РЕШЕНИЕ № 66

гр. Плевен, 24 Февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като изслуша докладваното от съдия Данева адм. дело № 324/2012 г. , за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.Ц.Й. ***, срещу Заповед №ДК-02-СЗР-33/28.02.2012 г. на Началник РДНСК-Северозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж от шеста категория „Навес”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница, общ. Кнежа, с възложител К. Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

В жалбата се сочи, че претенцията на съседа му за земя от неговото дворно място е неоснователна, и въпреки че във възраженията си срещу констативните актове /КА/ е записал, че е подал искова молба /ИМ/ в Районен съд /РС/-Кнежа за имуществен спор, органът е издал заповедите. Жалбоподателят сочи многобройните съдебни и административни производства, които са се развивали. Твърди, че по съдебните производства са правени единични и тройни съдебни експертизи, според които постройките не са пред основния строеж. Навесът е допълващо застрояване със селскостопанска цел, построен е през 1984 г. С оглед годината на изграждане за същия е приложим чл.225, ал.3 от ППЗТСУ /Правилник за прилагане на Закова за териториално и селищно устройство/, касаещ селскостопанските постройки – да не се изисква разрешение за строеж, и важат чл.44, ал.1 и чл.147, ал.1, т.1 от ЗУТ. Строежът е търпим, като същото е видно от заключението на вещите лица /ВЛ/ по всички водени дела, като конкретно сочи адм.д. №1/2008 г. на настоящия съд. Моли да се отмени заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител Д.И.Й. – съпруга, надлежно упълномощена, и в представена писмена защита поддържа жалбата. Моли да се отмени Заповед № ДК-02-СЗР-33/28.02.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР като неправилна и незаконосъобразна и да бъдат присъдени направените разноски по делото за вещо лице и такси. Твърди, че КА незаконосъобразен, тъй като към момента на огледа не са били в с.Бреница и не са могли да присъстват. Твърди, че строежът е търпим на основание §16, ал.1 от ПР на ЗУТ. Мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г. е незаконосъобразен, тъй като не е подписан от гл.архитект, а от кмета на общината.

Ответникът – НАЧАЛНИКЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ - СЕВЕРОЗАПАДЕН РАЙОН, чрез процесуалния си представител юрк. Г.Л. оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна по аргументи, които излага в писмена защита. В същата твърди, че строежът е незаконен, тъй като е изграден без за него да е издадено разрешение за строеж. Същият е на страничната регулационна линия на УПИ, пред сградата на основното застрояване. Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ постройки на допълващото застрояване, с изключение на гаражи, работилници и обекти за търговия и услуги /какъвто навесът не е/ не могат да се разполагат на страничната регулационна линия или между нея и сградите на основаното застрояване, както и постройките на допълващото застрояване могат да се разполагат на страничната регулационна линия, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседния УПИ или плътни огради. Навесът не попада в периметъра, очертан от ЗРП от 1904 г., в който е предвидено основното застрояване. Строежът не е търпим, което е видно от влязъл в сила мотивиран отказ на главния архитект на община Кнежа. Сочи, че Началникът на РДНСК следва да съобрази този акт. Твърди, че почти винаги в ЗРП се указва разполагането на основното застрояване, а допълващото се предвижда с допълнение на плана. Строежите, за да са търпими, е необходимо да са предвидени в ПУП – при изработването му. Твърди, че строежът не отговаря на изискванията на чл.124, ал.1 от Наредба №5/1977 г., както и на нормите на чл.225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ и чл.41, ал.2 от ЗУТ. Не са приложими §16 от ПР на ЗУТ и §127, ал. 1 от ПР на ЗИД ЗУТ. Моли да се остави в сила заповедта.

Жалбата е подадена на 22.03.2012 г., видно от вх.№ на органа /л.3/, като заповедта е съобщена на 10.03.2012 г. /известие за доставяне л.28/. По тези причини съдът счита, че жалбата е допустима като подадена срещу административен акт в законоустановения срок и подлежи на разглеждане.

Съдът,като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2012 г. е извършена проверка на място от двама служители на РО”НСК”-Плевен към РДНСК – СЗР в с. Бреница, община Кнежа, на строеж “Навес”, на адрес ул.”Христо Ботев” №17, кв.27, УПИ VІІІ-234. Освен тях в проверката е участвал и главен специалист “УГ” при община Кнежа.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт (КА) №КН-112-03 от 10.01.2012 г. /л.л.21-23/ и КА №КН-112-08 от 10.01.2012 г. /л.л.24-26/. Видно от последните, контролните органи са установили незаконен строеж “Навес”, както следва: едноетажна сграда с размери в план 3,50/6,62 м, височина на билото 3,40 м, на двете стени 2,70 м и 2,85 м. Стените са от тухлена зидария с дебелина 25 см, върху основа – каменна зидария от страна на ул.”Хр.Ботев” и по страничната регулационна линия и бетонова по източната страна. Пода е на циментова замазка и е на две нива с разлика 0,15 см. Измазана е само източната фасада отвън. Помещението се използва за съхранение на инвентар. Строежът е изпълнен 1983 г. През 1998 г. е преправена покривната конструкция на двускатна от дървен материал, покрита с керемиди. Приложена е окомерна скица. Посочено е, че УПИ VІІІ-234 е собственост на К.Ц.Й., съгласно нотариален акт /НА/ №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд и удостоверение за наследници от 14.04.2006 г., строежът също е негова собственост, като Й. се явява и възложител на същия. Проверката е извършена в негово отсъствие. Не са представени строителни книжа и документи. Като нарушения са посочени изпълнение на строежа без строителни книжа. Същия строеж е от допълващото застрояване. Изпълнен е пред основното застрояване в имота върху страничната регулационна линия между УПИ VІІІ – 234 и УПИ ІХ – 233, кв.27 по плана на с.Бреница. Нарушени са разпоредбите на чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./ и чл.42, ал.2, чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ. Посочено е, че е налице мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г., влязъл в сила, видно от съставен акт за непостъпили възражения в ОЦУИГ на Община Кнежа от 17.05.2011 г. Действащият ПУП е одобрен със заповед №1080 от 04.08.1987 г. на ОНС – Враца, предвижданията му не са посочени в КА, но е посочено, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП на с.Бреница, община Кнежа. КА са съобщени на 03.02.2012 г. на възложителя, видно от отбелязването на самите тях.

Срещу КА е подадено възражение от Й.. В същото се твърди, че посоченото в КА допълващото застрояване не е предвидено в плана от 1987 г., но хамбарът е строен през 1984 г., като до онзи момент е имало само улична и дворищна регулация. Сочи, че навесът отговаря на изискванията на §16, ал.1 от ПР на ЗУТ и е търпим строеж. Твърди, че съгласно чл.225, ал.3 от ППЗТСУ не се изисква разрешение за строеж на селскостопанските постройки. Сочи, че строежът е масивен и е свързан конструктивно с основната сграда. Сочи, че е подадена ИМ до РС – Кнежа срещу Т. Я. за имуществен спор.

Нотариален акт №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд е приобщен на л.29 от делото, а удостоверението за наследници е на л.30 от делото.

Със Заповед № ДК-02-СЗР-33/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район , предмет на оспорване в настоящето производство е разпоредено премахването на незаконен строеж “Навес”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 с. Бреница, община Кнежа, обл. Плевен, ул.”Христо Ботев” №17, с възложител К.Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

От фактическа страна е установено още, че със заповед №1080/04.08.1987 г. на ОНС-Враца /приложена на л.32/ се одобряват кадастралния, застроителния и регулационния планове на с.Бреница. Началникът на РДНСК-СЗР е упълномощен от Началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи със Заповед №РД-13-297/14.12.2011 г. По делото е приложен констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г. /л.л.14,15/, съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Срещу този КП е било подадено възражение от Й. /л.л.65,66/, като се твърди, че неправилно в същия не са отразени навесът и хамбарът в имота. С решение №726/25.11.2010 г. по адм. д. №1/2008 г. /л.л.75-78/, Административен съд – Плевен е отменил отказ на гл.архитект на община Кнежа за издаване удостоверение за търпимост на постройки, между които и процесната. Преписката е върната за ново произнасяне. При новото произнасяне с постановен мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г. /приложен на л.л.8-10 от делото/, подписан от кмета на община Кнежа /главният архитект е посочен само като изготвил отказа/. Приложени по делото са три нотариално заверени декларации на лица, според които постройките хамбар, килер и навес са построени през 1983 и 1984 г. /л.л.97-99/, както и една нотариално заверена декларация, според която това е станало в периода 1998-2003 г. /л.93/. С решение №593/30.10.2009 г. по адм.д. №813/2007 г. Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на Й. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Кнежа за изменение на влезлия в сила кадастрален план по отношение границата между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г. Видно от мотивите на съда, съществува спор между собствениците на двата имота, който следва да бъде разрешен по съдебен ред, за да се измени плана. С определение №597/14.01.2010 г. на ВАС /л.150/ касационната жалба на Й. срещу това решение е оставена без разглеждане. Й. е подал ИМ срещу Т. П. Я. /собственик на УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г./ по чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/. Поискано е връщане на старите кадастрални и регулационни граници, като съседът освободи неговата земя. Образувано е дело №47/2012 на РС-Кнежа, като след отвод на всички съдии от този съд делото е изпратено за разглеждане на РС-Плевен, като е образувано дело №1300/2013 г. по описа на този съд. По това дело е постановено решение №498/28.03.2014 г., с което искът е отхвърлен. РС е приел, че постройките на калкан – гараж и стопанска постройка са по регулационната линия от 1904 г., а другите допълващи постройки – стопанска сграда и постройката откъм жилищната сграда са изградени по регулационната линия от плана от 1987 г. Има разлика между двете регулационни граници, но най-голямото отклонение е в размер на 33 см, което е в границите на допустимата грешка при измерването. Поради това РС е приел, че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решенето на РС не е било оспорено и е влязло в сила.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с ВЛ - строителен инженер. Съгласно заключението на последната процесният навес, предмет на оспорената заповед е разположен на уличната и на западната регулационна линии на УПИ VІІІ, кв.27 по плана на с.Бреница и се намира пред сградата на основното застрояване. Навесът е изграден през 1983 г., като е извършен основен ремонт на покрива през 1998 г. Обекта е изграден без съответните строителни книжа. Същият се състои от две обособени помещения под един общ покрив. Няма пречка навесът да бъде преустроен в гараж. Съгласно чл.41 от ЗТСУ и чл.121, ал.1 от ППЗТСУ в селата, както и в част от малки и много малки градове със селскостопански характер могат да се застрояват стопански постройки със селскостопанско предназначение от всякакъв вид за лични нужди. Навесът е изграден по регулационния план от 1904 г.

В о.с.з. ВЛ допълва, че предвид обема на процесния навес, за да отговаря на всички изисквания за гараж, трябва и двете стаи на навеса да се преустроят за гараж и няма да остане място за работилница. Главният архитект следва да се съобразява съответния застроителен план с действащите разпоредби в закона и наредбата. Това са основните неща, които трябва да съобрази главният архитект, но план няма в конкретния случай.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Настоящето производството е образувано по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж. Надлежни страни в производство по реда на чл. 215 във вр. с чл. 225 от ЗУТ, за оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. Адресат на процесната Заповед за премахване на незаконен строеж е К.Ц.Й., който изрично е определен в същата като възложител на строежа. Със заповедта за него се създават конкретни задължения, респ. се дава активна процесуална легитимация да я оспорва пред съда. Жалбата е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от Началник РДНСК-Северозападен район, компетентен съгласно Заповед № РД-13-297/14.12.2011 г. на Началника на ДНСК, служебно известна на съда, поради което съдът намира, че актът е издаден от компетентен орган. Към момента на издаване на заповедта редакцията на чл.225, ал.1 ЗУТ е давала правомощие на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях независимо от категорията на строежите.

Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена поради липсата на мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Съдът намира, че в хода на производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което важни въпроси са останали неизяснени. Видно от КА /л.25/, не са посочени предвижданията на ПУП, а само е заявено, че строежът не съответства на същия. КА са надлежно връчени на 03.02.2012 г., видно от отбелязването на самите тях, и е подадено възражение срещу същите от Й.. В последното изрично се сочи, че е приложим §16, ал.1 от ЗУТ. В процесната заповед това възражение въобще не е обсъдено от гледна точка на възможността за приложение на §16, ал.1 ЗУТ. Въпреки че е прието в заповедта, че строежът е от 1983 г., органът въобще не е направил преценка за приложимостта на разпоредбата, в тази насока въобще няма мотиви, а само декларативно е заявено, че не е налице търпим строеж по §16 от ЗУТ. Направена е преценка само по отношение липсата на строителни книжа /за които не е и спорно между страните, че липсват/ и несъответствие със сега действащите нормативни разпоредби. В заповедта не е налице дори преценка на съответствието със сега действащия ПУП.

Органът, а при оспорване на заповедта и съдът, дължат произнасяне за наличие на материалноправните предпоставки на §16 / в една от трите й хипотези по ал.1, ал.2 и 3/ от ПР на ЗУТ, доколкото при наличие на търпим строеж при условията на тази разпоредба, същият не подлежи на премахване. Поради това преценката за наличие на търпим строеж е част от преценката за материална законосъобразност на заповедта, като при липсата на данни и мотиви в заповедта за търпимост на разпоредените за премахване незаконни строежи, съдът също не би могъл да излага такива мотиви, а още по-малко да извърши проверка за законосъобразност на заповедта на това основание. В този смисъл е Решение № 6758 от 20.05.2014 г. по адм. д. № 14180/2013 на Върховния административен съд.

Неправилно органът се е позовал на влезлия в сила отказ за търпимост на строежа. Същият не обвързва органа – обратно на приетото от него. Документът по § 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ е предназначен да удостоверява търпимостта на строежа единствено в нотариалното производство по прехвърлянето му. Извън това производство той няма удостоверителна сила, още по-малко относно обстоятелството, че строежът не е търпим, което по разпоредбата не е предвидено като предмет на удостоверяването. Отказът, следователно, не е официален документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а като частен не е могъл да бъде доказателство за правни изводи. В този смисъл е константната съдебна практика – например Решение № 4720 от 14.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2007 г. Органът е следвало самостоятелно да изследва въпроса за търпимостта на строежа, като не е обвързан от липсата или от наличието на удостоверение за търпимост на същия. Това е още по-необходимо с оглед на факта, че в титула на отказа за търпимост се сочи, че изхожда от главния архитект на общината, а е подписан от кмета на общината, а главният архитект се е подписал само като изготвил същия отказ.

Поради липсата на мотиви в заповедта съдът не може да се произнесе по спазването на материалния закон. Безспорно по делото е само, че строежът е изграден без за това за са издадени строителни книжа. Доколкото обаче самият орган е посочил като дата на изграждане 1983 г., липсата на книжа не е достатъчно основание за премахване на строежа. Следвало е да се установи съответствието му с действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му, както и с действащите съгласно ЗУТ, което не е направено.

Съдът отбелязва, че е недопустимо едва при съдебното оспорване на заповедта да се сочат пред съда - в писмената защита, нарушени разпоредби на законодателството по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежа и към настоящия момент. Това е следвало да стане в самата заповед. Правните основания за премахване следва да се прикрепят към фактическите и така заедно да образуват мотивите - като едно неразривно цяло. В случая това не е направено в процесната заповед.

По делото е приложен констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Този протокол е известен и на двете страни, но не е коментиран в заповедта. Заповед за премахване на строеж, построен преди 1987 г. /както в случая - строежът е изграден през 1983 г. съгласно твърденията на страните/ не може да бъде издадена, ако е констатирано, че строежът отговаря на предвижданията на плана към момента на изграждането му, или на последващия след изграждането му план. Органът не е обвързан с този протокол, но е следвало да изложи мотиви защо не приема изложените в него констатации.

По отношение на многобройните съдебни и административни производства, развили се между собствениците на УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница, съдът съобразява следното: установено е, че имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат, като кадастралната граница не съвпада с тези граници. Налице е грешка в кадастъра по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед липсата на съгласие и влошените отношения между съседите /видно от жалбите пред ДНСК, приложени по делото/ явно е невъзможно попълване на протокол за непълноти и грешки. В такъв случай е следвало грешката в кадастъра да се отстрани след влязло в сила съдебно решение. Доколкото са спорни границите между двата имота, правното основание на такъв иск е следвало да е чл.109а от ЗС. Такъв иск не е бил предявяван, отхвърлен е иск на основание чл.108 от ЗС. Продължава да бъде нерешен спорът относно кадастралната граница между имотите. Различието между имотна и регулационна граница от една страна, и тази по кадастъра от друга е достатъчно да обоснове правен интерес от установяването на границите между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница.

По останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:

С оглед липсата на мотиви, съответствието на строежа с действащото законодателство към момента на построяването му и към настоящия момент може да бъде съобразявано от съда само при наличие на последваща заповед от страна на компетентен орган. По тази причина съдът не следва да се произнася по наведените твърдения на двете страни относно съблюдаването на материалния закон, включително е безпредметно обсъждането на експертизата, доколкото е недопустимо съдът да се произнася по въпроси, по които органът не се е произнесъл.

При издаване на заповед за премахване на незаконно строителство органът действа служебно, затова при отмяна на такава заповед не се постановява връщане на органа за ново произнасяне.

В производство търпимост на строеж могат да обсъждат въпроси относно наличието на сграда на страничната имотна линия на съседа към момента на строителството. Същото се отнася и до отбелязаното в проекта на Ц. Й. – баща на К.Й., ”с декларация”, като това е отразено и на скица №60/1957 г., и се мотивира каква е скицата, в кого е следвало да се съхранява, липсата и до неблагоприятни последици за кого води.

Доколкото планът от 1904 г. се е отнасял само до дворищната и уличната регулация, но не и до застрояването, не може да се твърди, че застрояването не отговаря на неговите предвиждания. Същият план въобще не е имал цел да посочи такива предвиждания и не ги е посочил. Тълкуването на изискването за съответствие на строежа с влязъл в сила план от страна на процесуалния представител на ответника води до абсурд – ако същото се приеме, следва, че всички сгради, включително построените преди действието на благоустройствените закони, са незаконни, доколкото не са съобразени с ПУП, какъвто не е имало и не е бил влязъл в сила към момента на изграждането им, или е съществувал план, който не е уреждал застрояването.

По отношение на твърдението, че КА са незаконосъобразни, поради факта, че възложителят не е бил в онзи момент в с.Бреница и не е могъл да присъства при проверката, същото е неоснователно. Възложителят е бил надлежно уведомен за КА, имал е възможност да подаде възражение, поради което правото му на защита не е нарушено.

За пълнота съдът отбелязва, че подаденото възражение срещу констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г., че в същия не е отразен навесът, е неоснователно. Видно от този протокол, в него навесът е изрично посочен, посочено е също, че през 1998 г. е извършен основен ремонт на покрива му.

Предвид изложеното, съдът намира, че оспорената Заповед е незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на изискуемата форма като немотивирана, поради което следва да бъде отменена. Поради липсата на мотиви не може да се направи преценка на съответствието с материалния закон.

При този изход на делото, искането на процесуалния представител на жалбоподателя в о.с.з. за присъждането на разноски се явява основателно, като следва да се присъдят 10 лева държавна такса /л.47/ и 130 лева депозит за СТЕ /л.187/, общо 140 лева.

Водим от изложените мотиви съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-02-СЗР-33/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на К.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на оспорване, съгласно чл.215, ал.7 ЗУТ.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: