РЕШЕНИЕ
№ 332
гр. Плевен, 14 Юли
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд на гр. Плевен – втори касационен състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
юни две хиляди
и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА БОГДАНОВА-КУЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА КЪНЕВА
СНЕЖИНА ИВАНОВА
при секретар А.Х. и с участието на Иван Шарков
– прокурор при Окръжна прокуратура – Плевен, разгледа докладваното от съдия Иванова касационно
административно наказателно
дело № 311 по описа на съда
за
Производството е по чл.208 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на “П. 2014” ЕООД ЕИК 202902297 , седалище и адрес на
управление: гр. Плевен, ж.к. Дружба, XXXX,представлявано
от управителя В.В.П., чрез адв. И. Н. , съдебен адрес:*** от ПлАК, срещу решение
от 19.03.2015г. постановено по нахд № 295/2015г. по описа на Районен съд /РС/ на
гр. Плевен. В жалбата се посочва, че решението следва да бъде отменено, като неправилно,
постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърденията са, че съдът е изградил убеждението си единствено по доказателствата,
представени от ответника, без да събере и обсъди представените такива от жалбоподателя.
Твърди се, че не са извършени вменените нарушения, като в подкрепа на
твърдението се представя констативен протокол № К-0177617 от 22.04.2014г. Последният бил представен
по първоинстанционното дело, но съдът отказал да го приеме. Твърди се още, че
фактическата обстановка, отразена в констативен протокол и АУАН не отговаряла
на действителната такава, за което давали сведения разпитаните по делото
свидетели Й. Р.
и Т. Т..
Оспорва компетентността на актосъставителя и административно наказващия орган
по отношение на нарушението - неиздаване на касов бон. Въз основа на анализ на
Закона за защита на потребителите прави извод, че служителите на КЗП могат да
контролират и санкционират единствено по глава II, глава IV, раздел II и глава
V, раздел II и III, където не попадали нарушенията от оспореното наказателно
постановление. Моли за отмяна на решението и наказателното постановление.
Касаторът -“П. 2014” ЕООД ЕИК 202902297 , седалище
и адрес на управление: гр. Плевен, ж.к. Дружба,
XXXX,
редовно призован ,не се явява, представлява се от адв.
Н., който подържа жалбата и намира, че
не е осъществен състав на нарушението, тъй като касаторът е имал ценоразпис в
ателието, табела с работно време и дневник на рекламациите. Моли за отмяна на
решението.
Ответникът – Комисия за защита на
потребителите РД – Русе, редовно призован, не изпраща представител. Представено
е становище, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната
жалба. Твърденията са, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството,
като нарушенията били безспорно установени. Сочи, че КЗП притежава цялостна
компетентност да извършва контрол по спазване на ЗЗП, докато контрола,
осъществяван от общинските администрации е ограничен, като компетентността на
последните не изключвала компетентността на КЗП. Моли за потвърждаване на
съдебното решение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Плевен дава заключение, че решението касационната
жалба е основателна и следва да бъде уважена.
Касационното оспорване
е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от
АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.
С
обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление /НП/ № 2014-033410/21.07.2014г. на Директора на РД за областите
Габрово, Велико Търново, Русе, Ловеч и Плевен със седалище гр. Русе към ГД
„Контрол на пазара” към КЗП, с което на „П. *** са наложени три административни
наказания, както следва:
-за
нарушение на чл.8, ал. 1 от ЗЗП – няма информация за фирмата и адреса на
управление на търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта,
работно време на обекта -на основание чл.197 от ЗЗП е наложена имуществена
санкция в размер на 300 лв. /триста лева/;
- за
нарушение на чл. 127 от ЗЗП – търговецът не поддържа регистър на предявените
рекламации -на основание чл.222 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв;
- за
нарушение на чл.30 от ЗЗП – при направена контролна проверка след изработка на
обикновен ключ и заплащане на сумата не е издаден документ за извършена
продажба, който да съдържа най-малко данните за датата на продажбата, вид на
услугата и цената и на основание чл.201 от ЗЗП е наложена имуществена санкция в
размер на 500 лв. /петстотин лева/.
От фактическа страна РС Плевен
установил, че в РД-Русе към КЗП постъпил сигнал
вх.№ Р-03-787/03.06.2014г. от И. П. И., за това, че при посещение в
ключарско ателие на ул. “Радецки” № 7, срещу СБА за изваждане на дубликат на
ключ не му бил издаден касов бон и нямало ценоразпис. По повод сигнала била
извършена проверка на 05.06.2014г. в ключарски сервиз, обективирана в КП № К – 0176317
от същата дата. Контролните органи установили, че на входа на търговския обект
е поставена табела „КЛЮЧАРСКИ СЕРВИЗ” и в обекта има ценоразпис с обявени цени
на извършваните услуги, като цените са обявени в левове. В близост до входа на
обекта обаче няма информация за фирмата и адреса на управление на търговеца, името
и фамилията на лицето, отговорно за обекта и работното му време. Установено
било още, че търговеца не подържал регистър за предявените рекламации, както и
че при направена контролна покупка – изработка на ключ на стойност 3 лева и
след заплащане на сумата не е издаден документ за покупката. След
легитимирането на служителя бил изискан междинен отчет и в нея било отразено като час 12.02ч.
Посочено е още, че покупката била извършена в 13.00часа и не е била отразена в
отчета. Въз основа на КП № К-0176317/05.06.2014г. бил съставен АУАН №
К-033410/09.06.2014г. с което на “П. 2014” ЕООД за три нарушения: В близост до
входа на обекта обаче няма информация за фирмата и адреса на управление на
търговеца, името и фамилията на лицето, отговорно за обекта и работното му
време по този начин е нарушен чл.8 ал.1 ЗЗП. В обекта няма и при поискване от
служителите на КЗП не е представен регистър на предявените рекламации;
търговецът не поддържа такъв регистър, нарушен чл.127 ал.2 ЗЗП. При контролна
покупка от инспектор на КЗП – изработен е обикновен ключ на стойност три лева,
като след заплащане на сумата не е издаден документ за извършената продажба,
който да съдържа най – малко данните за дата на продажбата, вид на услугата и
цена – нарушен е чл. 30 от ЗЗП. При съставяне на АУАН не са направени
възражения. Такива не са постъпили и по реда на чл.44 ал.1
ЗАНН. По съставеният АУАН било издадено наказателно постановление №
2014-033410/21.07.2014г.
Решението на РС
Плевен е валидно, допустимо и съобразено с материалния закон. Изводите на
районният съд се споделят изцяло. Последните са изградени след подробно
изследване на доказателствата по делото и съпоставянето на фактите по
приложимите законови разпоредби, като са обсъдени свидетелските показания на
двете групи свидетели и са изложени доводи относно кредитирането на тези на
служителите на КЗП и мотиви относно невъзприемането на свидетелските показания
на Т. и Р..
Неоснователни са
доводите на касатора, че съдът е изградил убеждението си единствено по
доказателствата, представени от ответника, без да събере и обсъди представените
такива от жалбоподателя. РС Плевен подробно е обсъдил събраните по делото
гласни доказателства, като кредитирал тези на административното обвинение и
мотивирано отхвърлил тези на защитата. Изцяло се споделят мотивите на районният
съдия, че показанията на свидетелите на защитата са недостатъчно
информативни, неубедителни. Свидетелите Р. и Т. потвърждават
фактическата обстановка при извършване на проверката, като разминаване с
доказателствата по делото има единствено по това дали е правена контролна
покука – изработване на ключ и заплащане на цена от 3 лева. Първият от двамата
обаче свидетелства, че е бил от вън по време на проверката и не е чул машината
която прави ключове да е пускана, т.е. не е очевидец и няма непосредствени
възприятия за извършената проверка, тъй като се е намирал извън (пред) ателието,
а вторият Т. твърди, че
контролните органи не са поръчвали нищо, макар и да не е обърнал внимание, т.к.
това не го е засягало. В случая и доколкото е установена връзка между свидетеля
и управителя на дружеството, правилно РС Плевен не е кредитирал показанията на
Т., като противоречиви
с останалите доказателства по делото.
Приетия като
доказателство в касационната инстанция констативен протокол № К-0177617 от 22.04.2014г. настоящата
инстанция кредитира относно обстоятелството, че към 22.04.2014 е наличен
регистър на рекламациите. Констативният протокол е допустимо доказателство, но
неотносимо към предмета на спора, тъй като отразява обстоятелства от предходна
проверка, по която не е издадено обжалваното наказателно постановление, а е
безспорно установено от проверяващите длъжностни лице, че към датата на
извършване на проверката в ателието -05.06.2014 година регистър не е представен,
такъв не е представен и на 09.06.2014 година при съставяне на АУАН, нито е
посочено от касатора, къде се намира,че
е наличен и е бил наличен към по-ранен период. В случая съдът намира, че
правилно е ангажирана отговорността на търговеца за непредставяне на регистър
на рекламациите, какъвто ако е наличен е следвало да бъде представен или пред
актосъставителя, административно-наказващия орган или пред РС-Плевен, дори и
пред касационната инстанция. Касаторът е имал възможност да организира защитата
си и представеният КП от 22.04.2014 година установява, че е налице регистър, но
към 22.04.2014 година, а към 05.06.2014 година такъв не е представен и правилно
е прието, че е налице нарушение на чл127, ал. 2 от ЗЗП.
Неоснователни са и възраженията
за липса на материална компетентност на актосъставителя и административно-наказващия
орган. Съгласно чл. 191, ал. 1 от ЗЗП Контролът по този закон се осъществява от
Комисията за защита на потребителите. От анализа на разпоредбите на чл. 191 и
чл. 82 от ЗЗП за налага извода, че КЗП има компетентност да упражнява общ
контрол по ЗЗП, докато общинските администрации и специализираните
администрации по Закона за храните, Закона за здравето Министерството на околната
среда и водите, ГД “ИТ”, упражняват
специализиран контрол, който е ограничен в съответните материи. Действително,
налице е припокриване на компетенциите между КЗП и органите на общинската администрация, която
съгласно чл. 191, ал. 3 от ЗЗП упражняват контрол по глава Втора, Четвърта,
раздел ІІІ и глава Пета, раздели ІІ и ІІІ, като в случая нарушението на чл.8,
ал. 1 и чл.3 от ЗЗП са част от глава
Втора. С оглед разпоредбата на ал.3 на чл.191 от ЗЗП не се изключва
възможността за осъществяване на контрол и от страна на органите на Комисия за
защита на потребителите, тъй като нормата допуска освен от служителите на КЗП
контролът по изрично изброените глави и раздели да се осъществи и от общинските администрации,
а не само от общинската администрация, тъй като ал. 3 не изключва
компетентността на органите на КЗП по ал. 1 на същия член.. В случая са
представени доказателства за компетентност на актосъставителя и
административно-наказващия орган - на л.
15 и 16 Заповед №
134ЛС/20.03.2013г., определяща Тошко Каменов за длъжностно лице по чл. 37, ал.
1, б. “б” от ЗАНН и Заповед № 755/29.08.2013г..
При извършената служебна проверка
по чл. 218 от АПК за касационния състав намира, че материалният закон е
приложен правилно. Разпоредбата на чл. 197 от ЗЗП е изменена и допълнена ДВ,
бр. 61 от 2014 г., в сила от 25.07.2014 г., като е завишен минимално
предвидения размер на санкцията от 300 лева на 500 лева. АНО и РС Плевен са
отчели датата на извършване и установяване на нарушението 05.06.2014г. и
съобразно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН са приложили правилно по-благоприятната за
нарушителя санкционна разпоредба.
Предвид горепосоченото и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Административен съд – Плевен, втори касационен състав
РЕШИ:
Оставя в сила решение от 19.03.2015г.
постановено по нахд № 295/2015г. по описа на Районен съд гр. Плевен.
Решението да се съобщи на
страните.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.