Р E Ш Е Н И Е

№ 301

гр.Плевен, 3 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав:

Председател: Полина Богданова-Кучева

Членове: Цветелина Кънева

Снежина Иванова

При секретаря А.Х. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело № 325 по описа за 2015 г. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 270 от 21.03.2015г., постановено по НАХД № 364 по описа за 2015г., Районен съд – Плевен е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 0866769, издаден от ОД на МВР – Плевен, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП на Р.Й.А. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Срещу решението е подадена касационна жалба от Р.Й.А., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен, постановен в нарушение на материалния закон. Твърди се, че са нарушени процесуалните правила, тъй като районният съд не е разгледал представената писмена защита, като не са упоменати причините за това. Твърди се, че писмената защита е изпратена по „Български пощи” ЕАД с обратна разписка, за което са представени съответните доказателства. На следващо място за неправилен се счита извода на районния съд, че мястото на извършване на нарушението е ясно индивидуализирано. Сочи се, че не е отразена посоката на движение на МПС-то, има ли други участници в движението по пътния участък във времето на засичане на нарушението. Твърди се, че районният съд приема за меродавно само формалното посочване на мястото на нарушението, което е в разрез с разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Касаторът счита посоката на движение за особено важна, тъй като процесното МПС е служебен автомобил и той е бил изправен пред обективна невъзможност да определи лицето, извършило нарушението. Твърди се още, че липсват доказателства за наличието на обозначителни знаци за въведено видеонаблюдение и че се влиза в участък, в който се извършва контрол на скоростта с видеокамера, както изисква ЗДвП, което не е разгледано от районния съд. Касаторът поддържа изцяло възражението си, че стационарното техническо средство не е предварително обозначено съгласно чл. 165, ал. 2, т. 6 и т. 7 от ЗДвП към датата на извършване на нарушението-13.08.2013г., в подкрепа на което сочи решения по дела на Административен съд Плевен. На последно място се счита за неправинел извода на съда по отношение липсата на реквизити на ЕФ. В заключение се моли за отмяна решението на Районен съд-Плевен.

В съдебно заседание касаторът Р.Й.А. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът – ОД на МВР Плевен, редовно призован, не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че с оглед събраните по делото доказателства решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че е издаден ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство за това, че на 13.08.2013г. в 07:54 на път Е 83 км 89.2, ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ - ПЛЕВЕН, с МПС “БМВ 320Д” с рег. № РК XXXX АХ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 00209D32F66С, като при разрешена скорост - 90 км/ч е установена скорост - 107 км/ч, налице е превишение на разрешената скорост с 17 км/ч., което представлява нарушение на чл. 21 ал. 1 от ЗДвП. Приел е още, че с ЕФ е наложена глоба в размер на 50лв. на Р.Й.А. на основание чл. 189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП, като в срока по чл.189 ал.5 ЗДвП, в ОД на МВР гр.Плевен не е представена писмена декларация с данните на лице, което е извършило нарушението, респ. копие на свидетелството му за управление, както и не са направени възражения в срока по чл.189 ал.6 ЗДвП.

От правна страна съдът е приел, че обжалваният ЕФ съдържа реквизитите, изискуеми съобразно чл.189 ал.4 ЗДвП, като се е мотивирал с нормите на чл.189 ал.4 – 11 включително и ал.15 на ЗДвП, §6 т.63 от ДР на ЗДвП и Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк. дело № 1/2013г., ОСК на ВАС. За неоснователно е приел и възражението за необстойно описано нарушение, което се вменява във вина и неясно описано място на извършване на нарушението. В тази връзка е посочил, че мястото на нарушението е индивидуализирано чрез отбелязването на път Е83 км. 89.2 - ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ – ПЛЕВЕН, като чл.189 ал.4 ЗДвП не поставя друго изискване. На следващо място съдът е счел, че ясно е отбелязана разрешена скорост, установената с техническото средство скорост на движение на заснетото моторно превозно средство и размерът на установеното превишение на разрешената скорост, поради което, по надлежен начин е описано и нарушението, което се вменява във вина. Не е прието и възражението, че в разрез със законовите изисквания, в случая е наложена глоба на търговеца – собственик на превозното средство, като е посочено, че напълно еднозначно в ЕФ е отбелязано, че същият е издаден на А., който съобразно чл.188 ЗДвП е законен представител на ЕТ „Р.Й.-ЯВОР 95” с ЕИК 823083178. Съдът е посочил също, че от доказателствата по делото се установява, че се касае за видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения от типа “MultaRadar SD580” с №00209D32F66C, което представлява одобрен тип средство за измерване с Удостоверение №10.12.4888 на БИМ, което е преминало съответен технически преглед и е стационарно монтирано на Път Е83 км.89,2 - ОКОЛОВРЪСТЕН ПЪТ ПЛЕВЕН. В тази връзка е счел, че е спазено задължителното указание, дадено с Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк.дело № 1/2013г., ОСК на ВАС, според което, в хипотезата на чл.189, ал. 4 от ЗДвП “установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.” В заключение съдът е посочил, че обжалваният ЕФ е законосъобразно издаден за нарушение, което е доказано по несъмнен начин, поради което правилно е ангажирана отговорността на А. и е наложена глоба в размер на 50лв. по чл.189 ал. 4 вр. с чл. 182 ал. 2 т. 2 от ЗДвП. Воден от горните мотиви съдът е потвърдил обжалваният ЕФ.

Касационната инстанция намира, че решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно и пълно изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите, противно на твърденията в касационната жалба, са установени правилно и в пълнота от районния съд, като при тяхната съвкупна преценка е изведен правния извод за законосъобразно реализирана административно-наказателната отговорност на Р.А.. Фактическите констатации и правните изводи формирани от районния съд се споделят от настоящата инстанция, поради което не е необходимо и тяхното преповтаряне.

Възраженията в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е обсъдил всички възражения на А., както от жалбата, така и от писмената защита, която видно от протокола от проведено открито съдебно заседание на 05.03.2015г. е докладвана от съдията-докладчик. Ето защо не е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила от районния съд. Последният в мотивите на своето решение подробно е разгледал и отговорил на всички възражения касаещи реквизитите на ЕФ, годността на видео – радарна система за наблюдение и регистрация на пътните нарушения от типа “MultaRadar SD580” с №00209D32F66C, като е приел че са изпълнени изискванията на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълк.дело № 1/2013г., ОСК на ВАС, относно предварително обозначено на стационарното техническо средство, като се е позовал на приетите по делото доказателства. Именно от приложеното на л.18 от делото на районния съд удостоверение е видно, че монтираната на път І-3 (Е-83), Бяла-Ботевград, км.89+200, стационарна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение “MultaRadar SD580” с №00209D32F66C е сигнализирана с пътни знаци Т17 „RADAR” на км.89+175 дясно и на км.89+887 ляво. Ето защо изводът на районния съд се явява правилен. По отношение посоченото от представителя на ОП-Плевен доказателство на л.27 от делото следва да се посочи, че същото касае липсата на датата на нарушението на поставени знаци, ограничаващи скоростта (както е и поставен въпроса от районния съд при изискване на това доказателство), но не и липса на обозначение на стационарната система за видеоконтрол.

Предвид изложеното, решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в сила, като за пълнота следва само да се посочи, че приложените към касационната жалба решения на Административен съд-Плевен се отнасят за различни случаи от към фактическа страна, а именно когато нито по делата на районния съд, нито пред касационната инстанция са представени доказателства за обозначение на стационарната система за видеоконтрол.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 270 от 21.03.2015г., постановено по НАХД № 364 по описа за 2015 г. на Районен съд – Плевен.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.