РЕШЕНИЕ
№ 329
гр. Плевен, 14 Юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд на гр.
Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х. и с участието
на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа
докладваното от съдия Иванова касационно административно наказателно дело № 345
по описа на съда за
Производството е по чл.208 и сл. от АПК,
във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Д.С.М.,*** срещу решение 0341/09.04.2015 г на
РС-Плевен по НАХД № 570 по описа за 2015 г.
на Районен съд гр. Плевен. В жалбата се посочва, че решението е постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е извършил
вменените му нарушения, а именно не е ползвал мобилен телефон по време на
движение и управлявал автомобила с включени къси светлини. Твърди още, че са
допуснати съществени процесуални нарушения - неяснота относно мястото на
извършване на нарушението, обстоятелствата при които е установено същото ,
липса на свидетели, както и неправилна квалификация на твърдяното нарушение.
Алтернативно счита, че индивидуализацията на наложеното наказание не е
съобразена с чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението на
първоинстанционния съд и оспореното наказателно постановление.
В
съдебно заседание касаторът - Д.С.М.,***, редовно призован,се явява, като намира решението за неправилно,
тъй като не е извършил сочените нарушения.
Ответникът
- ОД на МВР Плевен, не се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура -
Плевен дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението следва да бъде оставено в
сила.
Административен съд – Плевен, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от надлежна страна
в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С обжалваното решение е потвърдено
наказателно постановление № 14-3391-000349 от 08.08.2014 г. на началник сектор
ПП ОД на МВР Плевен, с което на М. за
нарушение на чл.137а, ал. 1 от ЗДвП – не използва обезопасителен колан, на чл.
104а от ЗДвП – ползва мобилен телефон по време на управление на МПС и нарушение
на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП – движи се през деня без задължително включени
светлини за движение на основание чл.183 ал. 4 т. 7, пр. първо от ЗДвП,чл.183
ал. 4 т. 6 от ЗДвП и чл.185 от ЗДвП са наложени глоби в размер на 50 лева, 50
лева и 20 лева.
Решението на Районен съд -Плевен е
валидно, допустимо и постановено
в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените
правила, като съдът е изложил мотиви, които се споделят изцяло. Установено е ,
че М. е ползвал мобилен телефон по време на движение без необходимото
устройство, позволяващо ползването без участие на ръцете, управлявал е без включени
светлини за деня и бил без обезопасителен
колан по време на движение на автомобила.
Касационната инстанция намира за неоснователно
възражението за нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН. От доказателствата по
делото се установява, че АУАН № 349/28.07.2014г. е съставен от
командир отделение при ОД на МВР Плевен 02 РУ в присъствието на свидетел
очевидец – С. П.. Последните са разпитани от РС Плевен и са потвърдили
изложената в АУАН фактическа обстановка. Дадените гласни доказателства са
обсъдени и кредитирани от решаващият състав като конкретни, ясни и
последователни. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, както и константната
съдебна практика не изискват повече от един свидетел да присъства при
извършване или установяване на нарушението. именно като такъв е вписан в АУАН № 349/28.07.2014г. св. П.,
като в случая не е налице хипотезата на
чл.40, ал. 3 от ЗАНН, при която при липса на свидетели е необходимо съставянето
на АУАН в присъствието на двама други свидетели, тъй като С. П. е свидетел
очевидец на извършване на нарушението.
Неоснователно е и възражението за
неправилно прилагане на санкцията за
установеното нарушение – ползване на мобилен телефон по време на
управление освен при наличие на устройство, позволяващо използване на телефона
без участие на ръцете - нарушението по чл. 104а от ЗДвП. Действително,
наказателното постановление е бледо и в т. 2 от санкционната част създава
впечатление, че е записано чл. 183, ал. 4, т. 5 от ЗДвП. От т. 3 на същото се
установява, че цифрата “5” се изписва по различен начин, както и от ред 30 на
същото се установява, че сочената санкционна норма е чл. 183, ал. 4, т. 6 от
ЗДвП и правилно е посочена санкцията на установеното нарушение. По делото се
установява, че М. е извършил вменените му нарушения. Разпоредбата на чл. 104А
от ЗДвП установява забрана за
ползване на мобилен телефон по време на движение на превозното средство, което
може да се изрази в различни действия, включително неосъществено повикване от
друг абонат. При това, доколкото възприемането на ползването е свързано с
действие по държане на мобилния телефон в близост до ухото, съдът намира, че
показанията на свидетелите С. и П., които са възприели
лично факта, че жалбоподателят държал мобилен телефон и е разговарял,
установяват в случая и конкретния начин на осъществяване на нарушението. Съдът
намира, че твърдението на касатора, че не е разговарял, не е доказано и не е
оборена материалната доказателствената сила на АУАН , каквото съгласно чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП имат редовно съставените актове по ЗДвП .
По отношение на довода на касатора за индивидуализацията
на наложеното наказание по т. 3 – нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и искането
за намаляване на санкцията по чл. 185 от ЗДвП съдът съобрази представената по
делото на л. 6-9 справка за нарушител, от която се установява, че касаторът е
склонен да нарушава правилата за движение по пътищата и намира, че не е налице
основание за намаляване на наложеното наказания от 20лева.
Предвид горепосоченото е на основание
чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК,
Административен съд , ІІ-ри касационен състав
РЕШИ:
Оставя в сила решение № 341/09.04.2015г., постановено по НАХД
№ 570 по описа за 2015 г.
на Районен съд гр. Плевен.
Преписи от решението да се изпратят на
страните.
Решението не подлежи на оспорване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.