ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1032

гр.Плевен, 17 Август 2015 год.

 

Административен съд - гр.Плевен, VІІ-ми състав, в закрито съдебно заседание на   седемнадесети август две хиляди и петнадесета година, в състав:       

                                        

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: Цветелина Кънева

                                                        

като разгледа докладваното от съдията административно дело № 344/2015 г. по описа на Административен съд – Плевен, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            С определение от 07.05.2015г. по адм.дело №4082/2015г. на АССГ е изпратена в Административен съд-Плевен по подсъдност за разглеждане искова молба от Ж.Г.Г.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията”-София, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение в размер на 50000лв., ведно със законната лихва, за претърпени неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица от ГДИН, за период от 20.12.1998г. до 16.11.1999г. и за период от 27.06.2003г. до момента на подаване на исковата молба-04.05.2015г.

            В Административен съд-Плевен е образувано адм.дело №344/2015г. по описа на съда.

            В исковата молба се сочи, че л.св. излежава влязла в сила присъда като изтърпява наказанието в Зоната с повишена сигурност на Затвора-Белене. Твърди се, че за периода 15.02.1998г.- 20.12.1998г. е пребивавал в Затвора Белене (следствена група); за периода 20.12.1998г. -16.11.1999г. е пребивавал в Затвора София, а след тази дата до 17.02.2009г. е пребивавал в Затвора-Варна, като от 17.02.2009г. до момента на подаване на исковата молба и понастоящем изтърпява наказанието в Затвора-Белене. За тези периоди се твърди, че е бил изолиран от останалите затворници при твърде суров и ограничителен режим. Сочи се още, че изолацията в последно време е засилена още повече, като при извеждането му за престой на открито, при ходене до лавката, при ходене до банята и за ползване на телефон е извеждан сам, като по този начин е лишен от човешко общуване, социален живот, от подходяща форма за физическо и умствено стимулиране, от индивидуална или групова корекционна работа. Сочи се, че последното е довело до оскотяване. Ищецът сочи също, че тази изолация не е резултат на вътрешно законодателство, а на незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица. Посочва като нарушени норми ЗИНЗС, ППЗИНЗС, чл.3 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Конституцията на Република България. Счита се, че нарушенията са в пряка причинно-следствена връзка с бездействието на длъжностни лица, които въпреки възможността да предприемат действия по осигуряване на едно нормално човешко изтърпяване на наложеното наказание, не го правят. В заключение се иска да бъде осъдена ГДИН-София да заплати обезщетение в размер на 50000лв. за понесените неимуществени вреди-чувство на унижение, безнадеждност, малоценност, уронване на човешкото достойнство, психо-емоционален стрес, оскотяване и загуба на доверие във върховенството на закона, за период 20.12.1998г. до 16.11.1999г. и за период от 27.06.2003г. до момента на подаване на исковата молба-04.05.2015г. Направени са редица доказателствени искания, вкл. за разпит на свидетели, които да доказват твърдените обстоятелства, причинени за период 15.02.1998г. до момента на завеждане на иска.

            Към исковата молба е приложена и молба за освобождаване от внасяне на държавна такса и деловодни разноски, ведно със собственоръчно попълнена декларация за материалното и гражданско състояние на л.св. Г..

            При проверка редовността на исковата молба съдът е указал на ищеца да посочи поддържа ли пред Административен съд-Плевен подадената пред АССГ искова молба; ако  я поддържа, да посочи твърдяните незаконосъобразни бездействия на кои административни органи или длъжностни лица са и дали са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност; да конкретизира периодите, за който се претендират вредите (тъй като на едно място в исковата молба е посочен период 20.12.1998г. до 16.11.1999г. и период от 27.06.2003г. до момента на подаване на исковата молба-04.05.2015г., а в край на исковата молба е посочен период 15.02.1998г. до момента на подаване на исковата молба); да посочи размера на обезщетението по периоди; както и да посочи надлежен ответник съобразно периодите и чл.205 от АПК. Ищецът е предупреден за последствията от неизпълнение на указанията. Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски на ищеца е указано да представи по делото документи от компетентни органи, а от Затвора-Белене е изискана информация, въз основа на която съдът да прецени основателността на искането.

С писмо от 28.05.2015г. от Затвора-Белене са представени документи, от които се установява, че л.св.Ж.Г. е със соматичен и психичен статус-клинично здрав; че от момента на постъпването му в затвора не е работил и не е получавал трудово възнаграждение, както и че за периода 01.06.2014г. до 19.05.2015г. е получил суми по записи в размер на 210.00лв.

На 29.05.2015г. по делото е постъпило уточнение по исковата молба от л.св.Ж.Г., в което се сочи, че поддържа исковата претенция и пред АС-Плевен, както и че незаконосъобразните действия и бездействия са на Министерство на правосъдието и ГДИН-София, които чрез своите подчинени служители в затворите София, Варна и Белене са извършили нарушения на законните права и интереси на ищеца. Конкретизира периодите, а именно: 20.12.1998г.-16.11.1999г. –времето на пребиваване в Затвора София; 27.06.2003г. – 17.02.2009г. – времето на пребиваване в Затвора Варна и 17.02.2009г. – до момента на подаване на исковата молба- времето на пребиваване в Затвора Белене. Посочва и размера на обезщетението за всеки един от периодите, както следва 5000лв., 25000лв. и 20000лв., а също така и надлежен ответник за всеки от периодите, а именно: първи период-Министерство на  правосъдието, втори период-Министерство на правосъдието и за трети период-ГДИН-София. Сочи още, че му е невъзможно да представи доказателства от компетентни органи във връзка с искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото, а е представил собственоръчно попълнена декларация за материалното и гражданско състояние.

С определение от 01.06.2015г. е оставено без уважение искането на л.св.Г. за освобождаване от държавна такса и разноски по делото и отново исковата молба е оставена без движение с указания до ищеца да внесе по сметка на съда държавна такса в размер на 10лв. и да представи по делото документ за това. Ищецът е предупреден за последствията от неизпълнение на дадените указания.

При инстанционен контрол с определение от 07.07.2015г. по адм.дело №7737/2015г. ВАС е оставил в сила определението в частта, с която е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса и разноски по делото. Предвид последното с определение от 13.07.2015г. отново е указано на ищеца да представи по делото документ за внесена по сметка на съда държавна такса в размер на 10лв. и е предупреден за последствията от неизпълнение на указанията.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и извърши отново проверка на предварителните въпроси, относно редовността и допустимостта на исковата молба, намира за установено следното:

На 20.07.2015г. ищецът Ж.Г. е получил съобщението, с което му е указано внасяне на държавна такса в размер на 10лв. Съобщението е редовно връчено и съдържа всички изискуеми реквизити, съгласно изискванията на ГПК. Срокът, който е указан за отстраняване на нередовностите по исковата молба, се изчислява по реда на чл.60 ал.5 и ал.6 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, като в конкретния случай е изтекъл на 27.07.2015г.-понеделник, присъствен ден.

            Съгласно разпоредбата на чл.128 т.2 от ГПК, към исковата молба се прилага документ за внесена държавна такса и разноски, когато такива се дължат, като на основание чл.9а ал.1 от ЗОДОВ във връзка с чл.2а от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК във връзка с чл.1 ал.2 във връзка с чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и чл.12 ал.3 от АПК, държавна такса в настоящето исково производство се дължи в размер на 10лв.

Предвид разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК, когато  исковата молба не отговаря на тези процесуални изисквания, тя се оставя без движение за поправяне на нередовностите в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Този законоустановен срок е преклузивен и неговото неизпълнение води до прекратяване на делото. В разпоредбата на чл.129 ал.3 от ГПК е регламентирано, че ако нередовностите не бъдат отстранени в посочения по-горе срок исковата молба се връща.

В указания 7-дневен срок и към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, по делото не е представен документ за внесена държавна такса в размер на 10лв. по сметка на Административен съд-Плевен, поради което исковата молба следва да бъде оставена без разглеждане и да бъде върната на ищеца, а производството по делото да бъде прекратено.

Водим от изложените мотиви и на основание чл.129 ал.3 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, съдът

                                               ОПРЕДЕЛИ

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и ВРЪЩА исковата молба на л.св. Ж.Г.,***, против ГД „Изпълнение на наказанията”-София и Министерство на правосъдието, с посочено правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ и цена на иска 50 000 лв.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.дело №344 по описа за 2015г. на Административен съд-Плевен.

Определението подлежи на оспорване с частна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд-Плевен, в 7-дневен срок от получаване на съобщението.

Препис от определението да се изпрати на л.св.Г..

                                                                      

                                                                                                          СЪДИЯ: