РЕШЕНИЕ
№ 276
гр. Плевен, 12 Юни 2015 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд на гр. Плевен – втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две
хиляди и петнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА
ИВАНОВА
при секретар Ц.Д.
и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен,
разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 329 по
описа на съда за
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на „Българска телекомуникационна компания”
/БТК/ ЕАД, гр. София, чрез юрисконсулт Л. Б., срещу решение № 263/19.03.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Плевен, постановено
по н.а.х.д. № 302/2015 г., с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/
№ 2014-0031110/28.05.2014 г. на Директора на РД за областите Габрово, Велико
Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД „Контрол на пазара”
към КЗП, с което на БТК ЕАД, ЕИК 831642181 със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, бул. „Цариградско шосе” № 115и, представлявано от А. И. Д. с ЕГН **********, за нарушение на чл. 123, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите /ЗЗП/ и на основание чл. 222 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 500 /петстотин/ лева.
С касационната жалба се иска обжалваното решение да бъде отменено, като необосновано
и постановено при нарушение на материалния закон – ЗПП и ЗАНН. Касаторът счита,
че обжалваното решение е издадено в нарушение на материалноправните разпоредби.
Сочи, че разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП е приложима единствено към
търговската гаранция по смисъла на чл. 117, ал. 1 от ЗЗП, изискването не е
приложимо, когато търговеца осигурява общата гаранция по реда на ЗЗП. Посочва,
че следва да се има предвид и че нормата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП не съдържа
задължение за вписване на дати на приемане и връщане на стоката, както и за
посочване на срока на ремонта по какъвто и да било начин и форма, при наличие
на законова гаранция – в нито един момент от процесното решение не се коментира
разликата между законова и търговска гаранция. Счита, че обжалваното решение е
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила като същото не
съдържа всички задължителни реквизити, изискуеми от закона, а именно: становищата
на страните, такива каквито са възприети от съда; изложените факти по делото са
непълни, неизчерпателни, изложени са в синтезиран вариант, което не позволява
правилното им възприемане; не са изложени от първоинстанционния съд, нито
правни изводи по спорните въпроси, нито мотиви и аргументи в полза на
постановеното решение. Счита, че при липсата на посочените реквизити на
съдебното решение, не става ясно на какви факти и обстоятелства съдът е основал
своята преценка, че НП е правилно и следва да се потвърди, поради което е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което води до
незаконосъобразност на обжалваното решение. Моли да бъде отменено изцяло
процесното решение или алтернативно да бъде приложена предвидената в чл. 28,
ал. 1 от ЗАНН възможност за налагане на административно наказание, тъй като
счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на нормата.
Касаторът е бил редовно призован за
откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Ответникът – Комисия за защита на потребителите РД –
Русе, редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава
заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно
и следва да бъде оставено в сила.
Административен съд, гр.
Плевен, втори касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по
същество, същата е неоснователна.
РС Плевен е установил, че в РД-Русе към
КЗП е постъпила жалба вх.№ Р-03-1822/05.11.2013г. от Б. Е. Б. от гр. Плевен относно закупен от търговеца мобилен
телефон “Nokia Lumia 720” на 28.06.2013г., който на 22.10.2013 год. е
бил оставен за четвърти път за ремонт в магазин за мобилни телефони “Виваком
5204” в гр. Плевен, ул. “Д. Попов” № 13, стопанисван от “Българска телекомуникационна
компания” АД. По повод жалбата била извършена проверка на 05.11.2013 г. на
място в магазин, където контролните органи установили, че апаратът
се намира във магазина със следните документи - сервизна поръчка
289995/22.10.2013г.; договор за лизинг на устройство; гаранционна карта с
вписан нов IMEI, но без отразени ремонти. Гаранционната карта била на чужд език
и не съдържала информация на български език.
Установено било още, че първата рекламация за апарата била
предявена на 05.09.2013г., със сервизна поръчка № 282319 /05.09.2013г. На
19.09.2013 г. Б. получил апарата след ремонт.
Втората рекламация била предявена и приета със сервизна поръчка № 284614/19.09.2013г.,
като на 02.10.2013г. апаратът бил върнат след ремонт, на 11.10.2013г. била
предявена трета рекламация. Била сменена на основната платка и на 19.10.2013г.
апаратът е получен от жалбоподателя. На 22.10.2013г. телефона е проявил същите
дефекти и освен тях и нов проблем – камерите не работят, при което е приет с
нова сервизна поръчка № 289995/22.10.2013г. при която е извършена смяна на тъч
с дисплей, заден панел, батерия, лентов кабел, USB конектор и антена. С
рекламацията направена на 22.10.2013г. потребителя заявил, че желае замяна на
телефона с нов или прекратяване на договора и
възстановяване на заплатената сума до момента. По повод заявеното от
оператора било отговорено с писмо от 23.10.2013г., че устройството е прието в
сервиз, срока за отстраняване на повредата е 30 дневен, след което ще бъде
решено дали устройството ще бъде заменено с ново. На 01.11.2013г. апаратът бил
върнат в магазина от сервиз. В тази връзка длъжностните лица установили и че в
гаранционната карта на апарата на потребителя е вписан само новия IMEI на
апарата, като извършените ремонти на телефона не са били отразени в
гаранционната карта.
Във връзка с извършената проверка били съставени констативен
протокол № К-0171744/05.11.2013г. и към него протокол за проверка на документи №
К 071451 от 28.11.2013г. Съставен бил Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ №
К-0031110/28.11.2013г. в който била описана гореизложената фактическа
обстановка, като е повдигнато административно обвинение за нарушение по чл.
123, ал. 2 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/. По съставеният АУАН било
издадено оспореното НП.
За да потвърди последното РС Плевен, след анализ на
приложимата законова уредба и установените факти, приел, че безспорно било
извършено вмененото нарушение по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП и правилно е ангажирана
отговорността на дружеството. Деянието било правилно квалифицирано и наложеното
наказание отговаряло на санкционната норма, като доколкото същото е в минимално
предвидения в чл. 222 от ЗЗП размер не е било допуснато нарушение при
индивидуализацията му от санкционния орган.
Решението на РС Плевен е валидно, допустимо и
съобразено с материалния и процесуалния закон. Изводите на районния съд се
споделят изцяло. Последните са изградени след подробно изследване на
доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по приложимите законови
разпоредби. Районният съд, противно на твърдението в касационната жалба, е обсъдил
направените от оспорващия възражения, като същите са отхвърлени с изчерпателна
мотивировка. Правилно РС Плевен е установил, че при съставяне на АУАН
и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата
на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са
посочени обстоятелствата, при които е извършено. Актът е съставен от
компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното
нарушение. Наказателното постановлението е издадено от компетентен орган в
кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване
на материалноправните и процесуалноправни разпоредби, като е съобразено с целта на закона.
Съгласно
разпоредбата на чл. 123, ал. 2, предл. 2 от ЗЗП, когато рекламацията се
удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок. По
делото е безспорно установено, а и не се спори между
страните, че в гаранционната карта не са отразени извършените ремонти и
удължаването на гаранцията. Касаторът в случая не е изпълнил законовите
си задължения за надлежно попълване на гаранционната карта. В гаранционната
карта следва да бъдат вписани всички данни относно извършените ремонти, имащи
значение за упражняване на правата по търговската гаранция. Следователно
непопълването на гаранционната карта с посочените данни представлява
неизпълнение на задължението по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, което е наказуемо по
реда на чл. 222 от ЗЗП. Това неизпълнение не дава възможност на потребителя да
разбере дали действително е бил удължен гаранционния срок и до коя дата стоката
е в гаранция. За настоящия спор е без значение наличието на други документи, в
случая регистри, каквато е била претенцията пред районния съд, от които биха
могли да се установят завежданията на рекламациите и сроковете на извършените
ремонти. Законът изисква конкретни данни да бъдат попълнени в гаранционната
карта на стоката и липсата им не може да се замести с наличието на други
документи, касаещи същите или близки до тях обстоятелства. Целта на закона с
оглед посочената по-горе разпоредба, е да се защити правото на потребителя за
удължаване на гаранционния срок със срока на извършения ремонт. Единствените в
случая правно релевантни за съществуването на нарушението факти са наличието на
извършени ремонти на стока, данните за които или част от тях не са попълнени в
гаранционната карта.
Основното
възражение на касатора е в смисъл, че разпоредбата на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП се
отнасят единствено за търговската гаранция по см. на чл. 117 от ЗЗП, но е
неприложим за общата (законова) гаранция по см. на чл. 112 -115 от ЗЗП. Това
становище е неправилно, доколкото изхожда от буквалния прочит на разпоредбата
на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, без да е направена систематична и логична връзка с
целта на Закона за защита на потребителите и останалите разпоредби.
Това е така,
защото от анализа на разпоредбите на Глава 5, раздел II
от ЗЗП се установява, че търговската гаранция е допълнение към задълженията за
гаранция по този закон за осигуряване съответствие на стоката с договора за
продажба, т.е търговската гаранция се явява допълнителна гаранция, която не
оказва влияние на правата на потребителите (ар. от чл. 117 и чл. 119, ал. 1 от
ЗЗП). Търговската гаранция представлява поето задължение от търговец или
производител към потребител – чл. 117, ал. 1 от ЗЗП, с който е транспонирана Директива
2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.11.2011г. относно правата
на потребителите – чл. 2. § 14 „търговска
гаранция" означава всеки ангажимент от страна на търговец или производител
(„гарант") към потребителя, в допълнение към неговите правни задължения,
произтичащи от гаранцията за съответствие, да възстанови заплатената цена или
да замени или поправи стоките, или да предостави сервизно обслужване за
стоките, по какъвто и да било начин, ако те не отговарят на спецификациите или
евентуално на други изисквания, несвързани със съответствието, посочени в
заявлението за предоставяне на гаранция или в съответната реклама, направена в
момента на сключване на договора или преди неговото сключване. В този смисъл, като
допълнително поето задължение може да бъде например удължена гаранция - вместо законоустановените
две години да се поеме ангажимент за три годишна гаранция.
От друга
страна чл. 123, ал. 2 от ЗЗП разглежда две хипотези. С оглед горното логично е
посочено в предложение първо на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП - когато производителят
или търговецът е предоставил търговска гаранция на стоката и удовлетворяването
на рекламацията се извършва чрез замяна на стоката с друга, съответстваща на
договореното, търговецът е длъжен да запази на потребителя първоначалните
гаранционни условия. Т.е. касае се за случаи, когато са дадени допълнителни
гаранции, които от своя страна имат предназначение да мотивират избора на
потребителя по отношение на съответната стока и съответния търговец, то при
замяната и с друга да се ползват именно тези разширени гаранции. Когато обаче рекламацията
се удовлетворява чрез ремонт на стоката, извършените ремонти се отразяват в
гаранционната карта и срокът на ремонта се прибавя към гаранционния срок – чл.
123, ал. 2 предл. 2 от ЗЗП. Това е втората хипотеза, където законодателят не е
направил разлика между търговска и законова гаранция, като причините за това са
задълженията по чл. 1, ал. 2, т. 1, чл. 4, ал. 1, т. 5, чл. 5 ал. 2 от ЗЗП
където се указва начина за отразяване на всяка, необходима на потребителя
информация за стоката, в това число и информацията за удължаване срока на
гаранцията. Последното е и във връзка с чл. 115, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗЗД,
съгласно който срокът по ал. 1 (две години, считано от доставянето на
потребителската стока.) спира да тече през времето, необходимо за поправката
или замяната на потребителската стока или за постигане на споразумение между
продавача и потребителя за решаване на спора. Неизвършването на задължението за
отбелязване в гаранционната карта по подходящ и разбираем начин и в писмен вид,
както изисква чл. 5, ал. 2 от ЗЗП на обстоятелството по чл. 123, ал. 2 от ЗЗП,
безспорно засяга интересите на потребителя, тъй като създава неяснота за
продължителността на гаранционния срок на стоката.
Другото
възражение на касатора се свежда до приложимостта на чл. 28 от ЗАНН по
отношение на настоящият казус. Легалното определение на "маловажен
случай" по чл. 93, т. 9 от НК, приложим съгласно чл. 11 от ЗАНН предвижда,
че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление (нарушение) с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Касационният съд приема, че "маловажен случай" ще е налице само ако
съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена
опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, доколкото
самото нарушение е формално и по никакъв начин не се отличава от обичайните
нарушение на чл. 123, ал. 2 от ЗЗП, не следва да се квалифицира като
"маловажен случай", поради което не е приложим чл. 28 от ЗАНН. Извън
което следва да се посочи, че засегнатите с нарушението обществени отношения и
права са съществен елемент както от вътрешния правен ред, така и в контекста на
Правото на ЕС, като особен правопорядък, приложим от българските съдилища.
Правата на потребителите са и остават особено важен елемент от този ред на
държавно управление, поради което правилно и законосъобразно решаващия съд е обосновал
разбирането си за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Водим
от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд –
Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 263/19.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 302 по описа на
Районен съд на гр. Плевен за 2015 г.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.