Р Е Ш Е Н И Е

№ 285 / 1 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, втори касационен състав, в публично заседание на шестнадесети юни, две хиляди и петнадесета година , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

Секретар:А.Х.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 348 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 342 от 09.04.2015г., постановено по НАХД № 723/2015 г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 2014-0028651/30.06.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което на „Ес Ди Арт” ЕООД гр. Плевен на осн. чл. 232,ал. 2 от Закона за туризма/ЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. лв. за нарушение на чл. 132,ал. 1 от ЗТ за това , че при извършена проверка на 08.01.2015 г. в заведение за хранене и развлечения в гр. Плевен, на бул.”Русе” № 38, в което „Ес Ди Арт” ЕООД гр. Плевен извършва туристическа дейност”ресторантьорство” , на видно място в обекта няма поставено удостоверение за категоризация.

Срещу така постановеното решение е постъпила касационна жалба, от Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите , представлявана от юрисконсулт Д.Л.. Жалбоподателят счита, че решението противоречи на материалния закон и е необосновано, тъй като съдът неправилно е приел, че са налице условията за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Твърди, че нарушението не е маловажно, тъй като не са събрани доказателства за по-ниската му обществена опасност в сравнение с обикновените случаи. Счита, че наказващият орган е направил преценка за обществената опасност на деянието и е приел, че извършването на нарушение от този вид за първи път е смекчаващо обстоятелство, с което е съобразена наложената към минимума санкция. Моли да бъде отменено решението и потвърдено наказателното постановление.

Ответникът , в подаден чрез адв. С.Г. писмен отговор и по същество оспорва жалбата. Освен, че поддържа доводите на решаващия съд за маловажност, навежда такива за незаконосъобразност на НП поради неправилно посочена нарушена правна норма. Твърди, че чл. 214 от ЗТ , въз основа на който е наказан касае непоставяне на видно място на временно удостоверение за открита процедура по категоризация, а предвидената в чл. 214 ЗТ санкция е за удостоверение с определен срок на валидност до издаване на безсрочно такова. В разглеждания случай не се касае за временно удостоверение, а за безсрочно такова, поради което счита, че наказанието не съответства на нарушението. Чл. 132,ал. 1 от ЗТ, за който се твърди, че е нарушен включва удостоверение и табела, които дружеството е притежавало, но които не са били с характер на „временно удостоверение до приключване на процедурата по категоризиране”. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура изразява становище за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, наведените от жалбоподателя основания, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

С атакуваното решение Плевенският районен съд основателно е приел, че от преценката на събраните в хода на процеса доказателства фактическите обстоятелства, отразени в АУАН и НП са установени, респ. законосъобразно и обосновано административнонаказващият орган е приел, че жалбоподателят „Ес Ди Арт” ЕООД- Плевен е осъществил състава на административно нарушение по чл. 132, ал. 1 от ЗТ.

При правилни фактически и правни изводи за извършено нарушение, решаващият съд е отменил наказателното постановление поради маловажност на случая. Като обстоятелства, обосноваващи по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид е приел, че последиците на нарушението са били отстранени още при проверката, както и че неизпълнението на законовото задължение за поставяне на видно място удостоверението за утвърдена категоризация е в резултат на действията на работници в дружеството по изпълнение на заповедта на управителя за извършване на санитарен полуден. Кредитирал е показанията на св. М. А., според който при почистването на обекта в деня преди проверката, той лично е свалил удостоверението за категоризация , находящо си на видно място и го е оставил в шкафа. Районният съд е приел че достоверността на неговите показания се потвърждава от факта,че веднага, при поискване от контролните органи свидетелят посочил мястото, където е оставил удостоверението и веднага, още в момента го е поставил на видно място в заведението. Така изложеното, както и обстоятелството, че нарушението е за първи път, решаващият съд е приел като достатъчно основание за прилагане института на чл. 28 от ЗАНН, предвид ТР № 1/2007г. на ОСНК на ВКС за допустимост преценката за маловажност в съдебната фаза на административнонаказателното производство.

Решението е неправилно поради необоснован извод на Районния съд за наличие на обстоятелства, които определят ниска степен на обществена опасност, която да е основание за преценяване на случая като маловажен.

Касационният съд не споделя изводите на Районния съд, произтичащи от свидетелските показания на свидетеля А.. На първо място, безспорно е, че този свидетел е заинтересован, тъй като работи при ответника и е мотивиран наказателното постановление да бъде отменено. Касационният съд обръща внимание и на следните обстоятелства: Според свидетеля А., той е свалил удостоверението от видното място, и го е поставил в шкафа, а при проверката е показал и на проверяващите къде се намира. Тези твърдения не се подкрепят от останалите доказателства по делото. Разпитани като свидетели, актосъставителят Н. и свидетелят по акта К. не потвърждават факта, че удостоверението им е било показано от свидетеля А.. Ако в показанията на Н. все пак има известно колебание, то показанията на К. са категорични- лицето, което е извадило удостоверението от шкафа и му го е показало е било жена. Следва да се отбележи, че още при разпита си пред съда при първото разглеждане на делото на 23.09.2014 г., К. , без да е бил изрично питан е дал показания,че: „ …момичето го търси доста , даже с мен заедно го търси”. Обстоятелството, че при проверката е присъствала жена-сервитьор се установява и от съставения констативен протокол от 08.01.2014 г., в който е вписано, че проверката е извършена в присъствието на Д. В.- сервитьор. В разпита си пред съда св. А. твърди, че същият ден е бил на работа с готвачката З. Т., и на нея е дал удостоверението. Тези твърдения изцяло противоречат на горепосочения констативен протокол и на потвърждаващите го показания, особено тези на свидетеля К.. Отделно от това, при извършване на проверката, и впоследствие при съставянето на АУАН не са направени никакви възражения,включително и такива за състоял се предния ден „санитарен полуден”, при който, поставеното на видно място удостоверение е било свалено от там и поставено в шкафа. Тези твърдения се правят за първи път след съставянето на АУАН, и предвид наличието на множество противоречия в показанията на поддържащия тази теза свидетел А. с останалите писмени и гласни доказателства , настоящият съд намира, че решаващият съд неоснователно е кредитирал с доверие неговите показания. Версията за санитарен полуден, и то само един ден преди проверката, при който удостоверението е било свалено от стената е защитна теза на нарушителя с цел избягване на административнонаказателна отговорност. Отделно от това, дори и да се приеме тази теза/ което настоящият съд не може да направи/, деянието, довело до реализиране на административно нарушение е извършено от служител на фирмата-нарушител, разполагаща с правна възможност да санкционира това деяние. Но в никакъв случай не може да се приеме, че това деяние и неговият резултат омаловажават извършеното административно нарушение до степен, обосноваваща ненаказуемост. Що се отнася до наведения от РС като смекчаващо обстоятелство факт, че това е първо нарушение, дори и да е така, то може да повлияе само на индивидуализацията на наказанието и да обоснове по-нисък размер на санкцията, което е сторено от администартвнонаказващия орган, наложил минимална такава.

Направеното в отговора по касационната жалба възражение от ответника по касация за несъобразяване на НП с материалния закон е неоснователно. Съдът не споделя тълкуването в отговора на разпоредбата на чл. 214 от ЗТ като такава, отнасяща се само до непоставено на видно място временно удостоверение. Чл. 214 от ЗТ не касае само временните удостоверения, и това ясно личи от нейния текст: :”Който не постави временно удостоверение за открита процедура по категоризиране или категориийната символика за туристическия обект…”. Т.е. административнонаказателна отговорност се ангажира и при непоставено на видно място удостоверение за категоризация, което се включва в категорийната символика / както правилно отбелязва в отговора си по касационната жалба ответникът по касация/.

Като е приел, че реализираното административно нарушение е маловажно и е отменил наказателното постановление, Районният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено.а

наказателното постановление - потвърдено.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 342 от 09.04.2015г., постановено по НАХД № 723/2015 г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 2014-0028651/30.06.2014 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище Русе съм ГД ”Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.