РЕШЕНИЕ № 291

гр. Плевен, 2 Юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар А.Х. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 347 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Плевен, срещу решение № 314/03.04.2015 г. на Районен съд на гр. Плевен, постановено по н.а.х.д. № 348/2015 г., с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 8882/29.11.2007 г. на Началник Първо Районно управление „Полиция” /РУП/ към ОД на МВР – Плевен, с което на основание чл. 183, ал. 3, т. 5, предл. І от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на К.З.М. ***, ЕГН ********** е наложено административно наказание – глоба в размер на 30 /тридесет/ лева, за извършено административно нарушение по чл. 6, т. 1, предл. ІІІ от ЗДвП.

С касационната жалба се иска отмяна на обжалваното решение, като неправилно незаконосъобразно. Касаторът счита, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалния закон, като е приел, че е изтекла абсолютната давност за ангажиране на административнонаказателна отговорност на нарушителя съгласно чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Сочи, че давностните срокове предвидени в ЗАНН, са тези по чл. 82, но те касаят изпълнението на наказанието за извършено административно нарушение и започват да текат от влизане в сила на НП. Сочи, че АУАН е съставен на 15.11.2007 г., а НП е издадено на 29.11.2007 г., което с оглед постоянния и настоящ адрес на М. е изпратено за връчване в ОД на МВР – Хасково, като НП е връчено на нарушителя срещу подпис на 02.02.2015 г. Посочва, че в ЗАНН няма разпоредба, която да уточнява в какви срокове следва да бъде връчено едно наказателно постановление, следователно доста по-късното връчване на НП не е порок, който може да доведе до неговата незаконосъобразност. Счита, че погасителната давност започва да тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието, а не от момента на извършване на деянието, както е по правилата на НК, нито от момента на налагане на административното наказание с издаване на НП. Моли обжалваното решение да бъде отменено и да бъде потвърдено издаденото НП.

Касаторът е бил редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – К.З.М., редовно призован за откритото съдебно заседание, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

За да отмени наказателно постановление № 8882/29.11.2007г. РС Плевен е приел, че административното нарушение е извършено и установено на 15.11.2007г., а наказателното постановление е издадено на 29.11.2007г. Същото било връчено на 02.02.2015г. на касационния ответник. Според съда, към този момент e била изтекла абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК във вр. с чл. 34, ал. 1 от ЗАНН.

Решението на РС Плевен е правилно и следва да бъде потвърдено.

С Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСНК и ОСС на II колегия на ВАС е прието, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни, а чл. 11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност.

Давността е период от време, определен в закон, с изтичането на който титулярят на едно право губи предоставената му от закона възможност да го осъществи. В наказателното право давността е само погасителна и е свързана с два признака: позитивен - изтичане на установен от закона срок от време след довършване на деянието или влизане в сила на присъдата, и негативен - пасивност от страна на надлежните органи за осъществяване на отговорността или изпълнение на наказанието. Давността се прилага служебно, като държавата губи своето материално право да наложи наказание на дееца и да изпълни вече наложено му наказание. Давността погасява наказателната отговорност, което на свой ред прави наказателното производство недопустимо.

По подобие с наказателното право, с изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо. Давността е материалноправен институт с процесуални последици, тъй като погасява възможността за реализиране на отговорността. Тя е свързана с идеята, че продължителното бездействие на правоимащия субект (административнонаказващия орган) създава неоправдано положение на несигурност в правния мир.

Понастоящем в ЗАНН са регламентирани два вида давност: погасителна давност, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира правомощията си по административнонаказателното правоотношение (чл. 34 от ЗАНН), и давност за изпълнение на наказанието, с изтичането на която се погасява възможността компетентният орган да реализира изтърпяването на наложената административна санкция (чл. 82 от ЗАНН). От своя страна, изпълнителската давност може да бъде квалифицирана на обикновена (по чл. 82, ал. 1 от ЗАНН) и абсолютна такава (по чл. 82, ал. 3 от ЗАНН). Един от значителните пропуски в ЗАНН е свързан с липсата на правна регламентация на института на абсолютната погасителна давност.

В чл. 34 от ЗАНН няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнина се преодолява с приложението на чл. 81, ал. 3, във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, вр. чл. 11 от НК.

Приемането на обратната теза, а именно - че институтът на погасителната давност, включително и абсолютната такава, не намира приложение при наказателно преследване за административни нарушения, ще доведе като краен резултат до неблагоприятно третиране на извършителите на правно запретено поведение с по-ниска степен на обществена опасност, каквото представлява административното нарушение, спрямо това на извършителите на общественоопасни деяния с най-висока степен на обществена укоримост, каквото е престъплението. Решаващият съд е достигнал до същите правни изводи, при правилно установяване на фактите и точно прилагане на материалния закон, поради което решението му следва да бъде оставено в сила.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 314/03.04.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 348 по описа на Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.