РЕШЕНИЕ № 67

гр. Плевен,24 Февруари 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         Административен съд гр. Плевен – втори състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари две хиляди и петнадесета година в състав: 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЮЛИЯ ДАНЕВА

 

          Секретар:Г.К.,

           Като изслуша докладваното от съдията Данева адм. дело № 322/2012 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е по реда на чл. 145, ал. 2, т.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/.

Образувано е по жалба на К.Ц.Й. ***, срещу Заповед №ДК-02-СЗР-31/28.02.2012 г. на Началника на РДНСК-Северозападен район, с която е разпоредено премахването на незаконен строеж от пета категория „Пристройка към жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница, общ. Кнежа, с възложител К. Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

В жалбата се сочи, че претенцията на съседа му за земя от неговото дворно място е неоснователна, и въпреки че във възраженията си срещу констативните актове /КА/ е записал, че е подал искова молба /ИМ/ в Районен съд /РС/-Кнежа за имуществен спор, органът е издал заповедите. Жалбоподателят изброява многобройните съдебни и административни производства, които са се развивали. Сочи, че твърдението в заповедта, че гл.архитект на община Кнежа е отказал да издаде удостоверение за търпимост на пристройката – кухня, не отговаря на истината, тъй като молба за търпимост не е подавана. Подал е молба за узаконяване по реда на чл.40, ал.1 ЗУТ. Пристройката – кухня е строена към две стари стени на основния му строеж, който е строен през 1957 г., и към една стара стена от 1984 г. на килера. Всъщност е построена само една нова стена към старите постройки. Твърди, че има скица – виза от 1964 г., но тогава проектът не е бил изпълнен, тъй като не е имал вода в дворното място. Пристроената кухня е свързана здраво с основния строеж и ако се разклати, ще падне основният строеж. Същата е нужна съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ, доколкото всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс. Моли да се отмени заповедта. По същество, чрез процесуалния си представител Д.И.Й.–съпруга  надлежно упълномощена, и в  представена писмена защита,  поддържа жалбата. Моли да се отмени Заповед № ДК-02-СЗР-31/28.02.2012 г. на началника на РДНСК-СЗР като неправилна и незаконосъобразна  и да се присъдят разноските по делото. Твърди, че КА незаконосъобразен, тъй като към момента на огледа не са били в с.Бреница и не са могли да присъстват. Твърди, че строежът е търпим на основание §127, ал.1 от ПР на ЗУТ. Издадена е виза за проектиране на пристройка - кухня през 1964 г., разположена в източната част на жилищната сграда, но тогава не са имали вода в дворното място, поради което не е била построена. Водоснабдяването на с.Бреница е от 1970 г., като прокараната водопроводна мрежа е в западната част на двора, за което е представил обяснителна записка и финансова сметка. Поради прекарването на вода в друга част на двора  са построили кухнята в югозападната част на двора поради независещи от тях причини.Сочи, че мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г. е незаконосъобразен, тъй като не е подписан от гл.архитект, а от кмета на общината.

          Ответникът – НАЧАЛНИКЪТ НА РЕГИОНАЛНА ДИРЕКЦИЯ ЗА НАЦИОНАЛЕН СТРОИТЕЛЕН КОНТРОЛ - СЕВЕРОЗАПАДЕН  РАЙОН, чрез процесуалния си представител  юрк. Г.Л. оспорва жалбата и моли същата да се отхвърли като неоснователна по аргументи, които излага в писмена защита. В същата допълнително твърди, че строежът е незаконен съгласно разпоредбата на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, тъй като е изграден, без за него да е издадено разрешение за строеж. Такова разрешение е било необходимо съгласно чл.148, ал.1 ЗУТ, съответно чл.55 от ЗТСУ, чл.224 и 225, ал.1, т.1 от ППЗТСУ. За него не може да се приложи §16 от ПР на ЗУТ и не е в режим на търпимост. Това е видно и от влязъл в сила мотивиран отказ на главния архитект на община Кнежа. Сочи, че Началникът на РДНСК следва да съобрази този акт. Строежът не съответства на ПУП от 1987 г., действащ към момента на извършването и понастоящем, тъй като е извън петното за застрояване. Това е видно от графичната част на ЗРП. Визата от 1964 г. не обхваща процесната постройка. Няма данни строежът да е деклариран по §16, ал.3 от ЗУТ. Не са налице и предпоставките за приложимост на §127, ал.1 от ПР на ЗИД на ЗУТ, която разпоредба не е и съществувала към момента на издаване на заповедта за премахване. Моли да се отхвърли жалбата.

 Настоящето производството е образувано по жалба срещу заповед за премахване на незаконен строеж. Надлежни страни в производство по реда на  чл. 215 във вр. с чл. 225 от ЗУТ, за оспорване заповед за премахване на незаконен строеж са адресатът на заповедта и административният орган, който я е издал. Адресат на процесната Заповед за премахване на незаконен строеж е К.Ц.Й., който изрично е определен в същата като възложител на строежа. Със заповедта за него се създават конкретни задължения, респ. се дава активна процесуална легитимация да я оспорва пред съда. Жалбата  е подадена на 22.03.2012 г., видно от вх.№ на органа /л.3/, като заповедта е съобщена на 10.03.2012 г. /известие за доставяне л.22/. По тези причини съдът счита, че жалбата е допустима като подадена срещу административен акт в законоустановения срок и подлежи на разглеждане.

По същество е основателна.

Съдът, като провери законосъобразността на оспорвания акт, съобрази доводите на страните и представените доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2012 г. е извършена проверка на място от двама служители на РО”НСК”-Плевен към РДНСК – СЗР в с. Бреница, община Кнежа, на строеж “Пристройка към жилищна сграда”, на адрес ул.”Христо Ботев” №17, кв.27, УПИ VІІІ-234. Освен тях в проверката е участвал и главен специалист “УГ” при община Кнежа.

Резултатите от проверката са обективирани в Констативен акт (КА) №КН-112-06 от 10.01.2012 г.  и КА №КН-112-01 от 10.01.2012 г. Видно от последните, контролните органи са установили незаконен строеж “Пристройка към жилищна сграда”, както следва: Строежът е изпълнен през 2000 г. в засечката между две стени на жилищната сграда с размери в план 3,16/3,44 м и височина от 2,55 до 2,62 м. Стените са от тухлена зидария с дебелина 25 см, измазани от двете страни с мазилка. Основите са бетонови. Покривната конструкция е ст.бетонова плоча с дебелина 10 см, с наклон към южната фасада, пред която излиза с 1,20 м. От двете страни тя е вкопана в съществуващите стени на едноетажната жилищна сграда. Подът е на циментова замазка, застлана с балатум. Дограмата е дървена. В помещението има монтирана кухненска мивка и същото се ползва като кухня. Приложена е окомерна скица. Посочено е, че УПИ VІІІ-234 е собственост на К.Ц.Й., съгласно нотариален акт /НА/ №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд и удостоверение за наследници от 14.04.2006 г., строежът също е негова собственост, като Й. се явява и възложител на същия. Проверката е извършена в негово отсъствие. Не са представени строителни книжа и документи. Нарушени са разпоредбите на чл.37 и чл.55 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./ и чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 ЗУТ. Посочено е, че е налице мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г., влязъл в сила, видно от съставен акт за непостъпили възражения в ОЦУИГ на Община Кнежа от 17.05.2011 г. Действащият ПУП е одобрен със заповед №1080 от 04.08.1987 г. на ОНС – Враца, предвижданията му не са посочени в КА /само е отбелязано, че не се предвижда допълващо застрояване/, но е посочено, че строежът не съответства на предвижданията на ПУП на с.Бреница, община Кнежа. КА са съобщени на 03.02.2012 г. на възложителя, видно от отбелязването на самите тях.

Срещу КА е подадено възражение от Й. . В същото се твърди, че пристроената през 2000 г. кухня е към две стари стени на основния му строеж, строен през 1957 г., като е използвана засечката на основания строеж. Покрита е със стоманенобетонна плоча. Същата е вкопана и усилена с железни клинове, забити в старите стени на основния строеж, и свързана с бетонови колони към къщата, която е на гредоред. Ако се разклати кухнята, ще падне и основният строеж. Кухнята е необходима за санитарни и хигиенни нужди. Използва я по предназначение, вътре има кухненска мивка, тъй като до 2000 г. не е имал кухня, а външната чешма е замръзвала през зимата. Пристроената кухня има скица и виза от 1964 г., но водопроводната мрежа в двора е прекарана много по-късно. Сочи, че съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс, и затова моли да не се премахва, тъй като кухнята е необходима, а при премахване може да падне и основният строеж.

Нотариален акт №78, том І, дело №122/1964 г. на Кнежански народен съд е приобщен на л.23 от делото, а удостоверението за наследници е на л.24 от делото.

Със Заповед №ДК-02-СЗР-31/28.02.2012 г. на Начални РДНСК-Северозападен район, предмет на оспорване в настоящето дело, е разпоредено премахването на незаконен строеж от пета категория „Пристройка към жилищна сграда”, находящ се в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница, общ. Кнежа, с възложител К. Ц.Й., определен е едномесечен срок от влизане на заповедта в сила за доброволно изпълнение на разпореденото премахване от възложителя на строежа, като при неизпълнение е разпоредено да се пристъпи към принудително премахване на незаконния строеж, за премахването да се изработят проекти по части “Конструктивна” и “План за безопасност и здраве”.

От фактическа страна е установено още, че със заповед №1080/04.08.1987 г. на ОНС-Враца се одобряват кадастралния, застроителния и регулационния планове на с.Бреница. Приобщени са и извлечения от картния материал към тази заповед относно УПИ, в който е разположен процесния строеж . По преписката е приобщено писмо №КН – 112-00-078/26.02.2007 г. , като в същото относно процесния строеж становището на РО на НСК Плевен е, “за пристройката към жилищната сграда да се приложи §16, ал.1 и 3 от ЗУТ и строежът да е със статут на търпим, предвид становище на гл.архитект на община Кнежа.” Това становище на гл.архитект на община Кнежа е приобщено на л.64, като в него относно процесния строеж е заявено, че не може да се приложи §16, ал.3 от ЗУТ, но съгласно чл.40, ал.1 от ЗУТ всяко жилище трябва да има “най-малко едно жилищно помещение, кухня или кухненски бокс”. За да се осигурят минималните изисквания за използване на жил. сграда би могло да не се премахва строежът “пристройка към жилищната сграда”.

Началникът на РДНСК-СЗР е упълномощен от Началника на ДНСК да издава заповеди за премахване на незаконни строежи със Заповед №РД-13-297/14.12.2011 г.,служебно известна на съда. По делото е приложен и констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г. /л.л.59,60/, съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Срещу този КП е подадено възражение от Й. ,като се твърди, че неправилно в същия не са отразени навесът и хамбарът в имота. С решение №726/25.11.2010 г. по адм. д. №1/2008 г. Административен съд – Плевен е отменил отказ на гл.архитект на община Кнежа за издаване удостоверение за търпимост на постройки, между които и процесната. Преписката е върната за ново произнасяне. При новото произнасяне с постановен мотивиран отказ за издаване на удостоверение за търпимост от гл.архитект на община Кнежа с изх. №9400-130-(1)/09.03.2011 г., подписан от кмета на община Кнежа /главният архитект е посочен само като изготвил отказа/. Й. е получил същия на 03.05.2011 г., видно от обратната разписка на л.98. Приложена по делото е декларация от 02.06.2006 г. на Й., според които пристройката кухня е построена през 2000 г. Приложена е декларация от 5 лица, според която пристройката към жилищна сграда /както и други строежи в имота/ са построени в периода 1998-2003 г. С решение №593/30.10.2009 г. по адм.д. №813/2007 г. на Административен съд – Плевен е отхвърлена жалбата на Й. срещу мълчалив отказ на Кмета на община Кнежа за изменение на влезлия в сила кадастрален план по отношение границата между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г. Видно от мотивите на съда, съществува спор между собствениците на двата имота, който следва да бъде разрешен по съдебен ред, за да се измени плана. На съда е служебно известно, че с определение №597/14.01.2010 г. на ВАС касационната жалба на Й. срещу това решение е оставена без разглеждане. Й. е подал ИМ срещу Т. П. Я. /собственик на УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница от 1987 г./ по чл.108 от Закона за собствеността /ЗС/. Поискано е връщане на старите кадастрални и регулационни граници, като съседът освободи неговата земя. Образувано е дело №47/2012 на РС-Кнежа, като след отвод на всички съдии от този съд делото е изпратено за разглеждане на РС-Плевен, като е образувано дело №1300/2013 г. по описа на този съд. По това дело е постановено решение №498/28.03.2014 г. /л.л.119-121 от настоящето дело/, с което искът е отхвърлен. РС е приел, че постройките на калкан – гараж и стопанска постройка са по регулационната линия от 1904 г., а другите допълващи постройки – стопанска сграда и постройката откъм жилищната сграда са изградени по регулационната линия от плана от 1987 г. Има разлика между двете регулационни граници, но най-голямото отклонение е в размер на 33 см, което е в границите на допустимата грешка при измерването. Поради  това РС е приел, че искът е неоснователен и недоказан и го е отхвърлил. Решенето на РС не е било оспорено и е влязло в сила.

По делото са събрани и финансова сметка и обяснителна записка за направа на водопроводно отклонение за дворна чешма /л.л.191,192/.

За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ с вещо лице /ВЛ/ строителен инженер. Съгласно заключението на същата , процесната постройка е разположена в засечка в югозападната част на основната жилищна сграда, разположена в УПИ VІІІ, кв.27 по плана на с.Бреница и е изградена от два тухлени зида с дебелина 25 см, с основи от бубобетон, и покривна конструкция от стоманобетон с наклон за отвеждане на повърхностните води на юг, закотвена във двата външни ограждащи зида на основната жилищна сграда. Размерите са 3,16/3,60 м, функционално е свързана с килер и хол. Изградена през 2000 г., съгласно декларация на Й.. През 1964 г. от гл.архитект на ОНС Враца е издадена скица с виза за проектиране на пристройка с площ 36 кв.м, разположена в източната част на съществуващата жилищна сграда. За пристройката няма одобрени проекти, нито издадено разрешение за строеж, изискуемо по чл.148 от ЗУТ. Процесната пристройка е с по-малка площ от тази, отразена във визата от 1964 г. и е разположена в югозападната част на жилищната сграда, вместо в източната. Изграденият строеж не противоречи на действащия застроителен план на с.Бреница, тъй като е построен в засечка на основното застрояване и не излиза от обхвата му. За с.Бреница няма изготвен подробен устройствен план /ПУП/. В о.с.з. ВЛ допълва, че пристройката към основния строеж, кухня се използва по предназначение. Единственото помещение, което се използва за кухня е въпросното помещение. Пристройката не излиза от очертанията на основния строеж, направена е в засечка и има само два нови зида. За кухнята е използвана съществуваща външна мивка на западната стена към тогавашната сграда и тя е използвана, за да се обособи към съществуващия водопровод.  Съгласно застроителния план на л.28, пристройката попада в парцел ХІІІ на кв. 27, сега същата е с нов номер, тя попада западно от очертаното петно за застрояване.

Така установеното от фактическа страна води до следните правни изводи:

Процесната заповед е издадена от Началника на РДНСК-Северозападен район, компетентен съгласно Заповед № РД-13-297/14.12.2011 г. на Началника на ДНСК, поради което съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган. Към момента на издаване на заповедта редакцията на чл.225, ал.1 ЗУТ е давала правомощие на Началника на Дирекцията за национален строителен контрол или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или на части от тях независимо от категорията на строежите.

Заповедта е писмена, но изискуемата форма не е спазена поради липсата на мотиви. По отношение на мотивите, спазването на административнопроизводствените правила и материалния закон съдът съобразява следното:

Съдът намира, че в хода на производството по издаване на заповедта са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, поради което важни въпроси са останали неизяснени. Видно от КА /л.18/, не са посочени предвижданията на ПУП, а само че строежът не съответства на същите. КА са надлежно връчени на 03.02.2012 г., видно от отбелязването на самите тях, и е подадено възражение срещу същите от Й.. В последното изрично се сочи, че е приложим чл.40, ал.1 от ЗУТ. В процесната заповед това възражение въобще не е обсъдено. Липсват и каквито и да са мотиви относно съответствие или несъответствие с ПУП.

Неправилно органът се е позовал на влезлия в сила отказ за търпимост на строежа. Същият не обвързва органа – обратно на приетото от него. Документът по § 16, ал. 1, изр. 2 ЗУТ е предназначен да удостоверява търпимостта на строежа единствено в нотариалното производство по прехвърлянето му. Извън това производство той няма удостоверителна сила, още по-малко относно обстоятелството, че строежът не е търпим, което по разпоредбата не е предвидено като предмет на удостоверяването. Отказът, следователно, не е официален документ и не се ползва с материална доказателствена сила, а като частен не е могъл да бъде доказателство за правни изводи. В този смисъл е константната съдебна практика – например Решение № 4720 от 14.05.2007 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2007 г. Органът е следвало самостоятелно да изследва въпроса за търпимостта на строежа, като не е обвързан от липсата или от наличието на удостоверение за търпимост на същия. Това е още по-необходимо с оглед на факта, че в титула на отказа за търпимост се сочи, че изхожда от главния архитект на общината, а е подписан от кмета на общината, а главният архитект се е подписал само като изготвил същия отказ. Съдът не следва да се произнася инцидентно по валидността на отказа с оглед на подписването му от друго лице, различно от соченото за издател, но доколкото Началникът на РДНСК е следвало самостоятелно да изследва въпроса, това не е и необходимо.

Поради липсата на мотиви в заповедта съдът не може да се произнесе по спазването на материалния закон. Безспорно по делото е само, че строежът е изграден без за това за са издадени строителни книжа. Доколкото обаче самият орган е посочил като дата на изграждане 2000 г., липсата на книжа е следвало да се подведе към материално правните разпоредби, действащи към онзи момент. В случая в заповедта е посочено като правно основание само това по чл.148, ал.1 ЗУТ. Доколкото ЗУТ е обнародван в ДВ, бр.1 от 2001 г., и е в сила от 31.03.2001 г., няма как строеж, изграден през 2000 г., да е съобразен с правните норми на закон, който още не е бил обнародван и влязъл в сила към момента на извършване на строителството. С оглед на това правното основание, което е посочено в заповедта, е явно неотносимо към случая.

Не могат да се приемат като мотиви и правни основания за издаването на заповедта посочените в КА правни норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. В заповедта има препращане към КА само по определени обстоятелства и посочената по-горе правна норма от ЗУТ, но не и към правните норми на ЗТСУ и ППЗТСУ. Освен това, КА не изхождат от автора на заповедта, поради което не е приложимо разрешението, предвидено в ТР №16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС. С оглед на този факт, посочването на несъобразяването с правна норма, която към момента на построяване на постройката не е била действащо право, води съда до извод, че актът е напълно лишен от мотиви в частта им относно правните основания за издаването му. Освен това ВЛ е установило, че за с.Бреница не е изготвен ПУП, с оглед на което твърдението в КА, че строежът не съответства на ПУП, е невярно, доколкото не е налице ПУП.

Освен това съдът съобразява следното: Видно от приложения картен материал на л.л.27, 28 от делото, на л.27 ясно се вижда засечката на сградата, в която засечка е безспорно между страните, че е строежът. Същевременно, на л.28 където са посочени възможностите за строеж, такава засечка няма, като петното за строеж има правилна правоъгълна форма, без каквато е и да е засечка. Породи това съдът счита, че е правилно изразеното в писменото заключение на ВЛ, че изграденият строеж не противоречи на действащия застроителен план на с.Бреница, тъй като е построен в засечка на основното застрояване и не излиза от обхвата му. По тези причини не приема заявеното в о.с.з. от същото ВЛ, че строежът попада западно от очертаното петно за застрояване.

Съдът отбелязва, че е недопустимо едва при съдебното оспорване на заповедта, а не в нея да се сочат пред съда – и то в писмената защита нарушени разпоредби на законодателството по устройство на територията, действали към момента на извършване на строежа. Това е следвало да стане в самата заповед. Правните основания за премахване следва да се прикрепят към фактическите и така заедно да образуват мотивите - като едно неразривно цяло. В случая това не е направено в процесната заповед. Поради това е излишно да се обсъждат възможностите за приложение на други правни норми от ЗУТ, които са последващи по отношение на изграждането на строежа, включително сочената от жалбоподателя норма на §127, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, още повече че към момента на издаване на заповедта същата не е била действащо право.

По делото е приложен констативен протокол № ХІІІ-01/05.05.2010 г., съставен от длъжностни лица на РДНСК и община Кнежа, съгласно който строежите в УПИ VІІІ-234, кв.27 по плана на с.Бреница съответстват на кадастралния план от 1904 г. и регулационния план, одобрен със заповед №1080/04.08.1987 г.на ОНС-Враца. Този протокол е известен и на двете страни, но не е коментиран в заповедта. В същия смисъл е и писмото на РО НСК Плевен до ДНСК, което е част от преписката. В него е направен извод, че пристройката би могло да не се премахва. С оглед на наличието на противоположни становища по едни и същи въпроси в преписката е било необходимо Директорът на РДНСК да ги обсъди, да се мотивира кое от становищата приема и кое не, и на какви основания. Това в случая не е направено. По този начин не е изяснен въпросът съществува ли или не ПУП за имота, и дали строежът съответства ли на ПУП или не /ако ПУП съществува/. Не е посочена и събрана информация дали за строежа е приложим §16, ал.3 от ЗУТ, доколкото в писмото на РО НСК-Плевен се сочи, че същата правна норма е приложима.

С оглед на изложеното, процесната заповед е немотивирана, доколкото не са посочени относими правни норми към датата на изграждане на строежа, с които възложителят е следвало да съобрази своето поведение.

По отношение на многобройните съдебни и административни производства, развили се между собствениците на УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница, съдът съобразява следното: установено е, че имотната и регулационната граница между двата имота съвпадат, като кадастралната граница не съвпада с тези граници. Налице е грешка в кадастъра по смисъла на Закона за кадастъра и имотния регистър. С оглед липсата на съгласие и влошените отношения между съседите, видно от жалбите, приложени по делото, явно е невъзможно попълване на протокол за непълноти и грешки. В такъв случай е следвало грешката в кадастъра да се отстрани след влязло в сила съдебно решение. Доколкото са спорни границите между двата имота, правното основание на такъв иск е следвало да е чл.109а от ЗС. Такъв иск не е бил предявяван, отхвърлен е иск на основание чл.108 от ЗС. Продължава да бъде нерешен спорът относно кадастралната граница между имотите. Различието между имотна и регулационна граница от една страна, и тази по кадастъра от друга е достатъчно да обоснове правен интерес от установяването на границите между УПИ VІІІ-234 и УПИ ІХ-233 кв.27 по плана на с.Бреница.

По отношение на твърдението, че онстативните актове  са незаконосъобразни, поради факта, че възложителят не е бил в онзи момент в с.Бреница и не е могъл да присъства при проверката, същото е неоснователно. Възложителят е бил надлежно уведомен за КА, имал е възможност да подаде възражение, поради което правото му на защита не е нарушено. Твърденията, че е искано не производство по търпимост, а по узаконяване на строежа, не е доказано. Не са приобщени по делото доказателства, че е искано узаконяване на строежа. От приложеното решение №726/25.11.2010 г. по адм. д. №1/2008 г. /л.л.74-77/ на Административен съд – Плевен е видно, че съдът е отменил отказ на гл.архитект на община Кнежа за издаване удостоверение за търпимост на постройки, между които и процесната, а не за отказ от узаконяване.

При този изход на делото своевременно направеното в о.с.з. искане на процесуалния представител на жалбоподателя  за присъждането на разноски се явява основателно, като следва да се присъдят 10 лева държавна такса /л.43/ и 130 лева депозит за съдебно-техническата експертиза /л.172/, общо 140 лева.

Водим от изложените мотиви  съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Заповед №ДК-02-СЗР-31/28.02.2012 г. на Началник РДНСК-Северозападен район.

ОСЪЖДА Дирекцията за национален строителен контрол да заплати на К.Ц.Й., ЕГН ********** сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева разноски по делото.

Решението подлежи на оспорване пред Върховния административен съд чрез настоящия съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

 

 

                            АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: