Р Е Ш Е Н И Е

№ 295 / 2 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- гр. Плевен, първи касационен състав, в публично заседание на дванадесети юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

Секретар: Г.К.

Прокурор: ИВАН ШАРКОВ

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева касационно административно дело № 323 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.

С решение № 261/19.03.2015г., постановено по НАХД № 221/2015г. Плевенският районен съд е потвърдил Електронен фиш серия К-№ 0879226/2013г. на ОДМВР-Плевен за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Е.С.С. ***, за нарушение на чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и на осн. чл. 189,ал. 4 във вр. с чл. 182,ал. 2,т. 3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 100,00 лв.

Така постановеното решение е обжалвано с касационна жалба от Е.С.С. с доводи за неговата незаконосъобразност поради съществено нарушение на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда довод за несъобразяване на решението на първоинстанционния съд с настъпването на абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване към момента на постановяването му. Твърди, че ,ако нарушението е извършено на 10.09.2013 г., както е отразено в електронния фиш, абсолютната погасителна давност по чл. 81,ал. 3 от НК във вр. с чл. 34 от ЗАНН , приложима на осн. чл. 11 от ЗАНН е изтекла на 10.03.2015 г. За да направи този довод счита, че абсолютната давност за нарушения по ЗДвП изтича с изтичането на срок, надвишаващ с ½ предвидения едногодишен срок за образуване на административнонаказателно производство. На следващо място навежда оплаквания за неправилност на съдебното решение поради неотчетени пороци на електронния фиш- липса на дата на издаване, което затруднява преценката за спазена давност по чл. 34 от ЗАНН. Счита още, че утвърдената бланка-образец на ЕФ е с липсващи основни реквизити, които ограничават възможността на жалбоподателя да разбере конкретно в какво се изразява и как се описва вмененото му нарушение. Не е ясно и по какъв начин е въведено посоченото ограничение за скорост от 90 км/ч. Твърди, че нарушението е недоказано и моли решението да бъде отменено, както и потвърдения с него електронен фиш.

Ответникът не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура дава заключение, че решението следва да бъде отменено, както и електронният фиш, поради липса на обозначение със съответния пътен знак на монтираната стационарна система за видеонаблюдение.

Административен съд- Плевен, като взе пред вид събраните доказателства, становищата на страните и изискванията на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

За да потвърди електронния фиш Районният съд е приел, че от фактическа страна са безспорно установени констатираните във фиша факти, според които, на 10.09.2013 г., в 16,05ч. на околовръстен път Плевен в Е83 км. 89,2 с МПС Мерцедес 250Д с рег. № РК XXXXАМ е регистрирано движение със скорост 114 км/ч при ограничение 90 км/ч. Въз основа на правилно установените факти съдът е направил законосъобразен извод за извършено от настоящия касатор административно нарушение по чл. 21,ал. 1 от ЗДвП, и правилно наложено административно наказание глоба в размер на 100 лв. Решаващият съд е обсъдил е всички факти и обстоятелства от значение за случая и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атактуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на данните по делото, издаден е в съответствие с приложимите в случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвяне на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. Първоинстанционното решение е основано на доказателствата по делото и касационният съд не намира основание за отмяната му, каквото е искането на касатора. От друга страна, не са налице релевираните в касационната жалба нарушения на процесуалните правила , свързани с твърдения за неприложена изтекла абсолютна погасителна давност към момента на постановяване на първоинстанционното решение.

Настоящият съд споделя по принцип доводите на касатора за приложимост на института на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3 от НК в административно-наказателното производство по силата на препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН. Привръзката на института на погасителната давност с чл. 34 от ЗАНН, направена от касатора обаче е неправилна. В административнонаказателното производство чл. 81,ал. 3 следва да се разглежда във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК , както това изрично е посочено и в цитираното в касационната жалба Тълкувателно постановление № 1/27.02.2014 г. на ОСС от НК на ВКС и ОСС от ІІ колегия на ВАС. Съгласно чл. 80,ал.1,т. 5 на НК/ в редакцията ДВ, бр. 26 от 06.04.2010 г./, наказателното преследване се изключва по давност когато то не е възбудено в продължение на три години. В чл. 81,ал. 3 е въведена абсолютна погасителна давност, а именно: независимо от спиране или прекъсване на давността, наказателното преследване се изключва ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член, т.е. за административните нарушения, извършени при действие на новата редакция на чл. 80,ал. 1, т. 5 от НК/какъвто е настоящият случай/, срокът на абсолютната погасителна давност е четири години и половина. В разглежданата по делото хипотеза е установено, че нарушението е извършено на 10.09.2013 г., от която дата е започнал да тече срокът на абсолютната погасителна давност, и би изтекъл на 10.03.2018 г. Давностният срок не е бил изтекъл към момента на приключване на устните състезания пред Районния съд/ 24.02.2015г./, не е изтекъл и към настоящия момент. От друга страна касаторът неправилно обвързва и издаването на електронния фиш с чл. 34 от ЗАНН. Електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189,ал. 11 ЗДвП/, не и по форма , съдържание, реквизити и процедури по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и процедура/ включително срокове/ за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Предвид изложеното, и в светлината на ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013,г. на ВАС, настоящият съд намира, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН, вкл. и тази по б. „в”, не намира приложение и не следва да се прилага по аналогия при липса на изрична разпоредба.

Съдът намира, че направеното от Окръжния прокурор искане за отмяна на ЕФ поради липса на обозначение на стационарната система със съответния пътен знак е неоснователно. От приложеното на л. 17 от делото на Районния съд Удостоверение изх. № 160/22.01.2015 г. , неоспорено и прието като доказателство по делото, се установява по безспорен начин наличието на такова обозначение .

Предвид изложеното касационната инстанция счита, че като е потвърдил издадения електронен фиш, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 261/19.03.2015г., постановено по НАХД № 221/2015г. на Плевенския районен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.