Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Плевен, 8 Юли 2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в публично
съдебно заседание в състав:
Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА
Членове:
ЕЛКА БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от
Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВАН ШАРКОВ
При Секретар: Г.К.
Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело
№ 346/2015 г. по описа на съда, на основание
доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите от
Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е по касационна жалба на П.А.Д. ***, чрез адв.
А.Д. от САК, срещу Решение №292 от 26.03.2015 г. на Районен съд – Плевен,
постановено по н.а.х.д. № 336/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е потвърдил
като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К №0876252 на ОДМВР-Плевен, с който
на П.А.Д., на осн. чл. 189 ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от Закона за движение
по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание “глоба” в размер на 50
лева, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, затова че на 06.09.2013 г. в 12.28
часа на околовръстен път Плевен Е 83 км.89.2, с МПС БМВ 328 И рег.№ САXXXXРН при разрешена стойност на скоростта 90 км/ч е
установена стойност на скоростта 106 км/ч, превишение 16 км/ч, с автоматизирано
техническо средство № 00209D32F66C.
Касаторът обжалва решението с доводи за неговата
неправилност поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила –
касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
Счита, че районният съд е нарушил
процесуалните правила, като не е допуснал разпит на поисканите двама свидетели.
Нарушени са чл.42, т.3, 4 и 5 ЗАНН, като не са посочени точното място на извършване
на нарушението, точното му описание и обстоятелствата, при които е извършено;
възрастта на нарушителя и неговата месторабота. Описаната в ЕФ фактическа
обстановка не отговаря на истината. Няма доказателства, че техническото
средство е било изправно към 20.05.2013 г. Пред МПС е имало и други МПС, като
отчетената скорост е от тяхното движение. На снимковия материал и в ЕФ посочената скорост е различна. В ЕФ
липсват данни за извършителя на нарушението, а е посочен само собственикът. Д.
не е търсена, за да посочи друго лице, което е управлявало автомобила. Не става
ясно от ЕФ дали нарушението е в населено място или извън него, на какво основание
е прието ограничение на скоростта 90 км/ч. ЕФ няма конкретен издател и дата на
издаване, поради което е незаконосъобразен. Моли да се отмени решението на РС,
с което е потвърден ЕФ, и делото да се върне на друг състав на РС.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е
основателна, доколкото не е представено доказателство, че към момента на
нарушението стационарната система е била обозначена със съответния пътен знак и
отговаря на изискванията на чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП.
Настоящият състав на Административен съд – Плевен,
като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на
страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на
установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1
АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо
и постановено при правилно приложение на материалния закон, съобразно доказателствата.
Не е допуснато от съда твърдяното съществено
процесуално нарушение в хода на съдебното производство. Жалбоподателят е
посочил бланкетно в писмена молба до съда, че моли да бъдат допуснати двама
души свидетели при довеждане за изясняване на обстоятелствата по делото. Но в
съдебно заседание не се е явил и не е водил свидетели, нито е посочил имената
им, за да бъдат призовани и разпитани от съда. Обстоятелствата, за които е
искал разпит на свидетелите от своя страна не са с характер, който да позволява
установяването им със свидетелски показания. Оплакванията са свързани с
нарушения на материалния закон, процесуалните правила и формата на акта при
издаване на ЕФ. При липса на конкретизация на искането за разпит на свидетели,
съдът не е допуснал твърдяното от касатора процесуално нарушение.
Правилно съдът е потвърдил ЕФ като законосъобразен
като е отговорил на всички наведени от жалбоподателя доводи, поддържани и пред
касационната инстанция, които мотиви се споделят и не следва да се преповтарят.
ЕФ съдържа всички необходими реквизити съгласно чл.
189 ал.4 от ЗДвП и отговаря на утвърдения образец, като изискванията за
реквизити на АУАН и НП са неприложими. Посочена е териториалната структура на
МВР, на чиято територия е установено нарушението – ОД на МВР – Плевен. От
съдържанието му става ясно кога и къде е извършено нарушението, с посочване на
датата, точния час и мястото – на околовръстен път Плевен – Е 83 при километър 89,2. Посочен е автомобилът,
чиято скорост е била установена и заснета в отсъствието на контролен орган с
автоматизирано техническо средство – стационарно монтирана видео-радарна
система Multaradar № 00209D32F66C, която е от одобрен тип със срок на валидност
до 2020г. и преминала периодична метрологична проверка на мястото на монтаж за
отчитане скоростта на движение на преминаващите автомобили в обхвата й и в
двете посоки. Посочена е разрешената скорост, установената скорост и
превишението, съвпадащи с посоченото и в снимковия материал и разпечатката. Нарушението е фиксирано извън населено място, при
ограничение на разрешената извън населено място скорост от 90 км/ч. ЕФ е издаден на жалбоподателката като собственик на
автомобила в съответствие с изискванията на чл. 188 ал.1 от ЗДвП като е
ангажирана нейната административно-наказателна отговорност. След като не се е
възползвала от възможността по чл. 189 ал.5 от ЗДвП след получаването на ЕФ да
посочи с писмена декларация лицето, което е извършило нарушението, , за да се
издаде ЕФ на него и се анулира издадения,съдът е достигнал до обоснован извод,
че правилно ЕФ е издаден на собственика на МПС. Посочена е нарушената правна
норма – чл. 21 ал.1 от ЗДвП и съответната санкционна разпоредба – чл. 182 ал.2
т.2 от ЗДвП, предвиждаща наказание „глоба” в размер на 50 лв. за водач, който
превиши разрешената скорост извън населено място от 90 км/ч и превишението е от
11 до 20 км/ч, какъвто е случая. В този смисъл не са налице сочените от
касатора процесуални нарушения относно съдържанието на ЕФ. Фактическата
обстановка безспорно се доказва от материалите по делото, жалбоподателката не е
ангажирала никакви доказателства за твърденията си за наличието на други
автомобили и друга фактическа обстановка.
Видно от приложеното на л. 16 от делото писмо от
Агенция „Пътна инфраструктура” – ОПУ – Плевен, монтираната стационарна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата на движение е сигнализирана с пътни
знаци Т 17 „RADAR” и в двете посоки на
движение.
По тези съображения решението на първоинстанционния
съд е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №292 от
26.03.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 336/2015 г. по
описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на
страните и Окръжна прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.