Р Е Ш Е Н И Е

№ 310

гр. Плевен, 8 Юли 2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на дванадесети юни две хиляди и петнадесета година в публично съдебно заседание в състав:

Председател: ЮЛИЯ ДАНЕВА

Членове: ЕЛКА БРАТОЕВА

КАТЯ АРАБАДЖИЕВА

С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:

ИВАН ШАРКОВ

При Секретар: Г.К.

Като разгледа докладваното от съдия Братоева Касационно административно-наказателно дело № 310/2015 г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по касационна жалба на Община Плевен, чрез гл.юрисконсулт П., срещу Решение №276 от 23.03.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 329/2015 г. по описа на съда. С решението си съдът е отменил като незаконосъобразно Наказателно постановление № 643 от 21.10.2014 г. на заместник-кмета на Община Плевен, с което на ЕТ ”Страхотна – К.К.”***, представлявана от К.Ю.К. на осн. чл. 222 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/ е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 500 лева, за нарушение на чл.127 ал.2 от ЗЗП, затова че при проверка на 10.10.2014г. в обект, находящ се в гр. Плевен, ул. „Цар Борис ІІІ” № 14 е установено, че търговецът не поддържа регистър за предявяване на рекламации.

Касаторът обжалва решението с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон – касационно отменително основание по чл. 348 ал.1 т.1 от НПК. Счита, че съгласно императивното изискване на чл.127 ал.2 от ЗЗП, търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Изпълнението на това изискване предполага в търговските обекти, или в на друго нарочно посочено от търговеца място, да се намира регистър на предявени от клиентите рекламации. Видно от събраните гласни доказателства пред РС, представляващият ЕТ не е запозната с това законово задължение. Изложила е противоречиви твърдения за регистъра – че е бил на адреса на седалището, че е бил при счетоводителя, или че не е имало такъв регистър. Същият не е бил наличен към момента на проверката, нито е представен преди съставяне на АУАН, или в срока за възражения по АУАН. С оглед на непредставянето на такъв регистър е правилен изводът на наказващият орган, че същият не е налице. Представен е впоследствие заверен само от търговеца регистър, който реално не е съществувал към момента на проверката, доколкото заверката на датата е направена от самото лице. Неправилен е изводът на РС, че от обстоятелството, че към момента на проверката в проверявания обект не е бил наличен регистър на предявените рекламации не може да презюмира факта, че ЕТ ”Страхотна – К.К.”, представлявана от К.Ю.К. е осъществил описаното в АУАН и НП нарушение. Моли да се отмени обжалваното решение и да се потвърди наказателното постановление.

Ответника по касация – ЕТ ”Страхотна – К.К.”, чрез представляващия К.Ю.К. счита жалбата за неоснователна. Твърди, че фирмата има два търговски обекта и е разполагала с регистър, но е била заблудена от проверяващите, че регистър трябва да има в обекта. Моли да се потвърди решението на РС, с което е отменено НП.

Прокурорът от Окръжна прокуратура - Плевен дава заключение, че съобразно събраните доказателства касационната жалба е основателна и предлага да бъде уважена.

Настоящият състав на Административен съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Решението на Районен съд – Плевен е валидно, допустимо и постановено при правилна преценка на доказателствения материал по делото и в съответствие с приложимия материален закон.

Споделят се решаващите изводи на първоинстанционния съд, че едноличният търговец не е извършил нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП като не е поддържал регистър на рекламациите в проверявания обект – магазин в гр. Плевен на ул.”Цар Борис ІІІ” № 14.

Според чл. 127 ал.2 от ЗЗП търговецът е длъжен да поддържа регистър на предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации. Съгласно ал.4 на същата разпоредба приемането на рекламации се извършва през цялото време в търговския обект, където е закупена стоката или поръчана услугата, на адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца. Правилно съдът е тълкувал и приложил закона като е приел, че посоченият регистър може да се съхранява, както в съответния търговски обект, така и на адреса на управление на търговеца. По делото са събрани доказателства, че в хода на проверката в обекта – магазин, такъв регистър не е бил наличен, но е указано да се представи на проверяващите и впоследствие търговецът е представил регистър за рекламации – новозакупен. Пред съда е представен регистър на предявените рекламации, прономерован, прошнурован и подпечатан от управителя, съдържащ 50 листа, започнат на 01.07.2013г., който не е бил оспорен като доказателство по делото. Затова правилно съдът е съобразил, че при наличието на алтернативно задължение такъв регистър да се съхранява в обекта, по адреса на управление на търговеца или на друго място, посочено от търговеца, където ще се приемат рекламации, след като е разполагал с регистър за рекламациите, започнат на 01.07.2013г., към момента на проверката, дори и да не го е съхранявал в проверявания обект, търговецът не е извършил соченото нарушение на чл. 127 ал.2 от ЗЗП. Такъв регистър е съществувал и следователно потребителите не са били лишени от гарантираната им по закон възможност да предявят рекламациите си. Законът не изисква за всеки един обект на търговеца да се води и съхранява отделен регистър за рекламации.

Решението на районен съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2 АПК съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №276 от 23.03.2015 г. на Районен съд – Плевен, постановено по н.а.х.д. № 329/2015 г. по описа на съда.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕПИС от решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна прокуратура – Плевен.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.