Р Е Ш Е Н И Е

№ 464 / 27 Октомври 2015 г.

Гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 337 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006” ЕООД гр. София, представлявано от О.С.А. - управител срещу Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация /АУПВ/ № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение № 2/14.04.2015 г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен в частта относно определеното задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. за имот, находящ се в община Плевен, Източна индустриална зона./ Първоначално жалбата е подадена срещу решение № 2/2015 г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен, като в указания с определение № 551/07.05.2015 г. срок за посочване на обжалвания акт, със заявление, внесено с вх. № 1763/04.06.2015 г. жалбоподателят е заявил, че оспорва Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен.

Жалбоподателят твърди, че АУПВ и потвърждаващото го решение в обжалваната част са издадени без да са взети предвид всички фактически обстоятелства. Навежда твърдения, че в акта размерът на таксата не е определен по реда на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси /ЗМДТ/ за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения,чистота на територията за обществено ползване . Счита, че за да е налице задължение за заплащане на цялата такса, общината трябва да е престирала всички услуги. Твърди, че имотът, за който е издаден актът не е използван през период 01.01.2013-31.12.2014 г., както и че на територията няма разположени съдове за битови отпадъци и през двете години не са извършвани услуги по събиране и транспортиране на тези такива отпадъци, както и услуги по поддържане чистотата на териториите за обществено ползване. С оглед на това и на осн. чл. 71,ал. 2 от ЗМДТ смята, че не дължи такса за битови отпадъци. На следващо място сочи, че при издаване на акта и постановяване на потвърждаващото го решение не е изследван въпросът предоставяни ли са услугите от общината. Моли да бъде отменен актът в обжалваните части. По същество, чрез представляващия дружеството управител О.А., и в подадено писмено становище поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответникът- Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” /ОПМДТ/ при Община Плевен- решаващ орган по смисъла на чл. 159,ал. 2 ДОПК във вр. с чл. 4, ал. 1-5 ЗМДТ,чрез процесуалния си представител юрисконсулт П.П. оспорва жалбата. Навежда довод, че са представени достатъчно писмени доказателства, от които е видно както начинът на формиране на дължимите суми, така и решенията на ОбС-Плевен, които регламентират размера на ТБО за всяка отделна година и начинът за освобождаване от заплащането им чрез подаване на декларация за ползването. Твърди, че жалбоподателят е собственик на сградата, декларирал е придобиването й и не е подавал декларации за освобождаване от ТБО. Счита, за установено , че са поставени общи контейнери. Моли да бъде отхвърлена жалбата и присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните , и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Оспореният АУПВ № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен,с който срещу „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006” е ЕООД гр. София е установено публично общинско задължение за данъци и ТБО е потвърден с Решение № 2/14.04.2015 г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен, включително и в частта относно определеното задължение за заплащане на такса за битови отпадъци за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. за имот, находящ се в община Плевен, Източна индустриална зона. Решението е връчено на представител на дружеството на 15.04.2015 г., видно от обратната разписка за връчено съобщение /л. 17/. Жалбата до съда срещу АУПОВ е изпратена по пощата на 29.04.2015 г. до Община Плевен и е депозирана в Община Плевен,видно от разписка, приложена на същата страница, т.е., в 14-дневния срок по чл. 156 от ДОПК във вр. с чл. 4,ал. 1 от ЗМДТ. Предвид изложеното, жалбата, като подадена в законоустановения срок, от активно легитимирана страна и срещу годен за оспорване индивидуален административен акт е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

От събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа страна :

С АУПВ № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен, издаден на осн. чл. 107, ал. 3 от ДОПК и подадена в отдел „Приходи от МДТ”-Община Плевен декларация по чл. 14 от ЗМДТ, срещу „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006” ЕООД София е установено публично общинско задължение за данък недвижими имоти /ДНИ/ и такса битови отпадъци /ТБО/ за 2013 г. и за 2014 г. Предмет на оспорване е определената ТБО за 2013 г. в размер на 1282,25лв. главница и 201,11 лв. лихва и определената ТБО за 2014 г. в размер на 1274,79 лв. главница и 70,61 лв. лихва за нежилищен имот –масивна монолитна сграда, находяща се в Източна индустриална зона гр. Плевен. В мотивите на акта се посочва, че облагаемата основа за определяне на ТБО за декларирания имот за 2013 и 2014 г. е сформираната измежду по-високата от декларираната отчетна стойност на обекта и изчислената данъчна оценка и е определена на 442 154,60 лв. за 2013 г. и 439 584 лв. за 2014 г. – данъчна оценка на имота. В мотивите се посочва още, че размерът на дължимата ТБО е определен съгласно приети решения на ОбС- Плевен, а именно- 2,9 промила за 2013-2014 г.. Установено е, че за периода 01.01.2013г.-31.12.2014г. от задълженото дружество не са внесени дължимите суми за ДНИ и ТБО за описания имот. Посочено е, че задълженията за ТБО са определени с оглед всеки един от компонентите на таксата съгл. чл. 62 и 63 ,66,ал. 1 от ЗМДТ, а именно: осигуряване на съдове за съхраняване на битовите отпадъци-контейнери,кофи и др.;събиране на битовите отпадъци и транспортирането им до депата или други инсталации и съоръжения за обезвреждането им; почистване на уличните платна, площадите, алеите, парковете и другите територии от населените места, предназначени за обществено ползване. В акта са указани начинът и сроковете за обжалването му по административен ред.

По подадената по указания начин жалба срещу акта, Началник ОПМДТ Плевен се е произнесъл с Решение № 2/14.04.2015г., с което го е потвърдил, като е изложил съображения за неговата законосъобразност. Изрично е посочено, че жалбоподателят не е подавал декларация по чл. 15 от Наредба 15 на ОбС-Плевен ..

От фактическа страна по делото се установява, че със Заповед № РД-10-958/18.07.2011 г. на Кмета на Община Плевен са определени лицата- служители на общинската администрация, сред които са съставителят на АУПОВ В. А. – главен експерт и М. Б.-А.- началник отдел, постановила Решение № 03/11.01.2013 г. Следва извод, че процесният акт е издаден от компетентен орган, при упражнен от компетентен орган задължителен административен контрол.

От събраните по делото доказателства е установено, и не се оспорва от жалбоподателя , че облагаемата основа за определяне на ТБО на имота, предмет на оспорения акт за 2013 г. е 442 154,60 лв. ,за 2014 г.- 439 584 лв.

Изрично, в открито съдебно заседание на 30.06.2015 г. представляващият дружеството-жалбоподател е заявил, че не оспорва размера на сумите по акта, с който е установено задължението за плащане на ТБО. Оспорва основанието за него . Не се спори и по факта, че в АУПВ размерът на ТБО е определен, като е изчислен с 2,9 промила върху облагаемата основа.

По поддържаното оспорване на основанието за определяне на ТБО на процесната сграда, съдът намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ, такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране, извозване и обезвреждане в депа или други съоръжения за битови отпадъци, както и за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Така формулирана разпоредбата е включена в мотивите на оспорения акт. В закона обаче изрично е предвидено, че размерът на таксата се определя за всяка услуга поотделно по реда на чл. 66 от ЗМДТ- в годишен размер, с решение на Общински съвет въз основа на одобрена план-сметка за всяка дейност. Или в рамките на ТБО се включват такси за три отделни, самостоятелни услуги- сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. Това разграничение не е самоцелно, тъй като в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ е регламентирано, че такса не се събира за услугите, визирани в чл. 62 от посочения закон, когато те не се предоставят от общината. Местната ТБО се заплаща за трите вида услуги , визирани в чл. 62 ЗМДТ , като размерът се определя за всяка една услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозавне, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване. В акта, с който се определят задълженията на съответния субект, таксата за битови отпадъци следва да е определена именно по този начин . В конкретния случай, в мотивите на оспорения акт е посочено, че таксата е определена за трите вида услуги, но липсва изискуемото от закона разграничение на размера на дължимите суми за всяка една от тези услуги. Не е направено такова разграничение и в решението на горестоящия орган, който е посочил само процентното съотношение, но не и стойността на всеки един от компонентите. Такова разграничение е направено в представената от ответника, по искане на съда Справка изх. № 1219/02.07.2015 г., но видно от датата на съставянето й, същата е изготвена след издаване на акта, респ. не може да се счита като част от неговите мотиви/ нито е цитирана в акта, нито е връчена на лицето заедно с него/, и поради това не може да санира допуснатото съществено нарушение при издаването му. Отделно от това, на осн. чл. 63,ал. 2 от ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината, като в настоящия случай такава заповед не е приложена по делото , въпреки указаната на административния орган с Определение № 680/08.06.2015 г. доказателствена тежест.От съществено значение е и обстоятелството дали услугите са реално предоставени, подлежащо на доказване със съответните официални документи- договори, отчети за извършена работа по място и време, месечни графици,справки за почистване, протоколи, с които са приети извършените работи и т.н. Ако някоя услуга не се предоставя, следва да се посочи, че по тази причина такса за нея не се дължи. В представените от ответника доказателства / списъци на обектите, график на съдовете, обслужвани от „Чистота” ООД и „АСТОН СЕРВИЗ”ООД/ не се намират такива, установяващи по безспорен начин извършването на услуги по смисъла на чл. 62 от ЗМДТ по отношение на процесния имот.

От гореизложеното следва извод, че, от една страна не е установено по безспорен и несъмнен начин извършването на услуги , за които следва да се заплаща ТБО за процесния имот. От друга страна е налице неизписване в АУПВ на задълженията по отделни компоненти на услугите, което представлява самостоятелно и формално нарушение на чл. 62, изр. 21 от ЗМДТ.

По така изложените съображения съдът намира, че оспореният Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация /АУПВ/ № 107-835/21.03.2015 г. на орган по приходите при Община Плевен, потвърден с Решение № 2/14.04.2015 г. на Началник отдел „Приходи от местни данъци и такси” към Община Плевен следва да бъде отменен в оспорените части, с които са определени :1. Такса за битови отпадъци за период 2013 г. за имот по ДК 14000863/27.02.2015г. Източна индустриална зона гр. Плевен в общ размер на 1483,36 лв, от които 1282,25 лв.главница и 201,11 лв. лихва; 2. Такса за битови отпадъци за период 2014 г. за имот по ДК 14000863/27.02.2015г. Източна индустриална зона гр. Плевен в общ размер на 1345,40 лв. от които 1274,79лв. главница и 70,61 лв. лихва. Издаването на актове от типа на оспорения, когато последните не са по заявление на лице, е изцяло в прерогативите на органа, поради което след отмяна на акта, делото не се връща като преписка за ново произнасяне, тъй като преценката за последното е извън правомощията на съда.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Акт за установяване на публични вземания от местни данъци и такси по данни от декларация № 107-835/21.03.2015 г., издаден от Главен експерт-орган по приходите в Община Плевен в частта, с която са установени задължения на „МЕТАЛ ГРУП ЕЛИТ 2006” ЕООД гр. София както следва: 1. Такса за битови отпадъци за период 2013 г. за имот по ДК 14000863/27.02.2015г. Източна индустриална зона гр. Плевен в общ размер на 1483,36 лв, от които 1282,25 лв.главница и 201,11 лв. лихва; 2. Такса за битови отпадъци за период 2014 г. за имот по ДК 14000863/27.02.2015г. Източна индустриална зона гр. Плевен в общ размер на 1345,40 лв. от които 1274,79лв. главница и 70,61 лв. лихва.

Решението може да се обжалва чрез Административен съд-Плевен пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: