129006/20.06.2013г., с който търговецът отново бил запознат с
потребителската жалба и било изискано да представи
становище по нея. На 03.07.2013г. в КЗП в гр.Плевен по пощата от „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД било получено становище по
жалбата, договор за потребителски кредит и погасителен план по кредита след
извършване на плащането. Становището на търговеца било, че не
приема плащането на главницата, извършено на следващия ден след уведомяването от страна на потребителя, както и
извършеното впоследствие плащане на обезщетение, за пълно
или частично предсрочно погасяване на кредита, а за авансово плащане. Представеният от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД погасителен план не бил
променен след извършване на плащанията, като по този начин оставали дължими елементите от общите разходи по кредита
- лихви и др., независимо от пълното изплащане на
главницата. Изпратена била покана на търговеца за съставяне на АУАН и изискано да представи отговор по
жалба негов вх.№ 01612227/06.06.2013г. от потребителя М. И. На 02.08.2013г. при
проверката по документи, за което бил съставен протокол № К-36948, бил приет отговор от търговеца до потребителя с изх.№ 27666/01.08.2013г. По повод констатираното по-горе служител на КЗП съставил АУАН №
2013-К-0031532/02.08.2013г., с който вменил нарушение на чл.32, ал.2 от Закона
за потребителския кредит и нарушение на чл.39, ал.2 от Закона за потребителския
кредит. По съставеният АУАН било издадено оспореното наказателно постановление.
За да потвърди последното РС
Плевен е възпроизвел фактическата обстановка, описана в АУАН и в НП, посочил е,
че цени събраните по делото писмени и гласни доказателства и е направил изводи
за извършени нарушения по начина, по който същите са описани в НП. Според
районния съд липсвал спор относно факта на извършване на нарушението по чл. 39,
ал. 2 от ЗПК от жалбоподателя, настоящ касатор, а по отношение вмененото
нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗПК възраженията, в смисъл, че за да е погасил предсрочно кредита си,
потребителят е следвало да заплати обезщетението за предсрочно погасяване в
срока, посочен в споразумението, РС Плевен приел за неоснователно.
Касационната инстанция намира, че
РС Плевен не е обсъдил нито едно наведено в жалбата оплакване на дружеството,
като е преповторил мотивите към решение № 1252/24.10.2014г. по нахд № 2185/2014г. и с което по същество не е изпълнил
указанията на Административен съд Плевен, дадени в решение № 49/05.02.2015г. по кнахд № 969/2014г.
Административен съд Плевен
налира, че делото е изяснено от фактическа страна и спорът е правен, поради
което следва да се реши по същество, като намира, че са извършени установените
административни нарушения. Административно-наказващият орган правилно е приел, че е
допуснато нарушение на чл. 32, ал. 2 от ЗПК, доколкото кредиторът е отказал да
приеме предсрочно изпълнение по договор за кредит. Действително, по делото няма
писмен документ, от който да е виден изричен отказ на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД за приемане на предсрочно изпълнение по договора, но същото
може да бъде извършено и с конклудентни действия, каквито са налице в
настоящият случай. Неоснователно е твърдението на ответника по касация, че не е
извършено нарушението по чл. 32, ал. 2 от ЗПК, като се твърди, че „БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД не са отказали предсрочното погасяване на
главницата, но заплащането на сумата от 4877,35 лева приемали за частично
плащане на дължимата сума по споразумение за пълно предсрочно погасяване на
договор за потребителски кредит PLUS-01612227. В подкрепа на
възражението си са цитирали чл. 32, ал. 4 от ЗПК (ред. ДВ бр. 18 от 05.03.2010г.),
действащ към момента на подписване на договора и чл. 12 от договора, съгласно
който при предсрочно погасяване от страна на потребителя, кредиторът има право
на обективно и обосновано обезщетение, конкретно в случая определено като 1% от
погасената главница, ако оставащия срок е равен или по-голям от 1 година или
0.5%, ако този срок е по-малък от година. Предвид последното било изготвено и
подписано между страните допълнително споразумение по договор PLUS-01612227, в което била посочена обща сума за предсрочно
погасяване 4901,74лева, от която 4877,35 лева остатъчна непросрочена главница и
24,39 лева обезщетение за предсрочно погасяване. Твърди се, че съгласно т. 4 от
допълнителното споразумение кредитополучателя е следвало да заплати сумата
4901,74 лева в седем дневен срок от датата на подписване на споразумението,
която се падала в неприсъствен ден. Следователно, срокът за плащане е бил
следващият присъствен ден - понеделник 19.11.2012г., в който кредитополучателят
заплатил 4877,35 лева. Кредиторът обаче, приел, че не е налице пълно изплащане
на кредита, доколкото липсвало заплащане на обезщетението от 24,39 лева, а
сумата от 4877,35 лева приел за авансова плащане по договора. Предвид така
приетото, кредиторът изискал още 270,05 лева, които счел, че сумата
представлява последната дължима по погасителен план вноска, включваща само размера
на главницата, а не както счита потребителя лихви върху платена главница.
Неоснователно е възражението на
касатора, че с превода на сумата по главницата не е се счита за погасен
кредита. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "Обща
сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на
кредита и общите разходи по кредита за потребителя. "Общ размер на кредита" е
максималният размер (лимит) или общата сума, предоставяна по договора за кредит
според т. 3, а според т. 1 "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият
разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси. Съгласно чл. 32, ал. 4 от
ЗПК При предсрочно погасяване на кредита от страна на потребителя извън
случаите по ал. 3 кредиторът има право на справедливо
и обективно обосновано обезщетение за евентуалните разходи, пряко свързани с
предсрочното погасяване на кредита, когато то се извършва през период, в който
лихвеният процент е фиксиран.
Правото на кредитора по чл. 32, ал. 4 от ЗПК е
за евентуални разходи, т. е претърпяната
загуба, но не и за пропуснатата полза (увеличаване на актива), доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението (чл. 82 от ЗЗД). Самото право на обезщетение е акцесорно право
и възниква при определени предпоставки – в случая предсрочно погасяване на
кредит и наличие на евентуални разходи, които следва да са обективно обосновани
и да са свързани с предсрочното погасяване. Самите разходи, освен, че следва да
бъдат обосновани, подлежат и на доказване. В изречения 2 и 3 на чл. 32,
ал. 4 от ЗПК са дадени границите в които се определя обезщетението, но
същите норми не променят характера на
правото като обезщетение и не отменят задължението за доказването му. При
горните съображения и съгласно легалното определение за "Обща
сума, дължима от потребителя" се налага извода, че същото не
включва допустимото обезщетение за предсрочно погасяване на кредита от страна
на потребителя. Това е така, защото правото на обезщетение е изключено от
легалното определение по § 1, т. 1 във
вр. с т. 2 от ДР на ЗПК общите разходи по кредита. Изключването на право
на обезщетение от "Общ разход по кредита за потребителя"
следва и от това, че според определението в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК разходите следва да са известни на
кредитора, респ. на потребителя по арг. от чл. 11, ал. 1 от ЗПК. Размера на
правото на обезщетение обаче не е предварително известен, доколкото няма
гаранции, че потребителят ще се възползва от възможността да погаси предсрочно
кредита си, а дори и да се възползва от това си право, размера на обезщетението
остава определяем съобразно обоснованите и доказани разходи. Не на последно
място следва да се посочи, че законодателят приема за разходи по кредита
разходите, който са пряко свързани с договора за потребителски кредит. В случая обезщетението, не е част от кредита и
като е приел различното, кредиторът, респ. не е приел, че с внасянето на сумата
по главницата в размер 4877,35 лева е погасен кредита, кредиторът е нарушил
закона.
Правото на потребителя по всяко време да
погаси изцяло или частично задълженията си по договора за кредит е въздигнато в
чл. 32, ал. 1 от ЗПК. В тези случаи той има право на намаляване на общите
разходи по кредита, като това намаляване се отнася до лихвата и разходите за
оставащата част от срока на договора. Релевантно на това право на потребителя е
задължението на кредитора да приеме предсрочното изпълнение по договора за
кредит /чл. 32, ал.2/. Именно неизпълнението на това задължение или отказът на
кредитора да приеме предсрочното изпълнение по договора за кредит се
санкционира като административно нарушение по смисъла на чл. 50 от ЗПК.
По отношение на второто нарушение
по чл. 39, ал. 2 от ЗПК, -кредиторът е длъжен да се произнесе и да уведоми
писмено потребителя за решението си по всяко постъпило възражение във връзка с
потребителски кредит в срок 30 дни от получаването му, „БНП Париба Пърсънъл
Файненс" ЕАД са възразили, че се касае за “маловажен случай” и били налице
основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Аргументират се с твърдението, че
по телефона са били проведени разговори с кредитополучателя и същата е била
уведомена за решението по подадено възражения, но не са ангажирани
доказателства за отговор –писмен, нито удостоверен такъв, проведен по телефона,
поради което съдът намира, че е налице нарушение на чл.39, ал. 2 от ЗПК.
Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 290 от 26.03.2015г., постановено по нахд № 443/2015г., с което
Районен съд – Плевен
Решението да се съобщи на
страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.