Р Е Ш Е Н И Е

№ 336 / 17 Юли 2015 г.

гр. Плевен

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ състав, в публично заседание на четиринадесети юли, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Юлия Данева административно дело № 317 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба на П.П.А. *** против Решение № 22/09.04.2015г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което са отхвърлени: жалба рег. № МП-71644/11.03.2015 г. и жалба вх. № МП-71644/12.03.2015 г. и са потвърдени Разпореждане № 17/06.02.2015 г. и Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

В подадената до съда жалба, и в уточняващата молба от 29.04.2015 г. в изпълнение на указанията,дадени в определение на съда за оставяне на жалбата без движение, жалбоподателят заявява, че не е съгласен с решението, с което е отхвърлено искането му за преизчисляване на пенсията, както и с разпореждането, с което е намалена военно-инвалидната му пенсия от 212,80 лв. на 154,50 лв. без да има промяна на групата на инвалидност. Счита горните актове за незаконосъобразни, тъй като пенсията му е била определена на базата на представени в НОИ удостоверения. Моли да бъде отменено решението и потвърдените с него разпореждания.

Ответната страна- Директорът на ТП на НОИ -Плевен, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Р. оспорва жалбата. Счита, че решението и потвърдените с него разпореждания следва да бъдат оставени в сила като правилни и законосъобразни. Позовава се на изложените в решението доводи , които са се потвърдили изцяло от заключението на вещото лице. Твърди, че при изчисляване на отпуснатата преди 3 години пенсия пенсионният орган е допуснал грешка, като е определил по-голям от полагащия се размер. Органът е установил грешката си и е отстранил същата с обжалваните разпореждания. За това, че е получавал в този период по-висока от полагащата му се пенсия жалбоподателят няма вина, поради което не е разпоредено и няма да връща надвзетите суми. Моли да бъде потвърдено решението и присъдени разноски в размер на 50 лв. за внесения депозит за вещо лице.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и становищата на страните, и като извърши проверка на законосъобразността на обжалваната заповед, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Преценена по същество е неоснователна.

От доказателствата по делото съдът намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Производството по издаване на оспореното решение е започнало с подадено от жалбоподателя Заявление вх. № 71644/16.12.2014 г. до Директора на ТП на НОИ-Плевен, в което прави искане на осн. чл. 21,ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж пенсията му да бъде преизчислена на база от осигурителен доход за друг базисен период до 01.01.1997г., ако това е по-благоприятно за него. Към заявлението е приложил УПИ-2 № 104/16.12.2014 г. на „ВиК” ЕООД-Плевен.

По повод подаденото заявление за преизчисление на пенсията, ответникът е издал две разпореждания: Разпореждане № 17/06.02.2015 г. и Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. С Разпореждане № 17/06.02.2015 г. е отменено Разпореждане № 80/02.04.2012 г. и № 2/07.05.2012 г. и на П.П.А. е определена , на осн. чл. 86,ал. 2 от КСО лична пенсия за военна инвалидност в размер на 154,50 лв. С Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г е отказано преизчисляване на лична военно инвалидна пенсия по подадено от П. заявление.

След постановяване на разпорежданията, пред Директора на ТП на НОИ-Плевен са постъпили две жалби от П.П.А., като административният орган е приел, че със същите се обжалват горепосочените разпореждания.

С Решение № 22/09.04.2015 г. - предмет на оспорване в настоящето производство, Директорът на ТП на НОИ-Плевен е отхвърлил подадените жалби и е потвърдил Разпореждане № 17/06.02.2015 г. и Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, като е приел, че същите са правилни и законосъобразни. Мотивирал е своето решение с разпоредбите на чл. 85,ал. 1, т. 1 и чл. 86,ал. 2 от КСО за размера на пенсията за военна инвалидност при условията на по-благоприятния за осигуреното лице вариант. Отчел е допуснатата от осигурителния орган грешка при определяне на пенсията от 202,42 лв. поради изчислен средномесечен доход за неправилно индивидуализиран период- период от м. 03.2011 г.- м. 02.2012 г. вместо този за 1999г., тъй като личната пенсия на лицето е отпусната преди 01.01.2000 г. Отчел е, че при погрешно използвания осигурителен доход, по-благоприятен за лицето размер има личната пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест /202,42 лв/, но при използване на правилния средномесечен осигурителен доход, по-брагоприятен размер има личната пенсия за военна инвалидност. При констатираната грешка отмяната на Разпореждане № 80/02.04.2012 г. и № 2/07.05.2012 г. – за определена лична пенсия в размер на 202,42 лв. е правилно, като пенсионният орган , с обжалваното Разпореждане № 17/14.03.2012 г. е определил, на осн. чл. 86,ал. 2 от КСО лична пенсия за военна инвалидност 130,87 лв. , което е под минималния размер , поради което е приравнил определения размер на пенсия към минималния- 136,08 лв. В резултата на изменение и осъвременяване на пенсията, същата е определена на 154,50 лв. , считано от 01.07.2014 г. Административният орган е приел, че размерът е правилно определен, поради което Разпореждане № 17 се явява правилно и законосъобразно. По жалбата срещу Разпореждане № 71644#2/ 17.02.2015г.,с което е отказано преизчисляване на пенсията, административният орган е приел, че при определената и получавана от А. лична пенсия за военна инвалидност е неприложим чл. 102 от КСО във вр. с чл. 21,ал. 1 и 2 от НПОС, тъй като видът на получаваната пенсия не е включен в изброените видове пенсии, подлежащи на преизчисление за придобит осигурителен доход и осигурителен стаж след пенсиониране, в случай,че това е по-благоприятно за тях. По тези съображения е потвърдил и Разпореждане № 71644#2/ 17.02.2015г. на Ръководител ПО.

Така установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Между страните няма спор, че жалбоподателят П.П.А. е с определена от ТЕЛК инвалидност с трайно намалена работоспособност , ЕР на ТЕЛК № 1769 от зас. 129/07.11.2011г. и ЕР на ТЕЛК № 2431 от зас.№ 160/10.12.2013г. 129/07.11.2011г. определя трайно намалена работоспособност /вид и степен на увреждане 60%,със срок до до 01.12.2016 г./ л. 78/. Не се спори и по обстоятелството, че лицето е загубило работоспособността си по време на редовна военна служба и на същото, на осн. чл. 85, ал. 1 от КСО е признато право на пенсия за военна инвалидност.

Начинът, по който се определя размерът на пенсията за военна инвалидност е регламентиран в чл. 86,ал. 1 от КСО , като този размер се определя в процент от социалната пенсия за старост в зависимост от процента на трайно намалената работоспособност и званието на военнослужащия- редник и сержант, или офицер.

В чл. 86, ал. 2 е регламентирано, че когато лицата по чл. 85 са били осигурени за всички социални рискове или само за трудова злополука или професионална болест преди постъпването им на наборна военна служба, или на служба в запаса, размерът на пенсията за военна инвалидност се определя както при пенсията за трудова злополука или професионална болест, ако това е по-благоприятно за тях.

Между страните не се спори, че жалбоподателят е лице, попадащо в хипотезата на чл. 86, ал. 2 от КСО.

От така установената регламентация и факт на принадлежност на А. към кръга на лицата по чл. 86,ал. 2 от КСО, следва извод, че при него пенсията за военна инвалидност следва да бъде определена измежду по-благоприятния размер от тези по ал. 1 и ал. 2.

От заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза, което съдът кредитира като обективно, безпристрастно и компетентно следва извод, че размерът на пенсията за военна инвалидност, с 60% ТНР на осн. чл. 86,ал. 1 от КСО ,към 16.1.2014 г. е 129,95 лв.

От същото заключение следва, че пенсията на лицето за военна инвалидност, изчислена като пенсия за инвалидност поради трудова злополука или професионална болест , на осн. чл. 86,ал. 2 от КСО , към 16.12.2014 г. е в размер на 147, 58 лв.

При съпоставяне на двата размера,следва безспорен извод, че по-благоприятен за П.А. е размерът на пенсията, изчислен като при пенсия за трудова злополука или професионална болест. Т.е., определената по реда на чл. 86, ал. 2 от КСО пенсия за военна инвалидност е в размер на 147, 58 лв.

На следващо място, при определяне на окончателния размер на пенсията за военна инвалидност,определена на база пенсия при трудова злополука или професионална болест, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 79,ал. 2 , т. 3 от КСО, съгласно който, за лица с трайно намалена работоспособност /вид степен на увреждане от 50 до 70,99 на сто, пенсията не може да бъде по-малка от минималния размер по чл. 70, ал. 7 от КСО.

От своя страна чл. 70, ал. 7 от КСО регламентира минималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,ал. 1 от КСО, определяема със Закона за бюджета на Държавното обществено осигуряване. Вещото лице дава заключение, че минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68,ал. 1 от КСО от 1 юли до 31 декември 2014 г. е в размер на 154, 50 лв.- така, както е определена личната пенсия за военна инвалидност на П.П.А. в потвърденото с обжалваното в настоящето производство решение Разпореждане № 17/06.02.2015 г.

Като е потвърдил разпореждането, с което на жалбоподателя е определена пенсия за военна инвалидност в разметр на 154,50 лв., административният орган е постановил правилно и законосъобразно в тази част решение, което следва да се потвърди.

За пълнота на изложението, съдът отбелязва, че представеното в о.с.з. копие от решение на ТЕЛК, с което е определен различен размер на степента на трайно намалена работоспособност е ирелевантно за спора, тъй като не е влязло в сила, и най-вече поради факта, че се отнася за период следващ периода, за който е определен размерът на пенсията за военна инвалидност с обжалваното разпореждане. След влизане в сила на представеното ЕР на ТЕЛК, същото може да бъде основание за преизчисляване на определената пенсия, но към настоящия момент не може да повлияе на вече определения размер.

В частта, с която е потвърдено Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен, с което е отказано преизчисляване на лична военно инвалидна пенсия по подадено от П. заявление вх. № 71644/16.12.2014 г съдът намира следното:

С подаденото заявление П. е поискал преизчисляване на пенсията за военна инвалидност поради придобит след пенсионирането осигурителен стаж и осигурителен доход, като е приложил УПИ 2 за придобит стаж във ВиК ЕООД Плевен от 01.01.1992г. до 31.12.1994 г. и осигурителен доход от сто и седемнадесет хиляди сто двадесет и шест л. и 41 ст.

Основателно пенсионният орган с оспореното пред ръководителя на ТП на НОИ разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. се е позовал на чл. 102, ал. 1 от КСО. Независимо, че отпуснатата на А. пенсия е по реда на чл. 86, ал. 2 от КСО, по своя вид тя остава и е пенсия за военна инвалидност. Като такава е изключена от обхвата на чл. 102 като подлежаща на преизчисляване на база придобит след пенсионирането осигурителен стаж и доход. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 21, ал. 3 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, правилно приложен от пенсионния орган. Разпореждането не страда от пороци, поради което правилно и обосновано е било потвърдено с обжалваното решение.

Наведените от жалбоподателя оплаквания, че определената му пенсия е в толкова малък размер ,че с нея не може да посреща и най-належащите си нужди се споделят напълно от съда, но за съжаление те не са правнорелевантни при решаване на спора и не могат да мотивират различно от постановеното от административния орган решение.

Като е потвърдил обжалваните пред него Разпореждане № 17/06.02.2015 г. и Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. на Ръководител ПО, Директорът на ТП на НОИ Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото своевременно направеното искане на ответника за присъждане на разноски в размер на 50,00 лв. за внесен депозит за вещо лице е основателно и следва да бъде уважено.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА на П.П.А. *** против Решение № 22/09.04.2015г. на Директора на ТП на НОИ- гр. Плевен, с което са отхвърлени: жалба рег. № МП-71644/11.03.2015 г. жалба вх. № МП-71644/12.03.2015 г. и са потвърдени Разпореждане № 17/06.02.2015 г. и Разпореждане № 71644#2/17.02.2015 г. на Ръководител ПО при ТП на НОИ-Плевен.

Осъжда П.П.А. *** да заплати на ТП на НОИ Плевен 50,00 лв. разноски по делото.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: