РЕШЕНИЕ № 273

гр. Плевен, 12 Юни 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА

СНЕЖИНА ИВАНОВА

при секретар Ц.Д. и с участието на Иван Шарков – прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от председателя касационно административно дело № 315 по описа на съда за 2015 г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на „Съгласие Инс Брокер” ЕООД гр. София, против решение № 17/10.03.2015 г. на Районен съд /РС/ на гр. Кнежа, постановено по н.а.х.д № 8/2015 г., с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 15-1502931/08.12.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от Кодекса на труда /КТ/ във връзка с чл. 414, ал. 1 от КТ на „Съгласие Инс Брокер” ЕООД с ЕИК 200061709, със седалище и адрес: гр. София, ул. „Фредерик Жолио Кюри” № 20, ет. 8, представлявано от Р.И.Б. с ЕГН **********, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, за нарушение по чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските като намалява размера на наложената имуществена санкция на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.

С касационната жалба се иска отмяна на оспорваното решение, като постановено в нарушение на закона. Касаторът сочи, че в процесното решение първоинстанционният съд изцяло е кредитирал твърденията на ответната страна, без да отчете събраните в хода на административно-наказателното и съдебно производство писмени и гласни доказателство, което е довело до постановяване на един порочен съдебен акт. Счита, че съдебен акт, постановен единствено и въз основа на избрана част от свидетелските показания на А. Й.-С., без да се ценят многобройните писмени доказателства, е неправилен и като такъв следва да бъде отменен. Сочи, че съдът неправилно е приел, че заповедта за полагане на извънреден труд и специалната книга са били изготвени след извършената проверка като счита, че този извод на съда не се подкрепя от доказателствата по делото. Посочва, че в съставения констативен акт при извършване на проверката няма описано нито едно обстоятелство, което да навежда на извода, че проверяващите са констатирали полагане на извънреден труд. Сочи, че констативният акт не е предявен за подпис на лицето, присъствало по време на проверката, същият е връчен за подпис на пълномощник на работодателя едва на 28.10.2014 г. Посочва, че в оспорения акт съдът не е изложил мотиви досежно обстоятелството, че проверяващите лице в хода на осъществената проверка, както и до съставянето на АУАН нито веднъж не са изискали заповед за полагане на извънреден труд, специална книга за отчитането му или каквото и да било доказателство в тази насока. Счита, че неправилно съдът в своето решение приема, че „фишът за получена работна заплата за м. октомври 2014 г., не може да промени тези изводи, доколкото те следват времето на проверката”, поради факта, че фишът за получената работна заплата за м. октомври 2014 г. следва във времето, тъй като съгласно приложения по делото трудов договор на А. Й.-С., периодичността на плащане на трудовото възнаграждение е ежемесечно, до 20-то число на м. ноември, което няма как да не следва времето на проверката. Сочи, че съвкупността от изложените по делото факти и обстоятелства води до извода, че АУАН и издаденото въз основа на него НП, са незаконосъобразни, а изводите на първоинстанционния съд са неправилни, неправилно е приложен и материалния закон, поради което счита, че решението на РС – Кнежа следва да бъде отменено.

Касаторът - редовно призован за откритото съдебно заседание, не изпраща представител.

Ответникът – Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен, редовно призован за откритото съдебно заседание, се представлява от юрисконсулт Р. И.. Счита подадената касационна жалба за неоснователна и необоснована и моли същата да бъде оставена без уважение. Счита, че първоинстанционният съд правилно е анализирал всички факти и обстоятелства по делото и е издал мотивирано решение, което следва да бъде потвърдено.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и трябва да бъде оставено в сила.

Административен съд, гр. Плевен, втори касационен състав, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна и се явява допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, но по съображения, различни от изложените в касационната жалба.

РС Кнежа е установил, че на 30.05.2014г. „Съгласие Инс Брокер” ЕООД – гр. София, в качеството си на работодател, сключило с А. Г. Й. - С. трудов договор № 7 от същата дата, съгласно който, считано от 02.06.2014г. тя следвало да изпълнява длъжността „застрахователен агент” при 2-часово работно време на ден. С Допълнително споразумение № 15/31.07.2014г. към ТД № 7/ 30.05.2014г., считано от 01.08.2014г. работното време на служителя С. било определено съгласно утвърден от работодателя график. На 23.10.2014г. в 11:30 часа по повод извършване на последваща проверка относно изпълнение на дадени предписания, служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен посетили обект – застрахователен офис, находящ се в гр. Кнежа. на ул. „М. Боев” № 62, където работела С.. Последната попълнила декларация, в която посочила, че в този ден работи с работно време от 09:00 ч. до 13:00 ч. В обекта били представени гореописаните трудов договор и допълнително споразумение, длъжностна характеристика, искане за заявяване на датите за ползване на платен годишен отпуск, график за работа в офис – Кнежа, заповед по чл. 403а. За извършената на място проверка бил съставен констативен протокол от дата: 23.10.2014 год. и била оставена призовка за работодателя, който да се яви в определен ден и представи съответни документи във връзка с проверката.

На 30.10.2014 год. в Инспекция по труда – гр. Плевен била извършена и документална проверка, при която от прегледа на представените от пълномощник на работодателя документи се установило, че в трудовия договор на С. е предвидено работно време – 2 (два) часа, като на 23.10.2014г. с оглед извършено по нейна молба разместване в графика, разрешено с резолюция на работодателя от 16.10.2014г., същата е следвало да бъде на работа от 09:00 ч. до 11:00ч.  В хода на проверката не били представени никакви доказателства, от които да е видно на какво основание служителят е полагал труд на дата 23.10.2014г., именно в 11:30 ч., поради което служителите на Д”ИТ” приели, че работодателят е допуснал работещата да полага труд в извън установеното работно време от 2 (два) часа съгласно трудовия договор и допълнителното споразумение към него, утвърдения график за работа и разрешено разместване в графика, без писмена заповед за това. Приели още, че С. е полагала извънреден труд, който е забранен, за което е отговорен работодателят и с което последният е нарушил чл. 143, ал. 1 от КТ и чл. 15 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

На 07.11.2014г. в гр. Плевен в присъствието на служители при Д „ИТ” – Плевен, както и в присъствието на пълномощника на работодателя, бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 15-1502931 от същата дата за нарушение по чл. 143, ал.1 от КТ и чл. 15 от НРВПО, извършено на 23.10.2014 год. в гр. Кнежа. АУАН-ът бил подписан от пълномощника на работодателя, без писмени обяснения  или възражения  и на същия е връчен препис от акта. В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН работодателят се е възползвал от правото да депозира писмено възражение, като представил и допълнително писмени доказателства – заверени копия от: заповед № 18/01.10.2014 год. и специална книга за отчитане на извънредния труд. 

Възражението и представените доказателства не били уважени, описаната в АУАН фактическа обстановка била изцяло възприета от административнонаказващия орган, който приел, че „Съгласие Инс Брокер” ЕООД – гр. София, в качеството си на работодател, е нарушил разпоредбите на чл. 143, ал.1 от КТ и чл. 15 от НРВПО /ДВ, бр.6/ 1987 год., изм. и доп./, поради което и на основание чл. 416, ал.5 вр. чл. 414, ал.1 от КТ на юридическото лице било наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева.

За да потвърди последното РС Кнежа приел, че в хода на административнонаказателното производство не са били допуснати процесуални нарушения, които да са съществени и които да са довели до цялостното му опорочаване. Според съда не са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя, настоящ касатор, като същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. АУАН и Наказателното постановление са били издадени от компетентни органи, в кръга на правомощията им, по предвидените от закона ред и форма, и са били предявени, респ. връчени. Спазени са били изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Имало яснота относно нарушението, за което жалбоподателят е санкциониран.

По отношение на събраните по делото доказателства РС Кнежа изложил конкретни и подробни съображения, като кредитирал изцяло показанията на актосъставителя и свидетелите на административното обвинение, и частично на свидетеля на защитата, в случая А. С.. По отношение на представените по административно наказателната преписка и пред съда доказателства (Заповед № 18/ 01.10.2014г. и книга за отчитане на извънредния труд) от страна на „Съгласие Инс Брокер” ЕООД, районният съдия приел, че същите били съставени след полагането на извънредния труд, с оглед липсата на достоверна дата и презумптивната доказателствена сила на АУАН по чл. 416, ал. 1 от КТ. Според РС Кнежа, в случай, че съответните доказателства за изпълнение на условията по чл. 15 от НРВПО са били налични, то същите щели да бъдат представени преди съставяне на АУАН № 15-1502931 от 07.11.2014г. В подкрепа на това си становище, съдът подробно обсъдил показанията на С. и представената от нея декларация пред контролните органи.

Касационния т състав намира, че решението на РС Кнежа е неправилно и следва да бъде отменено, като съображенията за това са следните:

Нарушен е материалният закон, като неправилно е квалифицирано от контролните органи извършеното административно нарушение.

Според АУАН № 15-1502931 от 07.11.2014г. повдигнатото административно обвинение е за нарушаване на чл. 143, ал. 1 от КТ във вр. с чл. 15 от НРВПО. Нарушението е описано както следва: „Съгласие Инс Брокер” ЕООД – гр. София, в качеството си на работодател е допуснал на 23.10.2014г. А. Г. Й. - С., на длъжност “застрахователен агент”, да полага труд извън установеното работно време от 2 часа, съгласно трудов договор № 7/30.05.2014г, Допълнително споразумение № 15/31.07.2014г. към ТД № 7/ 30.05.2014г. и утвърден график за работа, без писмена заповед от негова страна. Същото е пренесено механично в оспореното наказателно постановление.

Разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от КТ е диспозитивна и дава легалното понятие за “извънреден труд” - трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Нормата не съдържа правило за поведение, нарушаването на което да влече налагане на административно наказание. Съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ извънредният труд е забранен, т.е. това е конкретната забрана въведана от КТ. Условията за допускане на извънреден труд са дадени в чл. 144 от КТ, което е изключение от забранителното правило, а предпоставките за разрешаването са в чл. 15 от НРВПО - За полагането на извънреден труд, дежурство и за времето на разположение на предприятието се издава заповед от работодателя. Тя се съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително.

От приложените по делото доказателства, безспорно се установява, че А. Г. Й. - С. е полагала извънреден труд, както на 23.10.2014г., така и почти ежедневно. Последното се доказва от събраните от С. гласни доказателства по нахд № 8/2015г. на РС Кнежа, декларация по чл. 399 от КТ от С. (л. 23), молба с вх. 23-00/15.10.2014г. за разместване на графика (л. 30). Тук е мястото, където следва да се посочи, че 23.10.2014г. е ден четвъртък, в който ден, съгласно график за явяване на работа на л. 37, А. С. е следвало да започне работа от 13,00 часа и допълнително споразумение № 16/2014г. (л. 36). Налице е нарушаване на забраната на чл. 143, ал. 2 от КТ в хипотезата на предложение второ на чл. 143, ал. 1 от КТ (със знанието и без противопоставянето на работодателя).

Настоящият касационен състав изцяло споделя изводите на РС Кнежа за оценка представените по делото Заповед № 18/ 01.10.2014г. и книга за отчитане на извънредния труд, доколкото от същите не може да се установи достоверност на датата на съставянето им, както и липсата на доказателства за съобщаване на заповедта на С.. Последното обаче не променя крайния извод за извършено нарушение по чл. 143, ал. 2 от КТ, защото дори и да се приеме, че коментираната заповед е издадена на 01.10.2014г. и на следващият ден е сведена до знанието на С., то отново е налице нарушение на трудовото законодателство, касаещо полагане на извънреден труд. Това е така, защото не са ангажирани доказателства за наличието на предпоставките по чл. 144 от КТ, които дават възможност за преодоляване забраната за полагане на извънреден труд. От една страна не са извършвани дейности по отбраната, преодоляване на кризи и природни бедствия или възстановители обществено необходими дейности и аварийно-възстановителни работи. От друга страна, с оглед основанието за издаване на Заповед № 18/ 01.10.2014г. по чл. 144, т. 5 от КТ и графика за явяване на работа (четвъртък С. следва да работи от 13 до 15ч.), то абсолютно нелогично да се налага същата да се яви на работа два часа по рано същия ден.

Налага се извода, че правилно контролните органи от Д”ИТ” Плевен са установили нарушение на трудовото законодателство, но неправилно са квалифицирали същото по на чл. 143, ал. 1 от КТ вместо по чл. 143, ал. 2 от КТ.

Достигайки до извод, различен от настоящия, РС Кнежа е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.

Водим от изложените мотиви и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 17/10.03.2015 г., постановено по н.а.х.д. № 8 по описа на Районен съд на гр. Кнежа за 2015 г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 15-1502931/08.12.2014 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Плевен

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.