Р Е Ш Е Н И Е

№182

гр. Плевен, 22 Април 2015г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд гр. Плевен – първи състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети март, две хиляди и петнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пецова

при секретар А.Х. и с участието на прокурор Иван Шарков при Окръжна прокуратура, гр. Плевен изслуша докладваното от съдията административно дело № 311 /2014г. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.

Исковата молба е насочена срещу Община Плевен и се основава на следното: Твърди се, със Заповед РД – 12-2889/25.11.2008г. на Заместник Кмета на Община Плевен е разпоредено премахването на дефектирало канализационно съоръжение, обслужващо жилищни сгради на ул. „Княз Борис І” №4 и № 6, преминаващо през УПИVІІІ-5266, стр. кв. 396 по плана на град Плевен. Твърдят, че с влязло в сила Решение на Административен съд Плевен тази заповед е отменена, но изпълнението й не е било спряно, въпреки оспорването й. Претендират от последното обезщетение от 72 000 лева, от които за имуществени вреди – 48 000 лева и за неимуществени вреди – 24 000 лева.

В съдебно заседание ищецът И.К.Н. не се явява, представлява се от адв. Д.. Ищците Л.Л. и А.Т. се явяват лично, като ищецът А.Т. се представлява и от адв. Д. и поддържат исковата молба на заявените в същата основания. Представя писмени бележки и претендира направените по делото разноски.

Ответникът Община - Плевен не изпраща представител.

Представителят на Окръжна прокуратура счита, че исковата молба е основателна и следва да бъде уважена при съобразяване на заключението на вещото лице.

Съдът, за да се произнесе въз основа на доказателствата по делото и приложимото право, намира, че жалбата е допустима, но неоснователна при съобразяване на следното:

В жалбата се сочи, че в заповедта, цитирана по-горе и отменена от съда е наредено незабавно премахване на канализационното съоръжение и въпреки обжалването й по предвидения от Закона ред, изпълнението на същата не е спряно. Твърди се още, че заповедта не е връчвана или изпращана на собствениците, а последните са узнали за нея след като са станали очевидци на изпълнението й. Твърди се още, че и към настоящия момент, въпреки изричните указания на съда в постановеното съдебно решение, случаят все още не е разрешен, което води до търпене на вредни последици от незаконосъобразната заповед. Претендират се имуществени вреди, които се изразяват в следното: в резултат от издадената заповед и извършените в нейно изпълнение действия, понастоящем е напукана подпорната стена, издута и деформирана, съществува реален риск за съсипване на имотите под нея и разрушаване на съществуващите сгради в имота на Л.Л. и И.Н.. В резултат на същата следва да бъдат направени работни проекти по части „Геодезия”, „Конструкция”, „Геология”, „План за безопасност и здраве” и становище по част „ВиК”, като същите следва да се одобрят, съгласуват и да се издаде разрешение за строеж и да се изпълнят строителни работи в голям обем. По този пункт се претендират имуществени вреди в размер на 34 000 лева по т. 1, като на ищците Н. и Л. по 17 000 лева. Относно премахнатата канализационна инсталация: в резултат на заповедта и действията по изпълнението й, канализационната инсталация е изцяло премахната в участъка от подпорната стена в имотите на ищците до уличната канализационна мрежа на ул. „Бяло море” в град Плевен, като считано от 22.05.2009 г. до настоящия момент ищците са лишени от канализация. За реалното й възстановяване следва отново да бъдат извършени проекти по части „Геодезия” и „ВиК”, да се изработи проектосметна документация, да се заплати право на преминаване, да се направят изкопни работи, да се закупят и монтират тръби, закупят и изпълнят две шахти, изкопи, обратно насипване, трамбоване и свързване с канализацията. Твърдят, че не са уведомени кога е премахната канализацията съгласно цитираната заповед. По този пункт се претендират имуществени щети в размер на 9000 лева, 4500 лева за ищците Н. и Л. и 4500 лева за ищеца А.Т..

Относно жилищната сграда: твърди се, че същата е с дълбоки пукнатини във всяка стая, таваните са масово напукани, около прозорците е опадала мазилката и са се образували процепи, подовите первази на стаите са се отдалечили от стените, под вратите са се появили луфтове, а над тях участъци на застъпване и триене. Сградата се нуждае от цялостна обработка на стени и тавани, външната мазилка е опадала на места, като са видни дълбоки пукнатини по посока на изкопания скат на стръмния терен. Комините са намалили тягата поради разместване, а подовете на стаите са видимо наклонени към посоките на изкопаване в съседния имот. Вътрешните стъпала са деформирани, външните са увеличили пукнатините си. Ремонтираната през 2005 г. покривна конструкция има деформация и разместване на циглите. Санитарният възел, намиращ се на границата с подпорната стена е трудно ползван от принудителната денивелация. Това е довело до разход на гориво през студените дни, който се е увеличил двойно. По този пункт се претендират 5000 лева, по 2500 лева за ищците И.Н. и Л.Л.. Относно тухлената ограда и допълващото застрояване: твърди се, че същите са наклонени, разместени и пукнати, което е предпоставка за самосрутването им, като началото на тези процеси е от месец януари 2008 г. По този пункт се претендират имуществени вреди в размер на 1200 лева, като от тях по 100 лева за ищците Л. и Н. и 1000 лева за ищеца Т..

Претендират се неимуществени вреди, като се твърди, че в резултат от издадената и отменена заповед и извършените в нейно изпълнение действия ищците живеят в стрес и неудобство и постоянно очакване на нови нерегламентирани общински действия. На многобройните им компетентни запитвания и възражения не било отговорено в законоустановените срокове. Въпреки подаването на много жалби до различни институции и воденето на дела, общината не е реагирала адекватно, което като резултат е довело до изнервяне и усещане за безперспективност у ищците и техните семейства. Същите са загубили съня и спокойствието си, а безсънието е довело до непълноценност през деня.

Л.Л., вследствие на силното изнервяне е заболял от артроза и подагра и е влошил хипертонията си и исхемичната болест на сърцето. Твърди се, че преди 2007 г. той е влизал един единствен път в болнично заведение, а от 2008 г. до завеждане на исковата молба - пет пъти, което довело и до признаване на 62 % намалена работоспособност от НЕЛК през 2010 г. И.Н. е получила разстройство на нервната система и мозъчен инсулт, който перманентно се обостря. Твърди се, че са получили страхова невроза, цялостно увреждане на здравето.

В заключение молят съда да приеме, че вследствие на отменената заповед на Община - Плевен са претърпели общо имуществени вреди в размер на 48 000 лева, както следва: И.Н. - 21850 лева, Л.Л. - 21850 лева и А.Т. - 5500 лева и неимуществени вреди в размер на 24000 лева, както следва: И.Н. - 9000 лева, Л.Л. - 12000 лева и А.Т. - 3000 лева, ведно със законната лихва, считано от 1.01.2011 г. до датата на окончателното изплащане на сумите.

От фактическа страна по делото се установи следното:

През 2007г. собственикът на ПИ 5262 и ПИ 5266 в кв. 396 по плана на град Плевен „Верита” ЕООД, с управител К. Ц. М. извършва строително-монтажни дейности в собствените си имоти, при което разрушава канализацията, обслужваща съседните имоти, собствени на настоящите ищци. В жалба на И.Н. *** се твърди, че в периода между 28.09.2007г. и 05.10.2007г. от собственика на съседния имот е наета фирма „Нипед” ООД, която следва да премахне съществуващата сграда в имота, по повод което са извършени изкопни дейности на силно денивелирания терен без одобрено разрешение от Община Плевен. По повод жалба на настоящите ищци е издадено писмо № ТСУиС-26-679-2/08.10.2007г. на Община Плевен, с което е разрешено „разчистване на площадката, като се премахнат второстепенните сгради в същите поземлени имоти”. Издадено е разрешение за строеж в полза на К. Ц. М. за строеж на жилищна сграда с подземни гаражи, магазин за хранителни стоки, офиси и фризьорски салон в УПИ VІІІ 5262 и 5266, кв. 396 по плана на град Плевен едва от 284/14.05.2009г.

По повод поредица жалби от настоящите ищци до Кмета на Община Плевен, до РДНСК и до други институции, са извършени множество проверки, за които са съставени констативни протоколи, като е прието, че се касае за дефектирала канализация, която следва да бъде премахната, а собствениците на поземлените имоти (настоящите ищци и дружеството, цитирано по-горе) следва да изготвят и внесат проект за изграждане на нова канализация, след съответно съгласуване с компетентните лица. В тази връзка е издадена заповед РД-12-2889/25.11.2008 г. на Зам. кмета на община - Плевен, с която е наредено собственикът на УПИ VІІІ-5266, 5262, кв. 396 по плана на град Плевен да премахне в тридесетдневен срок дефектиралото канализационно съоръжение, преминаващо през същия имот и обслужващо жилищните сгради на адреси ул. „Княз Борис І” № 4 и ул. „Княз Борис І” № 6 в гр. Плевен, освидетелствано с констативен протокол № 68 от 11.11.2008 г. на комисия, назначена със заповед № РД-12-1080 от 20.08.2007 г. на Кмета на Община - Плевен. Тази заповед е отменена с решение № 400 от 15.06.2010 г., постановено по АД № 825/2009 г. по описа на Административен съд - Плевен, влязло в сила на 29.11.2010 г. Така отменената заповед е предпоставка за претендираните имуществени и неимуществени вреди на ищците. Същите са собственици на визираните два имота, като И.К.Н. и Л.Е.Л. са собственици на ПИ 5263, кв. 396 по плана на град Плевен с административен адрес град Плевен, ул. „Княз Борис І” № 6, съгласно нотариален акт, приложен на лист 21 по делото, а А.М.Т. е собственик на ПИ 5266, кв. 396, с административен адрес гр. Плевен, ул. „Княз Борис І” № 4, съгласно нотариален акт, приложен на лист 23 по делото.

От изисканата от Кмета на Община справка относно действията, последвали влязлото в сила отменително съдебно решение е представено, както следва: искане от И.Н. *** за предприемане на действия за възстановяване на разрушената канализация от 13.01.2012г., в което се сочи, че е извършвана проверка на случая и през 2011г., от която лицата не са удовлетворени. Издадена е заповед за извършване на проверка №РД-12-231/06.03.2012г. с цел установяване на състоянието на обектите - канализация, обслужваща имотите на ищците. Извършена е проверка в присъствието на представители на „ВиК” ЕООД Плевен и на собствениците на имотите, за което е съставен констативен протокол №5/21.03.2012г. (л.97), съгласно който е установено, че се касае за подземен канал, който не е отбелязан в плана с подземни комуникации и няма връзка с съществуващата канализация, като същото не фигурира и в активите на „ВиК” ЕООД, град Плевен. Прието е, че са налице основания за издаване на заповед по чл. 195, ал. 5 от ЗУТ. Направено е възражение от 01.08.2012г. от Л.Л. и И.Н. срещу така изготвения констативен протокол. Направено е поредно искане за разрешаване на проблема от 25.06.2013г. Със Заповед на Кмета на Община Плевен е разпоредена следваща проверка, за която е изготвен констативен протокол № 28/09.08.2013г. Съгласно същия, отново е взето решение, че е необходимо собствениците на имотите да преустановят изливането на отпадни води в чужд имот и да предприемат законови действия по изглаждането на канал или възстановяване на съществувалия, съгласно действащите към настоящия момент нормативи. Издадена е и последваща заповед за извършване на проверка по повод жалба от И.Н. №РД-12-941/24.09.2013г. по повод неукрепения скат до имота на ищците. За същата е изготвен констативен протокол № 01/03.10.2013г., с който е установено, че при преустановяване на ежедневното изхвърляне на отпадъчни води, стабилността на ската няма да продължава да се компрометира. Няма данни, а и не се твърди, че са извършвани някакви конкретни действия от страна на служители на Община Плевен или последващи такива от страна на собственика на УПИ 5262, 5266 по изпълнението на заповед № РД - 12-2889/25.11.2008г. по премахване на дефектиралото канализационно съоръжение.

По отношение на имоти УПИ 5262 и 5266 в кв. 396 има влязъл в сила ПУП, одобрен със заповед № РД-12-2595 от 2008 г. на Кмета на Община - Плевен, съгласно който се предвижда ново свободно основно застрояване 4 - 5 етажа с подземни гаражи и тавани. От огледа е установено, че през УПИ 5262 е преминавала каменинова тръба без да е установено със сигурност къде е била заустена. Установено е още, че мръсната вода от УПИ 5263 и 5260 в квартала се отвежда чрез нова открита и незаустена в градската канализационна система тръба директно в УПИ 5262, разположен непосредствено под цитираните по-горе. Установено е, че съществуващият канал, обслужващ УПИ 5263 и УПИ 5260, с административен адрес ул. „Княз Борис І „ № 6 и № 4 не е отбелязан в плана с подземни комуникации, който съществува и се попълва от 1968 г. Посочено е, че с писмо на „ВиК” от 04.07.2012 г. е направено твърдение, че в съществуващите схеми и активи на дружеството процесното канализационно отклонение не съществува. Прието е, че каналът е съществувал през годините при междусъседски договори, без същият да е надлежно документиран и отразен в съответните планове и схеми и няма как при съвременните изисквания оттичането на мръсната вода да се осъществява по настоящия начин. Указано е, че собствениците на имотите следва да предприемат законови действия по изграждането на канал съгласно действащите към настоящия момент нормативи.

От назначените и изслушани по делото съдебнотехнически експертизи се установи следното:

В УПИ 5263 е ситуирана жилищна сграда на два етажа и пристроени към нея складово помещение и санитарен възел на един етаж, собственост на И.Н. и Л.Л.. Сградата е изпълнена като полумасивна, има изградено външно стоманенобетоново стълбище и вътрешно дървено стълбище. Пристройката е изпълнена с носещи тухлени зидове и покривна стоманобетонова плоча. УПИ 5260, кв. 396 и находящите се в него постройки - жилищна сграда и пристроена складова сграда е собственост на А.Т.. Външната канализация на двата имота е обща. От УПИ 5260 се включва в изградената в УПИ 5263 и с обща тръба се отвеждат гравитачно към УПИ 5262 и уличния канал по ул. „Бяло море”. Канализацията на имота е смесена - битови и дъждовни води. От запазената й част е видно, че е от каменинови тръби Ф 150 мм. На границата на УПИ 5263 и УПИ 5262 има изпълнена подпорна стена с височина около 5.5 метра, като короната на стената е на 0.7 метра над нивото на плочника около жилищната сграда в УПИ 5263, а цокълната й фуга е на нивото на терена в УПИ 5262. Установено е, че канализацията е премахната преди шест години, считано от проверката на вещото лице. За имотите не е имало действащо канализационно отклонение и отпадните води са се изливали свободно в близост до подпорната стена. Каменната зидария в горния край на подпорната стена се е раздула и отворила. Не е правено обследване на подпорното съоръжение, с което да се установи дали земната основа под фундамента на подпорната стена в зоната на премахнатата канализация не е загубило своята носимоспособност. Налице са лоши експлоатационни условия на подпорната стена, които, съчетани с природните условия, могат да доведат до ускорени деформации и разрушение на подпорната стена, а от там и на нарушаване на сигурността на двуетажната сграда и постройка в ПИ 5263 и до по-леки деформации в оградата и постройките от допълващото застрояване в ПИ 5260. За възстановяването на подпорната стена следва да се осигури право на строеж в чужд имот, да се направят работни проекти, същите да се одобрят, съгласуват и да се издаде разрешение за строеж. За възстановяване канализацията на мястото, където е съществувала същата, следва също изготвяне на проектна документация. За изпълнение на канализацията на ново място, съгласно предвиждането на приетия ПУП ПРЗ също следва да се направи нова проектна документация. Последното решение би довело до разбиване на теракот и фаянс по подове и стени, две шахти, по-дълбоки изкопи поради по-високия терен през който трябва да премине, обратно засипване, свързване с канализацията на ул. „Бяло море” и други. Жилищната сграда на ищците е с пукнатини от 3 до 5 метра, като в повечето стаи и тавани има опадала мазилка и образувани процепи. Сградата се нуждае от цялостна обработка на стени и тавани, външната мазилка е опадала на места, а в ремонтираната през 2005 г. покривна конструкция има деформация и разместване на керемиди. Душ-кабината и санитарният възел, намиращи се на границата с подпорната стена са пострадали от принудителната денивелация и трудно се ползват. Тухлената ограда има цялостна вертикална пукнатина, която може да се запълни. Вследствие на деформациите двете постройки от допълващото застрояване на ищеца А.Т. са с пукнатини по стени и подове и възстановяването им ще изисква изчистване на подовите пукнатини и изпълнение на гладка циментова замазка. Точната стойност за проучване, проектиране и изграждане на ново или възстановяване на съществуващо канализационно съоръжение може да бъде установена след възлагане, изготвяне, одобряване на проектна документация, въз основа на която ще се изработят количественостойностни сметки за изграждането й. към настоящият момент отпадните води от УПИ 5263 и УПИ 5260 в кв. 396 се изливат свободно по повърхността на терена на УПИ 5262 на приблизително 3 метра на съществуващата подпорна стена. Последното няма пряко влияние върху разрушаването на конструктивните елементи на постройките в имотите на ищите. Причините, довели до компрометиране на елементи от постройките в УПИ 5263 и 5260 са комплексни: недобро оттичане на повърхностните води в имотите, предпоставки за деформация на подпорната стена, недостатъчни мерки за изграждане и поддържане и ремонт на съществуващите постройки. Поискано е назначаването на допълнителна съдебнотехническа експертиза за уточняване на размера на конкретните суми, които би следвало да бъдат заплатени за изготвянето на така необходимите проектна документация за изграждане на нова канализация и ремонтиране на постройката.

От приетата по делото такава се установи, че приблизителната стойност за изпълнение на нова канализация, укрепване на подпорната стена и ремонта на сградите е 37268 лева. Приблизителната стойност за СМР на канализацията на старото място е 6048 лева, а при проектиране на нова такава през общински терен е 14718 лева. Дейностите, свързани със строителството на общински обекти в УПИ VІІІ-5262, 5266 са повлияли на овлажняването и слягането на подпорната стена и респ. на целостта на постройките на ищците. Посочено е още, че заповед № РД-12-2889 от 25.11.2008 г. не съответства точно на протокол 68 от 11.11.2008 г. на общинската комисия.

В хода на проведеното открито съдебно заседание, на което бе изслушана експертизата на вещото лице, се установи, че така посочените суми не включват таксите, които съпътстват изготвянето на проектна документация в нейните етапи.

От допълнително назначената съдебно-техническа експертиза се установи следното: След направено проучване за действащите цени на услуги в Община Плевен, Агенция по кадастъра, съществуващите ценоразписи на КИИП и действащите пазарни цени при изготвяне на инвестиционните проекти, цените за строителен надзор и резултатите от изготвените таблици на заключението, че нужните общо суми за укрепване на подпорната стена са в размер на 37 825. 79 лева; за възстановяване на старото канализационно отклонение е нужна сума в общ размер на 12 182 , 51 лева, алтернативно - за изграждане на ново канализационно отклонение е необходима сумата от 24 475. 34 лева, а за възстановяване на щетите по сградите са нужни, както следва: за сградите в имот № 5263 - 4 393. 88 лева, а за сградата в имота №5260 - сумата от 823. 48 лева

От назначените по делото съдебнопсихиатрични експертизи на ищците Л.Л. и И.Н. се установи следното:

Ищецът Л.Л. страда от смесено тревожно депресивно разстройство. Последното е заболяване, което се развива в резултат на суперпониране на множество и различни фактори и има мултифакторна генеза. Хроничният стрес, въздействащ върху ищеца в резултат на премахнатата канализация от имотите и рушенето и деформацията на сградата му е един от множеството фактори за възникване на заболяването. Не се е установила пряка причинно-следствена връзка между преживения хроничен стрес и установеното смесено тревожно депресивно разстройство при Л.Л..

Относно И.Н.: установено е, че ищцата е без болестни разстройства в сферата на мисленето, волята и емоциите. Паметта и интелектът са съответни на възрастта, образованието и социалния опит. Към момента на прегледа е клинично и психично здрава. Преживеният хроничен стрес от ищцата вследствие от факта на премахнатата канализация и рушенето на имотите не е довел до развитие на психично разстройство, вкл. от спектъра на тревожните и свързани със стрес и соматоформни разстройства при ищцата И.Н., поради което не следва да се коментира причинно-следствена връзка. Ищцата е подложена на стрес в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имотите, като неговият интензитет е умерен и ефектът му се кумулира. Към настоящия момент не се установяват заболявания на нервната и мозъчна система, поради което не следва да се коментира причинно-следствена връзка между тях и стреса.

От изготвената съдебномедицинска експертиза е установено, че Л.Л. страда от следните заболявания: хронична исхемична болест на сърцето, датираща от 2006 г., проявяваща се в нарушение на сърдечния ритъм, камерна екстрасистолия и частичен десен бедрен блок, нестабилна в началото, а по-късно стабилна стенокардия; тромбофлебит и разширени вени; артериална хипертония, датираща от преди 28-29 години с начални усложнения, без данни за хронична сърдечна недостатъчност; нефролитиаза, датиращи от периода 1994 - 1998 г.; спондилоартроза; аденом на простатата; гастрит и дуоденит, установени през 2008 г., подагра. Изброените заболявания са довели до освидетелстване на трайно намалена работоспособност на 62 % през 2010 г. Прието е, че същите са органични, а не функционални и тяхното възникване, развитие и усложнение няма причинно-следствена връзка с преживения психоемоционален стрес в резултат на премахната канализация и рушене на имота. Негативните преживявания, нервното напрежение и продължителния стрес не могат да причинят или усложнят горепосочените диагнози, тъй като тези заболявания имат хроничен ход. Пациентите страдат от тях цял живот с редуване на ремисии и стабилизиране или изостряния, които зачестяват с напредване на възрастта. По-честите хоспитализации на лицето след 2008 г. според експертизата са свързани с възрастови и болестни изменения. Прието е, че психоемоционалните стресове е възможно да допринесат за влошаване единствено на заболяването артериална хипертония и на заболяването гастрит и дуоденит. Ролята обаче на този стрес не е главна и определяща, а един от многото причини и рискови фактори, водещи до появата и усложнението на тези болести.

От изготвената съдебномедицинска експертиза е установено, че И.Н. страда от дегенеративни възрастово-болестни увреждания на междупрешленните дискове на гръбначния стълб в поясния и шийния отдел на гръбначния стълб или така наречената „дискова херния”, като диагнозата е поставена за първи път през октомври 2009 г. На 02.04.14 г. е постъпила в неврологично отделение на Военна болница с тази диагноза, където е лекувана 6 дни, а заболяването няма никаква причинно-следствена връзка с изживените психоемоционални стресове в резултат на премахнатата канализация и рушенето на имота.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

В производствата по ЗОДОВ, родово подсъдни за разглеждане от административните съдилища по процесуалния ред на АПК /арг. чл. 128, т. 5 от АПК/ са искания за обезщетения за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжности лица. Последните се разглеждат по реда на чл. 203 и сл. от АПК и по същността си представляват исково производство, за процесуалния ред на което субсидиарно /извън глава ХІ-та на АПК/ се прилага ГПК. Предмет на дело от такъв характер са обективно съединени искове за установяване на незаконосъобразността на административен акт, респ. действието или бездействието на административен орган или длъжностно лице и предизвиканите от същите вреди /имуществени или неимуществени/, настъпили в правната сфера на ищеца, което предпоставя доказване и на причинната връзка между тях.

Съгласно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се разглеждат по реда установен в АПК, а за неуредените в този кодекс въпроси се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ (по арг. от чл.203 ал.2 от АПК).

Разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице.

Искът за вреди може да се предяви след отмяна на административен акт по съответния ред или заедно с оспорването му (чл.204 ал.1 и ал.2 от АПК), а в случаите на незаконосъобразни действия и/или бездействия, незаконосъобразността им се установява от съда, пред който е предявен искът (ал.4 на чл.204).

Искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите, съгласно чл.205 от АПК.

За да е налице основание за ангажиране отговорността на държавата или общините е необходимо да са осъществени елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - наличие на незаконни актове, действия или бездействия, извършени от длъжностно лице при ответника, претърпяна вреда от ищеца и причинна връзка между тях. Доколкото производството е исково, в тежест на ищеца е да докаже фактите и обстоятелствата, които са предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

При така очертаната правна рамка, съдът намира, че в процесния случай исковата молба, адресирана срещу Община Плевен следва да бъде отхвърлена при следните съображения:

Действително е налице и не се спори между страните, че е отменен административен акт - Заповед № РД-12-2889/25.11.2008г. на Заместник Кмета на Община Плевен, от който именно се претендират вредите.

От множеството изготвени по делото доказателства се установява, че действително е налице прекъсната канализация, обслужваща имотите на настоящите ищци, която е ситуирана в съседен частен имот, което е допринесло за материални щети в имотите им. Последните се изразяват в необходимостта от възстановяване или алтернативно - изграждане на ново канализационно отклонение, амортизиране на сградите, ситуирани в имотите им и необходимост от възстановяване на подпорната стена в съседен имот, неизвършването на което ще доведе до допълнителна денивелация на терена. От назначените експертизи се установиха и сумите, които следва да бъдат изразходени за изглаждане, респ . възстановяване на горните обекти. Последните съдът възприема като наличие на реални материални вреди, настъпили в правната сфера на ищците От изготвените и приети по делото съдебно - психиатрични и медицински експертизи не се установи наличието на физически или психически увреждания, които да в причинно - следствена връзка с посочените обстоятелства.

Съдът намира обаче, че липсва причинно - следствена връзка между отменената заповед и така очертаните вреди.

С отменената заповед е разпоредено на собственика на съседния имот УПИ № VІІІ-5262, 5266, кв. 396 по плана на град Плевен да премахне дефектиралото канализационно съоръжение. Същата е оспорена по надлежния ред и отменена. В хода на съдебното производство по оспорването й - административно дело №825/2009г. по описа на Административен съд Плевен не е направено искане за спиране на изпълнението й. Заповедта е издадена на основание чл. 195 от ЗУТ, като съгласно чл. 217, т. 9 от ЗУТ жалбите срещу заповеди, издадени на това основание, не спират изпълнението им. АД № 825/2009г. е приложено към настоящето дело и от същото е видно, че липсва направено искане за спиране на изпълнението на оспорената заповед в хода на производството както пред АС Плевен, така и пред ВАС, каквато процесуална възможност И.Н. и Л.Л. са имали и от която не са се възползвали.

Въпреки това, по делото се установи, че конкретно изпълнение на тази заповед не е реализирано нито от собственика на имоти № 5262, 5266, нито принудително от страна на Община Плевен.

Самите вреди върху канализацията, довели до нарушаване на подпорната стена и сградите в имотите са вследствие от прекъсването на канализацията по време на дейностите по разчистване на имоти № 5262 и 5266, извършени от собственика на същите, а не от заповедта. Касае се до прекъсване на канализацията, обслужваща имотите на ищците в един предходен момент, което се твърди и от самите тях в жалбите им, както до Общината, така и до съда, а именно - през 2007г. Безспорно е неизпълнението от страна на строителя на предписание на Главния архитект № ТСУиС-26-670-2/08.10.2007г. за започване на разчистване на строителна площадка чрез премахване на второстепенни сгради в имотите. Именно вследствие на ненадлежното изпълнение на горното е прекъсната канализацията, обслужваща имотите на настоящите ищци, което е довело от своя страна до всички описани по-горе вреди върху имотите им. Последното обаче не е следствие от отменената заповед, както защото се касае за едно действие, извършено преди издаването й от трето частно лице, а не от представители на Община Плевен, така и защото самата отменена заповед формално не е изпълнена. Иначе казано, увреждането на имотите ( които съдът приема за доказано като материални вреди, настъпили в правна сфера на ищците) не е следствие от отменената заповед на Заместник Кмета на Община Плевен. Същото е следствие от прекъсването на канализацията им по време на нерегламентирани строителни действия (по време на разчистването на строителната площадка), извършени обаче от частно лице - собственик на имота в предходен момент на заповедта и не по повод нейното изпълнение, още повече, че такова изобщо липсва. Допустимо е неосъществяването на своевременен контрол върху тази дейност от страна на Общината да е допринесло за така установеното, респ. за настъпилите вреди, но последното не е заявено с исковата молба и не е било предмет на разглеждане по делото. Неоснователните действия или бездействия на съответни длъжностни лица при органа, от който се търсят вредите, подлежат на самостоятелно разглеждане и установяване при налично сезиране в този смисъл, каквото липсва в настоящето производство.

Ето защо, съдът намира, че не може във вина на Община Плевен о аргумент от отменената Заповед на Заместник Кмета на Община Плевен да бъдат възложени претърпяните вреди от ищците, а същите могат да бъдат търсени от извършителя на нерегламентираните дейности по разчистване на строителната площадка, довели до прекъсване на канализацията, което от своя страна е допринесло за установените щети по имотите.

При този изход на делото, в полза на ответника следва да бъдат присъдени поисканите и направени разноски по делото в размер на 200 лева, представляващи депозит за съдебно-медицинска експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева.

Воден от горното и на основание чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ и чл. 143 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата молба на И.К.Н., Л.Е.Л. и А.М.Т. *** за присъждане на обезщетение от 72 000 лева, от които за имуществени вреди – 48 000 лева и за неимуществени вреди – 24 000 лева.

ОСЪЖДА ищците да заплатят в полза на Община Плевен сумата от 200 лева, представляващи депозит за съдебно-медицинска експертиза и юрисконсултско възнаграждение в размер на 600 лева, представляваща направени и претендирани по делото разноски.

Решението подлежи на касационно оспорване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред ВАС.

Преписи от решените да се изпратят на страните.

СЪДИЯ: