Р E Ш Е Н И Е
№ 302
гр.Плевен, 3 Юли 2015 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
Председател: Полина Богданова-Кучева
Членове: Цветелина Кънева
Снежина Иванова
При
секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от
съдия Кънева касационно
административно-наказателно дело № 326 по описа за
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 303 от 01.04.2015г., постановено по НАХД № 485 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 14-1772-000288 от 24.11.2014г., с което на Е.А.А. ***, на основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца, за нарушение по чл. 103 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от Е.А.А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен по посочените в жалбата пред районния съд мотиви. В заключение се моли за отмяна на решението.
В съдебно заседание касаторът Е.А.А., редовно призован не се явява. След приключване на делото от А. е подадена молба, в която се иска отлагане на делото за разпит на свидетел, алтернативно решението да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че АУАН е съставен за това, че на 12.11.2014г. около 08:30часа в гр.Плевен, жк.”Сторгозия” на ул.”Цар Самуил” до представителството на „Форд” по посока ул.”Сторгозия” А. управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А4” с рег.№ЕН XXXX ВК, като не спира на подаден сигнал със стоп-палка от контролен орган, нарушение на чл.103 от ЗДвП. Въз основа на акта е издадено и обжалваното наказателно постановление. От правна страна, след анализ на нормите на чл.103 и чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП, съдът е приел, че изпълнителното деяние е отказът да се изпълни нареждане на органите за контрол или регулиране за движение, като за да е налице нарушение е необходимо подаденият сигнал да е бил възприет от водача на ППС и същият да не е спрял. В тази връзка е посочил, че подаденият сигнал със стоп-палка е бил достатъчно ясен за възприемане от водача и последният не е спрял, поради което правилно е ангажирана отговорността на А. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Съдът е счел още, че правилно и съобразно чл.27 от ЗАНН е определен и размера на наложената глоба и срокът на лишаването от право да управлява МПС. В заключение е посочил също, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и при липса на допуснати съществени процесуални нарушения и е потвърдил изцяло обжалваното наказателно постановление.
Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Фактите са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на А. за нарушение на чл.103 от ЗДвП. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.
По касационните възражения решаващият съд
съобрази следното:
В касационната жалба не са посочени
конкретни пороци на решението на районния съд, а се препраща към доводите
изложени в жалбата срещу наказателното постановление. В последната се сочи, че А.
не е видял подадената стоп-палка и затова не е спрял. Настоящият състав счита,
че това е защитна версия на лицето, която е останала недоказана. Нито пред
районния съд, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства, които
да оборят доказателствената тежест на редовно съставения АУАН, въз основа на
който е издадено обжалваното наказателно постановление. Ето защо решението на
районния съд като правилно и съобразено с доказателствата по делото следва да
бъде оставено в сила.
За пълнота на настоящето решение следва да
се посочи, че съгласно чл.219 ал.1 от АПК в касационната инстанция са допустими
само писмени доказателства, поради което искането в подадената след приключване
на делото молба за разпит на свидетел е недопустимо. Това искане е следвало да
бъде направено пред районния съд, който е съдът по установяване на фактите, но
поради липса на процесуална активност от страна на А., който не се е явил в
съдебното заседание, не е сторено. Касационната инстанция е инстанция по
правото, т.е. проверява правилното приложение на закона въз основа на
установените от районния съд факти.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 303 от 01.04.2015г., постановено по НАХД № 485 по описа за 2015г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.