Р Е Ш Е Н И Е

№ 296 / 2 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 327 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 278/21.03.2015г., постановено по НАХД № 2083/2014г. Плевенският районен съд е отменил Наказателно постановление № 237а/02.01.2013г. на Началник Второ РУП ОД на МВР-Плевен , с което на Ш.С.И. *** осн. чл. 270, ал. 1 и чл. 275,ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи/ЗМВР/ са наложени наказания: глоба 100 лв. и глоба 500 лв. за нарушение на чл. 55,ал. 4 и чл. 275 от ЗМВР за това, че на 02.12.2012 г. в12,30 ч. в с. Брестовец, Плевенска обл. не изпълнява полицейско разпореждане.

Недоволен от това решение е останал Директорът на ОД на МВР-Плевен, обжалва го с подадена до Административен съд Плевен касационна жалба. Счита, че решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. Като конкретно касационно основание счита неправилен извод на съда относно приложението на разпоредби от общата част на Наказателния кодекс/НК/ по въпроса за погасителната давност и изтичане на давностните срокове, при които се прекратява административнонаказателното преследване. Счита, че в ЗАНН е уреден институтът на погасителна давност, поради което не следва да се прилагат нормите на НК по аргумент от чл. 11 от ЗАНН. Моли да бъде отменено решението на Районния съд и постановено друго, с което да се потвърди наказателното постановление.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна,макар и на различни от изложените в нея основания.

С обжалваното решение Районният съд е приел, че фактическата обстановка, при която е извършено и констатирано нарушението е установена по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

За да отмени наказателното постановление е приел, че към момента на постановяване на решението е изтекла абсолютната погасителна давност за наказателно преследване по чл. 81,ал. 3 от НК във вр. с чл. 34,ал. 1 от ЗАНН. Мотивирал е извод, че по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН, в административнонаказателното производство следва да се прилагат правилата относно обстоятелствата, изключващи отговорността, предвидени в НК, когато същите не са намерили уредба в ЗАНН. В този смисъл, доколкото абсолютната давност по чл. 81,ал. 3 от НК е обстоятелство, изключващо отговорността, и при липса на уредба в ЗАНН, следва този институт да намери приложение в административнонаказателното производство. Прилагането на абсолютната давност по чл. 81,ал. 3 от НК следва да бъде сторено обаче не във връзка с правилата, въведени в чл. 80 от НК, а с правилата и сроковете,установени в чл. 34 от ЗАНН. Приел е, че, при извършено на 02.12.2012 г. нарушение, давността е изтекла на 02.06.2014 г., тъй като срокът на абсолютната давност е една година и половина. По тези съображения е отменил наказателното постановление.

Решението е неправилно.

В светлината на Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС, настоящият съд споделя по принцип изводите на Районния съд за приложимост на института на абсолютната давност по чл. 81, ал. 3 от НК в административно-наказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Привръзката на института на погасителната давност с чл. 34 от ЗАНН, направена от Районния съд е неправилна. В мотивите на цитираното тълкувателно постановление изрично е посочено, че в административнонаказателното производство чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК. Съгласно последния/ в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81,ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. В разглеждания случай е установено по безспорен начин, че нарушението е извършено на 02.12.2012 г. , от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, и би изтекъл на 02.06.2017 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред Районния съд/ 17.02.2015 г./, не е изтекъл и към настоящия момент.

Предвид изложеното касационната инстанция счита, че изводите на решаващия съд за изтекла абсолютна давност са неправилни. Решението следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато на друг състав на същия съд за произнасяне по същество по жалбата срещу наказателното постановление.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 278/21.03.2015г., постановено по НАХД № 2083/2014г. на Плевенския районен съд и вместо него постановява:

ВРЪЩА делото на друг състав от същия съд за произнасяне съобразно мотивите на настоящето решение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.