Решение по Административно дело 322/2015г.

Р E Ш Е Н И Е

№ 314

гр.Плевен, 8 Юли 2015 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, първи касационен състав, в открито съдебно заседание на трети юли две хиляди и петнадесета година в състав: Председател: Юлия Данева

Членове: Елка Братоева

Катя Арабаджиева

при секретаря Ц.Д. и с участието на прокурора Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 322 по описа за 2015 год. на Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 306 от 03.04.2015 г., постановено по нахд № 84/2015 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно постановление № 15-1502932 от 08.12.2014 г. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен, с което на ЕТ „Г. Флора – Г.Г.” с ЕИК 824052839, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. XXXX, представляван от Г.Ц. Г., в качеството й на работодател, на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, за това, че при извършена проверка на 14.11.2014 г. в 16,35 ч., на място в обект Павилион за цветя № 13 и № 14, намиращ се в гр.Плевен, ул. „Ц.Церковски” № 4, експлоатиран от горепосочения ЕТ е констатирано, че същият, в качеството си на работодател е нарушил разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ и е допуснал до работа в обекта лицето И. Л. Х., с ЕГН **********, преди да му е представила копие от уведомлението по чл.62 ал.3, заведено в ТП на НАП и екземпляр от сключен трудов договор, подписан и от двете страни.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Г.Ц.Г., в качеството си на Управител на ЕТ „Г. Флора – Г.Г.”, чрез пълномощника си адвокат Е. М.-А. от Адвокатска колегия Плевен, която счита същото за незаконосъобразно, издадено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Намира, че РС е постановил своето решение без да направи задълбочен анализ на всички факти и обстоятелства по делото. Според касатора са неправилни изводите на съда, че актосъставителят и впоследствие наказващият орган правилно е квалифицирал в АУАН извършеното нарушение по чл.63 ал.2 от КТ, а не чл.1, ал.2, във връзка с чл.62 ал.1 от КТ. Твърди, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по безспорен начин, че проверката на „Инспекция по труда” – Плевен протича на два етапа: на място на 14.11.2014 г. и по документи на 17.11.2014 г., но в АУАН е посочено, че проверката е направена на 17.11.2014 г., а ако актосъставителят е приел, че извършва проверка в два етапа, то е трябвало да посочи в акта, че нарушението е извършено на 14.11.2014 г. Навежда доводи, че разпоредбата на чл.63 ал.2 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, какъвто към момента на проверката не е бил сключен. Счита, че при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към датата на проверката, работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62 ал.1 от КТ, във връзка с чл.1 ал.2 от КТ затова, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма, но незаконосъобразно му е наложено административно наказание за нарушение по чл.63 ал.2 от КТ. Счита, че като не е изследвал пълно и всестранно представените писмени доказателства, районният съд е достигнал до грешен извод. В заключение моли съда да отмени решението и да отмени наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът се представлява от адв.М. с пълномощно от първата инстанция, която поддържа жалбата назаявените в нея основания, по същество моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” гр.Плевен, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт И. с пълномощно от първата инстанция, която оспорва жалбата и моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 14.11.2014г. в 16:35 часа длъжностни лица при Дирекция ИТ - Плевен извършили рутинна проверка на място на търговски обект намиращ се в гр. Плевен, ул „Цанко Церковски”№4, експлоатиран от касатора. В хода на проверката констатирали, че ЕТ в качеството си на работодател, е нарушил забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, като на 14.11.2014 г. в 16:35 часа е допуснал до работа в търговския обект лицето И. Х., преди да му е представено копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 заверено в т. 1 на НАП и екземпляр от сключен трудов договор – подписан от двете страни. Констатирано било още, че Х. е заварена да извършва трудова дейност на определено работно място и в работно време на обекта. Въз основа на констатациите от проверката и допълнителна документална такава осъществена на 17.11.2014 г. било констатирано, че горецитираното ЕТ в качеството на работодател е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство във връзка с осъществяването на трудовите отношения, като на 14.11.2012 г. в 16:35 часа е допуснало до работа в търговския обект лицето И. Х. на длъжност “продавач-консултант” без да му е представен преди постъпване на работа екземпляр от сключен писмен трудов договор, за което нарушение е съставен АУАН №15-1502932 от 17.11.2014г. Впоследствие било издадено оспореното НП №15-1502932/08.12.2014. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен.

Горната фактическа обстановка ПРС установил въз основа на показанията на св.В. Н. и М. Б. и отчасти показанията на свидетеля И. Х. и приложените към делото писмени доказателства. От показанията на свидетелите Н. и Б. съдът установил, че в търговския обект е извършена проверка и последвала документална проверка, при която свидетелите възприели допускане на И. Х. до работа като “продавач-консултант” без сключен трудов договор. Пак от същите показания на дл.лица съдът установил, че св. Х. на процесната дата е осъществявала трудови функции, като е извършвала подреждане на цветя, а не продаваческа дейност, тъй като в обекта в момента не е имало клиенти и това е било на място в обекта с определено работно място и в рамките на работното време на павилиона. До този извод съдът достигнал след анализ на показанията на разпитаните свидетели. От показанията на св.Н. съдът установил още, че свидетелката е изчакала и документалната проверка, за да види „какво ще донесе“ Г., като договор по чл.235 от КТ не бил представен, а е представен трудов договор сключен с Х. на дата 17.11.2014г. с посочена длъжност не „аранжор на цветя”, каквито са били твърденията на Г. и Х. на 14.11.2014г. относно същността на обучението, а с посочена длъжност „продавач – консултант”. Пак от показанията на св.Н. и Б. съдът установил, че Г. й била споменала на 17.11. по време на документалната проверка, че тъй като в събота и неделя/15 и 16.11./ не работели в НАП, затова не била подала по-рано трудовия договор и уведомление, а според показанията на св.Н. Х. била казала, че няма нито трудов, нито граждански договор, както и че Х. изобщо не е знаела на каква длъжност се обучава да работи. От показанията на св.Б. съдът установил още извършената от нея и св.Н. проверка в процесния обект, изследването на обстоятелството дали св.Х. осъществява трудови функции и че след като приели че “работи” в проверявания обект, както и след като констатирали отсъствие на трудов договор, за което не се спори, че не е налице друго основание за трудова ангажираност, като в момента на проверката на място на 14.11.2014г. нито трудов нито граждански договор, нито такъв за обучение били представени, преценили че следва да поканят управителя Г. на място в ДИТ. Там снели обяснения от същата и тя не представила никакъв документ, удостоверяващ извършване на обучение спрямо Х.. Св.Б. също удостоверила, че Г. не е била призована в ИТ да представи точно трудов договор, а какъвто и да било документ , удостоверяващ основание за пребиваване на Х. в стопанисвания от нея обект и същата е представила единствено трудов договор, като не е посочила нито че Х. е по граждански договор, нито по такъв за преквалификация по чл.235 от КТ. ПРС приел показанията на св. Н. и Б. като вътрешно логични, непротиворечиви и хармонични с останалите събрани и ценени в хода на съдебното следствие доказателства и в конкретност приложените писмени доказателства, както и показанията на св.Х., доколкото последната не оспорва осъществяваната от нея трудова ангажираност в процесния обект. От показанията на св.Х. съдът установил присъствието й във времето и мястото, посочени в АУАН и осъществяваните от нея трудови функции. Съдът не кредитирал показанията на св.Х. в частта, че към момента на проверката е имала сключен с ж-ля договор за преквалификация по чл.235 от КТ на лице, което се готви да започне работа, доколкото същото противоречи на показанията на Н. и Б., които пред съда заявявили, че същата не споменала за такъв договор.

Съдът кредитирал като неоспорени от страните идентификационна карта, трудов договор №4 от 17.11.2014г., справка за уведомления по чл.62, ал.5 от КТ, но не кредитирал приложения по делото договор за преквалификация по чл.235 от КТ на лице, което се готви да започне работа, като счел, че същият противоречи на показанията на свидетелите Н. и Б., според които св.Х. е осъществявала трудови функции в обекта, а не се е обучавала както е вписано в него. Съдът приел този договор за противоречащ и на показанията на св.Х., която посочила, че е работела, макар да не конкретизирала длъжността си. Направил извод, че този договор е съставен след съставяне на АУАН доколкото неколкократно контролните органи посочили, че от управителката не е изисквано да представи непременно трудов договор по отношение на св.Х., а какъвто и да било документ, удостоверяващ законосъобразното й присъствие в обекта и такъв договор за преквалификация не само, че не е бил представен и по време на двете проверки/на място и по документи/, но за такъв не е било и споменато изобщо че съществува както от Г. и Х., които, ако са го подписали преди датата на проверката на място, логично щели да си спомнят за това. А и управителката Г. е имала два дни на разположение /почивните 15 и 16.11./ преди документалната проверка в ОИТ, за да си направи справка и да представи на 17.11.2014г. в ИТ този договор, ако е съществувал, а не трудов договор.

След анализ на приложените по делото доказателства, ПРС се позовал на разпоредбата на чл.63 ал.1 от КТ, която въвежда задължение за работодателя да предостави на работника или служителя преди отпочване изпълнението на задължението по сключения трудов договор екземпляр от него и копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ заверено от ТД на НАП, с оглед създаване необходимите гаранции за опазване на трудовите права на работниците и служителите и защита на законните им интереси. Съдът приел за безспорно установено обстоятелството, че работна сила действително е предоставена от страна на св.Х., като не ставало ясно единствено защо при трудово правоотношение с уговорени елементи на такова , страните са сключили договор за преквалификация по чл.235 от КТ на лице, което се готви да започне работа. Съдът не открил съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при издаване на НП, водещи до отмяна на последното. На тези основания потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция намира така оспореното решение за неправилно , по следните съображения:

Нормата на чл. 63, ал. 1 от КТ задължава работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, както и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от ТД на НАП. От друга страна, алинея 2 на същата норма предписва, че работодателят няма право да допуска на работа работника или служителя, преди да му предостави документите по предходната алинея. Най-сетне, съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредба № 5 на МТСП за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 4 от КТ, работодателят е длъжен да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разписано е в цитираната норма, че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомления.

В този смисъл, за да бъде санкциониран работодателят за неспазване на нормата на чл. 63, ал. 1 и ал. 2 от КТ, е необходимо на работника или служителя да не са предоставени, както екземпляр от трудовия договор, така и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от съответната ТД на НАП.

И двата приложени по делото на л.14 и л.16 документа обаче-трудов договор и уведомление, са съставени и регистрирани на дата 17.11.2014 год., но не и към датата на проверката -14.11.2014 год., когато не се спори между страните, че не е имало нито сключен писмен трудов договор между работодателя и работника, нито изпратено уведомление в ТД на НАП. Следователно, неправилно наказващият орган е приел, че е извършено нарушение на чл. 63, ал. 1 от КТ.

Релевантен за отговорността на дружеството въпрос според касационната инстанция е на датата на извършване на проверката-14.11.2014 год. , удостоверена в съставения акт, съществувало ли е валидно трудово правоотношение между страните, било ли е обективирано в трудов договор, който е следвало да се регистрира и правилно ли е ангажирана отговорността на ЕТ за нарушение на чл.63, ал.1 и ал.2 от КТ.

Касационната инстанция приема, че на датата на проверката Х. е изпълнявал фактически задълженията си по по-късно сключения , на 17.11.2014 год., трудов договор. В този смисъл изцяло се възприемат мотивите на ПРС, обосноваващи наличието на валидно правоотношение между касатора и И. Х., което по безспорен начин се доказва от приложените по делото писмени доказателства и по-конкретно от декларацията на л.17 от делото, в която самата Х. е посочила, че от 12.11.2014 год. се обучава в ЕТ, т.е. осъществява функции, характерни за дейността в обекта, но няма сключен трудов договор. Именно от свидетелските показания на Н. и Б., както правилно е анализирал съдът се установява, че Х. е извършвала дейност по аранжиране, подреждане на цветя, на място в търговския обект и в рамките на неговото работно време. Тези обстоятелства, ведно с непредставянето в момента на проверката или впоследствие при документалната проверка на договор за обучение, съвкупно налагат единствения възможен извод, че Х. е изпълнявала фактически длъжност по трудово правоотношение в търговския обект в момента на проверката.

Същественото в случая е обаче, че на датата на проверката от контролните органи-14.11.2014 год., не е имало изобщо сключен трудов договор, последният е сключен в по-късен момент-на 17.11.2014 год. Работникът е извършвал трудова функция, а отношенията не са били уредени като трудови. Следователно, след като по делото не е представен какъвто и да е било трудов договор , валиден за датата на проверката и не се спори между страните , че такъв не е съществувал, се налага единствения възможен извод, че И. Х. е осъществявала трудова дейност в търговския обект на ЕТ, без какъвто и да е било сключен трудов договор към датата на проверката.

Съставът на нарушението, обаче, за което касаторът е привлечен към административно- наказателна отговорност в настоящия случай, е разпоредбата на чл. 63, ал. 2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Санкционирането на касатора на основание чл.63, ал.2 от КТ за това, че е допуснал до работа лице, без да му е предоставил копие от трудовия договор и от уведомлението по чл. 62, ал. 3, обаче, предполага да е налице подписан трудов договор между работодателя и работника, както и да е изпратено уведомление до ТД на НАП. Безспорно е по делото, че такъв трудов договор не е бил сключен между страните към 14.11.2014 год., а още по-малко е направено и съответното уведомление. Същото е задължение на работодателя, произтичащо от сключения трудов договор. Но щом липсва такъв договор, то и такова уведомление не може да бъде направено. Всъщност, той не би могъл да предостави никакво копие от трудов договор, поради обективното му несъществуване преди тази дата. Аргумент в посока на извода, че разпоредбата на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ може да послужи като основание за ангажиране отговорността на работодателя само при наличен и съществуващ трудов договор, се съдържа в самата нея-в ал.1 е посочено, че на работника се предоставя екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни. Ето защо, в хипотезата на прикрито чрез граждански или друг вид договор трудово правоотношение, или при липса изобщо на някакъв сключен договор, настоящият състав на съда намира, че работодателят е следвало да понесе отговорност по смисъла на чл.62, ал.1 от КТ във връзка с чл.1, ал.2 от КТ-за това, че не е сключил с работника трудов договор в писмена форма. Отговорността на касатора по тези текстове обаче не е била ангажирана, вместо това е била ангажирана тази по чл.63, ал.1 и ал.2 о КТ. Отговорността по чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ изисква друга фактическа обстановка, а именно –наличие на сключен и подписан трудов договор, който единствено не е бил предоставен на работника преди започване на фактическото изпълнение на трудовите функции. При липса на такива фактически данни, а напротив-при безспорна установеност на липса на сключен трудов договор към датата на проверката 14.11.2014 год., незаконосъобразно е наложено административно наказание на касатора за нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. Въпреки разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от КТ трудовото правоотношение не може да се фингира, а негов източник са юридически факти, лимитативно посочени в КТ. Трудовият договор е такъв юридически факт. Този договор е формален (чл. 62, ал. 1 от КТ) и е юридически факт, с чието настъпване възниква не само трудовото правоотношение, но и задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ, респ. забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ. Доколкото не е осъществен юридическият факт, пораждащ задължението по чл. 63, ал. 1 от КТ и забраната по чл. 63, ал. 2 от КТ, то неправилно нарушаването на забраната е възприето от органите на административнонаказателното производство и от районен съд като източник на отговорността на касатора. От друга страна пък сключеният по-късно трудов договор-на следващ датата на проверката ден-17.11.2014 год. е бил предоставен на работника и подписан от него, и това се установява от самия трудов договор, приложен по делото на РС и неоспорен от страните. Последното от своя страна сочи на липса на извършено нарушение по посочения текст.

С оглед изложените мотиви настоящата касационна инстанция намира, че оспореното решение като неправилно следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени оспореното наказателно постановление.

Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 306 от 03.04.2015 г., постановено по нахд № 84/2015 г. на Районен съд – Плевен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 15-1502932 от 08.12.2014 г. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен, с което на ЕТ „Г. Флора – Г.Г.” с ЕИК 824052839, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. XXXX, представляван от Г.Ц. Г., в качеството й на работодател, на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с ал.1 от КТ и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1502932 от 08.12.2014 г. на Директор на Дирекция ИТ – Плевен, с което на ЕТ „Г. Флора – Г.Г.” с ЕИК 824052839, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ул. XXXX, представляван от Г.Ц. Г., в качеството й на работодател, на основание чл.416 ал.5, във връзка с чл.414 ал.3 от КТ, е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лв. за нарушение на чл.63 ал.2, във връзка с ал.1 от КТ.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.

Преписи от решението да се изпратят на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.