О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 658

гр. Плевен, 04.06.2014 г.

Административен съд- Плевен, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на четвърти юни, две хиляди и петнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Сложи на разглеждане докладваното от съдия Данева административно дело № 343 по описа на съда за 2015г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Е.Г.Б. *** против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за причинени вреди поради неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 116 от Конституцията на РБългария и чл. 4 от Закона за държавния служител. Като конкретни обстоятелства сочи , че в Доклад № 1879/12.02.2014 г. и в Докладна записка от 24.06.2014 г. , издадени от длъжностни лица от Главна дирекция”Изпълнение на наказанията” са отразени обстоятелства, които са унизили честта и достойнството й, била е лишена от правото на информация за извършване на текуща проверка, оценявана е за извършван от нея нерегламентиран труд.

С определение № 570/13.05.2014 г. съдът е оставил исковата молба без движение с указание в седмодневен срок от получаване на съобщението ищецът да с молба, с препис за ответната страна да посочи ответника, срещу когото предявява иска си, незаконосъобразните актове, действия и бездействия на кои административни органи или длъжностни лица са причинили вредите, както и да уточни техния характер. В същия срок да представи в съда документ за внесена държавна такса по сметка на Административен съд-Плевен в размер на 10,00 лв.

Съобщението, с което на ищцата връчено горното определение е получено от нея на 20.05.2015 г. на адреса, посочен в исковата молба в гр. Белене.

Седмодневният срок, в който е следвало да отстрани нередовностите в исковата си молба е изтекъл на 27.05.2015 г.- сряда, присъствен ден. В този срок не е отстранила нередовността на исковата си молба, така, както е подробно указано в горецитираното определение.

На 28.05.2015г. в съда е постъпило изпратено по електронна поща писмо от ищцата, в което уведомява съда, че на следващия ден до обяд ще бъдат приложени две вносни бележки и два броя молби по две дела, вкл. по а.д. № 343/15.г. Твърди, че причина за закъснението е, че е в чужбина и се прибира същия ден.

С вх. № 1703/29.05.2015 г. в съда е постъпило ИЗЯВЛЕНИЕ от Е.Г.Б. в което уточнява иска си както следва:

Искът е насочен срещу Държавата по чл. 7 от Конституцията на РБългария.

Като незаконосъобразни сочи бездействията на ГДИН , свързани с Доклад от 04.02.2014 г. , Доклад № 1879/12.02.2014 г. , с които е злепоставена пред работодателя си, който е прекратил служебното й правоотношение.

Претендираните от нея вреди са нематериални по първия иск от жалбата , нематериални и материални по втория иск от жалбата, нематериални и материални по третия иск от жалбата. Не конкретизира размера на претендираното обезщетение отделно за материални и нематериални вреди.

Към изявлението е приложен документ за внесена на 29.05.2015 г. държавна такса в размер на 10,00 лв.

След като се запозна с допълнително представените материали, съдът установи следното:

За да бъде разгледана исковата молба следва тя да бъде редовна и да отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 127, ал. 1, т. 2 ГПК исковата молба трябва да съдържа точното означение на ответника. Съгласно чл. 128, т. 2 от ГПК , във вр. с чл. 144 от АПК към исковата молба се представя документ за внесена държавна такса.

Както е посочено по-горе, срокът за отстраняване на нередовностите в исковата молба е изтекъл на 27.05.2015 г.- сряда, работен ден, и в този срок нередовностите не са отстранени.

Чл. 129, ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК изрично и императивно регламентира, че не просто неотстраняването, а неотстстраняването В СРОК на нередовностите в исковата молба е основание за връщането й. Ищцата е внесла държавна такса, и е подала писмено изявление с уточнения на иска на 29.05.2014 г., след като срокът вече е бил изтекъл/ на 27.05.2015г./. Изпратеното от нея по ел. поща писмо е също от дата след изтичане на този срок, поради което не може да се преценява като молба за продължаване на срока, но дори и хипотетично, ако се приеме като такава, не са налице уважителни причини, тъй като ищцата е получила определението, съдържащо указания за отстраняване на нередовностите в момент, в който се е намирала в България, и не е имало никаква пречка да изпълни тези указания преди да отпътува за чужбина. Ето защо съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК и исковата молба, на това основание следва да бъде върната, а образуваното дело-прекратено.

Съдът намира, че независимо от гореизложеното, е налице и друго основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане и върната на ищеца.

Искът е предявен на осн. чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица по повод или при изпълнение на административна дейност. Редът, по който се разглеждат тези искове е регламентиран в глава единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ съгласно чл. 203, ал. 1 от същия. Чл. 205 от АПК регламентира пасивно легитимираната страна, срещу която може да бъде предявен иска. Като такава е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В тази връзка на ищеца, с горецитираното определение е указано да посочи ответника, срещу който предявява иска си. „Република България” /ответник по исковата молба/ или „Държавата”/ ответник , посочен в допълнителното „изявление” / не е юридическо лице и не разполага с пасивна процесуална легитимация да отговаря по искове за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Исковата молба е недопустима като насочена срещу нелегитимен ответник, и на това основание следва да бъде оставена без разглеждане.

Отделно от това, в исковата молба, както и в подаденото допълнително „изявление” не се посочва размера на претендираното обезщетение отделно за материални и нематериални вреди. Не се сочат конкретни „ бездействия” на ГДИН, а доколкото като основание за причинените вреди се сочат два доклада, не са налице данни и доказателства същите да са били отменени, с оглед разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК, според която иск за обезщетение може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. Отделен е въпросът че тези доклади нямат характер на индивидуални административни актове, подлежащи на самостоятелен съдебен контрол , поради което съдържащите се в тях данни могат да бъдат оспорвани инцидентно- в производството по оспорването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, издадена въз основа на тези доклади.

Всяко от гореизложените обстоятелства е самостоятелно основание исковата молба да бъде оставена без разглеждане и върната, а делото-прекратено.

Водим от горното , и на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Оставя без разглеждане и връща исковата молба на Е.Г.Б. *** против РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ за присъждане на обезщетение в общ размер на 30 000 лв. за причинени имуществени и неимуществени вреди поради неизпълнение на задължения, произтичащи от чл. 116 от Конституцията на РБългария и чл. 4 от Закона за държавния служител.

ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 343/2015г. на Административен съд- Плевен.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в седмодневен срок от съобщението на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: